Предварително ви се извинявам ,ако темата не е съвсем за тук.И все пак мисля ,че е за тук.
Започвам с предистория.
Откато се роди детето ми ,свекърва ми ,която преди това се беше превъплатила в амплоа-то на разбираща ,готина и либерална баба се превъплати в чудовище.Тя реши ,че детето едва ли не е нейно.Със свекърът ми се преместиха при нас за да "помагала".
Втората крачка беше да изгони мъжът ми от стаята ни ,за да спи на едно легло с мен и да "си гледа рожбичката".Налагаше се за всяко едно нещо ,макар елементарно и аз виждах как жената няма хал хабер от гледане на бебе ,но си мълчах в качеството на примерна снаха.Тази жена едва не умори детето ми от глад.Който и лекар да кажеше ,че го държим гладно ,тя не беше съгласна.Всичките съвети бяха "неудачни".Детето ревеше от глад ,тя му вареше чайове за колики (без лекарско предписание),макар лекарите да казваха ,че то няма колики.Казвах и ,че то си хапе ръцете-следователно иска да яде-тя отсичаше ,че това бил "условен рефлекс".Настоя да го храним с биберон от силикон за деца от 6-12 месеца ,детето ядеше едва-едва ,изтощаваше се и заспиваше от умора ,преди да е изконсумирало и половината от дажбата си.Плахо и казвах ,че детето изяжда по-малко количество от това в родилния дом ,тя ми се сопваше ,че и баща му бил злояд.
Моята приятелка ,която роди месец преди мен ми изпрати подарък (тя е омъжена и живее е Белгия) дрешки за детето ми.Свекърва ми ги скри ,настояваше детето да облича старите дрехи на баща си от преди 25 години-няма да ви казвам какви раздърпани парцалетини ,целите на петна.Накрая изплю камъчето ,че виждала в детето ми синът си и понеже майка й го била отгледала ,тя искала едва ли не сега да си компенсира.Когато мъжът ми се върна в стаята ни ,всеки път ,когато детето ревнеше ,дори през нощта ,тя дотърчаваше по бикини ,нещо ,което страшно ме смущаваше и започваше да нарежда "Ой на мама шлячкияяя(сладкия) ,ой на мама пиленчитууу(пиленцето) ,ой на мама жлячучууу(златото)"!Забрани на мъжът ми да го целува ,понеже в работата си се срещал с много хора ,а тя постоянно го мляскаше ,въпреки ,че постоянно е с херпеси.На мен искаше да ми връзва блузки на устата за да "не и заразя рожбичката"...
Наложи режим за хранене и в 3 часа през нощта-нещо недопустимо за дете ,родено с килограмите на моя син.Това му разказа играта на стомаха.
Дотука добре ,да предположим ,че всичко това аз го търпя в рамките на месец и половина ,първа консултация-детето не е наддало почти нищо ,да не говорим ,че на ръст е порастнало само 1см ,което според лекарите е плашещ и доста обезпокоителен факт.
Разказвам това за да хвърля светлина върху цялата ситуация и да не изляза глезла.
Но нещата излязоха извън контрол.Не стига ,че в родилното дни наред не видях детето си ,в къщи нещата седяха още по-зле.Бях с детето си само ,докъто спи.През другото време свекърва ми го дундуркаше на ръце или се въргаляше с него по леглата.Не можех да се докосна до толкова мечтаното си и изстрадано дете.Когато го вземех ,за да си го гушна ,тя "търпеше" това не повече от минута-две ,след което го взимаше най-нагло от ръцете ми ,скатаваше се в някоя стая и започваше да се търкаля с детето на леглото и да му дрънка глупости.При едно от посещенията при микропедиатърката ми ,жената категорично ме предупреди ,че поведението на свекърва ми е не само опасно за моята психика(аз се побърквах вече) ,а и за здравето на детето ,защото тя прави всичко наопаки и най-накрая ще го умори като едното нищо.В къщи се опита да и направи забележка ,но свекърва ми се сопна ,че тя си била родила рожбичката и тя щала да определя.
Разбира се ,не след дълго започнах да се сривам психически.Исках да съм с детето си ,но не можех.Ако кажех нещо ,знаех ,че ще следват семейни скандали и то грандиозни(успях да опиша в резюме характера й).Мечтаех да отиде на работа и да ни остави на мира ,но жената си взимаше отпуск след отпуск.Аз перях като луда(пералнята ни се развали и 2 месеца гледах детето ,перейки на ръка), а тя се търкаляше с него ,отъркваше се ръмжейки в детето и само пъшкаше "охххх ,охххх"...
Накрая детето започна да търси с поглед не мен ,а нея.
Ревях сама в банята и просто нямаше на кого да споделя.На мъжът ми накрая му ревнах и му казах как стоят нещата ,но той отвърна да не бъда егоистична ,нека да му се радвали и другите ,скоро щяла да отиде на работа и да ни остави.
То хубаво ,но на мен започна да ми избива пяна.Толкова много исках детето да не е като мен и да усеща майка си още първите дни ,след като се роди ,но ми беше откъснато от ръцете по най-долен начин.Не можах да бъда майката ,която заслужавам да бъда!!!Откраднаха ми майчинството ,което толкова много желаех ,ама толкова много!!!И детето беше насилствено отделено от мен ,както аз бях отделена от Нея!
Накрая какво стана-мъжът ми изкара няколко дни с майка си и още на първият ден не можа да я изтърпи и й вдигна ужасен скандал ,който завърши с думите:"Престани да се налагаш и да се държиш с всички ,все едно са ти подчинени!".
