За рождените дни на децата ни - от друг ъгъл

Празнувам рождените дни на синът ми в детски клубове от първата му годинка, защото:
1. Каня близките му деца, с които контактува и не губим време за опознаване
2. Каня близките си приятелки само с дечицата (без татковците) и успявам да отделя внимание на всички и да прекарам в разговори двата часа в клуба.
3. Детето ми обича да ходи в детски клубове, харесва му и се забавлява там.
4. Чувства се специален, когато дечицата му пеят, а той духа свещичките.
Изобщо правя го за детето си, подбирам и клуба и гостите си и изкарвам много приятно, а и синът ми също. Семейното събитие от интимен характер, за което говориш си го правим вечер вкъщи. Съвсем скоро бяхме на детски рожден, който съдържаше абсолютно всички "негативни черти" на детският празник, които си описала. Според мен вината беше изцяло на родителя - желание за показност, неправилен избор на заведение и за съжаление провален празник на детето, а и на гостите му. Но не мога да виня никого, всеки празнува според желанията, възможностите и критериите си за приятно изкарване.

Ще ти отговоря за моите мотиви.
Миналата година, когато детето правеше 1 годинка се събрахме в една приятелка, която живее в доста по-голям апартамент от нашия и там поканихме дечица на същата възраст, и ние си гледахме децата, ядохме торта ние майките, децата ни не ядяха такива работи на тази възраст.
Тази година вече бяхме в детски клуб, просто защото няма начин да събера толкова дечица вкъщи и да се налудуват хубаво. А с бабите и лелите пак си бяхме вкъщи с торта и закуски.... Имаше и торта в яслата. За мен е голям празник рождения ден на детето ми и това, че празнуваме в детски клуб не ме кара да се чуствам, като "голямата работа" дето си е позволила да потроши камара пари за един ден....  Просто нямам условия вкъщи, иначе бих поканила клоун, или друг аниматор и със сигурност щеше да е много весело, но засега само детския клуб може да ми предостави достатъчно площ. А и не виждам за какво опознаваме говорим. Дъщеря ми е с тези деца често и се познават и като се видят и започват веднага техните си игри.  

П.С. Дъщеря ми още се радва на тортата "магае" и как е духала свещички, като гледаме снимките и се радва. А и след рождения ден не беше изнервена от шума и суматохата. Напротив...
Аз също се чуствам добре. Родителите на дечицата половината са мчи братовчеди, другите са наши много добри приятели... 

Аз празнувам по няколко пъти рождените дни на децата - само семейството; купон с децата; събиране на роднини. Събитията са в рамките на 3-4 дни, предварително 1 седмица приготовления и ми е весело половин месец.

Че има мода, има! Както е с количките, дрешките, играчките и прочее. Но пък е и удобно, децата дивеят, а ти не чистиш после цял ден след тях.

Миналата година на 1-вия рожден ден на дъщеря ми се събрахме вкъщи - бабите, дядовците, кумовете ни и чичо й. Демек най-близките и най-любимите й хора. Децата не я вълнуваха в тази възраст.

Сега предстои втория й рожден ден и ще мине на два етапа. На самата дата /пада се понеделник/ ще сме с бабите и дядовците вечерта. После в първата неделя ще организирам сутрешно парти в клуб. Плюсовете са няколко: собствениците са ми приятели и партито ще продължи повече от обичайните 2 часа; детето обожава този клуб и се чувства прекрасно там; вече се заиграва и й е интересно  с деца; има какички, които ще се грижат за тях /т.е. не се налага аз да търча подир децата от необходимост, ако ще го правя ще е защото ми е приятно/; няма да се налага да чистя после.

Обяснението е много просто - не разполагам с хол 50-60 квадрата, а отделно и детска стая със същите размери, където бих могла да побера родителите на приятелчетата на децата ми /родителите пък са мои приятели и ни е добре да се виждаме по такива поводи - нашите рождени дни бяха изместени от тези на децата ни и това е добър повод да се съберем цялата тайфа накуп и пийнем и хапнем за здравето на рожденика!/. Моите деца се срещат с гостите си не само на рождените си дни - те са им другарчета и от ежедневието, ходят в една детска градина, а сега са и в едно училище. На рождените дни каня около 10-12 деца, придружени от 20-24 родители /защото всяко дете си има и татко, и майка/. Обикновено подбирам някой ресторант с детски кът - така ние, възрастните си купонясваме на масите, а децата вилнеят в детския кът.

Нe робувам на моди , а се съобразявам с личното ми удобство.
Когато дъщеря ми беше малка празнувахме вкъщи. Тогава не виждах смисъл да се мъкнем по организирани тържества. Гостите бяха относително малко - няколко дечица, с които си играеше ежедневно по градинките и в по-късен час баби и дядо.

Когато дъщеря ми порасна възникна проблема с пространството и разнообразието. Малките деца могат да се забавляват с каквото им дадеш като играчка, докато големите имат нужда от пространство, в което да си изразходват енергията в тичане, скачане, гонене и т.н. В един средностатистически апартамент това не е възможно, а ако случайно се случи погромът е повсеместен (присъствала съм на подобни РД). Освен това, ако в ранно детство се канят близки хора, то в училищна възраст се канят съученици, придружени от по някой родител, с който не винаги имаш какво да си кажеш. Затова на мен ми е по-лесно да си спестя хамалогията с приготовленията и чистенето, да поканя половината клас (за да има възможно най-малко обидени) и ако някой родител остане на кафе да го почерпя.

