Завинаги спря да тупти едно малко сърчице, завинаги ни напусна нашата прекрасна дъщеря и внучка ЦВЕТИ. Аз съм бабата на Цвети.
Вчера отлетя нашето ангелче,надявам се на по-добро място без болки и мъка.Не знам от къде да започна.Роди се преждевременно по стечение на обстоятелствата в провинциален град на 100 км от София.15 хиляден град,но с болница без ковьоз.Чакахме 4 часа линейката от съседния областен град който е на 15 км и когато дойде линейката в нея нямаше ковьоз,взеха Цвети на ръце и я откараха в отделението по неонатология.Вярно още тогава детската лекарка като я прегледа каза че детето е с белодробна хипертония,но ние не обърнахме внимание на това защото се молехме само детето да оживее.И се започна една : всеки ден ти дават една и съща информация от отделението - детето няма промяна,наддало е 20-30 грама и така до деня 19 декември /детето се роди на 3 декември/ в който решават да го докарат в София в национална Кардиологична Болница НКБ за преглед.Ние всички сме в София и родителите на Цвети и ние и искахме да си я оставим в София.Говорихме предварително с докторката от НКБ и я горещо молехме да я оставят в отделението а аз през това време бях задвижила нещата на другият ден детето да го преместим в отделението по неонатология в педиатрията при доц.Емилия Христова.Тя обаче ми отговори ще оставим детето ако е за нас,говоря за клиниката по детска кардиология към НКБ в Трета градска.И когато го прегледа и установи,че детето е със белодробна хипертония и обструктивна сърдечно съдова болест,тя каза че детето не е със сърдечна недостатъчност и не може да го остави при тях.Въпреки молбите ни,въпреки сълзите ни детето го натовариха обратно в линейката и си го върнаха обратно в онази болница,защото шефката на онова отделение беше наредила да го върнат,заради паричките които щеше да прибере от НЗОК за нашето дете.Беше студ ,лед -15 градуса,3 часа бяха пътували насам и още 3 часа натам и Цвети я разкарваха като опитно зайче.Точно след 4 дни на 23 декември ми се обаждат оттам : Цвети направи сърдечна декомпенсация и тръгваме спешно за София за НКБ чакайте ни там.И тогава я приеха в отделението вече била за тях.Там я стабилизираха,за което съм безкрайно благодарна и след една седмица ни я изписаха точно за Нова Гидина.И така започнахме проследяване и лечение там.Претърпяхме операция - затваряне на Персистиращ артериален канал,целувам златните ръце на д-р Пламен Митев, правиха и лява катетеризация и биопсия на бял дроб,всички видове изследвания от генетични до какви ли не сме правили и причини не се откриха.И накрая докторите от НКБ вдигнаха ръце и ни оставиха само на контролни преледи.За съжаление до навършване на 1 годинка и нещо на детето нашия лекуващ лекар все се бореше и търсеше да открие точно проблема,казваше че Цвети е една мистерия,че не може това жизнено дете да е с такъв сериозен проблем че да не може да му се помогне, но замина за Англия /това е д-р Георги Христов, ще цитирам само имена които заслужават да ги споменаваш/ и тогава попаднахме в ръцете на друг лекар,който мойте уважения към него,но от тогава нещата тръгнаха много зле.Първо разреди ни драстично контролните прегледи,второ спря ни едното лекарство и на последния преглед спря и другато.На въпроса ни защо - детето нямало сърдечна недостатъчност.На последният преглед при докторКАТА който беше на 17.10.2007 ,предният беше на 27.04.2007 г. отново ни беше казано нищо ново,вие си знаете детето е с високо налягане и няма промяна.Питали сме много пъти и д-ката която й прави катетеризацията и шефката на отделението,кажете няма ли някъде в Европа клиника,болница където може да се помогне,ние по частни пътеки ще отидем,просто ни насочете.Отговора беше : г-жо ние също четем в Интернет,интересуваме се, вашият проблем е неоперабилен с две думи искаше да каже че просто трябва да седим и да чакаме да дойде края.След последният преглед вече твърдо решихме да търсим информация за чужбина.Открихме болница НИГУАРДА в Милано ,открихме хирурга проф.Франческо Санторо /главният хирург на болницата/който щеше да спаси Цвети,изпратени му бяха всички епикризи,веднага беше зададен въпроса защо на детето не е направена и дясна катетеризация а само лява/проблема може да е в дясната и веднага да се отстрани с операция / но в България нашите лекари не посмяха да направят и дясна / може би не могат,не знам, бил е повдигнат и въпроса за Междукамерният дефект МКД,за който пак нашите кардиолози казваха че не е причина за това високо налягане и не е за операция,на последният преглед тези дефекти вече бяха станали два,но докторката отново не отдаде значение на това,а в Италия без да са гледали детето казваха,че една от основните причини е МКД и сигурно щяха да ги оперират и спасят нашето ЦВЕТЕ.