Деца осакатяват деца

  • 5 654
  • 161
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 748
Потресена съм. Току-що научих от класната на моя син, че миналата седмица след бой между шестокласници (станало е извън училището) едното момче е останало без тестис - инвалид за цял живот.  Sad Cry

Как да предпазим децата си от чуждата жестокост? Как се живее с мисълта, че това се случва на деца и е причинено от връстниците им? И може да сполети и моето дете. Не съм убедена, че обясненията и дискусиите по темата ще са достатъчни, за да знае как да постъпи, ако се окаже в подобна ужасна ситуация. Вие как бихте постъпили?

# 1
  • Мнения: 967
Леле, направо ми се преобръща всичко. Защо тези деца са толкова агресивни напоследък? Толкова ги гледаме, треперим им и накрая някой да ги пребие....
Ами то и ние възрастните сме доста лоши напоследък... Боже, накъде върви този свят...

Но основната беда идва според мен от лошото образование и от неспособността ни като цяло да решаваме конфликти без сила а с дебати. На това бих наблегнала в училище, да ги учат да спорят, да обсъждат, да работят в групи... да се понаблегне повече на дисциплината, на взаимното уважение между хората...
Нещо не се справя нашето общество напоследък с възпитанието на подрастващите, не мислите ли?

# 2
  • Oslo
  • Мнения: 659
Все си мисля, че основната отговорност за възпитанието е на родителите. Но това също е част от мнението ми по въпроса


.....неспособността ни като цяло да решаваме конфликти без сила а с дебати. На това бих наблегнала в училище, да ги учат да спорят, да обсъждат, да работят в групи... да се понаблегне повече на дисциплината, на взаимното уважение между хората...
Нещо не се справя нашето общество напоследък с възпитанието на подрастващите, не мислите ли?

 Основите на тези умения и ценности у децата обаче се полагат предимно в първите 7 години, така че основно вината е на родителите... Аз също съм родител, имам 2 момчета.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 783
Според мен, една от причините е, че не си възпитаваме достатъчно децата. Друга причина е, че не ги и познаваме добре.
Прекалено горди родители сме и не приемаме факта, че нашето съкровище, понякога прави неща, които изискват нашата твърда родителска намеса. В градинки, детски градини, училища ставаме агресивни и сме възмутени, когато някой си позволи да направи забележка на децата ни. Ние винаги сме прави.

# 4
  • Oslo
  • Мнения: 659
Според мен, една от причините е, че не си възпитаваме достатъчно децата. Друга причина е, че не ги и познаваме добре.
Прекалено горди родители сме и не приемаме факта, че нашето съкровище, понякога прави неща, които изискват нашата твърда родителска намеса. В градинки, детски градини, училища ставаме агресивни и сме възмутени, когато някой си позволи да направи забележка на децата ни. Ние винаги сме прави.
  Абсолютно съгласна.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 748
Но остава проблемът с тези деца, чиито родители са безкритични към тях и към себе си. Има и такива, които умишлено учат децата си на агресия или я демонстрират ежедневно. Защото и те така се държат.

И тогава май сме безсилни  Tired Тези от нас, които смятат, че е нужно да полагаме усилия и отделяме много време, за да обясним на децата, че с конфликти нищо не се постига, а насилието е недопустимо в човешките отношения. Ние да си обясняваме, а когато се изправят срещу няколко озверели хлапета, за които боят е нормалното разрешение, тогава какво?  Confused

# 6
  • Мнения: 1 632
Аз лично имам позната която много се радва и гордее,когато детето и ходи блъска децата и ги удря.Спрях да се виждам с нея,заради това че не искам моите деца да се превръщат в жертви на сина и.Искам да се защитават,но не да нападат!Днес мога да ги предпазя,но ще има моменти в които няма да съм там,и изтръпвам от мисълта какво може да им се случи.Определено съм съгласна със СтелиЯни,а това дете за което говоря няма 3 години,какво ще бъде след 10 години!?

# 7
  • Мнения: 967
И как ще накараме прости и агресивни родители да възпитават децата си неагресивно? Това е като да накараш неграмотен да ти прочете нещо.

Вярно е, че основната тежест на възпитанието пада върху родителите. Но докато има хора, които се кефят, че детето им "се оправя чудесно в живота" няма се оправи положението. Затова трябва да има нетърпимост на обществото към агресията като цяло и тъй като този момент е меко казано несъществуващ, ще си патим и занапред, докато не се вземат мерки. А тези мерки включват ангажираност на държавата, пропагандиране на взаимно уважение, прокарване на специални програми в училищата, специално обучение на преподавателите и възпитателите.... и т.н. и т.н - усещате ли, колко сме далеч от всичко това.

Каква полза, че съм възпитала дъщеря ми и на мравката да прави път...Няколко пъти се е прибирала понабита в къщи - веднъж имаше синка отпечатка от обувка на крака си -  Sick - противопоставила се във втори клас на петокласничка...Дълго време се притискаше към мен като види по-голямо дете.

На моменти не знам какво да я посъветвам?! Вие какво казвате на децата си, какво да правят, ако някой ги заплашва или даже удари?

# 8
  • Мнения: 1 632
radmila-аз точно такава главоблъсканица имам.Опитвам се да ги науча да се защитават и да не позволяват другите да ги мачкат,както в случая с това дете,което им взима играчките и ги налага.Да удрят,само когато са удряни от други.Но трудното е да усетят границата.За това казват бабите,че когато детето е малко и се удари например в масата,после да удари масата.Оф,не знам.Аз не искам децата ми да бъдат лоши,но не и мачкани.

