...Споделям!

Мила Бианка - мъчно ми стана, като прочетох това, което си писала.
Доколкото разбирам, имаш един превъзходен, поддържащ те и опитващ се да те разбере съпруг.
Не е целта ми да те обвинявам, но според мен още в самото начало е трябвало да покажеш на бабата кой командва парада и да си отстояваш правата на майка.
Както и да е - случилото се - случило. За съжаление има такива хора, които всячески се опитват да се наложат, да ръководят и да се ччувстват значими, дори и да вредят с това.
Трудно се дават съвети за справяне с домашни чудовища, но хипотетично, ако бях в твоята ситуация, това, което бих направила от тук нататък, щеше да е - сериозен разговор-дискусия САМО със съпруга, с уточняване на отговорностите, които имате като родители. Тотално отстраняване на бабата /с риска да се чувства отхвърлена, пренебрегната и каквато там ще/ до степен на редовни свиждания два пъти седмично за по един час с родителски надзор.
Затваряне на темата за твоето осиновяване, до напълното ти успокояване и възвръщане на увереността, че си най-добрата майка /каквато ти си със сигурност/.
Не се старай да си примерна снаха, не се старай дори да си добра съпруга, дай си времето да си МАЙКА, останалите неща ще се наредят с времето.

Боже, колко лесно се дават съвети отстрани, когато не си на тоя огън самия ти 

Пожелавам ти успех и справяне със ситуацията, от мен имаш рамото на което да поплачеш, когато ти е криво, както и куп неизстрадани съвети, дадени с най-добри намерения.
 

Mama_Galia_66 ,благодаря ти!
За мен няма значение дали сте на същия огън като мен-именно от вашите съвети имам нужда! 
Осъзнавам ,че вината е и моя ,просто исках едва ли не да избегна неизбежното.Не обичам да ми се цупят ,да влизат с едно сухо "добър вечер"и да се държат с мен като с лигла ,която иска незаслужения лукс да гледа сама детето си.
За съжаление тази ужасна жена ме върна там ,откъдето тръгнах.Борех се толкова време със себе си ,а сега имам чувството ,че се върнах в началото на лабиринта...

Миличка, миличка майчице  
Така! дотук спирам с лиготийте, но ми дойде спонтанно  

Чувстваш се така, защото просто много ти е дошло. Бременността, мислите и страховете покрай нея, мислите, тъгата, обидата от твоето изоставяне, битовизмите покрай всичко това, неразбирането на околните, тежкото ти раждане и ужасийте покрай него - и накрая - това чудо дето го писа  

Ами и Дзержински нямаше да издържи...

Виж, според мен - дай първо с малките задачи, после ще решиш големите проблеми. Като начало дай да видим с какво положително разполагаме  
1. Прекрасен малък чудесно наддал мъж в разцвета на силите си
2. Също прекрасен, макар и по-голям мъж, който много те обича.
3. Родители, които те обичат
4. здрави сте - слава богу
Това мисля е едно добро начало. Сигурно ти е доста трудно в момента, да си събереш душата, но убедена съм, че първото, което трябва да направиш е да заживеете отново отделно. Това със спането в едно легло със свеки е направо изварт и е отвратително, че така се издевателства над теб и твоите енергии, в момент, в който не можеш да се защитиш.
На една от жените тук бях писала веднъж - има хора, които се хранят с други хора. Напълно сериозна съм - не се шегувам и не се лигавя. Това са хора, които пият енергията на другите, впивт се в тях и не мирясват, докато "донорите на енергия" не клюмнат съвсем. Тя подсъзнателно е поискала да спите заедно - по наблизо е по-лесно. Махни я веднага от там, ако вече не си го направила. Не и позволявай да пие от теб, не влизай в директни конфликти, не стой близо до нея. Мисли ме за луда ако щеш - когато си близо до нея, кръстосвай ръце пред гърдите си.

Ти вече си майка - малка, уплашена и нападната, но майка - и ти си тази, която ще защити детето си.  Давай му храна само ти. Какво ще носи детето - определяш ти. Изобщо майката си ти и всяко, ама всяко твое решение е най-доброто за детето.

