Lipsva li i do kolko drugiya roditel?

Моите родители се разведоха когато бях в 1ви клас, брат ми е по-малък от мен с 1.4г.
Спомням си как се скараха, караницата, обидите, обвиненията, как мама си тръгна и как ни взе на другия ден. Но не ... преди години при един разговор с мама установих, че имам една седмица бяло петно в паметта. Не си спомням как сме живели при баща ми цяла седмица без мама.
В началото мама ни взе й 2мата, но после съда ни е разделил. Баша си не съм виждала, той не е желаел, даже шпионка, заради мен щял да си сложи. На брат ми не е разрешавал да идва у нас нагости, но той идваше след училище. Сега мама и брат ми са заедно в чужбина.
Като малка мислех, че мразя баща си, а сега вече не изпитвам нищо. Все едно никога не е съществувал в живота ми.
И, да, никога не ми е липсвал. Бях обрадена от много любов в лицето на мама, баба ми и дядо ми (родителите на мама) и вуйчо ми.
В интерес на истината като тийн мислех никога да не се омъжвам с презумпцията, че и сами можем да се оправяме. И другото, което казвах на мама "защо да се омъжвам след като ще се разведа".
Но тези помисли мама ги разсея. Просто ми каза къде е сгрешила, какво е сгрешила и т.н.
Мама не обича да говори за баща ми, за развода, 9г е живяла в ад. А аз се чудя как е издържала психически.

И според мен живота на дете в нажежена обстановка, там където родителите се карат, не се обичат и се търпят единствено, заради малкото същество, не е желателен.

Амии...

Аз какво да кажа... Дете на разведени родители съм и никога не съм обвинявала майка си за избора които е направила... но обвинявам себе си за своя избор. Да бе мирно седяло, не би чудо видяло... нали така?

В моя случай установих, че историята се повтаря (history repeats itself). Но туй го разбрах доста късно...

Баща ми не ми е липсвал... ама никога. Както и AnMary_ и аз съм отгледана от мама, баба, дядо и вуйчо. Баща ми не ме е потърсил като бебе, като тинейджър, като голяма жена. Дори не знам знае ли той, че е дядо на две сладки дечица. С него сме се виждали само един единствен път когато бях на 15... и бях страшно разочарована.

Като малка си обещах, че ще се омъжа... един единствен път... и никога няма да се разведа. Ама пуста му съдба, още 2 месеца и 12 дни и край- разведена съм. Не исках и не искам децата ми да израстнат без баща, а аз да се щурам от мъж на мъж търсейки някой готов да замести биологичния татко. Майка ми е пример за това. Така и не намери добър мъж достоен и за двете ни. Не исках и не искам да повторя грешките на майка си.

Но пък виждам как син ми има нужда от баща, дори и да не му е истинския. Бих искала всеки ден да слушам как той казва ТАТИ на някой. Бих искала да гледам как той и сестричето му си играят с ТАТИ... дори и този тати да не е истинския им тати. Ей за туй съм готова да дам всичко.

Мисля, че е индивидуално... за някой единия родител подкрепен от роднини е достатъчен. За други, не е. Зависи от детето. При мен беше лесно, никога не бях живяла с баща си за да ми липсва. Но при син ми...нещата са други. До преди няколко месеца той си имаше семейство с тати в него... сега го няма. Разбира се, че му липсва и това се отразява в ежедневния му живот... държи се горе долу по същия начин по които 5 годишното момченце на новорегестрирания татко (не му запомних ника).

Извинете - аз сама си гледам детето щото бащата няма как да е при нас - то е малко, но... Мама Фин - мисл, че ти имаш повече нужда от Таткото, отколкото децата! Поне моя малчо не страда от липса на внимание - има баба, дядо, вуйчо... Може би като по-голям и да усети нещо ама като мъници имат нужда от грижи и внимание и ако ги получават - не мисля, че усещат липсата на Таткото /или майката/. Ние - родителите - сме тези, които проектираме своите нужди върху тях!

