Осиновеното дете в къщи - месец първи

  • 12 623
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • на път
  • Мнения: 2 804
Преди всичко специални поздрави за Fussi  Hug!
Колко градивен опит могат да съберат мамите на които този процес им предстои. Аз се чувствах като абориген – питах, разпитвах, ходих по доктори и специалисти за всяка дреболия, която тогава ми се струваше гигантски световен проблем. В резултат стигнах 49 килограма за 2 месеца.

Честно казано ми е трудно да определя каква част от проблемите (и характерните особености) на М., респективно нашите са свързани с престой 1 година и 5 месеца в институция.
Около мен има много приятели с малки деца и те имат доста по-сложни поведенчески, здравословни, свързани с психическото и физическото развитие на децата си проблеми.
Като най-явни мога да отделя на „първо обмисляне”

- Най-категоричният проблем за мен (присъстващ многократно в предишни включвания на други мами преживели адекватна ситуация) е този с клатенето. Психологът с който се консултирах го определи като „успокояващо” движение или действие. Децата отглеждани в институции са лишени от гушкането необходимо на всяко нормално дете за да се чувства, спокойно, щастливо и „обгрижено”. В дома от който взехме М. се падаха по 5 деца (до 3 години)  на една леля, които се хранят, играят, спят, боледуват …. едновременно. 
  преодоляване (трудна работа) – гушкане, погалване, многократно обяснение в обич, подлагане на възглавница пред главичката, внимателно сменяне на позата в спящо състояние, даване на водичка, играчка за гушкане ….  Случвало се е по 10 пъти на нощ в „трудни” периоди. Отшумява чак сега когато М. е на 3 години и 6 месеца
- Емоционален период на адаптация (рев при извършване на рутинни действия – спане, миене, къпане …) в семейна среда (което и да е дете да му смениш живота ще се чувства по този начин)
  преодоляване - изграждане на чувство на взаимно доверие, обич, самостоятелност ....
- Множествени боледувания от различен характер
преодоляване – отшумяват постепенно в домашна среда
- Хранене без лъжица/ прибори – пие храната от купичката (лесен начин да се справиш с много деца едновременно)
  преодоляване – превключи автоматично, прие го като нова игра
- Страх от вода
  преодоляване – с включване на играчки за вана в къпането. Сега има страст към басейните
- Рани по тялото, най-вече дупето и кръст причинени от малкия брой памперси полагащи се на едно дете в институция
  преодоляване – с промяна на хигиената и консумативите
- Рани от ухапвания, синини (сложно „оцеляване” сред себеподобни”)
  преодоляване – при липса на причинители няма рани
- Подтискащо послушен и изпълнителен – стреми се да се хареса на всички
  преодоляване – децата са много интуитивни и адаптивни и усещат възможния предел на допустимите граници в поведението си
- Мъчително преживяване на разделите (дори и на тези за по 15 минути)
  преодоляване – все още не е щастлив като се разделяме, но го приема и знае, че винаги се връщаме за него. Не бива да бъде лъган и подвеждан – трябва да знае точния срок на взаимна липса. Детето научи дните на седмицата покрай нашите командировки. Новото е, че вече усеща липсата на баба си и дядо си, както и на госпожите от детската градина и приятелчетата си.

Редом с негативните страни на престоя в институция има и някои положителни неща, които не мога да подмина:
 - Изграден железен режим на хранене и почивка (на който аз много държа) осигуряващ му спокойствие и душевно равновесие и хармония – лягане в 20:30/21:00, ставане в 7:00, следобеден сън от 13:30 до 15:30/16:00
- Яде всичко, има апетит, няма отношение към храните „боклуци” (зрънчо, чипс и т.н.), не е фен на шоколада (от шоколадовите яйца го интересува само играчката. Естествено вече има "любими" храни, но не претендира да се храни само с тях, просто се радва като са на дневен ред. Не се храни между „храненията”, обожава плодове и зеленчуци. 

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:35 от wa_wa

# 16
  • Мнения: 2 123
Темата отиде чак на трета страница, обаче аз ще направя още един опит да я изтикам напред, защото съм убедена, че ще е полезна на новите мами.
Позволявам си да "препиша " и постинга на Меримарун тук, ако тя каже, ще го махна:


