За 5 годишната ми дъщеря - притеснявам се за нещо...

Дъщеря ми - също около тази възраст, преди дни ми сподели случайно, че си пъхала разни играчки в гащите. Втрещих се. Вероятно, ако я бях заварила като теб нямаше да се притесня толкова - много повече се страхувам да не се нарани, и от това че използва "помощни средства".
Чела съм, че е нормално по принцип някакъв вид мастурбация при малките деца, и психолозите го твърдят. Из архива има доста подобни теми.
Нооо, все още съм притеснена. Искам да имам правилна реакция, която да направи от детето ми едно здраво в психически, физически и сексуален смисъл момиче, а не да я травмира. Винаги съм си мислила, че ще говорим нормално и приятелски за подобни неща. Но сега при всеки опит да разговаряме усещам, че всъщност тя още е малка, възприема го като игра и започва да се смее.
Причината да пиша анонимно е, че след разговора ни относно случката, тя ме помоли да не казвам на никого. Може да е смешно, но уважавам дъщеря си от бебе и щом не иска определена проява да се свързва с нея - ще се съобразя.
Все още, обаче, не знам какво точно да направя.

Всичко, което изчетох по темата звучи успокоително. Но ето това не звучи точно така:

"Според Пиер Дако детската мастурбация може да е следствие на лош семеен климат. В ситуация на емоционален дефицит детето се чувства. нещастно и изпитва несигурност. Породилото се сексуално влечение търси обект за удовлетворението си. Желанието за изпитване на удоволствие се свързва с ограничените социални умения за общуване с представителите на другия пол. Емоционалната празнота от семейството младия човек запълва с търсене на заместител, който макар и с образа си, му създава удоволствие и комфорт. Мастурбацията в този случай се явява своеобразен бунт срещу семейната атмосфера и изчезва в момента, в който семейният климат се нормализира.
Важен момент за това е родителското отношение. Приоритетно родителите обръщат внимание на здравето на своето дете и смятат, че подобни действия го застрашават. Когато открият, че детето им мастурбира, повечето родители, страхувайки се от “страшните” й последици, вземат спешни мерки. В тях включват: забрани, заплахи, засрамване, присмех, понякога – физически наказания. Подобно поведение те свързват с желанието си детето им да прекрати “срамните си занимания”, като му се внуши чувство за вина, разкаяние и “угризения на съвестта”. Тези методи, според родителите, трябва да доведат до прекратяване на мастурбацията. Като резултат обаче, тъй като детето в повечето случаи не може да се откаже от “порока”, се стига до действително заболяване. Детето става емоционално лабилно и често изпада в депресия. Променя Аз-образа си и започва да се възприема като болно от неизлечима, срамна болест, която ще го доведе до ужасен край или ще израстне като недостоен за уважението човек. Чрез подобни морални оценки младия човек  развива неувереност в себе си, страх от чуждото мнение и мнителност относно оценките на другите хора. Подобна нагласа по-късно при реализиране на първия полов контакт може да доведе до неуспехи, водещи нерядко до импотентност или фригидност. "

Семейният климат е нормален, няма кризи нито с нея, нито с другите членове. Така, че мога да са надявам, да е нормален интерес за възрастта. Разговорът ми беше единствено в посока нараняване. Не съм й заклеймявала действията. Обяснявах само, че това е опасно, че трябва да се пази, по същия начин, по който пази очите си или лицето си от нараняване. Ако се повтори, обаче ще потърся специалист със сигурност.