За по-големите деца в чужбина, джобните и доверието

Аз съм още без опит в тази насока,но пък отсега съм същата паранои4ка.
Това на което се дивиш,4е децата нямат други занимания,освен пазаруването,е проблем на доста родители.Споделяли са ми,4е децата им тук сякаш са без детство,ме4ти и стремежи.На моя близка детето й казало(на 10год.),4е има само една цел и тя е банкова сметка.Тя,близката ми разказваше,4е е останала без думи и без дъх... Но това е,детето казало,4е вси4ки негови съу4еници имат и то също иска.Това му бил стремежа.
А това,4е контролираш щерка си,е хубаво.Не са спокойни времената,както е било при нас,пък и е още малка_11 години.Незнам,те в тоя център може да ходят на кино,на кафе(примерно,де),но пък можеш и да се разбереш да я прибираш.
Много наши познати така правят_карат си децата до сборния пункт,а после в определен 4ас ги взимат.

Здравей О`Хара,

първо да си призная - нямам деца, най-малкото пък таква дето скоро ще влизат в тийнеджърската
обаче живея в чужбина и си давам сметка за разликите...

всъщност, незнам какво да те посъветвам пряко... не можеш ли да говориш с нечия майка от приятелките на дъщеря ти или на нечие друго дете?

***

моята племенница, т.е. тази на мъжа ми, е на 12 години и макар да изглежда като на 14 (с какво ги хранят тея деца, незнам), също живее в милионния Истанбул, и нея не я пускат да ходи по-далеч от две пресечки сама... в събота ходи на курс, който се намира на около 20 мин. от дома, но задължително я води и прибира някой възрастен... за парите - дават и по 10 евро на седмица джобни, доколкото знам и стях си купува вафли, сладоледи и пр. докато е на училище

а за правото да я държиш далеч от света - естествено че нямаш - но можеш да пробваш да им усигориш терен на децата да се забавляват някъде където е по-безопасно или ти да си наблизо

аз до 18 години, а и след това, докато живеех с нашите си имах вечерен час (9 през зимата и 10 през лятото - сега като си мисля, нечовешко е да очаквам от тях да си умират от притеснение докато аз се кефя незнайно къде, обаче тогава - го ненавиждах...какво да се прави - смяна на гледната точка

О'Хара
аз бих се притеснявала подобно на теб... честно си казвам, че не бих я пускала сама дори и в мола, камо ли по улиците... .. само ако е на площадка оградена от съседски къщи и аз да мога да надничам от някъде 
 шЪ си делим шамарите 
Джорди
така е .. но то не ми пречеше да се измъквам когато мога...и да се чувствам лекоооооо подтисната и неразбрана

боже Марица, ма този мол е огромен!
как да я оставя да се разхожда сама, пък било то и с приятели. пак няма да ми е спокойно.
на мен по пътя сякаш не ми е толкова, колкото в самия център сигурно има един пловдив народ
изумявам се просто, аз на 11 играех на войници с брат ми...
ако е някъде наблизо няма проблеми, ходи. нали казах, с телефона в джоба задължително и квартала го мери.

Джорди, аз давам по евро, щото се храни вкъщи. в училището има само стол, който се ползва от децата, чиито родители са заети и са платили децата им да закусват и обядват там. но понеже аз съм си вкъщи това не се налага. монетата е по-скоро за някоя глупост както аз я наричам -семки с кетчуп примерно  желирани плодове или животни дето са по 5 цента парчето...

не знам какво да говоря с тези майки...все едно да им се чудя на акъла, те пък ще вземат да се чудят на моя.. малко ме е срам да ти кажа 
иначе от класа на дъщеря ми има  деца от различни държави. до скоро знаех, че децата от латинска америка са с по-свободен режим, има една съученичка  от боливия, която си седи навън до 10 вечерта без да има някой  да се притеснява от факта..
а на моята приятелките  са и испанки, до скоро се радвах, че родителите на тези деца са я харесали точно поради това, че не хайманосва до късни доби и има някакъв контрол. сега пък научавам, че същите тези родители вече гласуват някакво по-голямо доверие на децата си за да ги пускат по - надалечко и почвам да се обърквам. и да се чудя дали аджеба не е време и аз малко да поотпусна каиша....което пък ме притеснява много. да не говорим за баща й, той пък е по-консервативен в това отношение от мен

благодаря, че се включихте в терзанията ми   

звездичке, кънтят в ушите ми думите на майка ми ' ще видиш ти един ден като станеш майка ...'