Цитат
Ох, първият ден ... Аз уж се бях стегнала, а сега осъзнавам в какъв транс съм била. Но за детето е по-тежко, както каза удачно мъжът ми, за нея е все едно мен в космоса да ме изстрелят ... милата, беше още зима и лелите не успяха да й облекат ръкавите на космонавта, толкова и бяха вдървени настрани ръчичките! гледаше ужасено милото! в колата рони едни тихи сълзи ... мъка!
съветите - малко хора вкъщи на посрещането! - ще се шашне, и без друго е стресната! между друтото, нашата, специално, се шашкаше дълго време от мъже!, особено с бради (сега ги приема на второ четене, ама пак са й подозрителни ... )
бързо я оставихме в леглото, на спокойствие, сред относително познати неща, нещо ежедневно и уютно, никакви фанфари,
познатите неща при нас бяха една дрънкалка, една и съща от сума време (купили сме около 10 едни и същи, всяка визита по една), легло, сравнително сходно с нейното, избегнахме преобличането първите часове; тиха музика (пускам й mp3-ки още от дома, от леките, по-спокойни детски песнички, пет шест едни и същи);
NB, не забравяйте водата!!!!, милата, пи все едно за първи път, първо от стреса се ожаднява, смученето на биберона успокоява, второ, не беше пила май на корем ... но това е друга история ...
оттам нататък, гледайте и слушайте ... то си води, милото, и всеки ден се променя. аз лично се успокоих, когато я чух да плаче на третия ден - първите два дни, включително първия, беше неестествено весела, чак се разскача из кошарата ...
за успокоение ще кажа, че имахме много лека адаптация като цяло. първите няколко дни подсичането от нередовната смяна на памперси се успокои, за около седмица спря клатенето и защитната поза на ръчичката (но тя все пак беше бебе), за около месец спря да се върти из леглото и да се набива по решетките, пак за около седмица установихме навик да пие вода, малко по-късно хидратирахме кожата достатъчно да прилича на бебешка ...

сега новото е, че моето послушно бебе със здрав апетит вече успешно беснее, категорично изразява емоции, пробва смело забранени според нея неща (от къде е тая интуиция кое би могло да е забранено, при все че става дума за неща, с които не би могла да е в досег преди, не знам!), капризничи за храната ...  страхотно!! чудно характерче има, плюс че водещо е любопитството и то надделява над страха (въпреки че понякога битката е видна с просто око) ...

# 17
  • София
  • Мнения: 9 517
Бариерата - всеки път, когато се опиташ да му направиш забележка и/или да говориш сериозно с него за нещо, което трябва да прави, той пуска бариерата. Измъкване от дупката няма - само трябва да го оставиш на мира и той сам излиза от там, но не помни нищо от това, което сте говорили. Как се справихме - не сме, като се справим ще пиша. Само бариерите понамаляха, но не защото той се промени, а защото ние спряхме да се опитваме да говорим с него, а просто казваме - нещата трябва да станат така - това го разбира, ама аз не съм привърженик. Явно за сега ще го караме така.
Знам, че темата е за първия месец, но 6 месеца след идването у дома, бариерата лека-полека се стопява - вече като му правиш забележка или ти се хили насреща, или ти казва "Обичам те.". Как стана това  newsm78? Нямам никаква представа - просто в един момент започна да го прави. Хубавото е, че въпреки, че се хили насреща ти, те чува какво му говориш и се съобразява.

# 18
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 821
Иска ми се да побутна тази тема, защото ми е от любимите... Simple Smile

# 19
  • Мнения: 158
Искам да кажа огромно благодаря на всички които са споделили в темата техния първи месец изключително полезни ни бяха вашите преживявания от този период!В книгите не можах да получа и на йота от това!
Специални благодарности на Мимс,Маня,Маримарон и Фоксче!
По натам във времето ще споделя и нашия месец за сега сме на 2 седмици,но отсега да не изпусна да наблегна на всички,които имат щастието да гушнат своите рожби и те са мъници хранещи се с биберон да помолят да им дадат биберони с които са хранени.Вярно,че при нас доведе до скоростно научаване с лъжица,но не това бе най-удачното за този период.
всичко,което бях забравила по пътя на опита и грешката се досещах в движение за споделеното от вас и помагаше да бъда по-спокойна,което според мен е от съществено значение!

# 20
  • София
  • Мнения: 1 444
Fussii
включвам се заради смукането на пръстчето.Аз моят ляв палец съм смукала до три години и кусур, в резултат на което е тотално деформиран, нокъта, костта изобщо целият.Мислех че съм го смукала, защото съм осиновена и така съм се успокоявала още от дома.Оказа се че не е така, тъй като малката ми дъщеря с раждането си нацели устата и лапна същия палец.Знаейки какво ме чака започнах всякакви опити да я отуча.Сложих ръкавички, като мислех че бебе на 7 дена не може да ги свали-да ама не, свали ги веднага, вързах терлички на ръчичките /като не можеше левия почваше десния/ и тях свали хем вързани, накрая започнах да я приучавам да смуче биберон, нещо което не искаше, но явно и беше нужно да смуче за да се успокои и приспи.С огромни борби я научих да суче биберон,но не успях залъгалка а мъничко шишенце с водичка и силиконово биберонче.Докато изпие малкото водичка в шишето и заспиваше, после от време на време сучеше биберона на празното шише.
Не пробвай с люто, баба ми ме е отказала с люта чушка, но съм потъркала очи, уста и съм получила оток на ларинкса, едвам ме спасили и в болница съм лежала.Е, след това пръста не съм го сложила повече в устата си, но на тази цена....................не си струва, като в испанската инквизиция #Crazy

