Местата, където сте ходили; пространствата, които сте запомнили

Да, както аз бих искала много да видя пирамидите на живо , да им се насладя,а една тъпа тиква се беше изцепила така "Хм,кво да им гледам, купчина камъни ,ти камъни не си ли виждала !?"

 Стената на плача, оставих някаква бележка...
 Монетата във Фонтана ди треви.
 С мъжа ми пием мохито на плажа.
 Всички пътувания нанякъде.
 Много моменти ме карат да се усмихвам, не са свързани толкова с мястото, колкото с повода да бъда там.
 

Когато правя нещо съвсем ежедневно - внезапно и неочаквано ми избликва някакъв завой от отдавна забравен път, по който виждам мен и Б. как сме вървели преди толкова години... Но ни виждам май винаги леко отгоре, или, ако е гора, през листата на дърветата...

Това реално видение ли е или спомен?

Имал ли е някой подобни изживявания?

Питам дали е реално, защото Борис Сахаров казва, че, когато виждаш нещо с третото око, го виждаш за частици от секундата, и то наистина съществува някъде, но обикновенно не можеш да контролираш какво ще видиш, и, интересното е, че го виждаш винаги отгоре, от птичи поглед!

Не мога да повярвам, че в миналото е имало също синьо небе, като днешното, миналото обикновенно се мисли като "тъмно"...
Вадете светлината от там!

Това са дните на нашите животи! (Както се пее в една песен - This are(were?) the days of our lifes - такава носталгия...)

последно калиакра ми спря дъха. ходи ми се в тайланд, куба, чили, някой ден ще осъществя всички тези мечти, но не предполагах, че нещо в българия може да ми спре дъха.

смешно, но факт - когато отивам сутрин на работа по 'българия', в студени, скрежни и мъгливи дни, веднага след моста на околовръстното като вдигнеш поглед има страшна гледка - телевизионната кула пробожда мъглата и облаците. красиво и призрачно.

е, както виждаш не отичам много по-далеч от четирите стени, но и това ще стане някой ден

Студентски град
Стария град
Сутрин в Брест, излизаш и закусваш до лодките и те духа приятен океански ветрец. Плажът е мокър, водата е студена (през юли), но пък можеш да четеш на плажа без да изгориш...
Една градина в Ортез, постлано одеало, навсякъде зелено, аз чета...и от време на време хвърлям поглед на високото русо момче, което играе тенис на маса. Той ми се усмихва.
Етрополе - хълмовете наоколо. Първия път там се чувствах ужасно затворена, сякаш няма къде да тичаш на воля...
Париж - Нотр Дам на залез слънце...
Истанбул - Лисе дьо Галатасарай - иска ми се и нашите училища един ден да имат такива хубави дворове и толкова да са толкова богати

 Шабла, при слънчево затъмнение...Помня мириса на бриза...
 Евиният плаж , до който се стига само с лодка от Аркутино...(май вече го няма )
 В 6 клас бях на лагер край Коми...Боровите гори там, по време на белите нощи...
 Първата опера, която слушах-"Дон Жуан"...в Софийската опера, с прекрасен състав...
 Първият път, в който прочетох " Сто години самота"...цялото ми "лично пространство" прие различна форма, различен поглед
 Първият път, в който прочетох "Полет над кукувиче гнездо"..
 "Междузвездни войни", изгледан  на стъпалата в киното,права и абсолютно хипнотизирана, в далечния 5 клас...Помня и мириса на ментови бонбони, които някакво хлапе дъвчеше близо до мен, също правостоящо, и също "оцъклено" в екрана...
  Москва, видяна от самолета през нощта, малко преди кацането...
  Рецепцията срещу кабинета за ядрено-магнитен резонанс във Военна болница и една усмихната жена, която ми казва, че всичко с малкото ми момченце е наред...Светлините, дразнещи ме цял ден, докато чаках резултата, изведнъж омекнаха и ми се сториха така приятни...
  Блестящият, бял път, през август, който се вие в ниското, когато изскочиш с колата, след прохода Шипка, точно над Казанлък...
  Концертна зала и първият страхотен роял, на който свиря...в Плевен...И той е като един гигант спрямо дребното хлапе, което съм тогава и е един такъв красив, блестящ, огромен,а няма нищо страшно...толкова различно звучи Шопен на него...
  Теснолинейката към Велинград в зима с голям сняг, бутилка ром и приятели, с които братски си го поделяш...И още, и още...
  А колко още места и пространства ме чакат...
  Някои, от тези неща, някои, от тези места...сякаш наистина си бил там и преди, така е...А за други-сякаш теб са чакали или точно за теб за били "приготвени''...
  Благодаря за темата, Sedada...дълго още ще се усмихвам...
 

