Разглеждайки най-дискотираните теми и посоката, в която често тръгват нашите разсъждения, ми дойде на ум да задам този въпрос. Всички сме чували максимата, че "Брак (респ. връзка на семейни начала) без компромиси е невъзможен". И понеже всички тука в тоя подфорум сме минали поне през една несполучлива брачна връзка, интересно ми е да разбера как оценявате от дистанцията на времето т.нар. КОМПРОМИС? Ясно е, че идеални хора няма и в този ред на мисли е невъзможно да съжителстваме по мед и масло с някого, без да ни се налага да преглътнем поне някои негови/нейни дребни недостатъци. Дотук всичко е ОК! 
Същината на въпроса ми е следната:
Къде поставяме ГРАНИЦИТЕ НА КОМПРОМИСА? От кой момент нататък той започва да става вреден, а не полезен? Защото за съжаление хората сме устроени така, че винаги искаме още и още (т.е. сме егоисти) - ако ни се даде това, което сме пожелали, следващия път задължително ще поискаме повече и това може да се повтори толкова пъти, че да изгубим мярка. При това мярката губи не само този, който ИСКА, но и този, който непрестанно е склонен да ДАВА! (Ама сещате се кой е в по-неизгодната позиция при такава схема на отношенията!) И ето как започва да се изражда една връзка.....
Същината на въпроса ми е следната:Къде поставяме ГРАНИЦИТЕ НА КОМПРОМИСА? От кой момент нататък той започва да става вреден, а не полезен? Защото за съжаление хората сме устроени така, че винаги искаме още и още (т.е. сме егоисти) - ако ни се даде това, което сме пожелали, следващия път задължително ще поискаме повече и това може да се повтори толкова пъти, че да изгубим мярка. При това мярката губи не само този, който ИСКА, но и този, който непрестанно е склонен да ДАВА! (Ама сещате се кой е в по-неизгодната позиция при такава схема на отношенията!) И ето как започва да се изражда една връзка.....
.Мисля,че дадеш ли такъв ,трябва да е и за двамата,не само за него и в ущърб на теб. 
,после в един момент става късно,щото така си се овътрил,че 
Бях стигнала до там да си меря и претеглям всяка дума по няколко пъти, та да не би да бъда грешно разбрана - голяма психоза, казвам ви! 
Брей, като се сетя как му треперех като над рохко яйце, още ме хващат дяволите на самата мене си! Ама то хората са си го казали: "Не е луд този, който изяжда зелника, а онзи, който му го дава!" 