Нямаш разговор със свекърва ти. Мъжът ти е свързващото звено, той да говори с тях и да им обяснява. Говори с него. Той те обича, това е най-важното. Не си лигла, която иска да си гледа сама детето, а и така да беше - нищо лошо не виждам в това.

Аз също НЕНАВИЖДАМ скандалите и разправиите в къщи, повишаването на тон, споренето с близки и пр. Това обаче няма нищо общо с дисциплината и определянето на правила. Просто постави условие - или те си отиват в къщи или ти отиваш при майка си. Няма нужда това да става със скандал. Просто твърдо го обясни на мъжа си.

Пропаст между теб и детето ти няма да има, защото то е растнало в теб 9 месеца, това никой не може да ви го отнеме, а послесте останали заедно и който и да се е месил и натрапвал - майката си ти! Не можеш да бъдеш подменена и "избутана". За това и дума не може да става

За човека до теб -
Бианка, опитвам се с цялото си сърце да разбера болката на изоставените деца, заради сина ми. Колкото и да съм прочела, колкото и да съм мислила, колкото и да искам - никога няма докрай да я изпитам, така както вие я изпитвате. Опитвам се да я сравня със загубата на баща ми и това донякъде може би ме доближава да вашата болка. Утре се навършват 10 години от неговата смърт, сега докато пиша, сълзите ми се търкалят. Колкото и любов да получа, от когото и да я получа, раната ми никога няма да заздравее, все така жива ще е и все така ще боли и все така ще се чувствам половин човек.
Тази тирада я пиша, за да разбереш, че колкото и да те обича човекът до теб, колкото и огромно да е желанието му да усети болката ти, това няма как да се случи напълно. Не го вини. Не си отивай 

А тук, просто не знаеш как те разбирам. Когато Никола изгря в къщи, аз, дето толкова съм го чакала, толкова съм го искала, не можех буквално "да се докопам" до него. Той беше или в ръцете на едната баба или в ръцете на другата, в краен случай в ръцете на дядо. А аз се чувствах ужасно нещастна, защото хем знаех, че той е уплашен, самичък и мъничък, хем не можех да го защитя, защото съм мухла и не мога да ги сложа в ред, хем ми подмятат детето като кукла, хем аз не мога да го успокоя и да му кажа "спокойно мама е тук, вече си на сигурно място". Беше ужас, ужас. Спомням си колко безпомощна и объркана се чувствах, безсилна да го защитя, само защото не мога да се карам и да съскам.

За успокоение, с течение на времето ми поникнаха дълги нокти и зъби и сега - ела да ме видиш

Fussii,
Нямаш представа колко ми помагаш с твоето разбиране
Именно за това говоря ,невероятно облекчение е за мен да знам ,че ти си изпадала в абсолютно същото положение като мен и не се изживявам като някаква глезла-разбираш ме прекрасно!С тази разлика ,че тя се нанесе при нас и нямаше отърване 24 часа от лудостите й.
Може би е само моментно състояние всичко ,което преживявам в момента ,обвинявам и мъжа ми ,защото все пак главната причина майка му да се държи като Цербер е ,че той не я сложи на мястото й още когато беше започнала да си покзва рогата.
Един ден ,докъто говорехме с нея ,още преди тотално да си развалим отношенията ,тя дори се изказа ,че добре ,че могла да роди дете ,защото не искала да си мисли какво е да осинови.Това няма как да го забравя ,беше много грозно изказване ...мисля ,че тя се опита да ме отстрани от детето ми именно защото ме чувства човек по-долно качество ,чужд ,недостоен да се грижи за внука и ,който тя предпочиташе да смята за по-малък неин син.
Ето тук пак засягам наболелия проблем ,че някои хора не са израстнали духовно ,за да се нарекат и майки на родените от тях деца-съжалявам ,че съм толкова крайна..но след като тя не може да приеме най-висшата форма на майчинството -осиновяването за какво говорим тогава?!?
Понякога я съжалявам ,защото усещам ,че със всичката и злоба и предразсъдъци тя не може да бъде щастлива ,макар да не го осъзнава.
Дори постоянно повтаря как детето ми било "бяло като пуканка" ,не като мен-майка й(бабата на моя мъж дори ме беше питала в прав текст дали е възможно да съм от турски или ромски произход).
Какво значение има това?!?Дори на мен не ми е интересно от какъв произход съм ,макар ,че знам ,че съм от български.Все едно те са някакви аристократи пред мен.
Е възможно ли е такова нещо и такъв манталитет във века ,в който живеем?!?
Oще веднъж Fussii,
Благодаря ти!