# 21
Здравейте:) Темата, която сте пуснали е наистина много полезна и аз я изчетох на един дъх..Намерих много отговори на въпросите ми, както и много сходни неща.До сега само съм чела и нямах смелост да напиша нещо, но ето че най-после благодарение на тази тема се престраших и се регистрирах зада мога да задавам въпроси и да участвам в дискусиите, както и да споделям с вас от моя скромен опит Simple Smile Моето бебе е при нас вече един месец и малко... Осиновихме я на 10 месеца. През целия път не гъкна...вечерта спа много спокойно и непробудно. Първите дни беше доста шашната и всичко и беше много интерсно. Иначе е много общителна и се радва на всички хора... Тук идва и първият ми въпрос...Може да ви се стори тъпо, но аз искам да попитам това нормално ли е? Иначе това на мене ми харесва много защото аз бих искала детето ми да е общително...Както и да е Simple Smile Вече казва първите срички и съм много щастлива.
Имаме един проблем: с водата... Не иска да пие вода ( и всякакви течности) нито от биберон, нито от чаша, нито от чаша с човка.. опитах какво ли не.. сега я лъжа от време на време през деня с една лъжичка и и давам лъжичка по лъжичка , но което изпие, кое изплюе...незнам какво да правя и как да постъпя...Изпива едва по 50-60 гр вода на ден...Ако някой е имал подобен проблем, моля да сподели как да го преодолея и да я накарам да пие течности...Мисля, че тя се нуждае от течности, не само от храната. Тук искам да ви кажа, че тя АМ не пие... освен в някоя храна когато приготвям...Иначе всичко друго си е наред... само това единствено ме притеснява...Дано въпросът ми не ви се стори "тъп" но наистина се притеснявам много. Лекарката ме посъветва с човка, но тя отказва категорично щом разбере, че е течност...
Чакам с нетърпение съветите ви  Simple Smile

# 22
  • космополитно
  • Мнения: 941
...Моето бебе е при нас вече един месец и малко... Осиновихме я на 10 месеца. През целия път не гъкна...вечерта спа много спокойно и непробудно. Първите дни беше доста шашната и всичко и беше много интерсно. Иначе е много общителна и се радва на всички хора... Тук идва и първият ми въпрос...Може да ви се стори тъпо, но аз искам да попитам това нормално ли е? ...

Имаме един проблем: с водата... Не иска да пие вода ( и всякакви течности) нито от биберон, нито от чаша, нито от чаша с човка.. опитах какво ли не.. сега я лъжа от време на време през деня с една лъжичка и и давам лъжичка по лъжичка , но което изпие, кое изплюе...незнам какво да правя и как да постъпя...

За поведенчесите "норми": Децата ни показват, че са уникални и като чувствителност и като поведение... Мислила съм си, че върху емоциите, които намират отражение в поведението много вероятно е да е от значениеие и вътреутробния период и преживяванията на плода през него... Примерно по един начин се е чувствал ембрион , чиято БМ е решила: "Износвам, раждам и дотук!" и друг, растящ в утробата на жена, която месеци наред се терзае, прави всякакви опити за прекъсване на бременността и др. пдобни...
Нямам инфо за утробните емоции на детето ми, но още, при представянето му ми казаха, "че е много адаптивно!" И действително е спокойно; дълбокоспящо и всеядно, комуникативно дете (прилича на мен) Embarassed
Малкото краткотрайни грижи  в началото бяха: подсечено дупе-рана; неистов плач от мъжки фигури и от кучето; клатене; редуващо се смучене на палците (продължава и до днес). Но как да й настоявам да се откаже от това успокояващо удоволствие, след като аз самата си го практикувах до 7 г. възраст...

