Максим не иска да влиза в затвора...

  • 20 830
  • 425
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 253
На какво попаднах в нета:

Максим Стависки: Не искам да влизам в затвора
Пон, 2008-01-28 18:14
Аз съм нормален човек, направил една крива стъпка в живота си, споделя световният шампион по фигурно пързаляне



Новото предаване в ефира на bTV "Търси се" тръгна с главен герой световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки и темата за вината и изкуплението. Стависки ще бъде съден на 30 януари за пътна катастрофа, при която почина Петър Петров (24 г.), а Мануела Горсова (18 г.) изпадна в кома. Предлагаме със съкращения интервюто с фигуриста и коментарите на известни личности от телевизионния екран.
Майката на Петър прокле Стависки

"Животът на Максим не е по-ценен от живота на моите деца - заяви Дженка, майката на загиналия Петър, в студиото на Нова телевизия. - Пожелавам му - каза тя - да има дете и тогава да се изправи един Максим пред него и да му каже: "Cъжалявам за това, което сторих." Пожелавам му тази съдба, която сполетя мен."

"Стига с тоя Стависки. Единственото важно нещо е моето дете. Това как се чувства той, не ме интересува. Аз още чакам от Стависки да поеме отговорност за лечението на дъщеря ми" - заяви в ефира на Нова телевизия Красимир Горсов, баща на пострадалата при катастрофата Мануела.

- След случилото се през в последните няколко месеца спомняте ли си, че все пак сте световен шампион?

- Първия месец изобщо не съм се замислил за това. Мислех дали да си свърша кариерата, или да продължа. Това, че съм световен шампион, успях да си спомня само може би като отидох в Русия. Защото там хората не са се отказали от мен.

- Тук хората отблъснаха ли ви?

- Не мога да кажа,че са ме отблъснали. Започнах да излизам на улицата, въпреки че ме беше срам. Видях, че хората не ме замерят с камъни, напротив. Отнасят се с разбиране, без да ме оневиняват. Не казват: "Нищо не се е случило, успокой се", те казват: "Да, случи се нещо ужасно, много лошо, обаче се опитай да се пребориш все пак".

- Ние поканихме някои от най-популярните телевизионни лица на България да разкрият своята гледна точка към трагичния инцидент. Един от тях откровено признава, че е минал през същия ад.

НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Той е руснак и това му е в душата. Това означава много емоционален човек, много искрен, много истински. Човек, който много държи на приятелството. Този случай преобърна живота му. Много неща не ми харесват в този случай, много български черти. Първо, на него се гледа като на човек, който е известен. Единственото пред Максим е да си понесе наказанието, да бъде смирен пред Господ.

АНДРЕЙ от "Сблъсък": От една страна, той е направил нещо лошо и осъзнава, че това е ужасно. От друга страна, това може да се случи на всеки. Не знам какво би трябвало да означава справедлив процес, при положение че има отнет човешки живот и друг, който виси на косъм. Но знам със сигурност, че най-голямото наказание Максим вече го е получил - той ляга и става с идеята, че е допуснал това да се случи.

ИВАН от "Сблъсък": Моето лично мнение и отношение към Максим Стависки няма да се промени и не се е променило от тази работа. Това никога няма да му мине, никога няма да забрави. Но работата е най-добрият вариант за него, а не да седи и да се самосъжалява. За съжаление преди време и аз съм пил и съм карал. Вече не го правя, защото наистина когато човек пие, не трябва да кара.

ДЕСИ ТЕНЕКЕДЖИЕВА (актриса): Ужасен парадокс е, но отново съдии ще трябва да решават съдбата на Макс. Не мисля, че ще си легнем по-щастливи и по-спокойни, ако Максим влезе в затвора. Не мисля, че ще успеем да изтрием и заличим медалите, гордостта, която всеки от нас е изпитвал, когато сме гледали Албена и Максим на леда. Не трябва да забравяме това, което е направил. Но не мисля, че един руснак трябва да излежи и изкупи вината на всички българи. Много е несправедливо и жестоко.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ - ЗУЕКА (актьор): За съжаление, не можах да бъда до него. С Албена се чухме. Самият аз съм минал през този ад. Така че, за една година няма да му мине. Аз не бях употребил алкохол, но това не смекчи вината. И да има, и да няма сили, ще трябва да се бори. Защото животът продължава. Много е трудно. На мен ми трябваха пет години.

- Този инцидент промени ли плановете за семейство, за деца?

- Може би тази година щяхме да имаме повече време, да й направя предложение. Аз страшно искам да имам деца, мисля, че и Албена също. Деси малко не е права, аз като съм в България, съм българин, дори моите приятели руснаци ми викат Българина като прякор. Никога не съм мислил, че това е нещо лошо. Напротив, винаги изпитвам гордост, че се състезавам за България, че печеля медали и титли за България.



- Ако можеше по някакъв начин да се откажете от своята популярност, за да бъде вашият случай един от всички на пътя, бихте ли я жертвали?

- Пак щеше да има загинал човек. За мен щеше да е същото. Какво значение има дали си популярен, или не?

- Това не ви ли натоварва допълнително? Че всички пишат, говорят дори неща, които не са верни?

- Повечето неща не са верни, но какво да правя?

- Кой ви подкрепя, какво ви дава сили?

- Най-вече Албена и нейното семейство. Нататък почти всички приятели и дори хора, които ме спират на улицата. Казват ми: "Недей да се отчайваш, просто старай се да продължаваш да живееш."

- В кой момент осъзнахте какво всъщност се е случило?

- Това, че ударих колата си, изобщо не ме интересуваше. Тичах към разбитите коли с някаква надежда, че всичко е наред, че никой не е пострадал. Но като видях какво е вътре, надеждата ми се изпари веднага.

ВИТОМИР САРЪИВАНОВ: Максим цял живот ще живее с това, което се е случило. Той е тук да понесе отговорността си, защото можеше да се скрие, можеше да избяга в Русия и никой не можеше да го върне. Той има два паспорта. Може би никога повече няма да бъде толкова самоуверен, никога повече няма да бъде толкова убеден, че животът е розов и хубав. Максим пострада много повече от своята известност, отколкото получи някакви привилегии. Хората се опитват по такъв начин да извъртят нещата, че поради неговата известност, заради това, че всички политици ходеха и им се кланяха, когато те станаха световни шампиони, те сега ще се ползват с някакви привилегии. Изобщо не е вярно. Времето лекува наистина. Мисля, че това е нещо, на което и той трябва да се облегне.

- Можете ли отново да бъдете същият човек?

- Животът ще покаже. Не съм превъртял след всичко, което се случи. Стремя се да не потъна.

- Защо прекарвате времето си в България, след като отношението тук е по-лошо, отколкото в Русия?

- От 12 години съм в България и винаги съм казвал, че обичам България. То си е така. Не мога да го крия. Няма да говоря някакви патосни думи. Наистина я обичам. Харесва ми тука.

- Мислите ли за сценария ефективна присъда?

- Един нормален човек не иска да влиза в затвора. Аз не искам, никой не иска. Не мога да кажа, че се страхувам, защото се старая да не мисля за това.

- Ако развием друг сценарий и се поставите на мястото на близките на потърпевшите, каква присъда бихте поставили на себе си?

- Сигурно бих убил този човек. Нямам представа какво може да усеща майка, която е загубила своя син.

- Потърсихте ли близките на загиналия Петър?

- Не. Така и не можах... И сили нямам, и просто не знам какво да кажа на тези хора. Да им кажа едно извинявай и какво! Те едва ли ще го приемат и ще кажат "добре, опростен си". Това да отида например на погребението щеше да е издевателство. Или дори да изпратя венец или цветя. На мястото на родителите на Петър не бих искал да виждам човека, който ми е причинил такова нещастие.

АЛБЕНА ДЕНКОВА: Бях му ядосана, ако трябва да съм откровена, но това беше само за миг. Бях ядосана на неговата самоувереност. Защото по принцип е самоуверен в поведението си и в отношението към всичко. Той загуби може би своята детска невинност и лъчезарност. Виждам, че изпитва огромно чувство на вина към семействата на пострадалите и към мен, към моето семейство. Искам да му кажа, че няма смисъл да се самообвинява, защото такъв е животът. В крайна сметка случват се такива неща и човек трябва да ги преодолява. Аз лично за нищо не го обвинявам. За мен той не е престъпник. Просто е попаднал в ситуация, която може да се случи на всеки. Първия месец практически си седяхме само вкъщи, бяхме затворени в една стая и не се показвахме дори на балкона. Не мисля, че Максим намрази България, но му стана много обидно. Почувства се предаден и обиден, че докато печелеше за България, всички го считаха за българин. А после казаха, че е нещастен руснак. На мен ми е обидно, че има много грозни черти в нашия манталитет.