Мила Бианка,
вече са ти казали най-важното, бих искала да добавя да се отървете възможно най-скоро от това чудовище, свекърва ти. Без значение скандалите и сръдните. Ама наистина няма никакво значение, че тя ще се нацупи, обиди или каквото там! Много важно, ти, детето ти, семейството ти, сте по-важни, вие сте най-важните! Как изобщо си изтърпяла подобен звяр в къщата си!
С цялото ми уважение към нея, че тя е родила любимия ти - няма място с това си ненормално поведение сред вас!
Два пъти четох постинга ти, два пъти не проумявам как си я допуснала изобщо. Искаш да си добра снаха, само че си влязала в ролята на добър наблюдател на вербуването на сина ти.

Относно изоставянето - аз явно съм дебелокожо магаре и никога не съм се чувствала изоставена, не разбирам болката на осиновените деца, признавам си.
Но знам какво е да загубиш близък човек, и в известна степен те разбирам.
Трябва да бъдеш силна и на този етап да се опиташ да забравиш за това - синът ти има нужда от теб, именно теб, връзката между вас не може да се изгуби, не позволявай на когото и да било да ви дава тон в живота.

Аз на твое място до сега сигурно щях на кол да я набуча тази свекърва, но това вече си е до характер и те разбирам, че искаш да си в добри отношения, докато аз не цепя много басма в сходни ситуации.
Не позволявай  да те обижда! Не си мълчи, не трупай негативизъм , кажи й какво мислиш, защо я щадиш?!
Когато майка ми почина и се сринах, нейни "приятелки" споделили на мъжа ми , че " много се тормозя и зле ще свърша, и толкова страдам за майка ми, хем не съм й родно дете". Освен, че му се разсърдих на него, че изобщо ми го каза това, така хубаво ги сложих на място, че после се чувствах гузна, защото ги познавам от дете.
Но това им изказване беше нелепо, неуместно, тъпо и грозно. Никога повече не осъществих контакт с тези хора.

Бъди силна, не се оставяй да те манипулират!
 

Ще ме извиниш, че ще пиша на бързо, но малката има колики - ние сме в най-близка възраст до вас, не съм осиновена, но загубих едно дене - 45 дена стоя в ковьоз, а аз далеч от нея, виждах я само веднъж седмично за по 5 минути, след това чаках 7 години... След това у дома дойде Исак, но се случи така, че аз трябваше да лежа, за да запазя малката - 3 месеца лежах, баби се грижиха за него, сега той е доста объркан по въпроса, коя му е майка, коя му е баба - 3 месеца, в които аз явно страдах като видех свекърва ми да го разнася на ръце из къщата, като видех другата баба да го дондурка на коленете си, като дойдеха на гости леля и чичо или вуйна и вуйчо и го разнасяха и мятаха из цялата къща, докато майка му лежеше на дивана - като една статуя. Сърцето ми се късаше, знам какво изпитваш ти в момента, но аз не мога да обвиня никой, не можех да отстраня никой, докато ти имаш измъкване от тази ситуация.
Сега градим доверие, преди няколко дни той заключи "Мама не е лоша.", какво ли му е било в душата на това дете през тези 3 месеца?
Сега за бебето - не го давам на никой, освен на баща му, който иска да го гледа от далече - детето си има майка и баща, останалите да си гледат работата.
Аз не мога да се оплача от съпруга си - той е изцяло на моя страна, но важната в случая си ти - ти си майка на детето си, ти си най-доброто за него - никакви баби и други елементи - махни ги от живота си и от живота на детето си, те могат само да пречат, не да помагат.

