Та, и аз съм поредната самотна мама, но със стаж - близо 7 години. Напуснах т.нар. баща, когато синът ми бе на три месеца, защото въпросният "татко" бе превърнал в кошмар точно първите три мсеца от живота на рожбата ни. Не ми се задълбава в подробности. Ще допълня, че баща ми ми отказа каквато и да било помощ, защото отказвах да направя аборт. Остави ме без никаква издръжка - бях студентка четвърти курс в друг град. Когато разбра, че майка ми застава зад мен, я изгони от вкъщи. И така, двете отгледахме моето съкровище, да ни е жив и здрав - наесен е първокласник. Не знам какво бих правила без нея. Когато се разделихме с бащата на сина ми, той заяви: "Докато си държиш на ината, пари от мен за това дете няма да видиш". И удържа обещанието си. И по-добре - нищо не искам от него.
Мами самотни, да са ни живи и здрави децата. Ние ще са справим!