Тя се разрева ,все едно тя беше невинната героиня във семейната сага.
Оттам започнах сама да взимам решения за детето ,което доведе до нейната сръдня и фасони по цял ден.Помолих мъжът ми да говори с нея и да и каже да престане с отпуските си.Той го направи и разбира се ,отношенията ни се обтегнаха ужасно.
Сега ,мили хора ,усещам тази първична моя рана още по-осезаемо от преди.Не знаете какво ми беше да гледам как чужда жена се въргаля с детето ми по леглата ,а аз да не смея да го взема като майка ,за да запълни празнотата в душата ми.Виновна съм ,че мълчах и търпях ,но не съм по скандалите и просто исках да останем в добри отношения.Оказа се невъзможно.
И така ,това допринесе да поставям сега под въпрос безрезервната ми любов към мъжът ми ,защото той допусна всичко това да се случи и позволи на майка си да ми причини това.Напрежението постепенно ескалираше между нас ,той си осъзна вината и сега майка му не припарва докъто не и се даде шанс.Обаче много късно е...На няколко пъти исках да си събера багажа и да го напусна ,но знам ,че той никога няма да допусне това да се случи-познавам го добре.Обвиних го ,че той е виновен и дори му казах ,че не го обичам както преди.Стана скандал ,разбира се и си наговорихме една камара глупости ,след което аз казах през сълзи ,защото просто вече не издържах ...казах му ,че той просто не знае какво преживявам АЗ от факта ,че съм изоставена!!!И че сега отвратителната ,омразната ситуация се разиграва пред очите му ,защото той позволи това на лудата си майка!Защо някои захвърлят децата си ,а други ,които толкова много ги искат ,трябва да преживеят това?!?!Това дете ми беше толкова изстрадано!Имах нужда от него ,именно първите дни ,след като се роди ,за да му дам всичко онова ,кеото аз не бях имала и което няма как да ми се даде вече!!!Защото това преобърна живота ми и това ме съсипа!!!Не съм луда.Знам какво говоря.Простете ме за емоционалността.Просто знам ,че само тук ще срещна разбиране.....Мъжът ми започна да пита какво преживявам ,защо страдам толкова от това мое изоставяне ,защо ме боли ,нали съм имала всичко ,всичко....Как да му обясня!Като лятото ми беше казал ,че едва ли не се съмнява ,че съм осиновена.Сега не искам да говоря с него за това!Казах му ,че няма да го обсъждам с него.Че не е негова работа това ,което става в душата му и му казах защо.Той ме молеше да му споделя и накрая каза:"Това теб ще те убие ,трябва да продължиш напред ,просто да продължиш!"...после ме попита какво ми пука за хора ,които са ме изоставили ,защо изобщо ги мисля ,та тяхната постъпка е недопустима и няма никакво извинение за нея.Отвърнах ,че бих се чувствала по-добре ,ако зная какво точно се е случило.Той каза ,че това няма абсолютно никакво значение.Аз му казах ,че поведението на майка му "отключи" нови мои страхове.Че бях започнала да се оправям.
Затова и се реших да пиша тук за това.Това беше първият ми истински разговор с него по моята болна тема.
Мисля ,че страшно късно го проведохме и сега съм много ,много объркана и се чувствам на кръстопът.Усещам как чувствата ми към него охладняват заради ситуацията ,в която изпаднах в най-важният момент в моя нещастен живот!!!
Той също го усети и сега знам ,че осъзнава вината си и само се чуди как да поправи стореното.Прави жестове на любов и внимание ,които са закъснели.Държи майка си на разстояние-но нали разбирате-няма как да върне времето назад.
Онзи ден за пръв път излязохме с количката на разходка.На детето толкова му хареса чистия въздух ,че спа после цял ден и цяла нощ и изобщо не плака.На следващият ден баба му се разкарваше като луда с ръце на главата и само повтаряше "Оххх ,аз ще откачааа ,ще умраа ,разболяхте ми рожбичката с вашите разходкиии"...накрая ,понеже детето не се оказа злоядо според нейната оценка ,а една миниатюрна ламя леко попреяде и върна малко мляко тя попита язвително:"Я кажи бабо ,защо повърна ,защо повърна детето ми ,болно е ,нали?"...Вчера го заведохме на втора консултация и се оказа ,че откакто аз се грижа за него с цената на панаири ,синът ми е порастнал със 7 см за няма и месец и е наддал 1.300кг.Това доста я попари-само за протокола.
Та така ,аз не можах да бъда майка ,каквато желаех и не можах да дам това ,от което бях лишена.Много ми тежи.Ама много.Сега празнотата в мен зейна със страшна сила и както вече казах ,чувствам се много объркана.И това ли ,по дяволите беше цена ,която аз трябваше да платя??
Една чужда жена да се изживява като майка на детето ,което толкова исках?!?Защото за пръв път виждам очи ,досущ като моите!И дали ще има пропаст между мен и детето ми ,каквато винаги е зеела в моята душа и досега никой не може да запълни.
Аз бях изоставена.И сега пак се чувствам така!
Кажете ми ,защо се чувствам така?
Много се извинявам ,че оспамих форума ,пълен с далеч по-сериозни проблеми от моите!
Знам ,че поне тук ще срещна разбиране!
И благодаря предварително на всички ,които ще ме изчетат ,защото си признавам ,че този път надминах себе си....
Прегръщам Ви!!!