Миличка Бианка,
Стискам палци да намериш отново душевната си сила и да бъдеш щастлива майка на малкото съкровище!
Не мисли, че домашното чудовище би било по-различно, ако ти не беше осиновена - тя е лош човек и просто щеше да намери друго, с което да те уязви и "да ти пие кръвчицата", уверявам те. Просто има такива хора, те са лоши и с близките си, със собствените си деца дори, макар последните да са им свикнали и да не го съзнават до край. Може би затова мъжът ти не е реагирал по-рано, затова не му се сърди толкова много - важното е, че е осъзнал какво става и е на твоя страна!
Прегръщам те силно и ти пращам още малко виртуална подкрепа!

Милата ми тя  ,
явно някои хора, се учим да си браним децата, постепенно. На мен ми трябваше бая време. Аз просто съм повредена и трудно отказвам, казвам не, и трудно говоря рязко. Обикновено с поведение слагам дистанция и показвам кое ми е приятно и кое не. Лошото е че при някои хора не работи - трябва с думи.... Няма страшно, ще ти дойде кураж 

Другия момент според мен е, че някой мъжки майки (плюя си в пазвата), трудно понасят появата на жената в живота на синовете си. Хеле пък като се появи бебето, започват да се държат като "алфа женски" и буквално се опитват да отмъкнат малкото от майка му. В животинския свят също май се наблюдават подобни ситуации.


Това го слушам и аз  нон стоп по наш адрес с Никола, защото аз съм много тъмна, с черна коса и черни очи. Той е русичък и беличък.  Много хора непрекъснато изтъкват разликите помежду ни,  част от тях го правят с цел да ме уязвят. Ама на мен знаш колко ми пука

Fussii,
някакво уникално съвпадение е ,но няколко месеца преди да родя се разигра същата сцена именно с двете кучета на свекитата.Те са женски-майка и дъщеря.Дъщерята роди две пухчета и не след дълго бабата го окупира.Когато майката се опиташе да се доближи до тях ,бабата я ръмжеше и не я допускаше
Майтапа си е майтап ,но сега се чудя дали това не е бил някакъв знак за мен.
Свекърва ми много се забавляваше от създалата се ситуация ,но ето ,че сега я повтаря едно къд едно.
Май се отдаде на инстинктите си точно както едно куче би го направило.Не на разума.
.....
А за майката и таткото на Fussii i Wildberry
споделяла  съм ,че загубата на родител ме ужасява-незнам с какво би могла да се опише болката ,само знам ,че моята е незначима пред нея....

Хич не е майтап. А и това, че свеки се е смяла на ситуацията също хич не е майтап. Аз мога да те "почерпя" с една подобна история с нашите най-близки приятели.

Свекървата така и не можа да понесе появата на снахата. При вас поне в началото е имало "пазене на добро поведение". Тук още от самото начало беше гадно. Майката - голяма хубавица като млада, тя и сега изглежда фантастично за годините си. Според мен просто не можа да прости младостта на снаха си. То не бяха приказки - че тя едно дете не може да роди (те също като нас имаха репродуктивни проблеми), че е такава, че е онакава, че горкия и син как се е заробил, че е обречен и какво ли още не. И така 6 години докато живяха заедно. После нашите приятели се отделиха. Подадоха документи за осиновяване. Половината уведомителни писма бяха изпратени на стария им адрес - мистериозно изчезнаха.
Но черешката на тортата беше, когато след 9 месеца нашите приятели получиха обаждане за осиновяване. Щастие безумно. Оказа се, че от РДСП са пратили и писмо с подробна информация за детенцето. На стария им адрес обаче. И това писмо беше изчезнало мистериозно. Ако социалните не  се бяха обадили лично на приятелите ни  по телефона, нямаше да срещнат своето момиченце.  Е, кажи ми какъв човек е това... какво яде, какво диша....

Виж мила, аз се ранявах всеки път, когато някой несправедливо ми "посегнеше". Болната ми тема беше явно прекалено очевидна за всички. Не мога , а и не искам да ти описвам какво съм слушала по свой адрес. Обаче, за себе си приех, че с тези хора живеем на различни планети и в различни светове. Техните оръжия, не са моите оръжия. Затова вече и не отвръщам и не се зъбя - просто не си струва. Виж, ако нападнат детето ми - тогава вече - яка им дУша

Бианка, за болката...
Мисля, че най-силната болка е настоящата  . Знаеш ли Ерих Кестнер казва, че няма значение за какво плачеш - дали днес за загубената си кукла или след години за изгубения си приятел. Боли те еднакво и различно. Няма незначима болка. Но колкото и да са различни болките ни - можем да си поплачем на рамото и да получим утеха един от друг. Безкрайно благодаря, че те има

Бианка,
първо много силно те прегръщам! Ти си майка и никой не може да ти отнеме това!

Ще нахвърля някой неща, които ми се въртят из главата.
Ще се опитам да насоча вниманието ти към определени случки от живота на съпруга ти, за да можеш да намериш отговори за поведението му.

"Накрая изплю камъчето ,че виждала в детето ми синът си и понеже майка й го била отгледала ,тя искала едва ли не сега да си компенсира..."

Понеже съпругът ми също е гледан от баба си през първите и най-важни години от живота си, имам наблюдения, относно сблъсъка на интереси. Да, съпругът ми е осиновен, но е изоставян два пъти - веднъж от БР, втори път - от майка си. За него баба му е като майка, към нея той насочва всички топли чувства, с нея той е близък.
Това, което се опитвам да ти кажа е, че е възможно съпругът ти отчасти да се чувства като вас, осиновените деца. До каква степен, не мога да зная. Според думите на свекърва ти, той е бил отгледан от баба си. Това може да е допринесло до отдалечаването и известното отчуждаване на майка и син. А добре знаем какво се случва, когато я няма връзката между родител - дете, особено при такъв родител /съдя по твоето описание на свекърва ти/.
Никак няма да се изненадам, ако съпругът ти се е опитвал и продължава да се опитва да се сближи с нея по някакъв начин - като и се доказва непрестанно, като се съобразява твърде с мнението и, като не смее да изкаже своето такова, от страх, че ще бъде отхвърлен.
Помисли в тази посока. Може би бъркам, ти познаваш близките си добре. Ако съпругът ти има своите призраци в гардероба, напълно възможно е липсата на адекватна реакция да се дължи именно на това!

И понеже аз съм съпруга на осиновено дете, ще наблегна точно на това, пък дано ти помогна по някакъв начин.
Бях споделила, че изчетох "Първичната рана" много преди съпругът ми да заговори за осиновяването. Четях и в този форум доста преди това.
Мислех, че съм подготвена, че зная точните думи, че познавам чувствата му. Нищо като подобно! Първия разговор ме свари толкова неподготвена! И това, при положение, че месеци наред бях изчела сума ти неща.
Представи си, какво чувства човек, който те обича безкрайно, който те вижда да страдаш, но не знае защо! Представи си, как съпругът ти се лута на сляпо, той предполагам дори не е чувал за форуми като този, за "Първичната рана", за болката от изоставянето. Той просто усеща с всяка своя частица твоята болка, но е безсилен срещу нещо, което е невидимо, няма име, няма причина, идва ненадейно и те кара да страдаш! Единственото, което той знае е, че ти се съсипваш, а това, което те съсипва, е твърде голямо и болезнено и, че то те кара да се разкъсваш между желанието да бъдеш свободен човек и желанието да се скриеш някъде, сама с болката си.
Помогни му, Бианка! Той е част от живота ти, имате дете, което пък е част и от двама ви. Повярвай ми, споделянето ще ви сближи. Подари му "Първичната рана", нека я прочете, а после му дай време да осъзнае информацията, която книгата предоставя, да усети болката ти, да разбере корените и.
Ако дори за миг си усетила, че той омаловажава болката ти, трябва да знаеш, че не е умишлено, а просто следствие на невежество. Ти си тази, която трябва да открехне вратата! Не пази толкова ревностно болката, сподели я! Уверявам те, когато съпругът ти научи тайните ти, той няма да избяга, напротив. Точно тогава ще се почувства част от теб, ще сте едно цяло, ще споделяте щастието и болката!

