Отговори
# 30
  • Мнения: 503
Малките деца събират впечатления въпреки нас или бейби ситърите. Те са като малки попивателни, страховете идват най-неочаквано, не е нужно да са им внушени. Между другото, в утробата, освен че е тъмно е и топло и тясно ( в смисъл затворено пространство), като гушкането  Wink .Подкрепям позицията на Радостина.

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 00:14 от galll

# 31
  • Мнения: 10
"Само опитай да се поставиш на мястото на детето и да плачеш сама в една стая, а никой да не идва да те види дали си добре "за твое добро". Децата самички си показват кога имат нужда от внимание и кога не."
Значи, може би все пак трябва да дооточня, че не става дума за това, ако детето (или бебето, от 0м до 2 и половина-3 са си все бебета, макар и с много промени) изпитва страх от нещо през нощта, да не го успокоим, а за това, дали в един момент, на някакъв етап да не бъде оставено вечер да се научи да заспива само, т.е се научи да разделя времето за сън от времето за игра (самото то да го прави, а не докато мама е при него). Да, и това става с плач, затова и повдигнах темата...вредно ли е това за него или е полезно? Лично моят опит многократно ми показваше, че "отиването вечер да го видя как е, добре ли е", преди да е заспало, само усложнява процеса на заспиване. И вместо да плаче от страх, започва да плаче от яд, защо любимият му човек ту влиза, ту излиза. Уф! Ама не си мислете, че не се притеснявам как се чувства през това време, толкова терзания съм имала. Но не смятате ли, че все някога трябва да дойде момент, в който да разбере, че вечер е време за сън? И не е ли по-добре това да стане по-рано, не е ли колкото по-рано, толкова по-добре, защото после ще трябва да се преборваме с вече затвърдени навици и представи? А за тъмното - никога не сме гасяли лампите, макар, че и за това имам съмнения, че е правилно...по-скоро съм съгласна с тези  майки, които още от самото начало са гасяли лампите и децата им са свикнали (знам, че човешкият организъм може да синтезира определени вещества само на тъмно и че изобщо си почива по-добре на тъмно, т.е не е случайно, че когато ни се доспива, слънцето е залязло). Изобщо по-скоро съм за такова възпитание и отношение към детето, което спокойно и постепенно, но сигурно го въвежда в реалния свят на възрастните. И не ползвам сляпо никакви методики (както също беше намекнато), а се опитвам да гледам детето си със спокойствие и с правилно отношение. На репликата "Знаеш ли колко деца са пострадали от това "което е добро за него" може да се отвърне с не по-малобройните примери на пострадали от прекомерни грижи деца. Да, може би е по-страшно първото, там като че ли повече бие на очи (когато някой е злоупотребявал с възпитателните практики), но не по-щастливи и по-привилигировани са тези, които са останали зависими от родителите си и неприспособими към една адекватна на възрастта им конкурентна социална среда (поне аз имам не малко такива примери около себе си)

# 32
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885

Няма майка, която бездушно да търпи плача на бебето си и да не й се иска да го гушне и успокои.  Природата сама ни дава отговора. Другото е просто вървене срешу собствения ни инстинкт в името на някаква криворазбрана самостоятелност.

И не е ли по-добре това да стане по-рано, не е ли колкото по-рано, толкова по-добре, защото после ще трябва да се преборваме с вече затвърдени навици и представи?

Зависи как гледаш на нещата. За мен това не са навици, с които трябва да се "боря". Не виждам нищо лошо в това, че 2 годишният ни син заспива докато баща му чете приказки. И на двамата им е приятно. Преди това е заспивал на гърдата, чрез пеене, с гушкане, в слинг, и сам е заспивал даже.