На 10 януари преведахме 30 % от офертата която имахме от Италия,трябваше да пристигнат парите,да изпратят едно писмо до българското посолство от нас изпратено,че отиваме на частни начала и че тук в България на детето не може да му се помогне,писмото е издадено,подписано и подпечатано от д-р Пламен Митев за което отново много му благодаря,да изчакаме отговор и виза за детето един месец и най късно до 10 март трябваше да заминем.На 16 ХІІ сряда Цвети се разболява,започва да кашля през нощта,сутринта в 10 часа с дъщеря ми я водим при личната лекарка , която също е в трета градска.Преглежда я и казва вирусно е започнете с тези лекарства.Започваме веднага лечението,Цвети вдига вечерта 37.5 температура и започваме панадол,спря да се храни,получи разстройство,отпадна и само иска да лежи.В петък 18.ХІІ в 12 часа отново сме при личната,преглежда я и казва няма страшно,не се е влошила продължете със същото и в понеделник,вторник пак я доведете.Дъщеря ми й казва че детето нищо не иска да яде,само лежи, розстройството го бяхме увладяли с наши методи а тя даже й се сопна казва на теб като ти е лошо яде ли ти се.Така се случи и при мен,че трябваше по спешност да вляза в болница за тежка операция в понеделник/но това е друга тема,аз ще се оправя,но моето внученце вече го няяяяяяяяяяяяяяямааааааааааа/ и в понеделник в 3 часа след обяд дъщеря ми и зет ми водят пак детето при нея за пореден преглед,тя го преслушва надве натри както всеки път и казва детето е много зле,влошило се е почнете веднага с ударна доза аугментин и ако няма подобрение утре пак я доведете.Само че Цвети не дочака утре, издъхна в ръцете на тати и мама за 1 минута,този вирус, а може би плевмония която докторката не откри я уби, не дочака своята звездичка.Прекърши се завинаги моето Цветенце.Не мога повече да пиша,сълзите ме задушават, сърцето ми спира, ще продължа историята друг път.......................
Вчера отлетя нашето ангелче,надявам се на по-добро място без болки и мъка.Не знам от къде да започна.Роди се преждевременно по стечение на обстоятелствата в провинциален град на 100 км от София.15 хиляден град,но с болница без ковьоз.Чакахме 4 часа линейката от съседния областен град който е на 15 км и когато дойде линейката в нея нямаше ковьоз,взеха Цвети на ръце и я откараха в отделението по неонатология.Вярно още тогава детската лекарка като я прегледа каза че детето е с белодробна хипертония,но ние не обърнахме внимание на това защото се молехме само детето да оживее.И се започна една : всеки ден ти дават една и съща информация от отделението - детето няма промяна,наддало е 20-30 грама и така до деня 19 декември /детето се роди на 3 декември/ в който решават да го докарат в София в национална Кардиологична Болница НКБ за преглед.Ние всички сме в София и родителите на Цвети и ние и искахме да си я оставим в София.Говорихме предварително с докторката от НКБ и я горещо молехме да я оставят в отделението а аз през това време бях задвижила нещата на другият ден детето да го преместим в отделението по неонатология в педиатрията при доц.Емилия Христова.Тя обаче ми отговори ще оставим детето ако е за нас,говоря за клиниката по детска кардиология към НКБ в Трета градска.И когато го прегледа и установи,че детето е със белодробна хипертония и обструктивна сърдечно съдова болест,тя каза че детето не е със сърдечна недостатъчност и не може да го остави при тях.Въпреки молбите ни,въпреки сълзите ни детето го натовариха обратно в линейката и си го върнаха обратно в онази болница,защото шефката на онова отделение беше наредила да го върнат,заради паричките които щеше да прибере от НЗОК за нашето дете.Беше студ ,лед -15 градуса,3 часа бяха пътували насам и още 3 часа натам и Цвети я разкарваха като опитно зайче.Точно след 4 дни на 23 декември ми се обаждат оттам : Цвети направи сърдечна декомпенсация и тръгваме спешно за София за НКБ чакайте ни там.И тогава я приеха в отделението вече била за тях.Там я стабилизираха,за което съм безкрайно благодарна и след една седмица ни я изписаха точно за Нова Гидина.