Намирам страховете ти за напълно нормални в никакъв случай параноични.
И аз така се чувствах преди 3 години в Мадрид, ако трябваше да излезе сам синът ми да отиде до някое приятелче сам..... полудявах да го мисля. Гледах по възможност да съм навсякъде с него.
Сега тук е различно. Децата са до 17,00 на училище, след училище се пренасят в Спортния център кои на разходка има и парк, кой с някоя активидад ще се занимава. Т.е няма възможности да се ходи кой знае къде, а родители колкото си щеш. Ако не съм аз ще е някоя позната. Все са ни пред погледа. Селцето е малко и хората се познават. А за центровете се събират по някой повод,или някоя събота ходят да играят по игралните зали или на кино. Но винаги има родител.
За мен на 11 год е доста малка да тръгне по Центровете без придружител, да пазарува. Може да говориш с родителите и да ги водите по някое кино например.

Здравейте и от мен,
синът ми е на 10 год; живеем във Франция и да си призная все още не го пускам самичък из града освен до близкия магазин при това с колелото... Тук повечето родители водят и връщат децата си до училище или до други мероприятия и много рядко можеш да видиш деца сами да се разхождат още по- малко в търговските центрове. За момента каним приятели в къщи или в парка; или пък той е поканен на гости; но сам из града още рано ми се струва, ама не знам 

Ясна ми е картинката.И тука е същото.Аз ако не ме е срам,в тия ц.комерсиали бих я вързала със синджир за себе си. Толкова ме е страх,4е за секунда заглеждане от моя страна може да се слу4и нещо ужасно  ,а в същото време гледам 4е много хора си оставят децата да се завират къде ли не без надзор.То и затова съобщават 4есто за загубени деца.
Проблема е оба4е как ще обясниш на дъщеря си твоите страхове и притеснения,защото те са много 4увствителни на тая възраст.
Аз като си спомня как съм си мислела,4е родителите ми наро4но ме тормозят,4ак срам ме хваща. Но сега ги възприемам нещата,тогава си мислех други работи.
И въпреки вси4ко не можеш да  си ве4но над нея да я контролираш.
Мен ми бяха забранили да ходя до водата,никакви басейни,реки и т.н.Аз обещавах,а всеки ден лятото ходех на Марица и на басейн да се къпя,с колелата сме ходили 4ак до селата... Прибирах се малко преди те да се приберат,къпех се и ме заварваха вкъщи с книгите.Ако не дай си Боже ми се е слу4ило нещо,защото те то4но от това са искали да ме предпазят,кога ли щяха да разберат и как ли са щели да се 4увстват,милите.
На мен също ми се изправят косите и не знам наистина как можеш в днешно време да опазиш един тийн,на който му се иска да е като вси4ки.Хем да не го обидиш,хем пък и ти да си спокойна.
Все си мисля,4е в по_малък град за тях е по_добре.Пък и хората като те познават,много неща могат да ти казват.

веднъж пожела да отиде на кино с приятелка, сами.
баща й реши да ги заведе, за сами дума не можеше и да става.
оказа се, че там чакат половината клас после имали претенции за филма....избрали El orfanato тя всъщност идеята била точно този филм...
после нашия се натресъл с тях в залата, общо взето никой не останал доволен.
бащата правил забележки да пазят тишина, хлапетата пък не се радвали сигурно на неговото присъствие и така...
искат самостоятелност

марица, в този мол разбрах, че имало и гривни за деца, с чип. трябва да се позаинтересувам сериозно.
много съм изтръпвала там аз, после се чудим в Бг защо чужденците си возят чадата до предучилищна възраст.
ами вържеш го там, реве, пищи, ама си сигурен...то с малката нищо не мога да свърша по магазините, очите ми все в нея.
като се прибере имам чувството, че съм минала на крос сиера невада, скапана.
и по-малък град не е гаранция, това изчезналото дете Мари Лу ли беше не беше ли от някакво градче в андалусия?


isave, тук виждам деца сами, но по-големи. такива с много грим, обици по носа и наядени крачоли.
моята още се впечатлява от плюшени играчки, как да я имам за голяма

Харич, и на мен ми предстоят твоите Радини вълнения. Девойката ми е още няма 8, ама времето така бързо се търкаля, че и на мен ще ми дойде до главата.
Идея си нямам как да подходиш в случая. Не можеш ли да и отпускаш малко повече джобни? Ако са група, едва ли ще се загубят, все пак ще се държат един за друг и ще се пазят. Много важно е дали тя самата ще се чувства добре в тази група, дали ще бъде равноправно приета или ще трябва да върши "подвизи", за да стане част от тях.
Разпитай я, доколкото ви позволяват отношенията.
Ако досега ти е доказала, че можеш да и имаш доверие, то можеш да и отпуснеш малко каиша. Все пак наличието на хенди е един помощник в твое лице. Но и не прекалявай с контрола. Отпусни и толкова свобода, че тя да се чувства свободна, а ти донякъде спокойна. Като майка на майка ти споделям - никога няма да си спокойна напълно. Майката е най-големия душманин за децата си.