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 00:52 от Червената Кралица

# 33
  • Мнения: 10

Не виждам нищо лошо в това, че 2 годишният ни син заспива докато баща му чете приказки. И на двамата им е приятно.
Аз също (нямам нищо против). Дори смятам, че приказките са си задължителни и хубави и за по-големите деца. Но едно е детето да си има изграден навик за заспиване, когато му дойде времето и тогава да му четеш приказка или да му пееш, и друго е, когато го няма този навик. Не казвам и това, че той не може да бъде създаден едновременно с пеене на песнички, четене на приказки и т.н - но нали все пак в някакъв момент идва време за гасене на лампите и казване на лека нощ? Защото за по-малките деца по-скоро важи правилото да се възползват от всеки момент, когато мама е до тях да си поиграят с нея, да и привлекат вниманието, освен ако не са много изморени и сънят не ги надвие. А всички знаем, че детският вечерен сън е хубаво да започва поне към 21:00, 21:15ч., не можем да ги оставим да си играят до късно и като вече съвсем ги надвие сънят тогава да се спи. В този смисъл се чудя следото: част от споделилите мнение майки казват, че за тях е важно да са в една стая  с детето или да спят заедно с него - интересно ми е, когато детето започне да си ляга рано вечер и се установи двукратният режим на спане - веднъж следобед плюс нощния сън (при нас това стана на около 1г. и 3-4 месеца) как процедират - и те ли си лягат толкова рано? Ние от самото начало сме били в една стая, не заради убеждения, а заради липса на финансови средства, т.е ако зависеше от мен, още веднага след родилния дом бих отделила детето в самостоятелна бебешка стая, в която, разбира се, докато траят нощните кърмения и коликите ще бъда и аз и дори таткото, ако се налага, но друго си е да си има негова си стая, по хиляди други съображения. Но точно това, че сме принудени все още (близо 2 г) да спим в една стая, още повече според мен изисква създаване на самостоятелност при заспиването, защото ние си лягаме по различно време, искаме да гледаме ТВ, или просто да се видим насаме с мъжа ми, на спокойствие и т.н [/quote]
Все пак, благодаря за коментара, за коментарите на всички, които споделяте. И противостоящите мнения виждам като плодотворни, само тези, които не запазват добрия тон и минават в нападки, ще им припомня, че това е форум, не съдилище за майки.

# 34
  • Мнения: 10
И още нещо, за което се сещам: в крайна сметка всеки сам решава как да гледа детето си, не можем да кажем кое е най-правилното. И смисъла на форумите е не да правят това, а да споделяме опит. Кой каквото иска да вземе от споделеното и да го превърне в свое. Може би няма правилен начин, след като има толкова различни начини, може би единственото е като се започне по един начин, да не се променя (което не значи да не се обогатява с нови неща, а детето да не се обърква)

# 35
  • Мнения: 191
Ох моита щерка е на 1 год. и 8 месеца. Спи си в неиното легло обаче в нашата спалня. Заспива вече доста трудно. Винаги съм я приспивала първо на спалнята с мама и после я прехвърлям в леглото и. Сега заспиваме като и чета книжки с картинки, но интересното е, че в последно време не се стърпява да ме чака да и чета, а ми дърпа книжката и започва сама да си я разглежда и да се прави че чете. Тези упражнения ни отнемат доста време вечер, стигали сме и до два часа бърборене, разлистване на страници и т.н. А не беше така до скоро. Просто ме гушваше и отнасяше. Сега е голям зор заспиването. Още не сме мислили да я отделим в друга стая, А МАИ Е ВРЕМЕ. Много се отвива и често мрънка, но не плаче неутешимо. Спи си цяла нощ и...все още, с биба. За сега не смея да и я взема, че ще настане "страшния съд" Иначе за възрастта си много говори, смислени думи и прави цели изречения. Контактна е, но малко е скарана с играчките си. Все търси да гледа снимки на моя лап-топ или да слуша песнички, както и маика и да се прави на колкото се може по-смешна и да играем заедно. И така, незнам до колко е самостоятелна все още. Гледам си я в къщи и така ще е поне до две и половина години. Просто е свързана много с мене и все още си ме търси за щяло и нещяло. Чета мненията ви, и да ви кажа съм съгласна със всяко едно от тях. Което ще рече, че детето само те води и ти показва кое е правилно за него и кога се чувства добре в дадената ситуация и кога не. Въпреки че естествено, че и ние трябва да полагаме усилие и да ги насочваме в правилната посока все пак. Peace

# 36
  • Мнения: 3 367
Между другото, в утробата, освен че е тъмно е и топло и тясно ( в смисъл затворено пространство), като гушкането  Wink
..абсолютно вярно,аз по този ? не съм продумала..
..но фактите са факти-децата се научават да бъдат приспивани, не страдат ако не са научени и после им е отнета привилегията; всеки избира как да си гледа децата,у дома например никой никога не е плакал за/преди/около и след лягане и затова някак не мога да приема че подобна нуждата е вродена,страха от тъмното и той и пр..твърдя че има научено поведение,как и откъде е друга тема,но ми се струва добре да си даваме често сметка какво правим и да сме готови да си сърбаме последствията..

