От 2 години и половина съм омъжена, с мъжа ми сме заедно от 5. Имаме дете на 9 месеца. Но... И нашият брак започна гадно да мирише... 
Много пъти обстоятелствата са се доближавали до сегашните, но някак после всичко тръгваше по старо му. Но напоследък все повече нещата се въртят около раздялата...
НЕ знам от къде да започна, за това тръгвам едва ли не на посоки... Много ми е кофти и не мога да напиша кратко писмото, нито пък по-подредено - дано ме разберете и така и да ми дадете полезни мнения...
Сексът ни е зле. Като бях бременна, мъжът ми не ме искаше. А бях от хубавите бременни - само с 11 килограма отгоре. Родих и за 1 месец нямаше и следа по мен от раждането и бременността. Но мъжът ми продължи да не ме иска. И така продължава да бъде (с много усилия и от двете страни) 2, максимум 3 пъти в месеца. От моя страна желанието никак не е намаляло - винаги когато съм около мъжа ми или се замисля за него, желанието идва. Но при него не е така. На него му трябват специални условия. Като да не е в работен ден. ПРеди това се излиза на разходка в парка с детето, прибираме се и веднага трябва да се действа, защото иначе желанието му се изпарява за минути... Самият секс е по един и същи сценарий - случва се в хола: започва да ме целува с език (иначе при никакви други обстоятелства не желае да се целуваме така), после минава малко на френска и след това давай газ направо с дрехите. След това бегом в банята, връща се, държи се все едно нищо не е било, пуска "НЕшънъл Джиографик" и отива в друго измерение... Не дава да променям сценария по никакъв начин. Нито преди, нито по време на, нито след...
Преди да забременея пак не правехме кой знае колко секс - мъжът ми си се такъв, не си пада много по това занимание. Нито го интересуват жени, нито порно, нито се самозадоволява. Сам признава, че може и по година да изкара без секс и няма да му е зле...
Тези дни беше за 4 дни в чужбина, по работа. Преди да замине като по чудо правихме секс. КАто го нямаше ми се обаждаше всеки ден, личеше си, че му липсвам. Върна се през нощтта и на сутрината ме прегръща и целува както когато бяхме пресни гаджета. Ама секс не правихме, защото имахме не бяхме сами... Поразходи се с мен един час в парка и отиде на работа. И двамата бяхме щастливи, че се виждаме, говорихме си много, смяхме се, целувахме се - абе беше както се предполага, че трябва. Но на другия всичко си тръгна по старо му. Стана си пак същия, започна да се инати за всичко, както обикновено, да се дърпа като го доближавам, да си гледа телевизия и да си прави пак магариите. И аз се върнах към старото си състояние - все за нещо да го ръчкам. И така... А колкото и да се опитвам да не се връзвам и да не го ръчкам - не става. Просто е такъв и с мен , и с родителите си, и с колегите си, и с приятелите си - все да е неговото, все прави напук, все ако нещо трябва да е бяло, той го прави черно. Примерно заради него детето го къпем чак в 11 вечерта, а то милото дотогава съвсем е сдало багажа. И аз също - така и така нощем се буди през 2 часа да го кърмя. Ми аз тъкмо успея да заспя и след малко пак трябва да ставам. И така е вече 9 месеца... И му обяснявам, че това с къпането е физическо и психическо издевателство и над мен и над детето ни, а той пак си знае неговото. Или пък навремето - имам аз изпит на сутринта, той нарочно до 3-4 часа през нощта се мотае буден из спалнята, гледа телевизия, суши се със сушуара, говори с котката. Същото го прави и когато по принцип трябва рано да ставам - когато ходех на рабаота например. И то защо - защото съм го помолила да ме остави да поспя, пък като иска да ходи в хола да си будува... Или пък все ходим на филми, които той каже, че иска да гледа, все ходим на места, където той иска, все купуваме това, което той иска. Правихме ремонт - всичко избра той - мен ме отсвири в избора. Когато имам някакви планове за деня, той все прави така, че всичко да успявам в последния момент дасвърша. Примерно трябва да ходя до офиса сутринта, след това съм предвидила час и половина да раходя на слънце детето и после имам час във фитнеса (реших на фитнес да ходя - да се изтощя съвсем, да се зомбирам и нищо да не усещам). Той ме закара в офиса половин час по-късно от уговорката ми, после се мота из центъра, седна да яде, а аз го чакам да ме прибере. После аха да тръгна за фитнеса и не щеш ли - той се бил обадил на баб си да дойде да ни види - и по някакво чудо тя не дойде, та в последната минута успях да отида и на фитнес... И така е за всички мои планове... Ми как да не изтрещя накрая и при всяко дребно нещо да не се държа троснато и да не го ръчкам и да не мрънкам?
И така - като днес ме отсвири за пореден път за секса - иаз пощурях. И стигнахме до сериозния раговор да се разделяме. Оказа се, че майка му и баща му били като нас. И че баща му само чакал да отиде в командировка, защото далече от майка му се чувствал много по-добре. И аз също се чувствам мнооого по-добре, когато мъжът ми е в командировка. Сякаш камък ми пада от гърдите. Спокийна съм, върша си ежедневните ангажименти, работя по себе си, чета си книги, виждам си приятелките, радвам се на детето, с роднините си имам време и настроение да се видя... И си му го казах това. А и той си призна, че като замине се чувства по-добре и му липсвам наистина, но е по-добре далече...
И така стигам до заключението, че някъде здравата грешим и двамата. Аз ли не знам как да го предразположа да не бъде такъв серсемин, той ли не може да се владее, аз ли несъзнателно го вкарвам в това състояние....
Имала съм 2 връзки преди него - по за година близо. Еми там нещата въобще не бяха така напрегмнати. И аз, и гаджетата бяхме спокойни заедно, разбирахме се, постигахме съгласие, правехме секс всеки ден. А с мъжа ми още от самото начало е така. А предишните ми връзки приключиха така : първата, защото разбрах, че гаджето е разведен, а е крил от мен цяла година. Втората - гаджето имаше един много голям минус - къркаше много.
И тка днес с мъжа мио стигнахме до заключението, че и на двамата ни е по-хубаво, когато не сме заедно. Той като е в командировки и двамата сме по-добре. Въпреки това много си липсваме тогава.
А що се отнася до чувствата ни един към друг - взаимни са. Много се обичаме, грижиме се един за друг, държим един на друг, но... Въпреки това не се получава, мамка му!
КАкво да правя?
Има ли изход?
Може ли нещата да се оправят без да се развеждаме и да бъдем щастливи заедно?
Къде грешим? Какво да правим?
Много пъти обстоятелствата са се доближавали до сегашните, но някак после всичко тръгваше по старо му. Но напоследък все повече нещата се въртят около раздялата...
НЕ знам от къде да започна, за това тръгвам едва ли не на посоки... Много ми е кофти и не мога да напиша кратко писмото, нито пък по-подредено - дано ме разберете и така и да ми дадете полезни мнения...
Сексът ни е зле. Като бях бременна, мъжът ми не ме искаше. А бях от хубавите бременни - само с 11 килограма отгоре. Родих и за 1 месец нямаше и следа по мен от раждането и бременността. Но мъжът ми продължи да не ме иска. И така продължава да бъде (с много усилия и от двете страни) 2, максимум 3 пъти в месеца. От моя страна желанието никак не е намаляло - винаги когато съм около мъжа ми или се замисля за него, желанието идва. Но при него не е така. На него му трябват специални условия. Като да не е в работен ден. ПРеди това се излиза на разходка в парка с детето, прибираме се и веднага трябва да се действа, защото иначе желанието му се изпарява за минути... Самият секс е по един и същи сценарий - случва се в хола: започва да ме целува с език (иначе при никакви други обстоятелства не желае да се целуваме така), после минава малко на френска и след това давай газ направо с дрехите. След това бегом в банята, връща се, държи се все едно нищо не е било, пуска "НЕшънъл Джиографик" и отива в друго измерение... Не дава да променям сценария по никакъв начин. Нито преди, нито по време на, нито след...
Преди да забременея пак не правехме кой знае колко секс - мъжът ми си се такъв, не си пада много по това занимание. Нито го интересуват жени, нито порно, нито се самозадоволява. Сам признава, че може и по година да изкара без секс и няма да му е зле...