Или поне аз така си мисля. Пък дано не ми се наложи и за напред още дълго да проверявам права ли съм  

мама също не намери достоен мъж за нас двете. Може би й двете сме оси А може би е правела прекалено много жертви, заради мен.
В интерес на истината аз преди доста години я обвинявах за избора й. Защото за това, какво представлява баща ми просто няма смисъл да говоря. Сега съжалявам, че съм била толкова строга. Но пък майка ми казва "всяко зло за добро". Мислела е да напуска баща ми когато съм била на няколко месеца, но е търпяла. После се е родил брат ми.
Тя винаги е казвала "нямаше да ви имам вас двамата" и май с това просто изречение се изчерпва всичко останало. Винаги сме били най-важното нещо в живота й. Може би на брат ми много му е липсвала мама като малък
Независимо дали сте самотни мами или татковци, или семейни - обичайте децата си.
Всичката тази любов много ми е помогнала в живота ми. Имала съм тъжни моменти, но не ги помня

Би ли пояснила, че нещо в късния час не мога да разбера какво имаш предвид.

Аз че имам нужда от мъж до себе си... може и да имам. Но за мен е явно, че поне синът ми има крещяща нужда от баща... било то биологичен или друг.

Имах в предвид, че ти страдаш повече от децата... Поне според мен ако се грижиш добре за тях те ще усетят нуждата от другия родител на по-късен етап от развитието си.... Но сигурно малкия страда по СВОЯ татко с когото е свикнал - и в този случай не всеки може да го замени... Просто навика да бъде с него трябва да отшуми - и тогава може да се окаже, че си му достатъчна  
В горесповм(менатите ми думи няма нищо завоалирано    Те са само буквални и се отнасят за партньор в живота - човек който да ти помага... /за нищо друго поне когато съм го писала не съм мислила   /

Аз мога да кажа от детска позиция че като дете баща ми не ми е липсвал след като се разведоха. Не го намразих само защото майка ми говореше само хубаво за него.
Като пораснах установих че ми е липсвала винаги дори и когато бяха все още заедно една бащинска ласка и добра думам от него.
Аз не помня даже да ми е казвал че ме обича.
А майка ми беше много съсипана защото тя го обичаше и го търпеше много години. Оказа се че срива е започнал поне 3 години преди да се решат на тая крачка.
Тя не намери сили да се свърже с друг мъж доста години, по едно време се появи един, о тя категорично го отхвърли. Аз я попитах защо, тъй като ние с брат ми не я ревнувахме, а тя ми отговори, че има голяма дъщеря и я е страх от посегателство над мен. Нямаше вяра на мъжете вече, до такава степен беше огорчена от баща ми.

аз съм имала двама родители, но по определени причини също ми се е случвало да ми липсва грижата от страна на единия
развода не е причината - той просто спомага
но с повече грижи нещата според мен в голяма степен са компенсируеми
може би в думите "като пораснах разбрах..." се крие разковничето - когато пораснем ние проектираме върху детските си желания своите сегашни нужди! поне аз така мисля
когато аз съм изпитвала нужда от нещо като дете -то е било временно и бързо отминаващо - освен ако съзнателно или подсъзнателно детето не е подтикнато да се фокусира върху нуждата си. Това понякога е проекция на нуждите на родителите върху децата им!

Според мен всяко дете има нужда от двамата (си) родители, дори това да е неосъзнато. Аз много страдах и все още нося рани в душата си заради това, че баща ми не ме е искал, че не се интересуваше от мен, че винаги е обичал повече сестра ми.

Страдах и заради развода на нашите. Определено имах нужда от бащинска фигура в живота си. Вуйчо ми, Бог да го прости, беше изключителен човек и ми помагаше в критични моменти. Но именно липсата на баща ми до мен ме докара до това да допусна сериозни грешки.

Сестра ми, от друга страна, е по-ербап. Тя не си признава, че е страдала от раздялата на родителите ни, но аз знам, че е. И тя направи куп глупости поради липсата на баща ни или поради ненавременните му намеси (които така и не държаха влага, защото той нямаше авторитет пред нас).

Безкрайно съм благодарна на майка ми за жертвите, които е направила не просто да ни отгледа, а да ни направи Човеци. И как веднъж не се оплака тая жена! А колко самотни нощи е изживяла, колко болка и разочарование... Тя виждаше, че имаме нужда от бащинска фигура, но така и не намери подходящия човек. Опитваше се да компенсира липсата с всички сили, милата, ама...

Да определено трябва да има 2-ма родители.

