Една майка, която е отбила, за да може да пази диета, не е лоша майка - според мен тя е напълно объркана майка. Какво може иначе да я накара да смята външния си вид и примерно маникюра за по-важен от здравето и комфорта на детето си? Как изобщо може да изпаднеш в депресия само от външния си вид? Няма ли по-важни неща в живота? Ами ако по принцип съм си пълна/кльощава/висока/ниска/грозна/недостатъчно красива и т.н. все депресирана ли да си ходя? Или да се взема в ръце и да си пренаредя ценностите?
И дали една доброволно отбила заради диети майка ще гледа детето си с радост, докато го храни от шише, или с радост ще разглежда новите шарки на маникюра си, докато му бута шишето между другото?
Не мисля, че изобщо има смисъл да се поставя въпросът 'кърмеща, дебела и депресирана' или 'отбила, отлсабнала, щастлива', защото такава дилема реално не стои. Аз съм щастлива майка, защото правя най-доброто за здравето на детето си (а и за своето), и макар че е важно как изглеждам, знам, че има и по-важни неща в живота.
Още една тема, породена от темата "Да помогнеш на приятел". Как мислите, трябва ли външният вид да влияе на избора ни да кърмим или не?