Съжалявам, но има и такива стихове
.....О, ако можех, ако можех само
през сълзи да простя и да прошепна
"Сбогом мамо".....
.....О, ако можех, ако можех само
през сълзи да простя и да прошепна
"Сбогом мамо".....
- Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
- Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.
Най-хубавите стихове за мама
Баба
Йосиф Петров
Скъпа моя бабо,
мила и добричка,
дай да ти погаля
бялата косичка.
Че ме ти отгледа
от мъничко бебе.
Искам да съм, бабо,
винаги при тебе.
Мама сутрин рано
хуква като хала.
Тате вечер късно
сварва ме заспала.
Ти си ми за майка
Ти си ми за татко
Дай да те прегърна
и целуна сладко
С тебе, мила бабо,
сладък ми е хляба.
Ти си на земята
най-добрата баба!
Йосиф Петров
Скъпа моя бабо,
мила и добричка,
дай да ти погаля
бялата косичка.
Че ме ти отгледа
от мъничко бебе.
Искам да съм, бабо,
винаги при тебе.
Мама сутрин рано
хуква като хала.
Тате вечер късно
сварва ме заспала.
Ти си ми за майка
Ти си ми за татко
Дай да те прегърна
и целуна сладко
С тебе, мила бабо,
сладък ми е хляба.
Ти си на земята
най-добрата баба!
Надявам се да не повтарям стихотворения!
Ако е така, моля да бъда извинена!
ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА
Никола Гигов
На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.
Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.
Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.
Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.
Сега съм там... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.
Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Ако е така, моля да бъда извинена!
ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА
Никола Гигов
На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.
Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.
Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.
Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.
Сега съм там... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.
Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Тези научи принцеската ми в ДГ и казвайки ги вечер ме разтоварва 
Зная тайна от мама
как се става голяма -
прясно мляко самичка
пия цяла паничка,
слушам мама и ето
с пръстче стигам небето!
Искате ли на всички
да ви откъсна звездички?
* * *
Моя майчице, добричка
с бяла хубава ръчичка
повдигни я и сложи я
върху моята главичка!
Зная тайна от мама
как се става голяма -
прясно мляко самичка
пия цяла паничка,
слушам мама и ето
с пръстче стигам небето!
Искате ли на всички
да ви откъсна звездички?
* * *
Моя майчице, добричка
с бяла хубава ръчичка
повдигни я и сложи я
върху моята главичка!
***
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо."
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо."
Това е моето любимо стихотворение. Най-истинското. И винаги ме рзплаква!
Било е шумно в нашата къща
и три деца са тичали на двора.
Сега тъй рядко у дома се връщаме,
отвикнахме със мама да говорим!
Тя нашите детски дрешки пази още,
за грижи те и спомнят и за радост,
до люлката прекараните нощи
и за безвъзвратно отлетялата младост.
Като гнездо леглото ни сега е празно.
Над него мама в рамка потъмняла,
прибожда с габърчици снимки разни.
И син и дъщери и внуци палави.
Когато вечер хората се сбират
и в къщите съседски шумно става,
пред снимките ни мама спира
и с нас до късно разговаря!
и три деца са тичали на двора.
Сега тъй рядко у дома се връщаме,
отвикнахме със мама да говорим!
Тя нашите детски дрешки пази още,
за грижи те и спомнят и за радост,
до люлката прекараните нощи
и за безвъзвратно отлетялата младост.
Като гнездо леглото ни сега е празно.
Над него мама в рамка потъмняла,
прибожда с габърчици снимки разни.
И син и дъщери и внуци палави.
Когато вечер хората се сбират
и в къщите съседски шумно става,
пред снимките ни мама спира
и с нас до късно разговаря!
***
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо."
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо."
Откога исках да намеря точно това стихотворение.Смомням си, като малка винаги плачех на него.И това се случваше обикновено на тържествата за осми март.Децата строени рецитират, аз плача, и това винаги. Казвах, че до края на живота си няма да се отделя от мама.
ЕДНА УЧАСТ
Ти помниш ли как майка ти с целувки
обсипваше те, пълна с доброта?
В прегръдките ù, в нежните милувки
за пръв път ти усети любовта.
Кандилцето на вярата във Бога,
що пална тя във твоите гърди,
откри пред теб на чуден свят чертога,
и мина твойто детство без беди.
От майка си узна ти за доброто.
То трепкаше в добрите ù слова!
То пламна и във теб! Така в живота
ти като ангел чист се озова.
На поривите девствени в разгара
ти зажадува вечни висоти.
Звездицата на твойта светла вяра
път сочеше ти. В него тръгна ти.
И всеки ден ти виждаше по-ясно,
че всичко крие смисъл в тоя свят.
И дълго ръководеше те властно
в живота Божията благодат ...
Но ето, след години те догони
на ада чер стоглавата ламя.
Тя с хитра реч в теб вярата подрони
и хвърли те в калта на таз земя.
Ти пи със жадни устни мътна тиня
и почна да рушиш със див възторг
на чистотата дивната светиня,
отрекъл се от съвест и от Бог.
Отвикнал да се молиш и да плачеш,
от всичко свято ти се отчужди.
Ала откакто в лош път взе да крачиш,
навлезе мракът в твоите гърди.
