Днес бях на консултация. Бебо е добре, което е и най-важното, но... Само преди 2 седмици се беше нагласила с главичката надолу, а днес е тръгнала с дупето напред. Шансът да се обърне отново е минимален, кето означава доста тежко раждане или (най-вероятно) секцио. Това е единственото, от което се страхувах. Не ми пука дали боли естественото раждане. Не искам епидурална или друга упойка - само да е нормално раждане. А сега....
Знам, че много от вас са раждали със секцио, някои дори по собствено желание, но аз се страхувам от това. Изпитвам ужас от упойките. И от самата операция. Винаги съм била привърженик на нормалното раждане, освен ако по медицински причини се налага друго. А сега аз имам "медицински причини"....
Не мога да си намеря място. Много ми е притеснено. Все си повратям, че всичко ще бъде наред, но... Не знам и какво ще правя, докато се възстановя от секциото. Няма кой да ми помага, освен мъжа ми и децата. Но те са на работа и на училище, а живеем на 4 етаж без асансьор. Как ще излизам с бебето, как ще се оправям с него в къщи, като не трябва да го вдигам известно време?..........
Ох, излях си мъката. Извинете, че ви товаря с моите проблеми, но имах нужда да споделя и с вас. Засега никой в къщи не знае за това, освен мъжа ми....