Хари, не може ли да я карате до там, и после да я прибирате? Така ще си по-спокойна. В Бахрейн правим така, защото нямаме свестен транспорт, а за пеша и дума не може да стане, разстоянията са големи и пешеходните зони са последна грижа на кралството.

Дъщеря ми е на 13, тук мястото за социални контакти е мола, ръгби клуба, ходят на кино, мотаят се по магазини и сладкарници. Общо взето рядко излизат. И аз съм от параноичките, но си представям какво щеше да е ако бяхме в София и как щяха да се мерят улиците. Предпочитам мола пред партита в къщи, където не се знае присъстват ли родители и какъв е градуса на настроение.

ХАРИ моите са на 12.5 и на 11 ,а аз съм същата като теб,добре 4е  е баща им ина4е още щях да ги водя и прибирам от у4илището което е на 20 мин пеша от нас-ина4е тук е спокойно доста по малки деца излизат сами и през лятото можеш да видиш децица в магазина и към 23 ч. 2 пъти в годината има панаир -и вси4ки децА са там и то без придружители в на4алото не ги пусках,но както писах таткото се намеси и каза 4е прекалявам и от минала година ходят сами

А какво мислите за мобилните телефони? Виждам, че тук ги споменавате като помощник на родителя.
Аз забелязвам, че днешните тийнове са особено големи маниаци на тема "мобилният ми телефон", винаги се разкарват с нещо изклЮчително ново, лъскаво и скъпо и постоянно нещо ръчкат в този телефон. Прави ми и впечатление и колко много реклами има по ТВ, насочени специално към тийн за разговори в група, пращане не смс, ммс, разни мелодийки и други такива.
Родителите си мислят, че тези телефони са за наш контрол, а те съвсем друго си мислят и за друго ги ползват (и бая пари се харчат така, by the way).
Та какво мислите, от каква възраст и при какви условия?

Хара, а за твойта щерка... Жалко, че само шопинг е единствената алтернатива. На мен би ми било много неприятно детето ми да социализира и да се развива културно и емоционално на шопинг в мол. Всичките дружки ли са шопинг маниачки? Ужас.
А иначе на тази възраст вече си има нужда от контакти с приятелки без строг родителски надзор, мдаа.
Не може ли да си ходят на сбирки по къщите? Това не се ли упражнява?
П.П. А моят син е бебе, от опит не мога нищо да ти кажа.

мога бе, веч! за можене - мога, не това е проблема. просто съм преценила, че засега това й е достатъчно като сума
нямам й доверие, колкото и да дам ще ги изпапа в боклуци. и после ще ми прави гладна стачка вкъщи (ужасно е злояда)


sciura piccolina, абсолютно така го приемам телефона! да държа каиша здраво
тя го ползва  като ходи някъде или за някое и друго смс с приятели, информация за домашни, някой ако е блял в час си помагат
или пък като се оплаква от нас на баба си
също ми прави впечатление, че слуша музика с него, дори в банята си пуска някое парче докато се къпе.
то тук е една мода, значи ходи си тийна по улиците и си надул тел. с някоя мелодия, също като нашите цигани
пари за скъп мобил не даваме, в момента е с на баща си  стария. иначе споменава понякога коя какъв телефон има, ама деликатно.
и ние клатим глави само...

ходят си на сбирки с преспиване някой път. ама май взе да им става по-интересно навън и далеч от родители

И тук ги гледам девойките, че щъкат из мола, но май са по-големички  На моя приятелка щерката е на 14, майка й я кара до там и я оставя да се вихри с приятелките си, като свършат, тя й се обажда и пак майка й я прибира с колата.
Синът ми на 11 няма такива интереси, момчетата ритат топка в квартала  Въпреки това му давам мобилен телефон, за всеки случай. Мобилния телефон винаги е втора ръка, аз или съпругът сме го ползвали преди това. Още не са започнали да се перчат с телефоните си, слава Богу.
Като ходя в мола до нас, интересите са ни различни, аз ходя по едни магазини, той по други и обикновено се разделяме. Но той знае много добре търговския център и по всяко време можем да се свържем по мобилните телефони.
От догодина започва гимназия и колкото и да ми е притеснено, вече ще ходи и ще се връща сам от училище. В зависимост от това в кое училище ще се класира или ще пътува с автобус или с колело.