МНОГОДЕТНИ МАМИ 32

  • 14 977
  • 317
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 2 022
Ето ме най-сетне. Не писах по-рано, защото ми е много притеснено и тъжно.
Днес бях на консултация. Бебо е добре, което е и най-важното, но... Само преди 2 седмици се беше нагласила с главичката надолу, а днес е тръгнала с дупето напред. Шансът да се обърне отново е минимален, кето означава доста тежко раждане или (най-вероятно) секцио. Това е единственото, от което се страхувах. Не ми пука дали боли естественото раждане. Не искам епидурална или друга упойка - само да е нормално раждане. А сега....
Знам, че много от вас са раждали със секцио, някои дори по собствено желание, но аз се страхувам от това. Изпитвам ужас от упойките. И от самата операция. Винаги съм била привърженик на нормалното раждане, освен ако по медицински причини се налага друго. А сега аз имам "медицински причини"....
Не мога да си намеря място. Много ми е притеснено. Все си повратям, че всичко ще бъде наред, но... Не знам и какво ще правя, докато се възстановя от секциото. Няма кой да ми помага, освен мъжа ми и децата. Но те са на работа и на училище, а живеем на 4 етаж без асансьор. Как ще излизам с бебето, как ще се оправям с него в къщи, като не трябва да го вдигам известно време?..........
Ох, излях си мъката. Извинете, че ви товаря с моите проблеми, но имах нужда да споделя и с вас. Засега никой в къщи не знае за това, освен мъжа ми....

# 226
  • Не съм от тук и съм за малко
  • Мнения: 717
Момичета, къде сте, живо пиле няма тука  newsm78

Честито на рождениците и днес и от вчера - Йоана, Стефан, Денис, bobi min, Виктор, Михаела - здрави, щастливи и с много успехи! И на щастливите мами -  много радост и цветя  bouquet  bouquet  bouquet

Албенче...що нямам щерка за твоя танцьор?
Цоци, аз и други синове имам за твойта щерка, никога не е късно да се сродим с Благоевград  Mr. Green

Джулка, май ти е време за щори а, и то бели, че да няма шест - пет  Crazy

Тъщичке, да се оправяш  Hug

Наслуки, разбирам те за кучето. При нас е зайче, щото за куче не поддавам, а към котки се оказах алергична. Миналата година си взехме декоративно зайче, но лятото, докато бяхме на почивка - горкото умряло - хем беше във ветеринарна клиника на хотел, ама това е. Децата плакаха, страдаха и сега - пак, зайче та зайче. Ама ние сме под наем и не че няма място, ама друго си е да си на свое и да си гледаш какъвто щеш добитък. Е мъжа каза "да" ама като спечелим повече пари и сега се задават съответните проверовъчни въпроси  hahaha

Феичке, сега ти видях поста, не се отчайвай. Случва се, но не една мама е раждала по този начин. А може и бебче да размисли, да се завърти още веднъж. Не се оставяй на отрицателните мисли, ще се справиш! Погали тумбака от мен  Hug