Миличка,
водена от стремежа да си идеална снаха, да си мила, внимателна, да не би някой да те упрекне в нещо, защото вие, осиновените, трябва да сте винаги такива - перфектни, ти си допуснала грешка - допуснала си свекърва си твърде близо. Зная, че е трудно, съпругът ми казва - "зная, какво трябва да направя, чудесно разбирам грешките си, дори в момента, когато ги правя, но това е по-силно от мен - да лавирам, да се нагаждам, да правя онова, което другите очакват от мен. Страх ме е, че няма да се харесам на някого, че ще ме отхвърлят." Точно това ти изигра лоша шега и на теб. Хубавото е, че вече сте взели мерки.
Бианка,
стъпка по стъпка, нещата ще се оправят. Но пак ти казвам, не е нужно да си сама! Когато имаш другарче, въпреки, че никога няма да усети болката ти толкова силно, колкото теб, тогава светът не е толкова страшно място!
Твоят съпруг ще ти помогне да се научиш да отстояваш себе си, просто му дай възможност!

Относно твоя произход....каквото и да кажа, малко ще е! Ти си прекрасен човек, другото няма значение! Съпругът ми е смуглав, досега никой не си е позволявал да ми намекне нещо, но първия, който се осмели, ще бъде с издрани очи!

Извини ме за хаотичните думи, но така усещам нещата!
Много, много силно те прегръщам! Ще се справиш, защото си силна, защото сте трима!  

Умното си е умно 
а пък като има и сърце - екстра се нареждат работите. 

Хоуп    

Да си призная-заради този разговор с мъжът ми ,тайничко се надявах и _Hope_ да се включи в темата ми .
_Hope_,,благодаря ,че и ти взе отношение!За мен твоето мнение е много ценно.
Относно отношенията между мъжът ми и майка му сама незнам какво да мисля.В някои отношения той е толкова категоричен с нея ,сега се оправдава с това ,че не съм му се оплакала навреме.Именно ме засегна факта ,че самият той никога не и мълчи ,а аз в един момент се оказах притисната да се съобразявам по 24 часа с лудостите и.
Много си права ,миличка ,това ме накара да се замисля и да осъзная още някои неща.Не само за дадената ситуация ,а за минали мои преживявания ,назад в миналото.
_Hope_,достигнала си до толкова важни изводи за нас ,осиновените ,както и Fussii ,мъжът ти е невероятен щастливец.
Много исках да се включиш ,защото се опитвам да погледна нещата през очите на мъжа ми-ти най-добре знаеш как се чувства той...Благодаря ,че ми отдели толкова време и внимание! 
Възможно е да е от невежество ,но той наистина допусна грешка с мен.В една друга тема бях ти споделила това.Мисля ,че сега вече осъзнава какво се случва в душата ми и има нужда да споделям с него.Няма да го държа настрана повече ,но ще изчакам удачният момент за това.Въпреки ,че за такива разговори ,както казва майка ми ,подходящото време никога не идва...Дано това да ни сплоти ,защото напоследък отношенията ни толкова се обтегнаха ,че дори мислех за раздяла.А би било жалко да се разделим заради външен фактор ,какъвто е майка му.
За него никога факта ,че съм осиновена не е имал значение.Виж за майка му и баба му-да.Не веднъж са опитвали да ми правят намеци и натвърди и грешката ми е ,че не съм му казвала от самото начало.
Спаси ме това ,че намерих вас и ако знаех ,че с тази тема ще срещна толкова подкрепа ,щях да я пусна по-рано ,макар ,че се притеснявах ,защото е много разнородна и не бих искала да разводнявам тематиката на форума ,на който държа.