Няма причина да го вярваш ... А и нали знаеш - както си го направи човек .
На много места съм ходила , трудно ми е да изброя какво точно ме е впечатлило ... аз по принцип не съм много впечатлителна 
Любимото ми местенце е София през есента - да се разхождам по ул. Любен Каравелов / що ли пък точно там ... / , както когато бях дете .

Сега събирам пари , за да отидем до Китай - надявам се тогава да имам повече какво да разкажа 

Избликват ми спомени от детството от София,които ме карат да се усмихвам.Вакнациите прекарани в Русе,ех безгрижно детство...Избликват ми спомени отново от София отпреди 10-12-15 години,които отново ме карат да се усмихвам,но и мъничко да тъгувам за отлетелите години.
Няма да забравя и първото ми излизане в чужбина през далечната 1987 година,когато видях,че имало социлаизъм и социлаизъм и бях така  .
Но мястото,което най-много ме е впечатлило и не искам да забравя,вероятно и защото никога повече няма да видя е Япония.Една друга цивилизация...заслужава си да се види!

ПОСТОЯННО СИ МИСЛЯ ЗА ТОПЛИ СТРАНИ И ЕКЗОТИЧНИ ОСТРОВИ.ТОВА МИ ДАВА СИЛИ ДА СЕ СПРАВЯМ СЪС ЗИМНАТА ДЕПРЕСИЯ И СТОЕНЕТО НА ТОПЛО С МАЛКИ.
та -впечатлявам се много от екзотични места и най-вече,където има палми и море.много зареждащо ми действа тая атмосфера.

Само милсълта за слънчев и топъл Кемер и опсссс една голямааа усмивка се изписва на лицето ми!Обожавам топлите места ,слънцето и морето!
А сега дзиндзирика вкъщи и се блеще првз прозореца като затворник .Mrazq studaaa!
Влюбена съм и в Старопрестолния ни град-Царевец.Арбанаси,Боженци!Там релаксирам и се зареждам с положителна енергия!

Спомените, които изплуват са свързани повече с настроение, с вътрешно усещане.
Есенна Варна, сиво море, пуст плаж, малко тъга, тишина, аз и Той, загледани в безкрая....
Ню Йорк, Манхатън- пулсиращия град. Огромни сгради, бързащи  хора, хлад. Чувствам  се малка. Забързвам се без да искам, за да не изпусна ритъма...
Лятна утрин, града тъкмо се пробужда. Карам по празните улици, усещайки морския бриз в лицето си. Спокойствие и трепет...
Неделя. Боси крачета пристъпват плахо, вратата бавно се открехва и едно мъничко усмихнато личице  се подава. Две крехки ръчички ме обгръщат и получавам най- нежната  и топла целувка на света. Усмихвам се. Денят започва...

Студентски град и особено зимните пътечки, по които вървим със съквартирантката ми (Теди, обичам те ) и тя ми казва да забележа колко различно свети снегът на вечерните светлини...

Зимните улици на Атина - неузнаваема зима! с портокалови плодове (декоративни) по дръвчетата...

Мальовица...един от склоновете, по които се качват уморените ми крачета...Ръката на един много важен за мен човек и думите му да не гледам надолу, за да не видя как Рилския манастир е просто на една крачка и един кратък полет разстояние...

Сутрешният Рим...малките улички, на които седя и просто си мисля, докато слънцето започва свенливо да прониква малко по малко в "процепите" на твърде тесните улици...

Площад Навона...там май научих какво точно е свобода...изразена в чифт дънки и едно проснато възможно най-спокойно тяло на паважа...много слънце в очите и най-любимите хора до мен...

Върнах се по тези места, поне за малко...

В тази тема имах предвид хората да споделят не някакви конкретни места, съществуващи на картите, а части от пространства, които са се загнездили в нашето съзнание като скъпи спомени, разни съкровени, огрени от слънцето кътчета от стаи, където сме обитавали, или локвата на завой на пътя, покрай която сме минали, докато Той ни е казал...

И виждам, че пишещите добре са ме разбрали - пространствата на нашите спомени...

Помолиха ме за обяснение, защото темата беше преместена в туристическия, а тя не е за там...

-Лято 2006, басейн, Павлово, ужасна раница, която не отива на цвета на тениската му.
-Каменната сватба до Кърджали, с него, с колата му, с музиката му, с миризмата, със снимките, с шапката му ...
-Царевец музика, светлина, ек, пълни очи, почувствах се малка.
-Стаята, етажерката над леглото, непаднала на главата ми. Червеното му яке в стаята, на улицата, на задната седалка ...