Синътми е почи на годинка. От няколко седмици ,когато нещо не му харесва, например обличането или смяната на памперса или това, че го махам от контакта, когато иска да бърка в него, започва да се извива назад като дъга, да се удря с юмруче по устата или да си бие главата в леглото. оПитва се да ме удари и мен, мака че в живота си никога не е бил удрян, шляпван или каквото и да било ....Плаче и се сърди, докато не стане на неговата. Къде сбъркха и какво да правя , когато започне тръшкането ?
- Публикувана: 2 фев. 2008, 11:39 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2008, 17:20 ч.
Защо се тръшка така ?
Говори му спокойно - за да разбере че не трябва да прави така. Опитвай се да се птнасяш с него като с голям човек и да му обясняваш, че и другото дете има мама и него го боли като го удари. За нещата които няма да му навредят - остави го сам да открие, че не трябва да ги прави (разбира се не го оставяй да бръкне в контакта). Просто малкия вече има характер, не се притеснявай - ще се оправи - само имай търпение... 
За съжаление съвет не мога да дам, защото и моят син е същият и то вече от доста отдавна ми ги прави същите изпълнения 
че и по улиците и магазините УЖАС 
Пробвали сме как ли не да го усмирим, с много говорене, гушкане, и повишаване на тон дори, шляпвала съм го през ръката когато бърка в контакта, игнорирала съм истериите (това пък въобще не ми е помагало, става още по- зле дори, направо се захласва
) Не мога да си обясня как така нито една "стратегия" не ми помага 
Чудех се дали не е в така наречения "бебешки пубертет", но пък той е характерен за възрастта м/у 2 и 3 год., не ми се мисли ако не е това като влезем в тази възраст какво чудо ще е 
Много ще ми е интересно какви отговори ще дадат другите мами
че и по улиците и магазините УЖАС Пробвали сме как ли не да го усмирим, с много говорене, гушкане, и повишаване на тон дори, шляпвала съм го през ръката когато бърка в контакта, игнорирала съм истериите (това пък въобще не ми е помагало, става още по- зле дори, направо се захласва
) Не мога да си обясня как така нито една "стратегия" не ми помага Чудех се дали не е в така наречения "бебешки пубертет", но пък той е характерен за възрастта м/у 2 и 3 год., не ми се мисли ако не е това като влезем в тази възраст какво чудо ще е Много ще ми е интересно какви отговори ще дадат другите мами
Малкия ми е така.Голям инат,голямо чудо,но с говорене и най-вече като му отвлечеш вниманието към нещо по-интересно,се умирява.Той също посяга без да е удрян и без да е виждал това,дори само като види брат си и веднага тича да го напердаши 
Говориме му,че мама и бате не се удрят,а се галят и цункат и той постепенно престава и започва да ни гушка и цунка.
Говориме му,че мама и бате не се удрят,а се галят и цункат и той постепенно престава и започва да ни гушка и цунка. 
Аз също забелязах, че от около две седмици ако нещо не хареса на дъщеря ми почва да се тръшка и да се извива назад като дъга.
Няколко пъти вече ми го прави този номер. Друго което ми прилага е да си удря главата с ръчички или да се тръшка на столчето за хранене.
Това което правя в такива моменти е да й намеря някакво друго занимание и да я разсея.
Няколко пъти вече ми го прави този номер. Друго което ми прилага е да си удря главата с ръчички или да се тръшка на столчето за хранене.
Това което правя в такива моменти е да й намеря някакво друго занимание и да я разсея.
,страшно инатче е,постоянно обесняваме...обесняваме...и тя пак си прави на нейното 
Това си е период, който ще отмине. Не всички деца се "тръшкат", но много дечица го правят. Показват характер вече и желание да стане на всяка цена тяхното. От собствен опит знам, че не можеш да се пребориш с това, просто трябва търпеливо да чакаш да отмине. Е, определено е по-добре да опиташ да отвлечеш вниманието на детето с нещо, отколкото да го нашляпаш, шляпването много повече влошава нещата.
