Как тялото и сетивата ви понасят едно простичко " Сбогом " ?

  • 2 572
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 665
  Има ли запечатано в съзнанието и спомените ви някое изпращане? Човек, за когото да сте се радвали че изпращате и че никога повече няма да видите, примерно? Ронили ли сте сълзи или на момента сетивата и тялото ви всъщност не са осъзнавали какво точно се случва. Адекватните хорските реакции не винаги са проявени в точния момент и на точното място. Човешки му работи.
  За Chanel знам, нея милата хич и няма да я питам  bouquet.
 

# 1
  • Мнения: 516
Аз съм цар на неадекватното поведение. Колкото повече ми е мъчно, толкова по- истерично се смея. Колкото по- притеснена съм, толкова повече се усмихвам.
Но имам едно сбогуване, когато буквално усещах мъката си като болка. Не помня, колко адеквата ми е била реакцията. Помня само колко много ме болеше. Женски му работи!

# 2
  • Мнения: 5 647
Аз съм цар на неадекватното поведение. Колкото повече ми е мъчно, толкова по- истерично се смея. Колкото по- притеснена съм, толкова повече се усмихвам.

И аз съм така. Хората около мен понякога не могат да разберат какво става. Ама то това си е един вид защитна реакция. 

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
В повечето случаи усещам как пада тежест от мен ...после започва да ми става мъчно и накрая изпадам в депресия и рева

# 4
  • Мнения: 742
Физическа болка изпитвам, когато човека ми е бил скъп. Понякога- облекчение, че са ми спестили усилието аз да го кажа.  Но винаги усещанията ми са на физическо ниво. В първия случай се правя на непукист, във втория- в общи линии безразлична.

Мога болна да легна от мъка след нежелано "Сбогом"  Laughing Е, не чак толкова драматично, но почти.

# 5
  • Мнения: 4 665
 Това със смеха е наистина защитна реакция и по мое мнение. Добре е макар и неадекватно, когато ти идва да се смееш отвътре. На мен не ми се получава, опитвала съм се да се насиля и се е получавало точно " смях през сълзи " Confused

# 6
  • Мнения: 2 161
Ах,душички милички.

# 7
  • Мнения: 2 891
Реагирам, сякаш всичко е в рамките на нормалното. След 30 мин. - криза.

# 8
  • Мнения: 274
Определено е защитна реакция. Иначе не мога да си обясня защо се смях истерично час, след като погребахме баща ми. А след това три дни плаках.

# 9
  • Мнения: 3 447
Не казвам "сбогом", а "довиждане".

# 10
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Преди 11 години ми се случи, имах чувството, че ще умра, сякаш нямаше живот след това. Ужасно е. Времето лекува и една голяма любов се превъзмогва с началото на друга любов. При мен така се стекоха обстоятелствата и съм благодарна на Бог, иначе щях да се самоубия.

Последна редакция: чт, 31 яну 2008, 12:24 от Mishel_

# 11
  • Мнения: 4 665
Е, ако знаеш че наистина срещата е последна? Осъзнато ли е казното" Довиждане " или е от онези думи, които се изтъркулват преди ума да ги е преценил?

# 12
  • Мнения: 3 447
Е, ако знаеш че наистина срещата е последна? Осъзнато ли е казното" Довиждане " или е от онези думи, които се изтъркулват преди ума да ги е преценил?
Няма как да го знам. Никоя среща не е последна  Simple Smile

# 13
  • Мнения: 2 161
Преди 11 години ми се случи, имах чувството, че ще умра, сякаш нямаше живот след това. Ужасно е. Времето лекува Шанел и една голяма любов се превъзмогва с началото на друга любов. При мен така се стекоха обстоятелствата и съм благодарна на Бог, иначе щях да се самоубия.
Не разбирам това послание към мен.Аз нямам нужда от нова любов.Имам нужда мъжът ми още поне два месеца да не се качва на кораб.

# 14
  • Мнения: 4 841
Не плача. Не се смея. Реагирам с дебилно безразличие, защото всъщност отвътре се чувствам... празна. И всичките ми сили вместо за реакция отиват за това, да ме "държат" изправена и в човешка форма. Обикновено осъзнавам какво точно се е случило и реагирам много след това. Така другите си мислят, че съм супер корава и безсърдечна. Което не е пък и ужасно лошо.

Общи условия

Активация на акаунт