Здравейте майчета! Много обичам работата си, но понякога ми писва и ми се иска да избягам! Не ми е тежко,но напрежението ,намаля радостта от бременността ми...При вас как е? 
- Публикувана: 15 фев. 2008, 14:26 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2008, 23:35 ч.
Работещи бременни мами, писва ли ви!
И аз работех много, напрежението беше голямо, а и имаше дълги командировки. Спрях работа малко преди 45те дни. Бързо ми писна да си стоя вкъщи Липсва ми много онова ежедневие, но като се върна на работа всичко ще е много по различно, отговорностите ще са нарастнали. Нещата не стават по лесни, напротив
О, работих до последния възможен момент. Даже и когато ми почнаха болничните преди майчинството - пак ходех на работа. Толкова много си я обичам! Да не си помислите, че ми е била перфектна бременността - повръщах цели девет месеца!!!
И пак да забременея, пак ще си ходя с удоволствие на работа.
И пак да забременея, пак ще си ходя с удоволствие на работа.
Последният ми работен ден беше в петък. В събота рано сутринта ми изтекоха водите. Тогава бях на отговорна и ръководна длъжност, нито ми е тежало, нито съм се чувствала преуморена. Търчах като кон по срещи, сто неща ми стояха в глават "стенд бай" и си чакаха реда. Някои от тях довърших от болницата.
Да, на моменти ми писва. И то не от самата работа, а от стоенето на един стол пред компютъра. Уж гледам да си давам по-чести почивки, но като се залисам в работата и се усещам чак като получа болки в кръста. Но иначе се чувствам превъзходно и ако няма проблеми ще изляза 45 дни преди раждане.
Едва-едва издържах до въжделените 45-те дни 
Но то беше лято, беше ми топло, тежко и ми се ходеше на море и ужасно ми писваше да стоя седнала - скачах и търчах по етажите при всяка възможност. Колегите доста ми се чудеха, защо не ползвам асансьор до 7-я етаж, а на мен именно седенето на едно място ме изморяваше.
Но то беше лято, беше ми топло, тежко и ми се ходеше на море и ужасно ми писваше да стоя седнала - скачах и търчах по етажите при всяка възможност. Колегите доста ми се чудеха, защо не ползвам асансьор до 7-я етаж, а на мен именно седенето на едно място ме изморяваше.
Аз излязох в болнични от 6я месец...Не, че не ми се работеше-просто бях на кофти смени и работех до 22:30, а докато бях бременна се измарях и исках вечер да съм вкъщи! Другата причина е, че завършвах висшето си образование и пишех дипломна работа-така, че не скучаех...
Последните дни помагах на съпруга ми с неговата работа-за да не съм сама в къщи...
Работата ми липсва и сега, но не мисля да се връщам преди Алекс да е направил поне 1год.
Последните дни помагах на съпруга ми с неговата работа-за да не съм сама в къщи...
Работата ми липсва и сега, но не мисля да се връщам преди Алекс да е направил поне 1год.
Освен това не е необходимо да се натоварваш с отрицателни емоции в този важен момент.
Работих до последния ден на бременността - изхранвам се сама, не получавам заплата отнякъде. В съботата преди термина бях на работа със счети, назначих нова продавачка, по обед минах през къщи, взех си чантата и помолих дъщеря ми да ме закара в болницата. В 15,20 вече бях родила 
През цялата бременност не се спрях, шофирах, ходех много и т.н. Сигурно щях да издивея, ако ми се налагаше да си стоя у дома и не дай боже - да лежа
Опитвай да почиваш по-начесто, щом ти е напрегната работата. Психическото напрежение уморява много по-силно от физическото.
През цялата бременност не се спрях, шофирах, ходех много и т.н. Сигурно щях да издивея, ако ми се налагаше да си стоя у дома и не дай боже - да лежа
Опитвай да почиваш по-начесто, щом ти е напрегната работата. Психическото напрежение уморява много по-силно от физическото.