# 37
  • Мнения: 251
 Само не разбирам защо всички приравняват заспиването сам със самостоятелността?  newsm78
 Заспиването сам е навик, придобит по-рано или по-късно, с по-груби или по-внимателни родителски мерки и грижи, а самостоятелността на детето означава  вътрешна увереност, способности, желание за изява, чувство на сигурност, чувство, че си обичан, желан, можещ и се определя от хиляди други неща, не от това дали детето заспива само в стаята, без гушкане и внимание.  Stop
 Иначе съм абсолютно съгласна с Радостина и Червената Кралица.
 Аз лично не смятам, че приучаването към самостоятелност означава да научиш бебето да заспива само, подчертавам бебето. Моите критерии са много по-различни.
 Ако си говорим обаче за създаване на други навици определено смятам, че е хубаво да се започне от най-ранна съзнателна възраст. Например аз сега уча сина  ми ( на 11м и половина, той проходи на 9м и половина)) да си прибира играчките и обувките. За него е като игра и се забавляваме, но се учи на навици. Обаче на площадката, когато пропилея пет минути, докато му обяснявам да се върне да си вземе играчката, с която не играе вече и да ми я донесе, всички ми се смеят, че нямало как сега да знае, нали бил малък. Или ако го видя, че вдига боклук от земята да му повтарям по сто пъти да ми го донесе, вместо да му го взема от ръчичката, пак им е странно на хората. Не се впечатлявам от краткия му плач, когато иска да направи нещо забранено, например да бърка в саксиите или в кофата за боклук.  Но когато малкото дете или бебе не искат да заспиват сами в стаята си и плачат , а пък аз така да ги уча на самостоятелност - за мен е излишен стрес. Има си време и начини за всичко. Определено обаче за нашето семейство заспиването сам не е равно на самостоятелност, особено за бебешката възраст и никога не ни е било приоритет.
 За протокола синът ни все още спи при нас и заспива или с кърмене или с гушкане. Не го люляме, но това е защото не е показал, че иска.

# 38
  • Мнения: 607
    Бебето, което гледам ( на 8 мес) , има режим за сън и се спазва +-15мин. Като стане време, само я завивам и излизам от стаята. Понякога помрънква, но никога не реве кански. Просто си е създала навик.

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Отделянето на едно бебе/дете в самостоятелна стая съществува от 60 години с вдигането на стандарта на живот. То по никакъв начин няма общо с биологията, а с икономиката. Родителите незнайно по какви причини решават, че бебето трябва непременно да заспи в еди-колко-си часа. И ако някой иска, може да направи справка и из темите във форума за причините - защото родителите искат време за себе си, защото са изморени или на майката просто й е писнало и иска да си гледа филма. Ако детето е станало капризно и проявява признаци на умора, разбирам да трябва да си легне. Но при положение, че детето е бодро или развълнувано от появата на баща си, например, и иска да поиграе с него, то не виждам смисъл да се налага от родителите непременно да заспива. Ако ние си имаме собствен ритъм на сън и бодърстване, защо отричаме правото и на бебетата да го имат? Моите и двамата не са от рано заспиващите. Като се родиха и аз си мислех, че трябва да спазват определен режим като по книгите, защото така казваха и педиатъра и това е най-разпространения възглед, описан в книгите преди 10 години. Обаче стана ясно, че на бебето не му се спи в 8 вечерта и колкото и на мен да ми се иска, няма да заспи. След като и аз направих грешката да го оставя да пореве 1-2 вечери се светнах, че само го мъча и нищо няма да излезе. И накрая се нагодих към режима на детето, а с времето то започна да заспива малко по-рано без ревове и писъци. Беше му достатъчно да стоя 20-тина минути с него и да се правя на заспала. После животът пак си течеше. От цялата работа разбрах, че децата не са с вграден родителски часовников механизъм, а са си отделни хора.