# 227
  • Мнения: 3 322
Пролетна, имах същите страхове като теб, живея на същия етаж...въпреки това избрах секцио... Не съжалявам и за миг! Това според мен е "човешко раждане" - в съзнание си, не те боли и можеш да оцениш мига на раждането! Възстановяването е същото като при "нормално" раждане. След първите 24 часа (когато бебето не е при теб, поне в Тина Киркова), си го поемаш и обгрижваш по абсолютно същия начин. Поне аз (бях във ВИП отделение, където имаш възможност за избор) си го държах при мен 24 часа, имаше опция за нощно вземане или по часово, но аз исках да си е при мен и не ми е било трудно да го кърмя, преобувам или гушкам... Не се притеснявай, най трудното (за мен поне) беше слагането на упойката - 2 минути трябва да седиш неподвижно ... много ме беше страх, но ти слагат локален анестетик и не усещаш нищо повече от едно побутване. Вземи си много вода (5 бутилки изпих, ама щото съм си жаба - по принцип около 2 ти трябват) за реанимацията, зареден мобилен телефон (моя не беше и се наложи да ставам да си го включа  Sunglasses) и дребни пари да подкупваш санитарките (аз нямах и ги преодолях, ама можеш да си го спестиш), Солпадеин (мисля че така се казваше - против гловоболие и болки), иначе ще трябва да разчиташ на персонала, а те не са много склонни. Всичко друго за бебето ще ти го донесат по късно - когато те преведат в отделението. Приготви си шишета за дохранване (кърмата слиза чак около 3-я ден) ако ползваш таблетки за стерилизация... аз съм против и си носех четка и веро и мъж ги взимаше всеки ден да ги превари в къщи...Там ти дават всеки път, обаче с едни разкъсани биберони дето бебето се дави и не може да поеме и повръща (естествено, това е тайна и шишетата не бива да ги виждат, щото според тях не са толкова стерилни като техните). Крем за дупе - задължително, не се стараят много, много. Мокри кърпички (и тях не одобрявам, ама ми беше трудно да ходя до мивката, а и тя не блестеше от чистота), 1 суха и 1 мокреща лепенка за операция - 24 см (мисля, че толкова беше размера, ама питай...), продават ги около болниците. Дамски превръзки - нощни (Олуейс 4 капки вършат чудесна работа), останалото го знаеш - чехли, халат, чаша, чиния и пр.

Момичета, извинявайте за спама - малко на отчетни го обърнах, ама ми е скорошно и искама да спестя на Феята некои изненади....
Да са ни живи и здрави днешните рожденници!

# 228
  • Мнения: 1 069
Феичке, имах същите притеснения като теб преди да родя близнаците, но да ти кажа - всичко минава бързо. За мое учудване от секциото се възстанових много бързо (изключвам първите два дни в болницата). Като се прибрах в къщи всичко си започна по стария начин, т.е. между нормалното и секциото - за мен точно възстановяването беше еднакво. Може би е до организъм, не знам, но искам да ти кажа - каквото стане, такова - не го мисли и горе главата.

Има един бабешки метод за обръщане на бебо - 3 мои приятелки родиха нормално след този експеримент (нямам идея колко помага, но поне не вреди) - трябва да лазиш - на колена и лактите на ръцете (не на китки, а на лакти) - три дължини на ден на най-дългата стая в апартамента. Не се претоварвай  Hug Hug Hug

# 229
  • Мнения: 159
Феичке, кураж, не се притеснявай, бебо може да се обърне все пак в последния момент, ако е достатъчно  широко де... А в крайна сметка и секцио, и нормалното раждане протичат по различен начин при всяка жена. Аз ще се моля каквото и раждане да имаш - да мине леко и безпроблемно!!!   bouquet
Пешеходка е за пример! Бравос! Де да ви четях още докато се готвех да раждам в Майчин дом близнаците, та да си бях спестила всички тревоги и притеснения от безумното отношение на средния (и част от висшия) медицински персонал (имам предвид -ненужното според мен- дохранване на бебетата с ония огромни биберони, хигиената на санитарните възли и т.н.)... То на мен и двете раждания бяха нормални, но второто в Разлог си беше много по-нормално от първото...   Grinning
Наслуки, няма какво да крия от вас по отношение на работата, дори с радост ще споделя с какво се занимавам, защото мисля, че моята работа е доста подходяща за много детна  Laughing За мен беше важно във всеки един момент да мога да тракна ключа на офиса и да си гледам децата (когато са болни), без да се моля или обяснявам на никого... И така: за техническите услуги позна: копиране, сканиране, принтиране, набор на текст. Административни: превод и легализация на документи (аз превеждам от английски, за всички други езици ползвам длуги хора, за легализацията - фирми от София), изготвяне на всички видове документи - пълномощни, договори, автобиографии и др.), бизнес кореспонденция за фирми-вносителки (до скоро - най-вече с Китай). А посредническите услуги са в областта на недвижимите имоти: представлявам софийски фирми пред институциите в Разлог, Банско и Благоевград (когато трябва да се изготвят, представят и получават обратно всички видове документи, свързани със закупуване на земя, промяна на предназначението до получаване на строително разрешение). Това е общо взето.
Май взех решение. Завършила съм Публична администрация в Благоевград, остават ми още не повече от десет изпита да взема втората си специалност - Право. Ще освободя офиса, ще се "преместя" при родителите си, така ще съм всеки ден по-близо до Яна, докато майка ми я пази поне за няколко часа.... Ще поработвам по малко и ще отделям повечко време за четене, за да си завърша Правото! Ще се радвам на подкрепата ви!!!  Heart Eyes
От нас с Яна - много много целувки и много приятен уикенд!!!!!!   bouquet

# 230
  • Мнения: 2 022
Благодаря ви , мили мои, за успокоенията.    bouquet
Наистина явно имам нужда точно от това, защото друго си е да го чуеш от жена, която вече го е преживяла. Вероятно докато настъпи момента вече ще съм свикнала, даже и тази сутрин съм по-спокойна. Но все пак най-ми се иска бебето да се обърне, както трябва.

Пешеходке, и аз май ще раждам в Тина Киркова. Там родих Коко и бях страшно доволна. При това нямах уговорка с лекар и попаднах на дежурния екип.  Те бяха предимно мъже и като си се заусмихвахме взаимно... Laughing  Много ми харесва това, че ти дават бебето при теб. Не искам да е в обща стая, където я го погледнат, я не. Досега винаги бебетата са си били при мен от момента на настаняването в стаята. Искам пак така.

# 231
  • Мнения: 3 322
Поне преди една година, когато аз раждах - това беше само за ВИП отделението ... Иначе в другото отделение, бебенцата стояха в обща стая май... Ама да каже Тедивас - тя също беше там, малко след мен...

# 232
  • Мнения: 184
Добър ден!
Честит рожден ден на всички, които съм изпуснала предишните дни ! Честито и на днешните рожденици! Титико, жива и здрава да си!   bouquet
Е, ама много хубави деца имате - и по-малките, и по-порасналите!
Пролетна фея, влючвам се и аз към успокояването - много исках близнаците да си ги раждам нормално, тръшках се и ревах, обаче едното бебе така и не застана както трябва. Аз продължавах да твърдя, че въпреки всичко ще се пробвам, докато не ми казаха, че тогава не могат да ми гарантират живота на бебето - въпреки твърдоглавието ми не можех да поема риска и приех операцията. Ако ти се наложи секцио, приеми го като необходимото зло, за да дойде детето ти живо и здраво. После ще се хвалиш като мен, че си опитала раждане и двете посоки, и че ако измислят трета - пак ще се пробваш, да видиш как е. Grinning Колкото до възстановяването и аз мисля, че си е до организъм - аз се възстанових по-бързо от секциото, отколкото някои жени от естественото раждане. Иначе и ние живеем на четвърти етаж, без асансьор. Количката си оставях долу, във входа. Като тръгвах да излизам си премятах бебешката чанта през врата, взимах във всяка ръка по едно бебе, а Бояна - пред мен, зад мен, все гледаше да се хване за нещо, миличката - за край или ръкав на блуза, яке... Накрая всичко се забравя и остава само чудесния резултат - хубавите ни деца. Стискам ти палци!
Нелето, не стига, че хубава, многодетна и тортоправеща, ами и високообразована... мисля, че няма емотикон "Без коментар", иначе бих го приложила.  Браво за взетото решение и от нас много целувки на Яна.
Тъще, как сте? Излязоха ли резултатите?
ДжулиС, не знаех за розовопердяната ти драма, та се върнах да чета  Joy, развеселих се. Ама на чужд гръб и сто тояги са малко. Напомни ми моята пердяна история - имам леля-мома, която ми дойде на гости, когато близнаците бяха на 12 дни. Току-що (от 2 месеца) се бяхме нанесли в апартамента, та тя прояви доста по-голям интерес към него, отколкото към децата - на тях хвърли един бегъл поглед, а апартамента разглежда дълго и обстойно. Накрая, когато очаквах да ме похвали поне за нещо, тя каза "добре, бе леля, ама пердета защо не си сложила?"  ooooh!, плюс бонуса - "тази селска спалня откъде я купихте".  Та угодия няма - ако не си сложил пердета, що не си, ако си сложил - що са розАви...   
Цоцоланке, не пиша често, но чета (не ми се карай, че и аз съм от четящите) -  оставам с впечатление, че Рая в момента ти създава най-много грижи - четох за проблемите с четенето и училището изобщо, а случката с автобуса отключи всичките ми страхове и параноични мисли. Допускаш ли, че детето се опитва да привлече внимание, да покаже, че нещо не му е наред? Да не ми се обидиш,  просто разсъждавам. Най-голямото ти дете е силен ученик, вероятно тя често чува как го хвалите, малкият обикновено е глезеното дете, на което му се прощава, а и към него в момента, тъй като не е ученик, нямаш подобни изисквания. Рая си търси мястото под слънцето, а това търсене често минава със сътресения. Няма нужда да ти казвам да се въоръжиш с търпение, знаеш си го. Хвали я за нещата, с които се справя и които обича да прави, обяснявай, че никой не може да е добър във всичко с примери - ето брат ти, или баща ти, или мама  много добре умее еди какво си, но не умее друго, а пък ти - с това се справяш добре, пък с другото не толкова... Важното е критиката да е позитивна и  да не е обобщаваща. Май прекалих и дотежах - извинявам се. Ти си познаваш най-добре детето.
Поздравявам ви всички!

# 233
  • Мнения: 412
oh ne moga da vi nasmogna na pisanijta  bouquet;zatova samo nabarzo da vi se pohvalj - bebo e veche 390 g;vsichki sme zdravi za momenta, az izlizam v bolnichen do kraj i nadjvam se shte sym veche chest i redoven pisatel vav foruma Hug

# 234
  • Мнения: 1 449
Феичке,
по повод терзанията ти - средния  така и не се обърна до края. Всички искаха секцио, без един доктор, който ме успокояваше, че щом е второ - няма проблем. Като ме приеха с изтекли води, ми направиха изследвания и ме подготвиха за секцио( даже бях определена да бъда опитно зайче на един, който мязаше на касапин повече), Въпросният док беше отпуска, но имахме уговорка и дойде, слава Богу! И наистина факир излезе, въртя го, сука го около 10 мин, вече наполовина излязъл, и го извади - при това аз нямах и един шев! Това беше в Шейново, а д-ра - Духовников! Може да помислиш и за такъв вариант и да го потърсиш, мисля, още си работи.

# 235
  • Мнения: 1 035
Честито на рождениците от вчера и днес ! Да са ни живи и здрави!

Феичке,не се притеснявай миличка ....прегръщам те .
Нелето имаш  newsm10
Резултатите излязоха- стрептококи.Изписаха ни капки за очи и носленца .Дано повлияят бързо и добре Praynig,че и без това си ги отглеждаме има-няма три месеца.
Лека нощ и приятни почивни дни!

# 236
  • Мнения: 188
 Феичке,не се притеснявай от секцио,голямата ми дъщеря се роди седалищно,тогава прецениха,че е малка/2,600кг./и че няма проблем да се роди нормално,а пък и тогава/1988г./ много рядко правеха секцио.Слава Богу всичко беше наред с бебето,но предродилна зала продължи 17 часа,след това ме кърпиха 40мин.,защото имах 12 вътрешни и не знам колко външни шева.Възстановяването беше кошмар,защото не можех 1 месец да си седна на д-то. и не знаех в каква поза да кърмя.А и бебето се беше поозорило,защото се беше наакало раждайки се.Пиша ти тези неща ,не за да те плаша,а за да се успокоиш,че секцио е по-добрият вариант и за теб и за бебето.А пък и не се знае,може и да се обърне до тогава.Стискам палци!В"Тина Киркова" ,ако пожелаеш оставят бебето при теб.

# 237
  • София
  • Мнения: 203
[I:\Documents and Settings\titi\My Documents\My Pictures\big-cake532.jpg/img]

# 238
  • Мнения: 183
Здравейте мами!!!
Да ви се оплача,днес какъв номер ми погоди Слави:
През ноща вдигна температура-грипче...Останахме си в къщи да се лекуваме,и мама се възползва от възможността да поразчисти малко,щото иначе ми е почти невъзможно,и подържам отгоре,отгоре...Не че съм правила основно чистене,но дори и стълбите реших да си измета...И докато метях все още нашата си площадка,чувам зад мен-щрак...Е познайте!Заключи ме...Пощурях,в началата внимателно започнах да обяснявам какво да направи,но то си е едва на две годинки,мъчи,мъчи нещо,и не успя да отключи...Междувременно мен почна да ме обзема паника,как е и с температура,да не му стане нещо...Викнах съседите отдолу,имаме една дълга стълба да я държат,все пак двама мъже са,но се оказа къса,дори и когато я подпряхме на едни трупи...А бебо вече почна да става неспокоен,усетил че има проблем...Бормашина нямаха,а ключътг за нашето мазе е вътре...Накрая се принудихме та счупихме прозореца на вратата-добре че има такъв,та разгеле влязох...А Слави седи на вратата на детската,и ме гледа гузно,не смее да помръдне...Кат го гушнах и се разплака...Та спасителната акция продължи близо час,но след това за да просна дрехите,реших да изчакам да заспи на обяд...Все пак още по кофти е да те заключат на балкона... Laughing Laughing Laughing

А пък средният ми син,днес докато чакал големият да му свърши 5тият час,написал приказка,за МЕЧЕТО...Кабо Алма,имаш конкуренция вече... Wink
Какво означава по някога да оставиш детето си само да избира,по какъв начин ще се упражнява...Преди две седмици заявих на учителката му,че няма да пише повече домашните от сборниците,и от тогава има такъв напредък...Дори чете вече книга,без да го карам,малко е странна като съдържание,но пък е била награда на баща му,за някакво състезание,става дума за книга за пионерчетата,и тяхната програма Laughing Laughing LaughingНо в случаят е важно че четем на тате наградата... Wink

И друго:
Мами,миналият път много добре стискахте палци,за което съм ви благодарна,но и утре ще ми трябва вашата помощ,имам изпит по компютърни технологии,а както знаете-няма ме!!!Предварително ви благодаря!!!  bouquet  bouquet  bouquet

# 239
  • Мнения: 3 740
Ей, момичета, стопихте ми лагерите да ви чета! Ама ми е хубаво-о-о! Дори като има проблеми, пак сте такива едни ведри и позитивни, съсредоточени върху решаването на проблема, а не върху оплакването от него.  Hug

Рождениците - да са живи и здрави! Пък много са Убави, пу-пу!

Касандра ме уби с поредното приключение.

Аз пък си имам интернет! Фук-фук! С нашия доставчик това се превърна направо в събитие за черпня!

Като казах черпня, да си похваля малкия гений - класира се за разширения национален отбор по математика. Сега му остават само още няколко стъпчици - шорт листата на националния отбор, световната титла, Нобеловата награда... - такива едни дреболии...

Бях обещала на титико да пусна материала за поредността на децата и техните характери. Понеже вече съм го публикувала, на който не му е интересно, направо да прескача.

ПЪРВОТО ДЕТЕ

Всичко, което направи първото дете, е голяма работа, просто защото то е първото за семейството. Преди да се появи второто дете, семейството и приятелите заливат първото с внимание. В резултат на това много от първородните деца придобиват естествена увереност.
Дори до не сте първо дете, може да развиете някои черти, характерни за първородните, ако сте първа дъщеря или син, или ако имате повече от пет години разлика с по-големите деца в семейството.
Знаете ли, че
- почти всички американски президенти са или първи деца или първородни синове
- с изключение на двама, всички първи астронавти, изпратени в космоса, са или първородни, или единствени деца.
Някои черти, характерни за първородните деца:
- увереност – цялото това внимание върху всичко, което правиш, те кара да вярваш в себе си
- упоритост – тъй като семейството ти разчита, че ще вършиш нещата, както трябва, ти се усъвършенстваш в довеждането на проектите си до край
- роден лидер – първите деца често са натоварвани с отговорността за гледането на по-малките или за реда в къщата, така че отрано свикват да бъдат началници
- организираност – ти винаги знаеш къде са ти учебниците, домашните и ключовете на мама. Дори да има известна бъркотия в нещата ти, все пак прозира някакъв ред
- желание да се харесат – лесно е за първите деца да тръгнат по този път, защото те стартират със силното желание да получат одобрението на мама и татко и това се пренася върху други възрастни, като учители и треньори. Ако има някаква работа да се върши, обикновено първородното дете скача и вика:”Аз ще го направя!”
- отбягване на проблеми – когато хората очакват от тебе велики дела, трудно е да се оплакваш от нещо. Не искаш да те разглеждат като източник на проблеми или да престанеш да изглеждаш перфектен.
Ако си първо дете, може би са ти познати тези чувства:
- всичко зависи от мен
- не мога да се измъкна безнаказано
- не мога да си позволя да бъда дете
- защо трябва да правя това? Никой друг не прави нищо по въпроса
- как така аз съм отговорен за това, което прави по-малкия ми брат или сестра

СРЕДНОТО ДЕТЕ

Ако сте средно дете, може да се чувствате, сякаш сте роден твърде късно, за да получите специалното отношение, което получава първородното. Например, първото “мама” на първото дете е голямо преживяване за родителите, но когато второ дете каже “мама”, това предизвиква законна гордост, но не и онова възхищение, както при първото. Вероятно това е и причината вторите и следващи деца да откриват по-малко свои снимки в семейния албум, или поне по-малко снимки, на които са само те. Средните деца делят вниманието на родителите си с други още от самото си раждане, за разлика от първите деца, които са имали период, в който са били единствен център.
Ако сте средно дете, може да се чувствате, сякаш сте роден твърде рано, за да получавате вниманието, което “бебето на семейството” получава. Но има и хубава страна. Знаете ли, че средните деца обикновено получават родителското внимание по-лесно, отколкото по-големите и по-малките?
Има си причина за това. Семейството ти може би реагира свръхчувствително на нещата, които прави по-големия ти брат или сестра, но по времето, когато ти се появяваш в картинката, те вече си казват:”Пак лапа мръсотии?! О, голяма работа, това няма да го убие!”
Родителите често са по-гъвкави по-малко взискателни към второто или третото дете. Като резултат много средни деца израстват с много по-ведро отношение към живота в сравнение с техните по-големи братя и сестри.
Характерни черти, обичайни при средните деца:
- карай да върви – средните деца обикновено се справят с разочарованията по-леко. Ако отборът ви загуби по ваша вина, например, и сте първо дете, това може да ви накара да се чувствате виновен през целия ден, а ако сте средно дете, най-много да се разсмеете.
- великият преговарящ – средното дете може да бъде страхотно добро в разглеждането на двете страни на някой въпрос. Всъщност, то е на точното място за тази работа.
- множество предани приятели – обикновено средните деца лесно се сприятеляват и когато вече са спечелили приятел, те полагат усилия да го задържат. Също така те добре пазят чужди тайни.
Средни деца, станали популярни, са Джей Лено, Доналд Тръмп, Барбара Уолтърс.
Ако си средно дете, може би са ти познати тези чувства:
- изморих се да бъда оставян настрани
- никой не ме разбира
- никой дори не ме слуша
- винаги съм в сянката на по-големия си брат/сестра
- на малкия ми брат/сестра винаги му се разминава
Средните деца са наистина специални, защото понятието “среден” може да означава много различни неща. Може, например да си второ дете от три, трето от четири, пето от шест или близнак.

НАЙ-МАЛКОТО ДЕТЕ

И така, родителите ти вече имат едно или две деца. Когато най-малкото дете в семейството направи първите си стъпки, много е вероятно те дори да не си направят труда да извадят видеокамерата. Поради това мнозина от най-малките в семейството копнеят за светлините на прожекторите. Често пъти те биха работили усърдно или пък биха нарушили правилата, за да завоюват внимание.

Такъв един “нарушител” е Николай Коперник, който през 1530 г. доказва, че Земята се върти около Слънцето. Теорията му противоречи на това, в което повечето хора са вярвали до този момент. Дали е случайно, че е най-малкото дете в семейството?
Често пъти най-малките деца обичат да карат хората да се смеят и да се проявяват на сцена. Сред актьорите и комедиантите има немалко такива, които са били най-малките в семейството: Джим Кери, Били Кристъл, Еди Мърфи, Упи Голдбърг.
Някои черти, характерни за най-малките деца в семейството:
- прекрасни разказвачи – дали разказват истински истории или измишльотини, най-малките деца добре плетат нишката на разказа
- любвеобилни – най-малките често имат изобилие от прегръдки и целувки за раздаване
Въпреки че е забавно да стоиш в светлините на прожекторите, много най-малки деца смятат, че родителите не им раздават достатъчно внимание или похвали при овладяването на така важните първи неща, като да си вържеш сам обувката или да се научиш да караш колело.
Ако си най-малък, тези чувства биха могли да са ти познати:
- трябва много да се старая, за да накарам хората да ми обърнат внимание
- никой не ме взема насериозно
- всички се отнасят с мен сякаш съм по-малък, отколкото съм в действителност

ЕДИНСТВЕНОТО ДЕТЕ

Представи си, че растеш без да ти се налага да делиш с никого банята, играчките или телевизора. Би ли се отразило това на личността ти и отношенията ти?
Единствените деца прекарват много време с възрастните, затова те са уверени и се изразяват добре. Понякога дори хората ги възприемат като малки възрастни. В същото време те може да се намират под огромен натиск от страна на родителите си да успеят в живота.
Единствени деца са Робърт Де Ниро, Томи Лий Джонс, Робин Уилиямс, Чарлийз Терон, Натали Портман.
Може да има много причини родителите да останат с едно дете. Понякога причината е медицинска, но в повечето случаи е въпрос на избор.
Някои обичайни характерни черти на единственото дете са:
- увереност – единствените деца не се страхуват да вземат решения и са спокойни при отстояване на собственото мнение
- отдават значение на детайлите – обичат нещата да са организирани и обикновено са точни
- добри са в училище – често обичат четенето и имат добра памет за факти и изображения
- това е мое! – често имат проблеми с умението да споделят нещата си с друг или да бъдат втори, тъй като у дома за всичко са били първи
- извънредно критични – докато перфекционизмът не е чак толкова лошо нещо, единствените деца могат да го развият до крайност и да бъдат наистина критични към себе си и околните
Ако сте единствено дете, тези чувства биха могли да ти бъдат познати:
- не се справям толкова добре, колкото бих могъл
- понякога се чувствам самотен
- бих бил много по-щастлив с брат или сестра
- не получавам достатъчно внимание

Общи условия

Активация на акаунт