Стара Загора 44 - Рицарите на Заарския образ или мохиканите на Иринополис...

 Зачудих се на кой да се оприлича. Не сетих.
Зачудих се кой бих искал да бъда. Сетих се! Ей този отляво.
Малко сме. Да не кажа - съвсем малко. Туй рицарите съвсем ни изтребиха. И за кво? Да се фръцкат пред госпожичките с кринолините и странните шапки по приеми и балове с огърлица от зъбите ни. Да бяха казали като хората - сами щяхме да си вадим зъбите и да им ги даваме. Зъби ни растат постоянно. Глави - не! Каквото и да разправят.  Не го схванаха тия с тенекиените чутури. Чукнеш го - звъни на кухо. Махнеш му шлема - пак звъни така. Та така... не схванаха. Стани приятел с Дракон и той ще те снабдява със зъби до живот за всичките девствени принцеси на земята. Ама не! "Да ги избием!"
Като казах "девствени", че се сетих! Тез простотии, че умираме да хапваме крехка девственица само онези гейове - дворцовите певци го разправят. Ама ето ти силата на медиите. Един като се разпее и после всичките повтарят. Иди после разправяй че малините се отразяват най-добре на крехкия химичен баланс в стомаха ми. Най-много мога да понеса някоя овчица, но след това съм месец на разтоварваща диета. Туй за девствениците не е наш специалитет. Онези с тенекиените глави направо ги разкатаха. Вече точно над нашия вид в червения пергамент на изчезващите видове са девствениците.
Мен няма да ме хванете. Зъбите са ми ценни. Главата - още повече.
Пфу! Пак чувам конски копита. Поредния. Пак ще се лее огън. Хайде! До след малко.

Пак съм аз! Като ви казвам, че не се научиха, вие не вярвате!
Идва един. Лъщи му бронята на легирана стомана. Заслепява. Щита му голям колкото на Лондон Окото. Меча му - Колкото на Айфел  Кулата. Зализвам гребена. Повишавам температурата в ноздрите. Тъй като му гледам бронята - от качествените е. До към 1200-1300 градуса трябва да го докарам огъня.
 - Къв си ти ти, бе?
 - Рицар! Дракони убивам!
 - Колко си светнал?
 - Ами... До сега, ако се брои онзи по който стрелях онзи ден... нула!
Ох, мамин сладък - си казвам аз. Ето кой ме боцна по дупето със стрела докато си летях. Към теб - по специално отношение имам.
 Обаче се правя на любезен:
 - Та как ти викат вашите?
 - Тати ми вика Джордж. Мама - Гошо!
 - Виж ся, приятелче Гошо - започвам аз отдалеч - Аз дракон ли съм? Не - не ми отговаряй! Дракон съм. Колко ей такива лъснати като теб са искали да ми откъснат зъбите, а и главата, според теб? Двама? Петима? Не? Не гадай. Трийсет и двама за последната седмица. Това преведено на твой език е три пъти по десет пръста и още два отгоре. Не! Не се разсейвай! Уф... Ако разбереш правилно какво ти казвам ще имаш достатъчно дълъг живот да научиш номера с пръстите. Ей тъй като ме гледаш мене и като гледаш себе си кой има шанс в евентуална битка? Колко дракона беше изтребил? Мдааа... Съотношението меко казано не е на твоя страна. Казваш Кураж имаш? Казваш Вяра имаш! Ми аз имам хиляда и триста градуса Напалм, който на 25 метра хвърлям, ама не се фукам. А-аааа, кралица на твоето сърце имаш! Ми така кажи! Разбирам те! От нея избяга, нали? Кажи де! Признай си! Аз няма да го разправям, като ония гейове, дето глупости за нас дрънкат с китарите си. Не? Не казваш? Твоя воля! Битката между нас може да има поне десет изхода. Девет от тях са свързани с разтапяне на бронята ти докато си вътре и един с минаването ти чисто гол през цялото село. Избирай? Пак за Честта говориш. Аз за Напалма да повторя ли?
 Като цяло пич излезе Гошо. Мина през селото. Ама преди това си поговорихме. Разреших му да разказва как поне е успял да ме бодне с копие. Пък то като се почна! То не бяха картини в реален размер, то не бяха картички  с възстановка за 20 стотинки парчето, то не бяха икони. Ама все с неговата версия на историята. Ама като му плющяха петите по голото дупе, докато бягаше надолу по баира никой не разказва. Ама дума му дадох.
 Дет се вика: Някой друг да му се минава гол през селото?