# 9
  • Мнения: 51
... не ги и познаваме добре.
... Ние винаги сме прави.
Peace
Бих допълнила и "успокояващият" факт, че детето ни е от "биещите", а не от "битите", насаждането в малките им главици на "ти мъж ли си или..".
За някои родители е нормална реакцията на това когато някое дете обиди нашето - да му се отговори с юмруци, защото видите ли, така си защитавало достойнството.
Ние сме си виновни, а не образованието...
Каква полза, че съм възпитала дъщеря ми и на мравката да прави път...Няколко пъти се е прибирала понабита в къщи..
При нас положението е същото.  Close
Вие какво казвате на децата си, какво да правят, ако някой ги заплашва или даже удари?
Казвам й, че само глупаците разрешават споровете с бой. Че умните и интелигентни хора разговарят помежду си, а не се бият. Давам й примери с мен и баща й, с мои приятелки. Опитвам се да й повдигна самочувствието след претърпяното унижение.

# 10
  • Мнения: 1 111
  Поведението е повлияно от семейната среда.Майката и бащата слушат чалга, детето не чете книги, няма интереси, масова простащина.Чалга поколение, изтървани деца без елементарни познания.

# 11
  • Мнения: 24 467
Писала съм в подобни теми. Била съм особено затруднена поради такива проблеми особено когато синът ми започна да играе самостоятелно навън.
Че такива проблеми съществуват, имало ги е и ще ги има и не са българско изобретение е ясно. За повечето родители е ясно и какви са причините. В случая те не са ми интересни, аз не мога да повлияя на цялото общество и да ги реша радикално. Гледам по- практически на въпроса- как лично да предпазя децата си от това. В тази насока е работата ми.
Накратко какво решихме по въпроса с нашия татко, макар че това не е генерално решение, не е решение за всяка ситуация, нито отпор срещу всяко агресивно дете:
Когато синът се оплачеше в къщи НИКОГА не съм тръгвала да се саморазправям физически с другото дете. Отивам и разпитвам децата- свидетели на случката. Не съм приемала никога по презумпция, че моето дете е напълно невинно или виновно. Нито че другото дете е задължително абсолютно виновен агресор, чието поведение не е било предизвикано по никакъв начин от моето или други деца. Затова просто първо си провеждам моето си "разследване". Когато реша, че съм установила фактите отивам при родителите на другото дете, но отново НИКОГА не със желание да правя скандал. Обяснявам какво съм разбрала и от къде съм го разбрала, като моля за решаване на проблема и за бъдещо невъзникване на нов от сорта. Мимоходом споменавам, че съм щяла да се обърна към Агенцията за закрила на детето, но съм предпочела да се разберем с родителите като хора. Гледам да съм максимално любезна, защото знам, че едно 90% от хората са от типа "Аз /моето дете/ никога не може да сме виновни.". Затова акцентирам и на това, което са ми казали другите деца или свидетели на конфликта /т.е. да се знае, че не съм пристъпила към саморазправа или директно и недоказано обвинение на чуждото дете/.
В класа на сина са повече момчета, съответно такива, чиито родители им позволяват и дори ги насърчават да са агресивни. Не коментирам последиците от такова възпитание. Факт е, че то се шири в съвременното ни общество и съответно трябва не само да го констатираме и да решаваме как и дали ще възпитаваме децата си по този начин, а и как да реагираме, когато друг родител го е възприел като нещо положително. Веднъж синът ми беше блъснат в радиатора от един 80- килограмов второкласник, за когото кечът е мания. Класната съответно е информирала родителите му веднага. На първа род. среща поставих въпроса не директно на родителите на това дете, а по принцип- за агресията, за последиците, разказах нашия случай и отново заявих директно, че при втори такъв ще се обърна на друго място и че няма да оставя нещата на ниво училище.
При сериозни произшествия определено не бих оставила нещата наистина неразгласени, неизяснени и без съответни последици. Хубаво е когато това другите деца и родители го знаят.

# 12
  • Мнения: 1 479
  Поведението е повлияно от семейната среда.Майката и бащата слушат чалга, детето не чете книги, няма интереси, масова простащина.Чалга поколение, изтървани деца без елементарни познания.
Peace

# 13
  • Мнения: 1 900
  Поведението е повлияно от семейната среда.Майката и бащата слушат чалга, детето не чете книги, няма интереси, масова простащина.Чалга поколение, изтървани деца без елементарни познания.

 Peace

# 14
  • Мнения: 24 467
Аз по- скоро бих помолила родителите да споделят как на практика те решават такива проблеми. За източника е ясно, по него спор няма- домашно възпитание или по- правилно "невъзпитание", прекомерна употреба на ТВ и комп. игри със съмнително съдържание и качество, липса на училищен контрол в междучасията /особено тогава/ и т.н.
Моля за другото- да обменим опит как се справяме, как бихме могли да се справим по- добре с такива ситуации.
Самата авторка пише именно по този съществен въпрос: "Как да предпазим децата си от чуждата жестокост? Как се живее с мисълта, че това се случва на деца и е причинено от връстниците им? И може да сполети и моето дете. Не съм убедена, че обясненията и дискусиите по темата ще са достатъчни, за да знае как да постъпи, ако се окаже в подобна ужасна ситуация. Вие как бихте постъпили?" Затова ще ми бъде интересно да прочета именно по- практически мнения по въпроса.

Общи условия

Активация на акаунт