Изключително ме дразнят РД стил сватба. В БГ всичко е леко изкривено. В чужбина, като поканиш дете на купон, родителите го оставят в уречения час и го прибират в също така предварително уточнен час. В крайна сметка рождения ден е за децата, а не за родителите.

Досега сме ходили на 6-7 подобни рождени дни, но никога не е било като описаното - напротив. Винаги поканените са се познавали помежду си и забавлението е било страхотно.
Най-хубавото подобно детско парти беше на дъщеричката на кумовете ни преди 2 месеца - събраха нас, техните кумове и сестрите им с децата - всички се познаваме и си имаме приказката. Дечицата си хапнаха и влязоха да играят, а ние седнахме във външната част, пийвахме си питиетата и си говорихме. Не са ни притискали с времето. Изкарахме супер.
На нашите деца не сме празнували на клуб, но пък миналата година отидохме на Боровец (после децата останаха там с моите родители 10 дни) - във вилно селище "Ягода" и точно нарождения ден украсихме къщичката, докараха ни торта, поканихме гости и изкарахме невероятно.

 1.Има достатъчно място за децата
 2.Обикновенно поръчваме куклен тетър,клоун  за да се занимават
 3.Децата,които каним са приятелчета и се познават
 4.След и по време на РД рожденника не реве,че еди кой си му счупил еди коя си играчка
 5.Не се скъсвам цял ден да чистя и готвя за гости
 6.Домът ми си остава чист
 7.Виждам се с родителите на приятелчетата на детето ми /Винтерес на истината досега всички са ме питали кога да дойдат да ги вземат,аз съм човека който ги кани да останат./

На първо място съм супер доволна от това, че не съм изтощена от готвене, чистене, пазаруване и т.н. на самия рожден ден на детето ми, а и след това. Второ, събирам нейните приятели, с които тя си играе постоянно и няма нужда от време за опознаване. Освен това хлапетата са малки ( между 1 и 5 години ) и 2 часа дивеене по пързалките, басейните с топки, колички, слончета, кончета и тем подобни са им напълно достатъчни да се изморят хубаво и после да спят сладко сладко. А и аз нямам нищо против домашните рожденни дни. Може някоя година да ми щукне да го направим у нас! 

Моите мотиви в полза на празнуването в клуб са:
1. Има повече място; 2. Не се занимавам с пазаруване и приготвяне; 3. Не се занимавам с чистене след това.
В клуб каня винаги САМО приятели на детето ми. За роднините има друго парти в къщи. Не смесвам нещата - това е неговият рожден ден и никога не налагам колко деца и кои деца да покани. Явно имам късмет, защото оставащите родители са точно тези, които са ми симпатични и с които по някакъв начин сме се сближили, така че двата часа са приятни и за мен в пиене на кафе и сладки приказки (по време на които научавам доста случки от градината, за които не съм и предполагала, защото синът ми не е от много споделящите ).
Досега "изхвърляния" не сме имали - обикновено се канят 10-ина деца и оставащите родители са около 10-ина. Нито аз съм "демонстрирала" финансови възможности чрез менюто, нито ми се е случвало някой да си поръчва 12-годишно уиски, без да се съобразява, че сметката се поема от родителите на рожденика.
С две думи - за мен това е доста приятно преживяване, за детето ми също.
За разлика от единствения "домашен" рожден ден на по-голямата ми дъщеря, който се проведе в къщи, защото валя проливен дъжд, а бяхме резервирали за "Коколандия" (тоест на открито). Тя ставаше на 11 години, поканените деца бяха 10. За времетраенето на рождения ден - от 18.00 до 20.30 часа съседката ни отдолу се беше качила 3 пъти да им вдига скандали, че много й тропат , като последният път ги беше заплашила, че ще извика полиция.
Представям си един рожден ден на сина ми в къщи, с тайфа момчурляци, сигурно цялата жандармерия ще е пред нас.

E, как дете на 1-2-3 годинки ще го оставиш и ще си го вземеш след няколко часа!?
Кой ще го наблюдава, кой ще го обслужва - за тоалетна, за хранене. Ами ако има по-големи деци, които са по-буйни, малките не могат още да се пазят!?

Аз също нямам достатъчно място в къщи, че да организирам детски партита. За това детските клубове са много удобни, но и по-соленичко май излиза.

Първият рожден ден го празнувахме 3 дни вкъщи-първо с бабите,после на 2 пъти с приятелите(понеже нямаше начин всички заедно,малък е апартамента ни).3 дни-сложи,вдигни,айде пак сложи и така...Тази година ще празнуваме в клуб,отсега съм го решила,като присъстващите ще са все дечица,с които моето е приятелче(съответно и майките,защото всичките са около 2 годишни)Вкъщи наистина няма условия,и мисля че навън ще е по-приятно

Преди 1 седмица празнувахме рождения й ден в клубче.Решихме, че така ще е по-добре поради няколко причини.
1. Вкъщи няма място за толкова деца, колкото бяхме поканили.
2.Щеше да е неудобно и за децата и за възрастните.
3.В клуба децата се измориха, тичаха, скачаха, пързаляха се...
4.Излезна ни почти същите пари, каквито бяхме предвидили за домашно парти
Все пак успяхме и вкъщи да се съберем в същия ден с бабите и дядовците.

И какво значи мода, просто сега ги има и се възползваме от това, преди години като ги нямаше , нямаше и клубни партита 

За мен рожденният ден на детето ми или на който и да било от близките ми не е бил събитие от интимен характер 
Както мобилните телефони, компютрите и пр., така и детските клубове не са привилегия, а удобство, та дори и необходимост. А относно индустрията, ами то вече и раждането се превърна в индустрия