- Публикувана: 5 фев. 2008, 21:51 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2008, 09:03 ч.
Аборта - убийство или не?
само за последния месец имаше няколкото подобни теми.Ясно е, че по тази тема никога няма да сме единодушни- и естествено.
а по въпроса дали да направиш или не аборт просто незнам как да ти отговоря.Като гледам с каква лекота го задаваш този въпрос, сякаш ни питаш= да си купя ли шоколад или не?
а по въпроса дали да направиш или не аборт просто незнам как да ти отговоря.Като гледам с каква лекота го задаваш този въпрос, сякаш ни питаш= да си купя ли шоколад или не?
Да направиш аборт или не? Дали това е въпросът?Не, не е убийство. Много по-лошо е детето да отиде в дом и да бъде обречено на едно голямо нищо. Или поне в БГ е така
Благодаря за бързите отговори, голяма част от тях вече ги бях обмислил преди да пусна темата. Аз затова я и пуснах. Ето какво мисля.
venny_b въпросите са ми построени по хамлетовски стил (или поне това бе идеята ми) точно за да им придам сериозност и трагичност. А и ако бях диабетик твоя въпрос също можеше да звучи доста трагично. Лошото, е че темите са заключени и аз бях принуден да пиша тук. Незнам защо - очевидно има някаква непоносимост към въпроса.
Мислих дали в различни ситуации аборта е убийство или не? но стигнах до извода, че ситуациите не влияят на отговора.
Дали да поставя кариерата си пред един бъдещ живот - ето така отговорът ти maya_24 направо ме обвинява, че премахвам един бъдещ живот заради кариерата ми. Неща кариера за сметка на други животи категорично!!!
"Правила съм аборт. Не месля,че съм убиец. " благодаря за откровенният отговор.
Честно да си кажа съвестта ми определя аборта като убийство, но ние нали сме мислящи същества - няма да се даваме очевидно на съвестта. Ето другият голям въпрос, който излиза и тормози - алтернативата детето да отиде в дом в БГ. Дали си заслужава да запазим и дадем живот на такова дете, което накрая ще отиде в такъв дом. В началото и аз си мислех, че е по-добре да го убия, дори и вече родено само и само да го избавя от такава участ. Но дали наистина е така? Дали е по-добре да си 100% мъртъв или да си в дом за изоставени деца в БГ. Къде има по-голяма надежда за по-добър живот?
venny_b въпросите са ми построени по хамлетовски стил (или поне това бе идеята ми) точно за да им придам сериозност и трагичност. А и ако бях диабетик твоя въпрос също можеше да звучи доста трагично. Лошото, е че темите са заключени и аз бях принуден да пиша тук. Незнам защо - очевидно има някаква непоносимост към въпроса.
Мислих дали в различни ситуации аборта е убийство или не? но стигнах до извода, че ситуациите не влияят на отговора.
Дали да поставя кариерата си пред един бъдещ живот - ето така отговорът ти maya_24 направо ме обвинява, че премахвам един бъдещ живот заради кариерата ми. Неща кариера за сметка на други животи категорично!!!
"Правила съм аборт. Не месля,че съм убиец. " благодаря за откровенният отговор.
Честно да си кажа съвестта ми определя аборта като убийство, но ние нали сме мислящи същества - няма да се даваме очевидно на съвестта. Ето другият голям въпрос, който излиза и тормози - алтернативата детето да отиде в дом в БГ. Дали си заслужава да запазим и дадем живот на такова дете, което накрая ще отиде в такъв дом. В началото и аз си мислех, че е по-добре да го убия, дори и вече родено само и само да го избавя от такава участ. Но дали наистина е така? Дали е по-добре да си 100% мъртъв или да си в дом за изоставени деца в БГ. Къде има по-голяма надежда за по-добър живот?
Отговорът е еднозначен, ако въпросът се разбира съдържателно.
Въпросът не е морален в съвременния смисъл на думата, защото в съвременния смисъл моралът е нещо относително. Отговорите, дадени дотук, демонстрират съвременния светски морал, към който се придържат голям процент от европейските и американски граждани. Ако ти, yunak, си привърженик на този морал, няма смисъл да задаваш въпроса по този начин, защото в него ценностната система е гъвкава според потребностите на индивидите (субективна е), а не е абсолютна, т.е. обективна.
За да е обуктивна, трябва да има инстанция извън индивида, която да определя кое е ценностно, като например Бог. В този смисъл, единствено за вярвящия въпросът има собствено смисъл, защото има само един - окончателен и безъзвратен - отговор. За всеки друг отговорът зависи от него самия.
