Как се справяте със страховете за децата си?

  • 2 912
  • 74
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 4 423
Имам нужда наистина да разбера, как другите майки се справят.
Непрекъснато откакто ползвам интернет ( няколко години), изпитвам ужас, когато прочета за тежко болно детенце, почвам да преживявам много тежко всичко, което се случва, вглеждам се в децата си ( в малката повече), изпитвам ужас и много се притеснявам.
Това започва да пречи на адекватното ми мислене, на начина на живот.
Ще се радвам да прочета как вие се справяте, защото я ясно, че няма майка, която да не се страхува за децата си, при мен просто е граничещо с параноя.
Как гоните този страх, как бягате от него, какво ви помага?
Бързам да напиша, че лекарства от рода на успокоителни и антидепресанти не ми помагат, както и психотерапията.

# 1
  • Мнения: 3 740
За мен най-добрата терапия е тичането по конкретни задачи. Не ми остава време за параноя.

Упс, май прозвучах назидателно.  Embarassed Просто споделям опит.  Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 6 999
Според майка ми решението е в положителното мислене.
Аз съм същата като теб, че и по-зле. За пример мога да кажа, че всяка сутрин като я оставям в градината ми минава мисълта дали ще я видя пак.  Rolling Eyes Ако я гледа майка ми й се обаждам по 5 пъти уж да ги чуя и м/у другото подхвърлям да я държи за ръка, да внимава като това или онова... А какви неща си представям - не е истина. За това и бивам най-редовно навиквана, че повече няма да ми гледа детето и минута, че не съм наред, че такива черни мисли предизвикват нещастие и пр. и пр.

Това е и една от причините да не искам още деца /преди исках 3/. Аз сега се страхувам непрекъснато, а да пусна цели три същества, за да се шматкат по белия свят, а аз да се шашкам дали няма да ги блъсне кола, дали няма да се разболеят от нещо... Не мерси.  Stop

# 3
  • Мнения: 3 740
Това е и една от причините да не искам още деца /преди исках 3/. Аз сега се страхувам непрекъснато, а да пусна цели три същества, за да се шматкат по белия свят, а аз да се шашкам дали няма да ги блъсне кола, дали няма да се разболеят от нещо... Не мерси.  Stop

Всъщност да имаш поне 3 деца е част от терапията.  Wink Не се отказвай. Grinning

# 4
  • София
  • Мнения: 11 657
Има една поговорка:"Да не ти се случва онова,което майка ти си мисли..."
Което съвсем не означава,че черните мисли пропускат моята глава.Особено,когато са болни децата.

# 5
  • Мнения: 1 470
Това е и една от причините да не искам още деца /преди исках 3/. Аз сега се страхувам непрекъснато, а да пусна цели три същества, за да се шматкат по белия свят, а аз да се шашкам дали няма да ги блъсне кола, дали няма да се разболеят от нещо... Не мерси.  Stop

Всъщност да имаш поне 3 деца е част от терапията.  Wink Не се отказвай. Grinning
Щях да напиша нещо подобно,но ние сме пристрастни Кабо! Hug

А иначе ходя всяка неделя да си паля свещ,и се моля на господ да ги дари със здраве и разум,и всички покрай тях.Иначе се стремя да не мисля много,да съм ангажирана както каза Алмата,и да ...Абе справяне няма!Особенно с трима пакостници... HugДа са ми живи и здрави!!!

# 6
  • София
  • Мнения: 6 999
Всъщност да имаш поне 3 деца е част от терапията.  Wink Не се отказвай. Grinning

И майка ми така казва, ама...  Thinking

# 7
  • София
  • Мнения: 4 423
 Isa , благодаря ти за подробните обяснения,  непрекъснато отварям темата и започнах да се чувствам самичка в страховете си... Confused Hug
При мен е същото, непрекъснато обаче тормозя голямата, която ми помага много и я гледа когато се налага да изляза.
При мен е страшно вече... умирам от страх за голямата, но не само от болести, ами от катастрофа Rolling Eyes, дали някой няма да й посегне навън, дали няма да я бутне някой от прозореца в у-ще..., звъня като луда по 10 пъти и тя вече се травмира от мен.
А за малката... дори не ми се иска да спомена какво ми се върти в главата..., как проверявам по 20 пъти температура на ден, гледам лигавици за хемоглобин, търся ( уф, да не дава Господ на никой Praynig, даже ме е страх да пиша) синки по крачетата, трудно заспивам от страх, че утрешния ден може да ми донесе някакво нещастие...
Знам че граничи с лудост, осъзнавам, че трябва да го изтръгна от себе си, но се въртя в омагьосан кръг и не знам как да стане - положителните мисли не вършат работа, просто защото не стигат до главата ми.
Кабо Алма , не е съвсем така, преди две години тези мисли бяха само за голямата, сега станаха двойни, ако родя още едно ще станат тройни...
Червената Шапчица, ходя и аз и се моля в църква, това ми помага за момента, но когато се пребера в къщи ( отварям интернет) и се сблъскам със случаи тежки и толкова страшни и се почва отново... Confused

# 8
  • София
  • Мнения: 6 999
Буболина, според моята терапевтка подобни страхове, толкова силно изразени, показват, че смяташ, че не заслужаваш детето си. Не се впусках в по-подробни разговори по въпроса.

Опитвам се да не показвам обаче страховете си пред детето, защото не искам да я травмирам.  Naughty

# 9
  • София
  • Мнения: 4 423
И аз се опитвам да не показвам, но пред голямата трудно става - разбира всичко много добре. Confused

# 10
  • София
  • Мнения: 11 657
Буболина това със синките съм го минала,но синът ми наистина имаше такива.И аз търсех и ги намирах,не спях по цяла нощ да видя дали няма да се появят други.И като ги видех полудявах.
Слава богу диагнозата беше друга!Обаче аз пак си мислех за едно и също нещо.Докато се оправи детето няколко месеца аз луднах.Няколко години след това се чудех на себе си.Различни лекари изключват най-лошото,обаче аз като съм си навила на пръста и това е то.
Намери сили да се измъкнеш от омагьосания кръг!Много е трудно,но трябва...

# 11
  • София
  • Мнения: 4 423
 Cry, Ali&Meli , за същото става въпрос, не ми излиза от главата... не намирам синки, но ги очаквам като мазохист всеки ден ( Боже, моля те дано никога и на никого да не се случва).
Нямам сили, не знам как да го направя, просто става по - зле....

# 12
  • Мнения: 1 172
За мен най-добрата терапия е тичането по конкретни задачи. Не ми остава време за параноя.
Същото е решението и при мен  Rolling Eyes  Занимавам се със няколко неща едновременно и колкото по-натоварен е графикът ми, толкова по-малко време ми остава за черни мисли и страхове.

Буболина, вместо да търсиш дъщеря си, я помоли тя да ти се обажда, когато има нужда от теб. Децата почти винаги търсят родителите си, когато имат нужда от помощ. И почти не се сещат за родителите си, когато им е добре в компания с приятели, в училище, на кино ...

# 13
  • София
  • Мнения: 4 423
Да, така съм й казала, но като не ми се обади и започвам да откачам а е само на у-ще, ако трябва да отиде някъде сигурно ще се побъркам....
Как така се справяте, като се занимавате с няколко неща Rolling Eyes, като се приберете примерно вечер не ви ли налягат мисли и страхове?
Ще пробвам и така, но не знам дали ще има ефект...

# 14
  • София
  • Мнения: 11 657
Просто си налагаш!С воля ли,с лекарства ли,с психотерапия ли...А ако наистина ги видиш?Моят син имаше заболяване с такива синки /аз тогава разбрах на какво са симптом/.Първоначално не ги търсех,просто един прекрасен след обед се събуди с тях и ми беше ясно,че е невъзможно да се е ударил на толкова много места.
Когато най-лошото беше отхвърлено /ама от къде толкова акъл да мисля/ е тогава започна страшното за мен.
С това искам да ти кажа да си пазиш силите,защото човек не знае какво го чака.
Полека лека изплуваш...Е сега като го заболи корема например и си мисля за апандисит /аз съм оперирана/,ама това е друга тема.

Общи условия

Активация на акаунт