# 40
  • Мнения: 46 434
    Бебето, което гледам ( на 8 мес) , има режим за сън и се спазва +-15мин. Като стане време, само я завивам и излизам от стаята. Понякога помрънква, но никога не реве кански. Просто си е създала навик.

Прочете ли какво съм писала по-нагоре? Дъщеря ми беше същата на 8 месеца, но като порасна вече не е Laughing
Просто конкретното бебе тези месеци има нужда да заспи самичко, друго има нужда да го гушнеш, трето да са му пуснати щорите и т.н.

# 41
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Не казвам и това, че той не може да бъде създаден едновременно с пеене на песнички, четене на приказки и т.н - но нали все пак в някакъв момент идва време за гасене на лампите и казване на лека нощ?

Ами точно това, че при нас не идва това време.  Големият ни син заспива докато баща му го гушка и разказва приказки в тъмното (Поправям се, защото видях, че горе съм писала "чете"),  т.е. приспива го. Но ние не намираме, че приспиването е вредно. Затова и не се "борим", нито сме се "борили" като беше бебе, да го приучваме да заспива сам на всяка цена.


Но точно това, че сме принудени все още (близо 2 г) да спим в една стая, още повече според мен изисква създаване на самостоятелност при заспиването, защото ние си лягаме по различно време, искаме да гледаме ТВ, или просто да се видим насаме с мъжа ми, на спокойствие и т.н.

Ние приспиваме децата и правим след това всички тези неща. Честно казано не виждам какво общо тук има самостоятелността при заспиването.

# 42
  • София
  • Мнения: 6 999
Отделянето на едно бебе/дете в самостоятелна стая съществува от 60 години с вдигането на стандарта на живот. То по никакъв начин няма общо с биологията, а с икономиката.

Права си... Обаче горното е валидно за хиляди неща. Само преди 100 години никой не си е мил зъбите също така. Явно не биологията го налага, а икономиката. Преди 100 години повечето жени са раждали 'естествено', но сега процентът на раждащи секципо се увеличава и то най-вече поради промяна във ФИЗИОЛОГИЯТА на жените, а не поради каприз... Примерите са хиляди.

Може би моето бебе е било някакъв късмет Божи, но аз определено не съм се стремяла на мен да ми е лесно или да я 'приучавам' към самостоятелност. Просто нуждите, за които вие така упорито говорите не съм ги забелязвала при нея. Не съм скачала да я люлея при всяко нейно събуждане, за да заспи, а имено това виждам при бебетата приучени да бъдат приспивани. В момента, в който се размърдат и майките започват да им клатят количките, в момента, в който отворят очи и се започва лашкане и люшкане... Та според мен си е чисто приучаване да заспиват с помощ, а не обратното.

Когато дъщеря ми беше на 3-4 месеца, при едно от посещенията при педиатъра, започна да плаче, защото й се спеше. Педиатърката ми се учуди защо не заспива като й се спи - Отговорих й, че е защото я държа на ръце, а тя иска да си легне в кошницата или креватчето. Или бебето ми е било екстермно самостоятелно или аз явно съм абсолютен садист, за да успея да я приуча толкова бързо да заспива без да я люлея.  Thinking

# 43
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, някои бебета като че ли от самото начало са доволни да са повечко време самички, не се събуждат нощем за да ядат, спят като по часовник. Ако не бебето му е добре, няма проблем.
На моите винаги съм им се чудела колко бързо се адаптират на нови места и към нови условия. Както при нас спяха в същата стая, така при бабите без проблем спяха  отделно. Предполагам, че им влияе усещането, че са двамата, усещат си дишането един на друг.

# 44
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885

За мен също е противоестествено бебето ми да спи отделено от мен.  Няма майка, която да остави бебето си да спи без да може да го чува. И доста банално, но природата дава отговора - бебето просто спи близо до нея.  Само че ние вече сме измислили бебефона. И хоп отделяме бебето да спи в отделна стая, за да бъде самостоятелно от малко, да си създава навици и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт