Кърменето след годинка - създава ли болезнена привързаност ?

според мен няма връзка с кърменето...Ния също е на 13 месеца и я кърмя още, но с удоволствие ходи при други хора...дори непознати...закача се, играе си с тях. в градинката, където ходим има едно момченце на нашата възраст, което не е кърмено - непрекъснато се гуши в майка си...дори с децата не иска да общува...просто е по-притеснително...то си е до дете.
също така смятам, че това е период, който ще отмине:) така че, ако не ти тежи, кърми си и не се притеснявай:)

Аз кърмя с удоволствие, но хомеопатът, при който ходим много ми говори че развитието на детето може да пострада от това. В смисъл да стане твърде зависимо, да не може да стане самостоятелно. и аз не знам...

Е той човека е хомеопат,а не психолог
Много дечица около годинката са срамежливи и не обичат непознати хора и ситуации.И според мен няма връзка с кърменето,а си е до дете - и да не кърмеше,детето все така щеше да иска да се гушка в теб при непозната обстановка,независимо дали даваш гърдата или не.

Моето кърмаче е на 21 месеца. Много е социална и общителна. С удоволствие ходи при непознати, сама се запознава и се закача с тях. Разбира се, като всички нормални деца на тази възраст ме търси, но в границите на нормалното - това няма връзка с кърменето. С удоволствие общува с бабите и дядо си. Оставя се да я гледат за известно време без протест.
Аз също я гледам сама, т.е. без баби, бавачка или ясла. Всъщност зависи как подхождаш ти - ако ти самата си социална и общуваш лесно, детето взима пример. Ако обратното, си по-стеснителна и по-трусно комуникираш, то на свой ред е много вероятно да ти подражава несъзнателно.
Постарай се да прекарвате повече време сред други деца, майки и изобщо разнообразни хора. Обикаляйте по магазини и детски площадки, общувайте повече с други хора. От това зависи колко лесно ще се социализира детето, а не докога суче.

На тази възраст дечицата обикновено ги връхлита поредната порция страх от нещо - в случая най-вероятно страх от раздяла. Това е съвсем нормално явление и няма нищо общо с кърменето. Децата ни са малки хора с чувства, преживявания и страхове също като нас. Точно затова, те имат нужда от много гушкане, общуване и обяснявне на тези чувства. Да кърмиш детето си е едно от най-хубавите неща, които можеш да направиш в този момент, Наслуки. Също така много му говори и му назовавай неговите чувства. Например можеш да му кажеш: "Не се страхувай, миличко, мама е тук и няма да те остави" Непрекъснато го уверявай, че си с него, гушкай го, кърми го и ще видиш, че скоро ще преодолеете заедно този етап.
Мисля, че страхът ти от болезнена привързаност е неоснователен. Колкото повече откликваш на тези негови нужди, толкова по-бързо и леко ще изживее всичко  

Благодаря ви много за подкрепата. Вътрешно и аз съм убедена, че всичко си е нормално, но все пак се притеснявам от разговорите с хомеопата.
Всъщност ние не сме самички - живеем с моите родители,( които работят и не са вкъщи през деня) имам и две по-големи деца, които дават пример на бебето да се социализира. Изглежда че просто в момента е в период на "мамина глезанка" като най-малка
Аз себе си определям в момента като достатъчно социална, но като малка бях много срамежлива, така че това също влияе.