За мен е очевидно, че отнемането на живот, който, по моему, не е даден от самите нас, е чисто убийство. Отговорът е еднозначен.
Според теб е важно, как е.
Въпросът не е морален в съвременния смисъл на думата, защото в съвременния смисъл моралът е нещо относително. Отговорите, дадени дотук, демонстрират съвременния светски морал, към който се придържат голям процент от европейските и американски граждани. Ако ти, yunak, си привърженик на този морал, няма смисъл да задаваш въпроса по този начин, защото в него ценностната система е гъвкава според потребностите на индивидите (субективна е), а не е абсолютна, т.е. обективна.
За да е обуктивна, трябва да има инстанция извън индивида, която да определя кое е ценностно, като например Бог. В този смисъл, единствено за вярвящия въпросът има собствено смисъл, защото има само един - окончателен и безъзвратен - отговор. За всеки друг отговорът зависи от него самия.
За мен е очевидно, че отнемането на живот, който, по моему, не е даден от самите нас, е чисто убийство. Отговорът е еднозначен.
Според теб е важно, как е.
Ако искаш честен и директен отговор, да за мен аборта е убийство.
Друг е въпроса с различните ситуации и възможности пред който живота може да те постави. Това е толкова сериозен въпрос, че отговор еднозначно трудно може да се даде.
Познавам жена която абортира в 6м. и въобще не се чувстваше гузна
,
понякога самата ситуация не предлага много варианти.
Дано никога не ми се налага да направя аборт,
Друг е въпроса с различните ситуации и възможности пред който живота може да те постави. Това е толкова сериозен въпрос, че отговор еднозначно трудно може да се даде.
Познавам жена която абортира в 6м. и въобще не се чувстваше гузна
,понякога самата ситуация не предлага много варианти.
Дано никога не ми се налага да направя аборт,
Според мен абортът е убийство - в крайна сметка това е истината. Много по-лесно е да убиеш същество, което не се вижда, не се чува и по нищо не личи да го има, но то е там - в утробата на бъдещата мама и даже има пулс още от първите седмици на зачеването. По-лесно е да си мислиш, че "това са само едни клетки", но не е така - това е вече един живот! Когато забременях и всеки месец на видеозона виждахме с таткото как мъничето расте и как малките израстъчета се превръщат в ръчички и крачета, и как този живот е толкова крехък и невинен, за мен вече нищо друго нямаше значение. Бях студентка последна година в Софийски университет, имах амбиции и все още ги имам - не мисля, че дъщеря ми е пречка за моята реализация - напротив сега съм още по-ентусиазирана! Раждането на дете е най-щастливото събитие в живота както на жената, така и на мъжа! Винаги има начин това дете да бъде отгледано в обич и внимание и запазването на живота му, според мен, е единственото възможно решение.
Убийство или не,кой сме ние че ще решаваме кой ще живее и кой не?
Напротив,трябва да сме борбени и да приемаме фактите.
Възхищавам се на майките, които въпреки безбройните трудности са решили сами да отгледат живот, това че една самотна жена е сама в такъв момент,не е гаранция че детето ще бъде изоставено в дом.
Лесно е да бъдем егоисти, казвайки не мога,ама сега уча, или градя кариера....или просто не ми е време да ставам родител....но можем ли пък цял живот да живеем с мисълта за това което сме загубили?
А конкретно по въпроса...случва се доста често именно мъжа да е подстрекателя за прекъсването на новият живот....лощото е че не винаги осъзнават същината на своето деяние.
Напротив,трябва да сме борбени и да приемаме фактите.
Възхищавам се на майките, които въпреки безбройните трудности са решили сами да отгледат живот, това че една самотна жена е сама в такъв момент,не е гаранция че детето ще бъде изоставено в дом.
Лесно е да бъдем егоисти, казвайки не мога,ама сега уча, или градя кариера....или просто не ми е време да ставам родител....но можем ли пък цял живот да живеем с мисълта за това което сме загубили?
А конкретно по въпроса...случва се доста често именно мъжа да е подстрекателя за прекъсването на новият живот....лощото е че не винаги осъзнават същината на своето деяние.
Да направиш аборт или не? Дали това е въпросът?"Дали мъж, съгласил се или подтикнал към аборт е съучастник в убийство"?
О, хайде стига, де, с тази тема; и какво питаш преди всичко, че на мен от тези два твои въпроса не ми става ясно
"Дали това е въпросът" какво означава по-точно? 
Няма Да или Не на обърканото ти и провокативно питане.