Моята дъщеря се тръшкаше за щяло и нещяло, виждала съм се в чудо с нея, до рев почти ме е докарвала. Няма да забравя никога (приятелките ми също) какво представление ми устрои веднъж насред центъра. Затръшка се за колелото на едно друго детенце и няма успокояване. Майката чак ми предложи да взема колелото и да закарам тръшкащата ми се дъщеря до нас и после да и го върна. Ама аз пък казах, че няма да стане на нейната и отказах предложението. То беше тръшкане, въргаляне по земята, истерични ревове и какво ли още не. Разбира се, не съм се карала, опитвах се с добро, да и отвлека вниманието, но не би...по никакъв начин. Кой ли не се опитва да я забаламоса тогава, с какво ли не. Един приятел дори предлагаше да я повози на скутера му (за което тя умираше), ама и това не и привлече вниманието. Ужас беше! Е, отмина този период, ама бая зор видях.
Моята дъщеря се тръшкаше за щяло и нещяло, виждала съм се в чудо с нея, до рев почти ме е докарвала. Няма да забравя никога (приятелките ми също) какво представление ми устрои веднъж насред центъра. Затръшка се за колелото на едно друго детенце и няма успокояване. Майката чак ми предложи да взема колелото и да закарам тръшкащата ми се дъщеря до нас и после да и го върна. Ама аз пък казах, че няма да стане на нейната и отказах предложението. То беше тръшкане, въргаляне по земята, истерични ревове и какво ли още не. Разбира се, не съм се карала, опитвах се с добро, да и отвлека вниманието, но не би...по никакъв начин. Кой ли не се опитва да я забаламоса тогава, с какво ли не. Един приятел дори предлагаше да я повози на скутера му (за което тя умираше), ама и това не и привлече вниманието. Ужас беше! Е, отмина този период, ама бая зор видях.
И моето "хлапе" започна от месец насам "да се налага". Каквото науми, това, иначе...рев, бяс, удряне, хапане. Аз все се ядосвам, как не е стоял мирно докато му сменям памперса или как върви накъдето си иска, а не накъдето аз искам.
Но...Това не е лошо качество!!! Това е нормално, естествено и показва, че детето се развива - вече не е безпомощно бебе, а човече с желания. или да цитирам мъж ми: "Детето е човек, със свои желания и чувства. То не е робот, да изпълнява безпрекословно."
Та така татито се опита да ми обясни, че ако досега е ставало все мойта само с едно намръщване (много изпълнителен съпруг си имам), то поне на детето ще трябва да му обяснявам и говоря и убеждавам и ако не е животозастрашаващо може пък да му отстъпвам. Не боляло .
Лесно е да се каже, но за изпълнението....не съм отличничка.
Като се ядоса навън и се разреве единственото, което помага е да го гушна и да си тръгнем.
Вкъщи за отвличане на вниманието служи пакет макарони (големи спирали или тръбички) и тенджера или да отворя шкафа с чиниите, за да ги пренарежда.
Но...Това не е лошо качество!!! Това е нормално, естествено и показва, че детето се развива - вече не е безпомощно бебе, а човече с желания. или да цитирам мъж ми: "Детето е човек, със свои желания и чувства. То не е робот, да изпълнява безпрекословно."
Та така татито се опита да ми обясни, че ако досега е ставало все мойта само с едно намръщване (много изпълнителен съпруг си имам
), то поне на детето ще трябва да му обяснявам и говоря и убеждавам и ако не е животозастрашаващо може пък да му отстъпвам. Не боляло .Лесно е да се каже, но за изпълнението....не съм отличничка.
Като се ядоса навън и се разреве единственото, което помага е да го гушна и да си тръгнем.
Вкъщи за отвличане на вниманието служи пакет макарони (големи спирали или тръбички) и тенджера или да отворя шкафа с чиниите, за да ги пренарежда.
Струва ми се, че бебчето просто е сърдито и размахва ръчички , а не иска да удря. Не иска да лежи, защото има други интересни неща- отвличайте му вниманието. Дайте му нещо интересно, докато го преобличате - старо списание или някаква играчка. Говорете му мило, пейте му. Ако случайно Ви удари, кажете му със сериозен глас, че боли.
И това ще отмине.
Мисля че никъде не сме збъркали. И синът ми от няколко месеца понякога се тръшка дори за минимални неща, когато например му отчупа малко от хляба който си е взел(защото си вади от шкафа цяла франзела), или когато искам да вървим в посока различна от тази която той си е избрал. При нас засега действа номера с гушване и отвличане на вниманието.