е да, има нужда. Ако нямаше нужда от двама щяхме да сме хермафродити. Но понякога нещата не се получават.



Ами не знам кое е голямото зло. Аз си страдах от това, че си живея само с мама, но не чак толкова. Не знам как бих живяла при втората ситуация, сигурно не бих. Да щях да ги имам и 2мата, ама единя щеше да смакчва от бой другия, който най-вероятно след няколко години ще се гътне. А аз ще ходя по психолози. Ако не след 9г брак, развода щеше да е налице след 10, 15 (ама и това е много). Винаги съм казвала на мама "благодаря се, че не бивея с баща си, защото нямаше да съм това, което съм". И го мисля.
Благодаря и на мама и на свеки, че са отгледали такива деца. Моя мъж не познава баща си (баща му е починал когато е бил на 9м). Свеки се омъжва втори път, има още едно синче, но година преди нашата сватба се развеждат. Мъж ми се беше депресирал и паднал в най-черната дупка, която може да се изкопае. Последните години почти не са имали семейство. За какъв живот на дете в обстановка на враждуващи родители може да се говори? Мъж ми носи името на истинският си баща, другия от няколко години не го поглежда. Брат му живее с баща си, не се изтересуват от него, не знаят, че имат внучка и племенничка. Не, че моя баща знае, че е дядо. И т.н.

Аз лично израстнах с двамата си родители,в непрестанни кавги,скандали и т.н.Двете със сестра ми се ревяхме тихичко и се успокоявахме взаимно,чувахме как си приказват и не искат да се развеждат,заради нас,а ние го искахме,дори сега като се замисля мисля щеше да е по-добре,не искам да изглежда така все едно единия е виновен за нещо повече от другия,адски много ги обичам и двама,но просто всичко тези скандали оставиха в мен ужасни спомени.
Адски много искам дъщеря ми да израстне в стабилно семейство,без такива сценки,но ...Явно не става,опитвам се по всякакъв начин,старая се да не става свидетел на такива неща,въпреки че е малка още.Но в едно съм сигурна-загрубеят ли нещата сядаме с баща й,изясняваме отношенията си и ако се наложи-раздяла.В никаъв случай не вярвам че няма да бъда щастлива с друг мъж,който не е биологичния й баща,или обратното-баща й да не е щастлив с друга.

Izwinqvam se 4e ne moga da pisha na kirilica no dori i tazi ot samiq site ne se vijda.
Spored men e po vredno za psihikata deteto da izrasne samo s edin roditel, no tova do goliama stepen zavisi i ot roditelia pri koito e. Az i sestra mi nikoga ne sme 4ustvali lipsa nito na bashta nito na maika makar 4e sa razdeli ot dosta vreme. Vinagi i do posledno makar i da ne bqha ve4e sypruzi te si ostanaha nashi roditeli. Maika mi nikoga ne govoreshe protiv bashta mi a bashta mi vinagi e prekysval tiradite na baba mi protiv maika i ne pozvoli da se kaje losha duma protiv neq,
Vijdala sam i drugiq variant - razdeleni i ozvereni kak nastroivat decata si i gi prevryshtat v svoe li4no otmyshtenie. Kakto sin kum maika taka i dyshterq kum bashta. Rezoltata nikakvo vyzpitanie.Nikakvo uvajenie kum drugiq pol t.e. v po kusen stadii nikakvo bydeshto semeistvo osven ako polovinkata ne e dostaty4no oporita za da se prebori s nasadenite ot detstvoto spomeni i na4in na podrajanie.

Kogato dvama dushi ne se razbirat  e po - dobre da se razdeliat no kato hora a ne kato ozvereli jivotni.Trupaiki omrazata i v dushite na decata si. Purvo trqbva da se pomisli za tqh i togava daje edno takova sytresenie shte se ponese po lesno.

Съгласна съм че е по добре да се живее с двама родители но понякога нещата не се получават както сме си ги мислили планували или желали..сигурна съм че никой не искал да стига до крайности,  но според мен е по- добре за децата ако така и така не варвят нещата да не стват свидетели на грозни сцени...мисля че всеки заслужава и има шанса да срещне своята половинка и да бъде щастлив тогава и децата ще са щастливи независимо дали това е биологичният родител или не,  важното е да им показваме колко много ги обичаме постоянно.