И моето момченце с радост "хапва" кърма, но обича и да яде с лъжичка. Не мисля, че отказването на трърди храни има общо с кърменето. Просто детето си е злоядо. Общуването с другите също не страда от кърменето. Даже ако прочетеш някои съвременни психологични изследвания ще видиш, че децата, които получават повече подкрепа от майките си и се чувстват защитени и обгрижени (в това число и кърменето) обикновено са по-контактни и уверени. Често чуваме изказвания от рода, че детето трябва от малко да свиква без майка си, че да не стане болезнено привързано и т.н. Но това доказано не е вярно. С нищо няма да помогнеш на детенцето ако спреш да я кърмиш или ако я дадеш например на ясла. Ще пищи по цял ден и ще се тормози и от това няма да стане по-контактна. Или си е по природа срамежлива или е някакъв период от растежа, който ще премине. ще помогнеш като в нейно присъствие демонстрираш колко е хубаво да се общува с другите и колко е забавно да играе напр. с баба и дядо, с други деца и т.н. Помисли си дали ти не си продиктувала това поведение у детето с твоето отношение къ другите. Аз например съм от тези майки, които не се доверяват особено на околните по отношение на грижите си към детето. Все си мисля, че бабите няма да го облекат както трябва, няма да го няхранят хубаво и т.н.  Децата обаче са чувствителни и усещат тези неща и ако при вас случая е такъв детето може да усеща твоето безпокойство когато е при други хора и това безпокойство да се пренася и върху него и за това да иска да е само с теб. Аз лично си налагам да подтискам чувството, че "аз правя всичко най-добре" и да давам и на други роднини да са с него и особено да го забавляват. Така детето свиква с хората, макар, че когато е кисел или нещо не е наред винаги търси мама, но това си е нормално.
Не се тревожи. Както съветват мамите общувайте колкото може с други хора, като й показваш колко е приятно това. Емоците на мама са много заразителни и ще се пренесат и върху малката срамежливка  

Е, те това ме възмути дълбоко. НАПРАВО СИ СМЕНИ ХОМЕОПАТА и то незабавно.  Моят не само не ми казва подобни глупости. Като цяло си гледа лечението и не се бърка по подобен некомпетентен начин. Един път изтъкнах, че детето не се отказва от кърменето, след годинката беше. Той каза, че всичко е наред и повече коментар по темата не е имало.

Иначе бих те посъветвала да си кърмиш детенце. И аз го правя вече 1г. и 7м. Това, че ти изглежда по-привързано е нещо временно. Напротив когато откликваш на тази му нужда, детето ще бъде удовлетворено. С времето  то полека ще се почувства по-уверено и ще може да се справя само и няма да те търси. Аз установих, че самотоятелност че учи единствено, когато детето е готово за това.

Има и друго когато вижда, че твоето отсъствие е само временно, а когато сте заедно не му отказваш кърмене и гушкане, пак работиш за това то да стане самостоятелно по-скоро.

Иначе оттук нататък ще чуваш само коментари в полза на отбиването. След 1,5 г на моя син вече нямам нито един близък или познат, който да ме поддържа по отношение на кърменето. Не се давай. Кърменето е важно за детето ти, докато го желае.

Подкрепям казаното дотук. Болезнената привързаност не е свързана пряко с кърменето, напротив - задоволената нужда от близост би трябвало да води до естествено пораждащо се чувство за самостоятелност, когато детето е готово. При нас си е точно така - на 19 м. все още суче, но главно в къщи и повече през нощта. Общителна е, обича други хора, лесно се разбира с бабите.

За храненето - след годинка, знаеш, първо храна, после кърма, така че предлагай по-често разнообразни и интересни храни, колкото и малко да хапне, после ще си дояде с кърма. Може би щеше да яде повече, ако не я кърмеше, но кърмата си остава от огромна важност за детето на тази възраст, а фактът, че я предпочита пред други неща, означава че си има нужда от нея (макар че ако можеше само желирани мечета да яде, моята сигурно щеше да избере тях, но това не доказва, че организмът й има нужда от тях).

 Аз също кърмя и детето ми и аз сме на хомеопатични лекарства. Хомеопатът ни знае, че я кърмя и ми е казвал, че трябва да кърмя, а не да давам изкуствени млека. Няколко пъти ми го е подчертавал. Знаеш ли, по-добре задай тази дема в дир-а, Там има форум хомеопатия. В него пишат няколко хомеопата и ще ти дадат компетентен и професионален съвет. Но и аз ти казвам, че това няма връзка. Катрин е на моменти. Сега пак я е ударило на постоянно мрънкане  игушкане в мама, а преди две седмици не се и сещаше за мен

Много точно. Той може да е казал това и между другото, от лични наблюдения, но това не е строго професионално мнение - неговата област е друга. След като педиатрите ни бъркат (поне за кърменето), хомеопатите не могат ли да кажат нещо необмислено?