Убита, майка ти отиде в гроба,
а Бог напусна твоето сърце.
Тогава те обзе безсилна злоба,
че ти остана с празни две ръце.
Така в духа ти нищо не остана —
ни порив чист, ни светъл идеал,
освен сърдечната дълбока рана.
Ах, братко, тъй за тебе ми е жал!
Днес есен безнадеждна, свела ниско
мъглите си над тебе, те души.
Ти виждаш — твойта зима тъй е близко!
Кой в таз несрета ще те утеши?
Разбра ти вече, че светът не може
мир да даде! Той подигра се с теб!
Затуй днес тъжно стенеш: “Мамо! Боже!” —
свит на порока в черния вертеп!
Но, бедни мой, не падай в отчаяние!
Че жив е Бог! И майка ти живей!
Тя слуша горе твоето стенание
и пред престола Божи сълзи лей.
За теб възнася тя молитви топли
пред Господа със вдигнати ръце.
Не ще останат празни тия вопли
на майчиното любещо сърце.
Спомни си детските минути святи
и кай се, и сълзи проливай ти!
Тогава Бог пак в топлите обятия
на твойта майка ще те приюти!
Ти помниш ли как майка ти с целувки
обсипваше те, пълна с доброта?
В прегръдките ù, в нежните милувки
за пръв път ти усети любовта.
Кандилцето на вярата във Бога,
що пална тя във твоите гърди,
откри пред теб на чуден свят чертога,
и мина твойто детство без беди.
От майка си узна ти за доброто.
То трепкаше в добрите ù слова!
То пламна и във теб! Така в живота
ти като ангел чист се озова.
На поривите девствени в разгара
ти зажадува вечни висоти.
Звездицата на твойта светла вяра
път сочеше ти. В него тръгна ти.
И всеки ден ти виждаше по-ясно,
че всичко крие смисъл в тоя свят.
И дълго ръководеше те властно
в живота Божията благодат ...
Но ето, след години те догони
на ада чер стоглавата ламя.
Тя с хитра реч в теб вярата подрони
и хвърли те в калта на таз земя.
Ти пи със жадни устни мътна тиня
и почна да рушиш със див възторг
на чистотата дивната светиня,
отрекъл се от съвест и от Бог.
Отвикнал да се молиш и да плачеш,
от всичко свято ти се отчужди.
Ала откакто в лош път взе да крачиш,
навлезе мракът в твоите гърди.
Убита, майка ти отиде в гроба,
а Бог напусна твоето сърце.
Тогава те обзе безсилна злоба,
че ти остана с празни две ръце.
Така в духа ти нищо не остана —
ни порив чист, ни светъл идеал,
освен сърдечната дълбока рана.
Ах, братко, тъй за тебе ми е жал!
Днес есен безнадеждна, свела ниско
мъглите си над тебе, те души.
Ти виждаш — твойта зима тъй е близко!
Кой в таз несрета ще те утеши?
Разбра ти вече, че светът не може
мир да даде! Той подигра се с теб!
Затуй днес тъжно стенеш: “Мамо! Боже!” —
свит на порока в черния вертеп!
Но, бедни мой, не падай в отчаяние!
Че жив е Бог! И майка ти живей!
Тя слуша горе твоето стенание
и пред престола Божи сълзи лей.
За теб възнася тя молитви топли
пред Господа със вдигнати ръце.
Не ще останат празни тия вопли
на майчиното любещо сърце.
Спомни си детските минути святи
и кай се, и сълзи проливай ти!
Тогава Бог пак в топлите обятия
на твойта майка ще те приюти!
Ето и нещо много любимо от мен:
Помниш ли?
Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлала земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита,
и езера, засияли сред каменни хребети -
с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра,
щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора -
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха,сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила..
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори,
после запита : "Къде ли се свършва простора?"
Може би скоро ше кажа през сълзи: да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.
Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?
Ето го мойто писмо закъсняло.......
Помниш ли?
Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлала земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита,
и езера, засияли сред каменни хребети -
с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра,
щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора -
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха,сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила..
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори,
после запита : "Къде ли се свършва простора?"
Може би скоро ше кажа през сълзи: да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.
Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?
Ето го мойто писмо закъсняло.......
МАЙКА
Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.
Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.
Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!
С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!
Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце
МАЙКА
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.
О моя майко
колко изстрадала си ти
и колко много мъка
има в твоите очи
О майчице жална прости ми прости
че аз те упреквах и ронех сълзи
не разбирах майко че те боли
Загубила бе ти първа рожба
загубила бе най-скъпото дете
но аз мамо не те разбирах
аз също бях още дете.
Ти търсеше в мен мамо утеха
на своята скръб малък подслон
и от мъката мамо роди ме
и с болката си мамо пропи ме
.......
ли4но стих4е
колко изстрадала си ти
и колко много мъка
има в твоите очи
О майчице жална прости ми прости
че аз те упреквах и ронех сълзи
не разбирах майко че те боли
Загубила бе ти първа рожба
загубила бе най-скъпото дете
но аз мамо не те разбирах
аз също бях още дете.
Ти търсеше в мен мамо утеха
на своята скръб малък подслон
и от мъката мамо роди ме
и с болката си мамо пропи ме
.......
ли4но стих4е