Призовавам, всички бургазлии да се присъединят и да кажат НЕ на замърсяването на Бургаския залив. Да, вярно е, че нещата са поставени като "след дъжд качулка", но нека изразим позицията си и да покажем, че правителството води политика срещу народа и държавата си.
Повече от 30 години Бургас се обгазява от Нефтохима (сегашния Лукойл Нефтохим). Откакто е продаден на руснаците не се инвестира нито стотинка в подобряване на екологичната среда в региона. Бургас е водещ по брой деца родени с увреждания. Бургас държи рекорд по заболели на ендокринната система. Всяка вечер, докато града спи се изпускат газове.
Юни месец се преместихме в Бургас отново и тъй като бяхме отвикнали на бургаския "чист въздух", всяка вечер се събуждах по едно и също време от миризмата на газове от завода.
Не ни стига това, а сега посегнаха и на залива ни. Буй? Защо буй? Защо преди да подпишат отговорните не попрочетоха малко статистика, за да видят риска и броя на аварии от подобни платформи. Има нефтено пристанище. Така и така ни продадоха, нека да изискат инвестиции и да го модернизират, обезопасят и използват за целта.
Да, референдума е от никакво значение. Волята на народа няма да промени вече подписаните споразумени и договори, но нека всички, които милеем за града си, да им покажем, че ни пука и че сме против.
http://www.obstina-bourgas.org/info.php?id=552&cat_parent=0
Моля, прочетете инфо от посочените линкове. Ето ви малък цитата, за тези, които нямат време да се ровят:
"Планирано е буйовете да бъдат разположени на места с подходяща дълбочина, където могат да газят танкери с капацитет 150 000 и дори 300 000 тона. Разтоварването става, като корабът се приближава до буя и чрез 250-300 метра дълги шлангове подава нефта към него с дебит 10 000 тона за час. При вълнение и при човешки грешки, каквито историята е доказала, че са неизбежни, съществува реална опасност от аварии и разлив. Самите буйове тежат по 70-80 тона и плават над водата, а нови шлангове водят от тях към тръбопровода на дъното. Реална опасност от повреди има и за тази подводна част от системата.
Стана ясно, че според световната практика за почистване на тези шлангове и за поддръжка на буйовете се прави отделно малко нефтено пристанище, така че не е изключено такова да се появи и някъде по черноморския бряг.
Иван Иванов припомни, без да го коментира, случай от 3 декември 1992 г., когато във водите край Ла Коруня в Испания се разливат 60 000 тона нефт, въпреки че градът е бил един от най-подготвените в техническо отношение да не допусне подобна екокатастрофа.
От презентацията се разбра, че най-голямата опасност не е един потенциален разлив в морето, а достигането на петното до брега. Ако не бъде почистен в течно състояние и стигне до брега, 1 тон нефт се превръща в 10 тона замърсено вещество, свързвайки се с пясък, почва и други дребни частици.
Иван Иванов съобщи, че по силата на споразумението с България, след влизане в експлоатация на тръбопровода, нашата държава ще печели около 70 евроцента на тон преминал нефт, докато тон от суровината струва днес на световните пазари около 770 долара, с тенденция след 10 години да поскъпне с още 200 долара за тон. "
http://www.bourgas.org/news-category-39-bg.html
http://dnevnik.bg/show/?storyid=458298