В момента ние нямаме бъдеще. Живеем в настоящето. Дори и за утре не смеем да планираме. Предпочитаме нещата да се случат, независимо как, но просто да се случат, защото очакването е едно от най-тежките неща.



- Макс пред себе си, пред Албена и пред нейното семейство ли изпитвате по-голяма вина?

- Как да не изпитвам пред тях вина. Нямате изобщо представа какво те са преживели покрай мен. След катастрофата тя се побърка направо. Майка й досега не може да спи, непрекъснато мисли за това.

- Кой на кого дава сили?

- Не знаех какво да правя, какво да говоря и тя се опитваше да ми даде сили. Като минаха десетина дни, видях в какъв психологически шок изпада семейството на Албена и реших да не проявявам слабост поне пред тях. Защото това щеше напълно да ги смачка.

- Усетихте ли първоначалния яд на Албена?

- Албена не искаше да говори с мен. Като се прибрах вкъщи, ме беше страх да я погледна. Мислех, че ще ме пребие на място.

- А какво направи тя?

- Прегърна ме.

- Албена каза, че тя самата е много обидена, а вие се чувствате предаден?

- Много се учудих. Не съм очаквал оправдания или добри думи, но такива крайности от сорта "нашите българи и една пияна руска свиня". Не съм престъпник, в смисъл че не съм бандит или криминално проявен. Аз съм нормален човек, който е направил една крива стъпка в живота си. Но тя се оказа фатална.

- Обадиха ли ви се някои от тези, които ви поздравяваха, когато станахте световни шампиони - политици, президент, кметове?

- Едни ми се обадиха, други не. Мога да разбера и тези, които не се обаждат. Не искам да коментирам този въпрос.

Родителите на Максим: Заминаването му за България се отрази тежко на нашето семейство. Но разбирахме, че трябва да му се даде шанс да се реализира. Тогава нямаше мобилни телефони, нито интернет и връзката с него беше много трудна. Няколко години го виждахме само по телевизията. Много добре помня деня и часа на катастрофата. Бяхме на вилата, изведнъж някой звънна, беше тъмно и аз взех слушалката. Чух развълнувания глас на Максим, който каза: "Не се безпокойте, но стана голяма катастрофа, в която участвах, и има жертви. Разбира се, не спахме, звъняхме непрекъснато, но беше невъзможно да се свържем. Трудно ни беше да си представим мащаба на трагедията. Такава ситуация е трудно да го утешим, ако въобще е възможно. Искам да използвам случая да изкажа нашите най-дълбоки съболезнования към близките на загиналия и на пострадалите. Защото това е трагедия, която се случи с нашите деца. Това е загуба, която просто е необратима. Казахме му да събере мъжество и да се пребори, защото това трябва да се преживее, трябва време да го разбере и да се научи да живее с него. Започнах веднага да оформям документи за виза за България и да отидем и да го подкрепим всячески. Тогава неочаквано за нас Максим бе категоричен да не идваме.

- Максим, защо не пожелахте родителите ви да дойдат при вас?

- Когато първите дни видях какво се пише в интернет и в пресата, се уплаших. Опитвах се да предпазя баща ми, защото щяха да се нахвърлят върху него още на летището с микрофони, камери и да му задават провокативни въпроси.

- Чувствате ли грях към семейството си?

- Това ги състари сигурно с 10 години. Майка ми влезе в болница след случая. Добре че се оправи. Аз затова отидох в Русия. Не отидох да участвам в някакво шоу.

Максим: За себе си не се страхувам. Но съжалявам, че покрай мен се забъркват толкова много хора. Давам си сметка, че съм бил малко лекомислен. Чак сега разбрах, че ако прецакаш своя живот, можеш да прецакаш останалите. Покрай себе си влачиш още десетина човека, а това е най-гадното.

 ....
 Какво визира Деси под парадокс?
Цитат
ДЕСИ ТЕНЕКЕДЖИЕВА (актриса): Ужасен парадокс е, но отново съдии ще трябва да решават съдбата на Макс.


# 1
  • Мнения: 3 447
И какво иска да каже Деси с
Цитат
Но не мисля, че един руснак трябва да излежи и изкупи вината на всички българи. Много е несправедливо и жестоко.

# 2
  • София
  • Мнения: 3 099
Мда. Има и една майка, която не иска синът и да е заровен в черната пръст. И още една, която доколкото знам още трепери за дъщеря си.
Кофти дилема...