Тези дни беше за 4 дни в чужбина, по работа. Преди да замине като по чудо правихме секс. КАто го нямаше ми се обаждаше всеки ден, личеше си, че му липсвам. Върна се през нощтта и на сутрината ме прегръща и целува както когато бяхме пресни гаджета. Ама секс не правихме, защото имахме не бяхме сами... Поразходи се с мен един час в парка и отиде на работа. И двамата бяхме щастливи, че се виждаме, говорихме си много, смяхме се, целувахме се - абе беше както се предполага, че трябва. Но на другия всичко си тръгна по старо му. Стана си пак същия, започна да се инати за всичко, както обикновено, да се дърпа като го доближавам, да си гледа телевизия и да си прави пак магариите. И аз се върнах към старото си състояние - все за нещо да го ръчкам. И така... А колкото и да се опитвам да не се връзвам и да не го ръчкам - не става. Просто е такъв и с мен , и с родителите си, и с колегите си, и с приятелите си - все да е неговото, все прави напук, все ако нещо трябва да е бяло, той го прави черно. Примерно заради него детето го къпем чак в 11 вечерта, а то милото дотогава съвсем е сдало багажа. И аз също - така и така нощем се буди през 2 часа да го кърмя. Ми аз тъкмо успея да заспя и след малко пак трябва да ставам. И така е вече 9 месеца... И му обяснявам, че това с къпането е физическо и психическо издевателство и над мен и над детето ни, а той пак си знае неговото. Или пък навремето - имам аз изпит на сутринта, той нарочно до 3-4 часа през нощта се мотае буден из спалнята, гледа телевизия, суши се със сушуара, говори с котката. Същото го прави и когато по принцип трябва рано да ставам - когато ходех на рабаота например. И то защо - защото съм го помолила да ме остави да поспя, пък като иска да ходи в хола да си будува... Или пък все ходим на филми, които той каже, че иска да гледа, все ходим на места, където той иска, все купуваме това, което той иска. Правихме ремонт - всичко избра той - мен ме отсвири в избора. Когато имам някакви планове за деня, той все прави така, че всичко да успявам в последния момент дасвърша. Примерно трябва да ходя до офиса сутринта, след това съм предвидила час и половина да раходя на слънце детето и после имам час във фитнеса (реших на фитнес да ходя - да се изтощя съвсем, да се зомбирам и нищо да не усещам). Той ме закара в офиса половин час по-късно от уговорката ми, после се мота из центъра, седна да яде, а аз го чакам да ме прибере. После аха да тръгна за фитнеса и не щеш ли - той се бил обадил на баб си да дойде да ни види - и по някакво чудо тя не дойде, та в последната минута успях да отида и на фитнес... И така е за всички мои планове... Ми как да не изтрещя накрая и при всяко дребно нещо да не се държа троснато и да не го ръчкам и да не мрънкам?
И така - като днес ме отсвири за пореден път за секса - иаз пощурях. И стигнахме до сериозния раговор да се разделяме. Оказа се, че майка му и баща му били като нас. И че баща му само чакал да отиде в командировка, защото далече от майка му се чувствал много по-добре. И аз също се чувствам мнооого по-добре, когато мъжът ми е в командировка. Сякаш камък ми пада от гърдите. Спокийна съм, върша си ежедневните ангажименти, работя по себе си, чета си книги, виждам си приятелките, радвам се на детето, с роднините си имам време и настроение да се видя... И си му го казах това. А и той си призна, че като замине се чувства по-добре и му липсвам наистина, но е по-добре далече...
И така стигам до заключението, че някъде здравата грешим и двамата. Аз ли не знам как да го предразположа да не бъде такъв серсемин, той ли не може да се владее, аз ли несъзнателно го вкарвам в това състояние....
Имала съм 2 връзки преди него - по за година близо. Еми там нещата въобще не бяха така напрегмнати. И аз, и гаджетата бяхме спокойни заедно, разбирахме се, постигахме съгласие, правехме секс всеки ден. А с мъжа ми още от самото начало е така. А предишните ми връзки приключиха така : първата, защото разбрах, че гаджето е разведен, а е крил от мен цяла година. Втората - гаджето имаше един много голям минус - къркаше много.
И тка днес с мъжа мио стигнахме до заключението, че и на двамата ни е по-хубаво, когато не сме заедно. Той като е в командировки и двамата сме по-добре. Въпреки това много си липсваме тогава.
А що се отнася до чувствата ни един към друг - взаимни са. Много се обичаме, грижиме се един за друг, държим един на друг, но... Въпреки това не се получава, мамка му!
КАкво да правя?
Има ли изход?
Може ли нещата да се оправят без да се развеждаме и да бъдем щастливи заедно?
Къде грешим? Какво да правим?
Не го пиша с цел заяждане 
Имаш правото да си щастлива. 
Жалко, че пускаш нова тема и то точно такава...
.Това да гледа Нешинъл Джиографик няма нищо лошо, ние поне филмите си ги гледаме заедно.Аз моят съм го оставила да се развива, както се казва.Не го юркам, не го моля.Моля, не ръгайте мъжете и не ги принуждавайте да правят неща, които не желаят,за да не останете разочаровани накрая, не става въпрос само за секса, а изобщо.Аз съм на принципа,че една жена винаги трябва да влезе в положението на мъжа, да види той,че тя проявява разбиране спрямо него, а после ще видите, че мъжа става като памук или парче пластелин в ръката на жената и тя може да си прави с него каквото иска.Тъй, че со кротце,со благо.