За нежеланието да пие вода наскоро срещнах и други терзаещи се майки.
Виж на:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=280583.0;all

Последна редакция: вт, 06 май 2008, 04:34 от Venecias

# 23
  • София
  • Мнения: 9 517
...Моето бебе е при нас вече един месец и малко... Осиновихме я на 10 месеца. През целия път не гъкна...вечерта спа много спокойно и непробудно. Първите дни беше доста шашната и всичко и беше много интерсно. Иначе е много общителна и се радва на всички хора... Тук идва и първият ми въпрос...Може да ви се стори тъпо, но аз искам да попитам това нормално ли е? ...

Имаме един проблем: с водата... Не иска да пие вода ( и всякакви течности) нито от биберон, нито от чаша, нито от чаша с човка.. опитах какво ли не.. сега я лъжа от време на време през деня с една лъжичка и и давам лъжичка по лъжичка , но което изпие, кое изплюе...незнам какво да правя и как да постъпя...

За хората - дъщеря ти е изкарала 10 месеца в среда, в която са се сменяли хората, които са се грижили за нея, така че е съвсем нормално да се радва на всички - трябва да разбереш, че за нея моделът на семейство, така както го разбира едно бебе, изкарало първите си 10 месеца сред мама и тати, не съществува - за нея семейството е много бебета в една стая и няколко лелички, които се грижат за тях. Отделно с това е важен и темперамента на детето. Исак и до ден днешен не може да разбере, защо лелките, чичковците, бабите и дядовците по улиците и градинките да не са от нашето семейство. Докато Дара на 4 месеца определено търси майка си, баща си, брат си, дори и кучето и реве, ако не зърне някой от нас, а например само баба си.

За водата - имам позната, която осинови - при тях проблемът с пиенето беше заради биберонът, който са използвали в дома - защо не звъннеш в дома и не ги попиташ, как са й давали вода, с какво АМ са я хранили и какви биберони са ползвали? А иначе водата не е толкова важна, но когато бебето пие и АМ. На тази възраст трябва задължително да пие АМ, така че звъни смело.

Последна редакция: вт, 06 май 2008, 07:57 от Фоксче

# 24
Много ви благодаря за съветите и бързата реакция Simple Smile Наистина съм по-спокойна сега.   Ще звънна да попитам в дома как са и давали вода до сега. Наистина се радвам много, че го има този форум защото гледам бебчето съвсем сама и единствения източник на информация и помощ е тук , особено, когато се отнася за по-специални случаи като нашите... тук мога да обменя опити и да споделя свободно с хора, които се сблъскват със същите проблеми (ако мога изобщо да го нарека проблем, защото за мене всяко нещо което правя за бебето е истинско удоволствие, каквото и да ми струва).
Благодаря ви много на всички  Hug  bouquet

Venecias, линка не мога да го отворя... може ли пак ? Благодаря !

# 25
  • космополитно
  • Мнения: 941
quote author=paty_paty

"Venecias, линка не мога да го отворя... може ли пак ?"

Ето!- Не е до осиновяване, а до бебешки предпочитания!   Thinking

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=289254.0;all


Последна редакция: ср, 07 май 2008, 02:59 от Venecias

# 26
  • космополитно
  • Мнения: 941
В опит да гоня естетика стана дублиране!? ooooh! Моля Вава-Лилиян да изтрие единият пост!

# 27
  • Мнения: 358
paty_paty   моята буболечка също не пиеше вода а само сокчета. Разреждах ги с вода. започна да пие вода към втора годинка.

# 28
Много ви благодаря, момичета  Hug  bouquet  Вече съм наистина по-спокойна Simple Smile
Днес ни предстои преглед при лекарката... надявам се да е натдала..Според мене ми се струва, че през този първи месец  натежа...Тя е на 11 месеца а е само 6,700  Cry  newsm78
Утре ще споделя резултата.. Иначе килограмите не ме притесняват толкова защото започна да се храни добре, жизнена е и енергична. Знам, че е доста малка за тази възраст, но лекарката ми каза да не я сравнявам с децата живяли в нормална среда от самото раждане.
Нека другите майки-осиновителки да споделят как е било с техните бебчета... В тази тема нагоре някъде прочетох, че бебето е натдало към 2 кг първия месец... силно се надявам и при нас да е така... ще се радвам и на 1 кг Simple Smile

# 29
  • Русе
  • Мнения: 212
paty_paty и моето слънчице не искаше вода,но виж чай от лайка... става като жабче.За теглото не се тревожи - нали се сещаш,че тегло и ръст вървят в някаква пропорция.Ще се учудиш колко неусетно грижата и любовта ти ще направят чудеса и ще наваксате пропуснатото.Моето бебче се движи средно с по килограм на месец и след шест месечна семейна грижа вече е в средните стойности за възрастта си.Само не прави грешка да се сравняваш с някого - просто вие си имате вашите темпове.Успех!

Общи условия

Активация на акаунт