Здравейте,
много е объркано това, което искам да споделя, но отношенията със съпругът ми наистина куцат от известно време насам. Ние се `взехме` с голяма любов, бях само на 19 години, когато сключихме брак и наистина се обичахме много. Женени сме от осем години, имаме дъщеричка на година и девет месеца и тя е всичко за мен... Когато забременях (след 7-годишен брак) изживях огромен шок - той не се чустваше `подготвен` за това, държеше се грубо с мен, прибираше се призори, често пиян
Намерих някакви сили да му простя тогава, макар че само аз си знам какво ми е струвало това, но не е минал и ден без да продължа да мисля за всичко, което той ми причини. От както родих той стана доста примерен татко (имам предвид, че не закъснява вечер), но присъствието му у дома е просто под въпрос, защото веднага застава пред компютъра и времето за детето не надвишава 15 - 20 минути !
Тази сутрин беше просто върхът на всичко - обадиха се от `ЦКБ` и ме уведомиха , че съпругът ми е поръчител на някаква Златина (кредит за закупуване на компютър !!) и съответната дама не изплаща кредита два месеца вече, съответно кредитът става изискуем! Съпругът ми отговори, че изобощо не познава такава...
Не съм слабоумна, зная, осъзнавам, че всичко това е просто абсурдно (и мисля, че дори не го обичам вече), но всеки път, когато заговоря за напускане той се `разболява`, става му лошо, ляга на леглото и дори веднъж ми каза `Ще видя как ще се чувстваш, когато умра !`
Мисля, че съм емоционално манипулирана в този случай и това никак не ми харесва ...
Просто искам малко помощ от всеки, който може да даде съвет в случая ... Благодаря предварително
много е объркано това, което искам да споделя, но отношенията със съпругът ми наистина куцат от известно време насам. Ние се `взехме` с голяма любов, бях само на 19 години, когато сключихме брак и наистина се обичахме много. Женени сме от осем години, имаме дъщеричка на година и девет месеца и тя е всичко за мен... Когато забременях (след 7-годишен брак) изживях огромен шок - той не се чустваше `подготвен` за това, държеше се грубо с мен, прибираше се призори, често пиян
Намерих някакви сили да му простя тогава, макар че само аз си знам какво ми е струвало това, но не е минал и ден без да продължа да мисля за всичко, което той ми причини. От както родих той стана доста примерен татко (имам предвид, че не закъснява вечер), но присъствието му у дома е просто под въпрос, защото веднага застава пред компютъра и времето за детето не надвишава 15 - 20 минути !
Тази сутрин беше просто върхът на всичко - обадиха се от `ЦКБ` и ме уведомиха , че съпругът ми е поръчител на някаква Златина (кредит за закупуване на компютър !!) и съответната дама не изплаща кредита два месеца вече, съответно кредитът става изискуем! Съпругът ми отговори, че изобощо не познава такава...
Не съм слабоумна, зная, осъзнавам, че всичко това е просто абсурдно (и мисля, че дори не го обичам вече), но всеки път, когато заговоря за напускане той се `разболява`, става му лошо, ляга на леглото и дори веднъж ми каза `Ще видя как ще се чувстваш, когато умра !`
Мисля, че съм емоционално манипулирана в този случай и това никак не ми харесва ...
Просто искам малко помощ от всеки, който може да даде съвет в случая ... Благодаря предварително
Помисли и намери за себе си, ако можеш, поне една сериозна и заслужаваща си причини да си похабяваш живота с такъв човек. Не, не ми казвай(те) детето! 
То ще си е на лице, но и ти си човек... или искаш да остарееш в подобни отношения? 
Е, разделихме се все пак. Ми жив и здрав си е - нищо му няма.