Деца в детската градина="хулиганчета"

Разпечати си това, което си написала, прибери го някъде, и го прочети когато бебчето ти стане на 4-5 години. Сега каквото и да ти напиша, просто няма да има смисъл.

1. Послушай по-горния съвет;
2. коя е тази ДГ, където безразсъдно пускат група деца навън само с 1 учителка;
3. проблемът май е и в това, че г-жата не може да намери подход към децата - виждала съм как г-жата на моите щерки ги събира като квачка пиленца, разказва им истории, играе с тях, а те я гледат в захлас;
4. възпитавай отсега бебето си.

По това време на деня децата в детските градини спят и не са по парковете.
Какви са били въпросната група дечурлига само можем да гадаем, каква е била жената с тях - също.

Ако ще те успокои, наричай другите деца идиотчета. След 2 години тези идиотчета ще са в групата на детето ти. И то ще е едно от тях.


А когато се касае за група, въобще не съм съгласна, че възпитанието вкъщи има значение. Има значение АВТОРИТЕТА на водача - в случая на учителката. Едно дете ако си позволи да я нарече еди-как си, останалите повтарят механично като папагали.

Та да, можем да ги възпитават да не наричат учителката си простачка. Но не можем да сме сигурни, че те никога няма да я нарекат така и някоя друга възмутена майка да пусне тема из форума. Преди и аз мислех, че само невъзпитаните деца се държат лошо по улиците. Гледайки племенниците, приятелските деца и моето, вече смятам, че на всяко дете може да му се случи нещо такова. Разликата между невъзпитаните и възпитаните е в това колко често се вкарват в такива сценарии.

Какво успокоение 

Това исках и аз да кажа.

Абсолютно съм съгласна с това!
Децата в една група /особено в началните/ са малко или много на стаден принцип и е много важно как и дали педагогът ще съумее да овладее ситуацията и да им вдъхне респект.

Съгласявайки се изцяло с писалите преди мен по темата и в качеството си на майка на едно вече преминало градинската възраст дете и едно бебе, като твоето, бих желала да споделя с теб и останалите, че още преди години изоставих идеалистичните си виждания, подобни на твоите в момента.

Когато дете на 4-5 години е в група с други деца то неминуемо в определена степен придобива обликът на групата. Децата не са възрастни, те не притежават онези интелектуални и волеви моменти на обективна преценка на ситуацията и безапелационно управление на волята, които следва да има един възрастен /до колко всеки отделен възрастен има такива възможности е също отделен въпрос/. Децата се претопяват в групата в много по- голяма степен от възрастните. Стадното им чувство е много по- засилено, независимо какво правиш в къщи.
Децата са в ДГ през по- голямата част от съзнателното си време в денонощието, в сравнение с времето, което прекарват в къщи. Очевидно, че домашното възпитание не е задължително да определи цялостното им поведение, когато се намират извън къщи.
Моето дете има коренно различно поведение и речник в къщи, на училище и пред блока. Приемам го доста по естествено, от колкото бих приела това преди години, когато то е било на вързастта на твоето дете.
Не оправдавам лошото възпитание. Нашата роля е именно на регулатор на поведението, но описаното от теб поведение на толкова малки деца не означава непременно, че всички те са лошо възпитани.
Това, че имаме по- големи деца няма нищо общо с истината- тя е такава, каквато е, обективната истина, или каквато ни се иска да бъде, субективната истина, включително и за теб.

Именно заради разумно употребеното от теб "може би" правя горните разяснения- домашното възпитание е важно, но изобщо не е определящо в толкова голяма степен, когато детето е извън семейната среда.

Какво визираш под "истината в очите"? Моите деца досега не са използвали подобни думи . И разбира се, че е важно възпитанието вкъщи, но авторитетът на учителя е още по-важен, когато става въпрос за група деца - може 1 от тях да "не е възпитано" - другите гледат, слушат и повтарят.
А коя е градината е изключително важно, защото на мястото на майките на тези деца бих потърсила отговорност защо, вместо да спят, децата ми са в парка и за тях се грижи само една г-жа .

А и усещаш ли, че слагаш всички деца под общ знаменател? 

  Освен това, iv40, нямаш представа колко често съм слушала от родители как техните деца НИКОГА или ВИНАГИ еди какво си, а когато видя поведението на тези деца в градината, в училище или на улицата гледам- ами тя истината била доста по- различна.
Още по- недостоверно ми звучи обещанието, как тези деца ще се държат в един бъдещ момент, след определен брой години.