И така започнахме проследяване и лечение там.Претърпяхме операция - затваряне на Персистиращ артериален канал,целувам златните ръце на д-р Пламен Митев, правиха и лява катетеризация и биопсия на бял дроб,всички видове изследвания от генетични до какви ли не сме правили и причини не се откриха.И накрая докторите от НКБ вдигнаха ръце и ни оставиха само на контролни преледи.За съжаление до навършване на 1 годинка и нещо на детето нашия лекуващ лекар все се бореше и търсеше да открие точно проблема,казваше че Цвети е една мистерия,че не може това жизнено дете да е с такъв сериозен проблем че да не може да му се помогне, но замина за Англия /това е д-р Георги Христов, ще цитирам само имена които заслужават да ги споменаваш/ и тогава попаднахме в ръцете на друг лекар,който мойте уважения към него,но от тогава нещата тръгнаха много зле.Първо разреди ни драстично контролните прегледи,второ спря ни едното лекарство и на последния преглед спря и другато.На въпроса ни защо - детето нямало сърдечна недостатъчност.На последният преглед при докторКАТА който беше на 17.10.2007 ,предният беше на 27.04.2007 г. отново ни беше казано нищо ново,вие си знаете детето е с високо налягане и няма промяна.Питали сме много пъти и д-ката която й прави катетеризацията и шефката на отделението,кажете няма ли някъде в Европа клиника,болница където може да се помогне,ние по частни пътеки ще отидем,просто ни насочете.Отговора беше : г-жо ние също четем в Интернет,интересуваме се, вашият проблем е неоперабилен с две думи искаше да каже че просто трябва да седим и да чакаме да дойде края.След последният преглед вече твърдо решихме да търсим информация за чужбина.Открихме болница НИГУАРДА в Милано ,открихме хирурга проф.Франческо Санторо /главният хирург на болницата/който щеше да спаси Цвети,изпратени му бяха всички епикризи,веднага беше зададен въпроса защо на детето не е направена и дясна катетеризация а само лява/проблема може да е в дясната и веднага да се отстрани с операция / но в България нашите лекари не посмяха да направят и дясна / може би не могат,не знам, бил е повдигнат и въпроса за Междукамерният дефект МКД,за който пак нашите кардиолози казваха че не е причина за това високо налягане и не е за операция,на последният преглед тези дефекти вече бяха станали два,но докторката отново не отдаде значение на това,а в Италия без да са гледали детето казваха,че една от основните причини е МКД и сигурно щяха да ги оперират и спасят нашето ЦВЕТЕ.На 10 януари преведахме 30 % от офертата която имахме от Италия,трябваше да пристигнат парите,да изпратят едно писмо до българското посолство от нас изпратено,че отиваме на частни начала и че тук в България на детето не може да му се помогне,писмото е издадено,подписано и подпечатано от д-р Пламен Митев за което отново много му благодаря,да изчакаме отговор и виза за детето един месец и най късно до 10 март трябваше да заминем.На 16 ХІІ сряда Цвети се разболява,започва да кашля през нощта,сутринта в 10 часа с дъщеря ми я водим при личната лекарка , която също е в трета градска.Преглежда я и казва вирусно е започнете с тези лекарства.Започваме веднага лечението,Цвети вдига вечерта 37.5 температура и започваме панадол,спря да се храни,получи разстройство,отпадна и само иска да лежи.В петък 18.ХІІ в 12 часа отново сме при личната,преглежда я и казва няма страшно,не се е влошила продължете със същото и в понеделник,вторник пак я доведете.Дъщеря ми й казва че детето нищо не иска да яде,само лежи, розстройството го бяхме увладяли с наши методи а тя даже й се сопна казва на теб като ти е лошо яде ли ти се.Така се случи и при мен,че трябваше по спешност да вляза в болница за тежка операция в понеделник/но това е друга тема,аз ще се оправя,но моето внученце вече го няяяяяяяяяяяяяяямааааааааааа/ и в понеделник в 3 часа след обяд дъщеря ми и зет ми водят пак детето при нея за пореден преглед,тя го преслушва надве натри както всеки път и казва детето е много зле,влошило се е почнете веднага с ударна доза аугментин и ако няма подобрение утре пак я доведете.Само че Цвети не дочака утре, издъхна в ръцете на тати и мама за 1 минута,този вирус, а може би плевмония която докторката не откри я уби, не дочака своята звездичка.Прекърши се завинаги моето Цветенце.Не мога повече да пиша,сълзите ме задушават, сърцето ми спира, ще продължа историята друг път.......................
. Думи няма...........