# 3
  • Мнения: 6 167
Интервюирали Иван и Андрей , каква смешка. Чак е гадно толкова лицемерие.  ooooh!
Деси Тенекеджиева не я познавам, но по изказването й разбирам , че не е наред с горния етаж.




# 4
  • Мнения: 2 161
Интервюирали са негови близки приятели.Аз разбирам защо тези хора не намират смисъл в това Стависки да влезе в затвора.Обаче има една думичка и тя е "възмездие".

# 5
  • Мнения: X
Калоянчев, Маричков, Зуека не влязоха в затвора. И Максим няма да влезе.
В България богатите или известните или богатите и известните не влизат в затвора. Глупаво звучи, някак патетично, но е Факт.

# 6
  • Мнения: 6 417
Не всички известни приятели на Максим са пожелали да го защитят публично. Разбирам ги  Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 682
Наистина Албена и Максим са направили много за България. Наистина е тъжно да се погуби този талант, но пред закона всички са равни. Щом е виновен, трябва да си поеме последствията.

# 8
  • Мнения: 3 036
Интервюирали са негови близки приятели.Аз разбирам защо тези хора не намират смисъл в това Стависки да влезе в затвора.Обаче има една думичка и тя е "възмездие".
Не смятам че това трябва да бъде възмездие - "око за око,зъб за зъб".
Това е чисто и просто поемане на отговорност за деянията си.
България ще се оправи тогава когато всеки се научи че за постъпките си трябва да се поема отговорност,дълг и да знаеш какво те очаква.
Пил си, убил си има затвор.
Няма такова нещо  - аз не исках!(остава да си искал)

# 9
  • Мнения: 1 432
И какво иска да каже Деси с
Цитат
Но не мисля, че един руснак трябва да излежи и изкупи вината на всички българи. Много е несправедливо и жестоко.

Странно нали, баси логиката  Thinking
Възмездие трябва  ,то4но така......трябва да си понесе наказанието, но се съмнявам да стане  Confused

# 10
  • София
  • Мнения: 3 099
Андрейчо много сладък "Това може да се случи на всеки..." На кой, бе, мацко? - не са много лицата на кампанията срещу шофирането в нетрезво състояние, които пият по бутилка и се мятат на огромен джип...

# 11
  • Мнения: 6 167
Не всички известни приятели на Максим са пожелали да го защитят публично. Разбирам ги  Rolling Eyes

Какво означава ' да го защитят'.
могат да кажат, какъв супер човек е , ок. Какъв образцов приятел, мъж, спортист и тн. е. ОК.
Всичко това може да е в негова полза пред съда.

Но всички тези хора не могат да кажат дали Максим С. трябва да влезе в затвора. Изобщо нямат право на това.
А пък да се говори , че е 'парадоксално, че съда ще реши съдбата на Макс" е направо малоумно.

# 12
  • София
  • Мнения: 4 423
Няма човек, който да иска да влезе в затвора.
Но.... той за мен е извършил предумишлено убийство и трябва да понесе цялото наказание.
В момента в който се качваш пил на колата, автоматично се превръщаш в потенциален убиец!
Не мога да го съжалявам, не мога да мисля дали страда - той страда, може би, но е жив, най -голямата болка остава за родителите на починалото момче и за родителите на момичето, които се молят ден и нощ тя да оживее.

# 13
  • Мнения: 3 153
Не защитавам Максим в никакъв случай, но според мен обществото се надъхва умишлено! Не може всеки път, когато някой популярен човек направи нещо това да е тема номер едно с години. Ужасно е близките ти да са жертва на катастрофа, но нищо и не чуваме за хората, които умират ежедневно по пътищата на България.....освен чисто статистически! За мен е сбъркано и обществото и системата-не можеш само от един да търсиш възмездие публично и постоянно. Трябва да има железни закони и бърза процедура за тези случаи, за да се знае, че няма значение кой седи зад волана-когато грешим фатално, трябва да сме равни!

# 14
  • Мнения: 1 512
Според мен Деси Тенекеджиева прави аналог със спортните съдии, които оценяват представянето му по състезания.
Той трябва да понесе отговорност. Както каза майката на Петър пред Крум Савов по Нова : " В затвор се влиза и от затвор се излиза. Но оттам, където отиде моят син, връщане няма."
Ще има още много кървави катастрофи и невинни жертви и големи черни точки на жълт фон почти на всеки километър, докато пияни шофьори юркат колите си по пътищата и докато няма контрол. Защото правила има, но никой ги спазва. Оставаме си само със статистиката.

Общи условия

Активация на акаунт