Публикувана: 28 ян. 2008, 16:08 ч.
Последно мнение: 1 фев. 2008, 17:09 ч.

Искам да попитам

2 609
38
1

28 ян. 2008, 16:08 ч.

Мнения: 139

Искам да попитам каква е правилната реакция когато семейството ти (разбирайте родители) не приема партньора Ви, защото не го смята за достатъчно "добър" и "подходящ" за Вас.
То няма правилна реакция, но все пак...
Какво бихте направили (или какво сте правили, ако вече сте попадали в подобна ситуация)?
*"Послушвате" родителите и търсите някого, когото те ще одобрят (такъв може и да не се намери).
**Запазвате връзката си и търпите неодобрението на родителите си (в по-добрия случай живеете с вина към тях, а в по-лошия с течение на времето разбирате, че са били прави и тогава трябва да търпите "аз нали ти казвах тогава, ама нямаше кой да слуша...";
***"Хващате гората" - т.е заживявате далеч от родното си семейство, така те не Ви се бъркат, но пък Ви липсват.
Моля, ако някой е намирал благоприятен изход от подобна ситуация да сподели, защото много имам нужда от съвет.

# 1 28 ян. 2008, 16:10 ч.

Мнения: 588

Вторият път ще ги послушам, ами оказва се че прави са били хората....

# 2 28 ян. 2008, 16:12 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Аз не позволявам да ми се месят в личните работи. Все пак аз ще живея с този човек, не те. Оставям на тях избора дали ще го приемат.

# 3 28 ян. 2008, 16:23 ч.

Мнения: 768

Имам собствен мнение и собствена глава за трошене. Дори да сгреша, предпочитам грешката да си е моя, а не друг да ми е виновен.

# 4 28 ян. 2008, 16:25 ч.

Мнения: 1 172

Зависи от техните доводи. Защо не одобряват? Дали е нещо, които не зависи от конкретния човек (например, произхода му), или пък се касае за характер, различна ценностна система и т.н.
Не съм се съобразила с мнението на нашите и съм направила така, както съм си решила с цената на известно прекъсване на отношенията дете-родители. Не съжалявам. Сега нашите имат коренно различно мнение за мъжа ми, макар че никога няма да му се извинят заради прекомерната си гордост.

# 5 28 ян. 2008, 16:46 ч.

Мнения: 3 675

Аз бих заложила на опция 3, но последвах съвета на приятели и не се стига до нея. Mr. Green

# 6 28 ян. 2008, 16:47 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

ох, при мен не одобряваха връзката с настоящият ми мъж, но аз застанах твърдо зад решението си и сега наистина съм щастлива.
А родителите ми вече са го приели и го обичат повече от свое дете Crazy

# 7 28 ян. 2008, 17:03 ч.

Мнения: 231

Цитат на: ZLATNA в пн, 28 яну 2008, 16:47

И при мен беше така.То е ясно че рядко ще има някой достоен за тяхното дете, но не е зле да се вслушаш и в техните доводи и тогава да теглиш чертата.При мен голяма роля изигра човека до мен-доказа се с времето!

Последна редакция: пн, 28 яну 2008, 17:15 от кокетка

# 8 28 ян. 2008, 17:15 ч.

Мнения: 94

Родителите ми не са си позволявали да се месят по такива въпроси, касаещи личния ми живот. Не бих и допуснала, да се намесват в решенията ми. Разполагам със свободата да избирам Wink

# 9 28 ян. 2008, 17:23 ч.

Мнения: 17 546

Не ги послушах, отношенията ми с тях се обтегнаха. Те не харесваха съпруга ми (в частност майка ми, баща ми няма мнение както винаги). Добре, че не ги послушах! Мъжът ми пък има толкова голямо сърце, че не промени отношението си към майка ми, въпреки че тя открито го обиждаше и го наричаше какъв ли не! Сега продължавам да не се разбирам с нея, а той е човека който ще им се обади, ще мине да ги види, ще им напазарува... в пъти по-често отколкото аз. Аз не можах да преглътна обидите и тормоза докрай и нещо ме стиска за гърлото когато се сетя за тези неща.

Последна редакция: вт, 29 яну 2008, 08:26 от Балу

# 10 28 ян. 2008, 17:38 ч.

Мнения: 189

Не ги послушах, а те не искаха и името му да чуват даже. Живяхме заедно 7 години. Разделихме се, но и до ден днешен сме добри приятели. Не съжалявам за нито една минута прекарана с него.

# 11 28 ян. 2008, 17:46 ч.

Мнения: 125

При нас беше обратно -мен не ме хареса свекървата.Но ние се събрахме и не й обърнахме внимание на приказките .Та така до днес 11години вече.важно е младите да се обичат.

# 12 28 ян. 2008, 17:48 ч.

Мнения: 961

Цитат на: Fiorella в пн, 28 яну 2008, 16:23

Подкрепям. Само да допълня, че според мен има значение на каква възраст си, когато си мислиш, че си срещнал "идеалния" човек. Ако си твърде млад, нямаш възможност да сравниш дали неговото отношение към теб е именно това, което искаш и заслужаваш. Затова все пак е хубаво да чуеш доводите на по-възрастните от теб. Но прави в живота си твои грешки, а не се опитвай да избегнеш чуждите.

# 13 28 ян. 2008, 18:02 ч.

Мнения: 431

И аз като *SV* мисля, че зависи от доводите им. Приемам, че родителите (ако са добре с главата по принцип) имат много по-голям опит и наблюдения върху хората. Пък и любовта заслепява. Не държа всички грешки сама да си ги правя, мога да се поуча и от чуждите. И правенето напук, само за да се покажа зряла, пораснала, опитна и отговорна, не е за мен.

Не знам какво бих направила в подобна ситуация, не ми се е случвало. Вероятно ще изслушам доводите на родителското тяло (стига да са разумни, а не емоционални) и ще се опитам да погледна обективно на връзката си.

# 14 28 ян. 2008, 19:09 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 678

Отдавна съм пълнолетна за да слушам какво ми казват родителите.

Препоръчани теми

Как да предизвикам желанието в него?

Има ли и други в това положение

След 10 години брак...

Нужен ми е съвет, моля помогнете !!!

Причина:

Причина: