Осиновеното дете в къщи - месец първи

  • 12 612
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 123
Пиша тази тема в чест на едни от най-близките ми приятели, на които предстои да осиновят сладко момиченце на година и малко. Като оставям без коментар факта, че здраво, право дете е било гледано в институция година и 3м, без да бъде предложено за осиновяване до този момент, трябва да отбележа, че живота в дома, предполагам вече е дал своето отражение.
Осиновихме Никола доста по-мъничък, за да мога да съм докрай полезна на приятелката ми със съвети – какво да очаква, как ще реагира детето, когато смени дома си, как ще приеме шока, как ще се адаптира.
Когато осиновихме сина ни, имах огромна нужда някой да ми каже - „Ако детето реагира така, това означава че ...., и ти трябва да направиш това...“. Имах хиляди въпроси, на които майките около мен не можеха да отговорят адекватно, защото техните деца не бяха живели и миг в институция. Отговорите на всичките ми различни въпроси звучаха по един и същи начин „Няма проблем, ще го израсте и ще му мине – всичко се забравя“. За всички пишещи тук е ясно, колко е адекватен подобен отговор.

Предлагам ви следното – нека да се опитаме – максимално сбито и кратко, без емоция и драма, да опишем според нас най-важните проблеми на децата ни, породени от живота в институцията и как сме ги преодолели. Как премина адаптацията им. Аз бих дала половин царство, ако имах нещо подобно под ръка, когато се появи Никола.
ДарЗаМен е описвала много конкретни проблемни случки, и нейното решение за тях, от началото на съвместния им живот с Иринка, ако са събрани на едно място, ще е неоценима помощ за бъдещите осиновители.
Ако Теа се включи с коментари, ще бъде страхотно
Разбира се, съзнавам, че всяко дете е различно и индивидуално, че универсални рецепти няма, но съм убедена, че темата ще е полезна.

Моля ви нека се опитаме, тази тема да бъде  максимално конкретна и практически полезна за всяка една от нас.

Започвам аз:

Никола - престой в институция -  7м и половина.


Общо състояние:

Проблем- първата седмица не издаде звук - нито плач, нито смях, нито гукане. Пускаше
само криви усмивки.
Преодоляване
Изпълняване на железен почасов режим, изпълнен с обичайно повтарящи се действия. Всяка сутрин, обед и вечер нещата, местата за игра и разходка, миризмите, гледките са едни и същи. Детето общува с не повече от 5 души постоянно. Много гушкане, люлеене на ръце. Важно за мен детето да свикне да бъде докосвано, милвано, да има чест телесен контакт. Гушкам го голичък, милвам телцето, опитвам с лек масаж, само ако му е приятно. Често говорене с тих глас, вкл. монотонно четене на книжка (при нас беше приказки за джунглата), дори не е важно да е детска, въпросът е да свикне с постоянния глас. В първия момент, когато детето реагира и издаде звук и загука, се отзовах моментално. Пак много спокойно, усмихнах се, погалих го и заговорих тихичко.
Важно за мен беше да оставям детето и да си почива от мен, от звуци, от картини. Не съм го засипвала в началото с играчки и пр.

Проблем- детето е унило и омърлушено, спи под час като войник
ПреодоляванеСледвам режима, наложен от самото дете, той и без друго е железен. Пускам тиха музика, занимавам го  с цветни играчки. Много гушкане и целуване, ама много, то слава богу друго и не ти се иска да правиш.  В началото по главичката и челцето, първите дни, гледам да не го целувам право в лицето. Мисля, че трябва да се уважава телесната неприкосновеност на детето и да не го гнявим нон стоп безразборно. В началото, поставям детето да седне в мен и го гушкам от към гръбчето. Целувам го по главичката, вратлето, раменцата. Говоря тихичко непрекъснато.  След седмица или две, след като съвсем се отпусне си позволявам гушкане лице в лице и целувки по лицето. Още в самото начало много успокоява плътна прегръдка, в която детето е гушнато отпред - лице в лице, но главичката е  на рамото ви, галене по тила и гръбчето.
Всеки път щом се срещнат очите ни – изразявам много ясно тиха, радостна емоция.

Проблем -  изоставане в двигателното развитие - не може да сяда, телцето е отпуснато, трудно се преобръща, мускулите са като кашкавал
Преодоляване
Викане на специалист рехабилитатор в къщи за оценка на двигателното му развитие и назначаване на евентуални упражнения при установено изоставане
В момента, в който рехабилитацията стане излишна се прекратява. За да влезе във форма, на Никола му бяха необходими 3 седмици по 2 сеанса с рехабилитаторка и разбира се всеки ден упражнения в къщи, под формата на игра.
Последва записване на плуване за бебета. Постоянно повтаряне на упражненията във вода.

Проблем -  не може да яде с лъжица
Преодоляване
След неуспешен опит за хапване с лъжица още първия ден , реших да не го насилвам с нищо. Първата седмица пиеше само от шише, докато посвикне с новостите. После започнах хранене с лъжичка, както си е по книгите за бебета.

Проблем - не е ясно с какво е захранено - от дома имам  твърде противоречива информация
Преодоляване
След еднодневен стрес и куп грешки, започнах класическо захранване все едно не е бил захранван изобщо до този момент.


Кризисни моменти през първия месец

Криза - първа разходка с количка - шок и ужас. През първите няколко разходки, детето е замръзнало от ужас, не се оглежда, гледа право напред и е доста напрегнато.
Преодоляване
Първите разходки са кратки, по едни и същи маршрути, по възможност без много хора, коли и силни шумове. Количката ми е с местеща се дръжка, така че в началото детето ме вижда праз цялото време. Периодично спираме да се гушнем и да го погаля.
Постепенно разходките се увеличават, мога да преместя дръжката на количката, така че детето да пътува с гръб към мен и да си гледа свободно, без да ме вижда.

Криза -.Детето изпадна в истерия при идването на рехабилитаторката у дома. Вида на бялата престилка, според мен начина на докосване и събличане, както и миризмата на болница го докараха до истеричен рев, посиняване и гърч.
Преодоляване
Масажа се прекратява, в момента, в който на детето му стане неприятно. Аз го гушвам веднага и не го пускам докато не се успокои. Жената си тръгна моментално.
Втората рехабилитация направихме у майка ми - различно от в къщи място, хем познато, хем не мирише на болница. Нататък при процедурите, рехабилитаторката е без бяла престилка, а с моя широка риза.


Ако се сетя още нещо, ще добавям тук

# 1
М., осиновен  на  10  месеца
Месец  1       - на  10  месеца   не  си  дьржеше   главата  изправена    не  можеше   да  сяда      след  седмица   без  рехабилитатор    и   седеше     и   си  дьржеше   главата  изправена             за   месец  и  наддаде    2кг   

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:30 от wa_wa

# 2
  • София
  • Мнения: 533
БРАВО, Fussii   newsm51

Ще коментирам по-нататък, ти си казала толкова много и толкова важни неща!!!

# 3
  • Мнения: 1 652
Б.
Осиновен на 8 месеца- точно.
Предварителна информация - недоносен, роден 1,550 кг. Бил в кувьоз месец и половина . Не е обдишван. Лекарства не са му давани. така, че престоя в институцията е около 6м и половина.
Първи впечатления- много усмихнат, слънчев, толкова лъчезарен. Смее се с глас. Стои отпуснат в паячето, има петно на темето отзад- косичката, не може да сяда, но мускулатурата не е отпусната. В дома е правена гимнастика на детето, към него е имало прикрепена сестра.
Мнението на моя приятелка детски лекар- когато го прегледа беше, че е много добре оформено бебе в много добро състояние. Обгрижвано добре. Имаше шум на сърцето- който  отшумява.
Първите дни у дома.
Първата нощ - спа, като агънце.  През деня - гледа уплашено, кротък. Спинка, храни се добре - детето има режим и беше научено да стои само. Продължава да се усмихва на гостите, когато дойдат и го закачат, смее се от сърце на хората. Когато остане сам не роптае. Много скоро се научи да сяда.
Можеше да яде с лъжичка. Имах подробна информация с какво е захранен. Получих и съвети с какво да храня детето. Мина без проблем на млечна кухня.
Бил е разхождан с количка  в дома и на разходка реагира много добре- весел, доволен- както всяко дете- искаше разходка. Бях посъветвана, че бебето трябва винаги да вижда майката, когато е още бебе в зимната количката / не споря, че е правилно/ и може би затова беше много спокоен, доволен  на разходка.

Много бързо се адаптира и емоционално и физически. Имаше малко да наваксва.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:30 от wa_wa

# 4
  • Мнения: 358
Д.
Осиновена на 4м и половина
Недоносена - родена 1650кг. Била е в кувиоз почти 3 месеца. Когато нашето слънце дойде в дома ни беше с размерите 5кг и 44см.  Може да се каже че почнахме от самото начало като при новородените. Не си държеше главичката изправена, имаше нужда от много гимнастика и имаше голямо петно без косичка от залежаването. Адаптира се доста бързо у дома. Спинкаше и се хранеще като по часовник. Много бързо прие новото АМ и добре го понесе.За един месец наддаде 1,100кг. С разходките също не сме имали проблем. Малко по-малко се научихме да си държим главата изправена, да сядаме, да ядем с лъжичка и естественно на много дяволиики. Не съм имала помощ от баби и сами с таткото си я гледаме. Голяма помощ ми бяха съветите в Бг-мама. Различното при нас беше че с ваксините започнахме на 6м. и всичко свързано с развитието на детето при нас е с два месеца по късно/коригирана възраст при недоносените/.
 

По повод храната и дневен режим - от дома получих само режима на хранене и сън. Храната и  АМ с което ги хранят беше от помощи и не се намира по нашия пазар. Направих консултация с педиатър и аптекар кое е най-доброто АМ /тогава беше Аптамил/ и с него започнахме.
Ние все още изпадаме в ужас при вида на бяла престилка.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:30 от wa_wa

# 5
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Б.   Осиновен на 1 год.Роден с малоформация,заешка и вълча уста(цепнатина на устната и небцето.)Раждане нормално,роден 3 кг.
На годинка тежеше 8 кг.Не можеше да произнася никакви звуци,имаше специален режим на хранене.След операцията по затварянето на небцето,имаше вероятност да ползваме услугите на логопед,не се наложи.сама се впрегнах и упражнявахме заедно изговарянето на звуци,думи а по-късно и изречения.Не можеше и да се застоява прав.На годинка и 1 мес.вече вървеше.
Режима на храненето и спането го променихме след около две седмици престой във къщи.
Първата нощ у дома,спа непробудно.След това отказваше да заспива сам в кошарата,биваше разнасян от мен или от татко си на ръце гушнат докато заспи.След може би три месеца,човечето разбра,че вече може да се успокои и сам заспиваше в кошарата си.
Разходките ни бяха,с носене на ръце,категорично отказваше да се вози в количка.Купих ме колело тип-рикши,в него му беше интересно и нямахме проблеми.

От непознати се плашеше,бягаше и не искаше да контактува със деца.
П. Осиновена на 6 месеца.Родена 2.400кг.
Не можеше да се застоява седнала въобще,не произнасяше никакви звуци.Месец след това,спокойно започна да стои седнала и да се изправя придържайки се за кошарата.На  8-мият месец стоеше права без да се подпира за секунди на 10 месеца проходи стабилно.
На годинка изговаряше доста думички.
Режима на хранене и спане променихме,две седмици след престоя и във къщи.Возеше се във количка без проблеми,но отказваше да спи във нея.
Първата вечер спа непробудно.След това почти всяка вечер приблизително по-едно и също време се буди за вода,Това продължава и до ден днешен.
Винаги е била контактна,свикнала е да е заобиколена от много хора,дори и непознати.Обожава децата,а най-вече бебетата.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:31 от wa_wa

# 6
  • Мнения: 61
Страхотна тема! Ще ми свърши много работа. Аз кандидатствах за приемна грижа и очаквам по-голямо детенце,на около 3-4 годинки. Макар,че сте писали повече за бебета,много от нещата смятам,че са приложими и при други деца,расли в институции.
Благодаря!

# 7
  • Мнения: 2 722
Месец първи - хм  newsm78
Имам лист хартия, но който пише часове - ставане, хранене, лягане, ставане, хранене, лягане.
Имам медицинска извадка - здраво, захранено....
Няма инструкции за употреба.  Wink
Пише възраст година и половина /респективно 9 месеца/, гледам деца на приятелки - ми нещо не е така.
Това, съчетано със стреса от факта, че поемаш така леляната отговорност за малкото същество са в състояние да ни докарат до лудост.
Лични изводи за първия месец престой:
Спане - при поискване - детето първоначално се води от режима, които е следвало преди това, постепенно си изгражда нов режим съобразно нуждите на организма и в съответствие с дневните нови шумове, съпътстващи вече живота му.
Хранене - в бетонен режим, като захранването дори и при Милен /на 1,6/ започнах от начало - не приех на доверие захранването от дома.
Детска количка - не е истина колко много ги беше страх и двамата от този уред за инквизиция. Много игра и ползване на количката не по предназначение, докато влезе в употреба за разходка.

Голяма грешка която аз направих, а може би и вие правите - бърз опит за наваксване с играчки.
М. три-четири месеца поред се опитваше да изчовърка картинките от чаршафа си. Най-любимата играчка му беше 10 литровата бутилка от минерална вода с три ореха в нея. С останалите играчки мога да отворя детски клуб.

Наваксване на ваксините - поправимо е - няма място за притеснение.

Здравословно състояние и студоустойчивост - може и да е индивидуално, но и при двамата /в различни домове са били/ се забелязва трайно предпочитание към по-хладни помещения и неспокоен сън при по-висока температура. Използвах тази им студоустойчивост за да ги закаля, а не наложих прочетената в дебелите книги температура за отглеждане на деца. /всъщност, опитвах се и с двамата по една седмица и се чудех що не спят, въртят се и се тръшкат - всичко си дойде по местата, като намалих температурата. Сега моржове и пингвини са добре дошли у нас/

Стана дълго - пак ще се включа.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:32 от wa_wa

# 8
  • Русе
  • Мнения: 212
Наистина във физическо отношение нямахме проблеми.Н. беше на шест месеца и се обръщаше по коремче ,дори правеше много сладички опити да пълзи.От дома ни дадоха лист със дневен режим,но той бързичко си остана само лист хартия-детето имаше други виждания по въпроса.Количката беше нещо ,в което стояхме около минута и се извиваше на мост-решение разходки на терасата за 5-10 минути.Първа разходка в полу - легнало положение и много приказки от моя страна-след половин час заспа.Играчките-потресох се -даваме три броя -две гумени  и една гризалка - загребва с ръце и ляга върху двете гумени,за да играе с гризалката/така една седмица/.Вълчи апетит и супер скоростно изяждане,тревога че ще хукна да храня някой друг-решение паничка  с дръжка,която той държи.След два месеца вече пуска паничката и си играе с пръстите ми и забавихме темпото до нормалното/според моите виждания/.Паника от мивката в банята-решение повечко мокри кърпи и при всеки удобен случай наблюдение как тате или мама си мият ръцете и очите-вече позволява да измием очичките. И аз ще се включа,ако се сетя за нещо друго.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:32 от wa_wa

# 9
  • Мнения: 1 843
Тази тема е много добро хрумване.

Ще се опитам да възстановя този първи месец, но предупреждавам от сега, че така реагира Ирина. Възможно е друго дете на нейната възраст да реагира различно, както и, че няма непреодолими ситуации. Просто някои искат повече време.

И., осиновена на 4 години и 1 месец; престой в специализирана институция - от третия ден след раждането си.

1. Контактите още в периода на опознаване са трудни. Тя е затворена и отблъсква опитите ни да се доближим, във всеки един аспект.
Пее песнички, макар почти да не се разбират думите, мелодията е ясна.
Все пак, след месец редовни посещения, тя прекарва с мен повече от два часа, на фона на началните ни 15 минути. Доближава ме, позволява да я докосвам, усмихва се.
Но предпочита баща й (бъдещия) да я носи.
Какво правех: Не я насилвах да стои и миг повече от желаното от нея. Ако времето бе недостатъчно, просто влизах в групата с нея. Говорех й независимо, че тя даваше вид, че не ме слуша. Рисувах, разказвах, наблюдавах какво буди интереса й.

2. Влизането у дома беше травматично, макар по пътя тя да беше много щастлива и усмихната.
Миг след прекрачването на прага, започна да плаче и надава безутешни писъци, викайки: Дома, дома...
Какво ми идеше да направя: да ревна и аз...
Какво направих: Пратих таткото с нея навън и звъннах на Теа. Тя се опита да ме успокои и да ми даде един практичен съвет, който по-късно използвах: терапевтичната прегръдка.

3. Плаченето продължи със седмици, почти непрекъснато, само интервалите ставаха все по-голями.
Какво правех: Гушках я и й казвах, че е нормално да й е мъчно, да си поплаче, че аз съм до нея и винаги ще бъда до нея и т. п. успокоителни думи, но и давах да правото да страда за изгубения живот. Единствения, който познаваше.

4. Спря да се храни. Отказваше всякаква храна.
Какво направих: Реших да не я насилвам, но когато почти пет дни не беше слагала храна в устата си, се уплаших наистина. Тогава взех един банан, нарисувах му лице, папионка и ръце и го оставих до нея. След малко ядеше...
Освен това, понеже продължаваше да плаче по-рядко, когато сме навън, ходехме много на разходки и винаги носех раница със сандвичи, нещо сладко, сок и вода. Докато ходехме, често проявяваше желание да се храни... вървешком.
Не познаваше вкуса и името на много храни. Постепенно привикваше към нещо и искаше само него, отказваше всичко непознато. До ден днешен се учим да дъвче месото.
Давах й да опитва от всичко с уговорката, че само опитва, ако не й хареса, ще го изплюе веднага и седях с шепа до устата й. До ден днешен е така с новостите.

5. Спеше зле, буйствайки. Първите дни по режим от "дома". Лягане в 20.00 и ставане в 5.00 - 6.00. После започна да измества този режим. Оказа се, че детето е от късно лягащите. Правеше много забавно нещо: искаше да си ляга по 50 пъти дневно, след две минути ставаше и казваше - наспах се. Решихме, че така изпробва свободата да го прави, когато си иска.
Първата нощ се събудих от странен шум и така открих как бясно се върти.
Какво направих: Уплаших се страшно. Не знаех какво й е. Помислих си, че нещо й става, докато не видях, че е с отворени очи...
Лека полека, с разговори разбрах, че така се е приспивала.
Месеци наред спях с едно око и ухо, държейки ръката си на главата й. Щом започнеше да се върти, я галех. После разбрах, че това не зависи от притеснението й или друга емоция, а просто е рутинен навик, който я унася. Спрях да я тормозя и даже го обърнахме на шега. Сега я пазаря с хитрост: иска дълга коса, а с въртенето й се оплита страшно. Но знам, че надали ще отшуми скоро. Както тя казва: Така съм свикнала.

6. Говорене: с изненада установих, че детето не е просто мълчаливо, а не умее да говори. Имаше крайно малко думи в речника си, а други беше научила неправилно. Месеци наред само аз я разбирах.
Какво направих: не спирах да й говоря. По цял ден у дома говорех, дори и мислите си казвах гласно. Упражнявахме се на срички, обръщайки го на игра. Четях й книжки, към които тя не проявяваше никакъв интерес, но аз упорито четях, докато не започна да се заслушва лека полека.

7. Двигателно развитие: подобно на дете на годинка и половина. Вярно, тя е дюстабан от най-тежките, но въпреки това, падаше на всеки десет крачки, за тичане и дума не можеше да става.
Какво направих: много разходки, оставих я да тича, да пада, да се ожули, да става и само няколко месеца по-късно беше неузнаваема. При всяка възможност да ходи на пясък или трева (тревата по-рядко, заради кърлежите) я събувам боса да ходи колкото може повече.

8. Вода: Страх от водата и банята. Писъците " Не, студено" ме наведоха на някои мисли...Изпадаше в паника от душа.
Какво направих: Няколко седмици се къпахме като на село, с канчета и легени. Лека полека, включих чучура... Влизах с нея и го обръщахме на игра с пяна и вода. След около месец, пуснах душа и вече не я беше страх.

9. Отказваше да пишка на друго място, освен в гърнето у дома. Изпадаше в паника и плачеше.
Какво направих: Пишкахме навън. Тундра болшая, казват...

10. Познаване на света: Това беше едно от най-големите предизвикателства за мен. Започнахме почти начисто. Като база на знание имахме само: "дома", лелите и много малко други понятия. За сравнение - може би двегодишно дете расло в семейство знае приблизително толкова, може би и по-повече.
Какво направих: Обяснявах. Говорех. Друго решение няма.

11. Страхове: Всичко извън "дома" я плашеше. Страха беше наш спътник дълго време. Шумове, хора, животни, коли, сгради, всичко извън четирите стени, беше страшно.
Какво направих: Нищо, бяхме винаги с готовността да изоставим дадено място или събитие, ако това предизвика страх в нея, както и редовните обяснения и говорене.

Ей, затова не исках да почвам, опитах се да бъда кратка...  Embarassed

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:32 от wa_wa

# 10
  • Мнения: 2 722
Вълчи апетит - познато.
Давам мое си чисто лаишко обяснение.
Храненето е емоция, храната се възприема не само вкусово а емоционално. Нашите деца са гладни за емоции. За това ядат като невиждали, дори когато коремчетата им са пред пръсване. При М. глада трая около година и половина. При Д. продължава - като позатихне - ще пиша.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:33 от wa_wa

# 11
  • София
  • Мнения: 9 517
И. - осиновен на 2 г. и 10 м. Престой в институция - от раждането.

Кучето - Ден първи - той тръгва с голям кеф от дома, но стигайки в къщи се сблъсква с кучето - голям рев - той реве и майка му реве, на почивки. Когато кучето лежи няма проблем, когато тръгне да се разхожда обаче, истерията е пълна.
Какво направихме: Оставихме нещата така, баща му започна да го учи да гали кучето, до сега само той му дава гризинки за награда. Резултат - три дена по-късно не му обръща внимание, три месеца по-късно са големи приятели. Междувременно имаше опити да го срита, да го удари с топката, да го нарани. Обясняваме, че е живо същество и не трябва да се държи така с него - не помага, баща му му се скарва - помага и вече не го прави.

Говоренето - когато го видяхме за първи път детето знаеше три думи - "да", "не" и "няма". Постепенно трупа речников багаж. На края на първия месец направи първото си елементарно изречение. Борим се с проблема.

Нощно напикаване и най-вече наакване - спря от самосебеси - обяснихме му, че е голям и не трябва да го прави повече и лека-полека спря. Трудното беше да махнем памперсите - той ги чувстваше като някаква награда или преимущество - явно са им слагали памперс само в специални случаи, но го убедихме, че е голям, а големите деца не ходят с памперс. Изобщо добре, че ни е добро детето, че...

Яденето - отказва да яде каквото и да е, освен хляб и солети. Пробвам дори с детска кухня, може да е подобна на кухнята в дома - отказва. Справяне с проблема - баща му го убеди, че трябва да яде. Не знам как, но Исак има огромно доверие на баща си. Детето не дъвче, а само гълта храната (не важи за хляба и гризинките), това води до повръщане, когато има по-голямо парче. Аз, застанала срещу него дъвча с отворена уста и повтарям дъвчи като мама, дъвчи като мама. Първо дъвче с предните зъби, после започва и със страничните. До ден днешен свинското, като е по-сухо, го складира в бузите - тук даваме по малко и командваме гълтай, докато видим празна уста. В дома беше най-ящното дете с огромни бузи, у дома започна да предявява претенции и вече няма огромни бузи. Нищо, аз и без това не харесвам огромните бузи. Хлябът лека-полека го ограничихме и вече и сам не го иска, иначе в началото за хлебче умираше. Сам отказа шоколада, когато му дойде в повече.

Режимът - спазваме режимът от дома горе-долу, като изместихме вечерното лягане за 9-9,30-10 часа, в зависимост от това, кога почва да търка очите. Има дни, в които не го слагам да спи следобяд, но това го притеснява, различно е и той не се чувства добре.

Пишкането - това беше най-трудното - първо на гърне, като го питахме постоянно. Не правеше разлика между пишкане и акане - двете му бяха еднакви. После спряхме да го питаме, два дена стиска от ставането сутринта, до лягането на обяд (понеже тогава го слагаме на гърнето) и от ставането следобяд до лягането вечерта. Как се справихме - давахме му да пие много вода - напишка се няколко пъти, но после започна да си казва. Как минахме на тоалетна - купихме от тези, скъпите шарени стълбички - много му хареса да е самостоятелен и да може сам да си я слага и да прави, каквото и когато си иска. Проблем - по едно време ходеше до тоалетна през 10 минути  Simple Smile. После започнахме да се учим да пишкаме прави - отказваше да си държи пишката - около месец пишкаше така, но после започна да напишква гащите - казахме му, че пишката му вече е много голяма и трябва да я държи като пишка (дано не съм му направила някой проблем на детето) - с голям кеф започна да я държи, но от начало я стискаше зверски и нищо не ставаше. Сега няма проблем - сам си отива в тоалетната, пали лампата, пишка или ака (в зависимост от случай), вика да го забършем, като трябва, пуска си водата, гаси лампата и си взима бонбон за награда  Mr. Green. Кое помогна най-много - ходеше с баща си в тоалетната винаги, когато той пишкаше и виждаше, как го прави той.

Бариерата - всеки път, когато се опиташ да му направиш забележка и/или да говориш сериозно с него за нещо, което трябва да прави, той пуска бариерата. Измъкване от дупката няма - само трябва да го оставиш на мира и той сам излиза от там, но не помни нищо от това, което сте говорили. Как се справихме - не сме, като се справим ще пиша. Само бариерите понамаляха, но не защото той се промени, а защото ние спряхме да се опитваме да говорим с него, а просто казваме - нещата трябва да станат така - това го разбира, ама аз не съм привърженик. Явно за сега ще го караме така.

Лъжите - постоянно лъже - или защото не разбира, какво го питаш, или защото не иска да ти отговори, или за да ти угоди и да ти отговори това, което искаш. Любимото му е да повтаря последните ти думи - обикновено те са отговора на въпроса, който задаваш. Не сме се преборили - учим се кое е лъжа, кое истина. От време на време сам казва, че лъже, като го попиташ, от време на време не. Учим се, че като не знае отговора на някой въпрос трябва да каже "не знам", че не всеки въпрос има отговор - това не го разбира, но аз съм тъпа, но упорите. Като го преборим ще пиша.

Забравих - смученето на пръста - започнахме да се мажем с горчив лак - резултат - пръстът не е деформиран при нокътя като преди това, за сметка на това е направо до кръв изяден в по-горната му част. Говорим всеки ден преди лягане да не се смуче - той казва да и отново го прави. Лепихме лепенка но не на пръста, ами с нея залепяхме пръста за ръката - в резултат не смучеше пръста, но му се обели кожичката на ръката и спряхме, той естествено пак започна да го смуче до кръв. Как се преборихме - баща му не издържа и му се скара, каза му че големите мъже на правят така. Спря. Още не мога да разбера, как успява баща му да го убеди в толкова много неща. Май това се нарича любов  Wink. Малко спам - аз му казвам "Обичам те", а той ми отговаря "Ама аз обичам тати"  Mr. Green

Стига толкова за сега - имаме и други проблеми, но по-нататък като имам време, че започнах да приличам на Мара оплаквачката вече  Laughing

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:33 от wa_wa

# 12
  • Мнения: 2 722
Чета написаното и се сещам и аз разни работи, та често ще се включвам.
Бариерата - когато се опитвах да направя на Милен забележка - той забелваше очи и врътваше поглед по тавана. Нещо като - "говори на шапката ми".
Премахването на бариерата - винаги когато говорех с него или исках да му покажа нещо слизах на неговата височина /или го гушвах до нивото на очите ми/ и така комуникирахме. Лека полека започна и той да гледа в мен като общуваме. Малко по-късно започна да ме хваща за брадичката, за да гледам в него докато ми говори.
Самоуспокояване и удари в решетката на креватчето - при Митко все още е характерно при заспиване. Разликата е, че вече се полюшва ритмично /което до някъде е породено и от музикалността му/, но в началото местеше леглото до средата на стаята. При нас ръчичка на главата не помогна - просто тапицирах леглото от вътрешната страна и изчаках да израстне периода на неистовото лашкане. Когато се опитваш да го успокоя с галене, той скачаше в леглото и отказваше категорично да заспи, а понеже му се спеше киселееше.

# 13
  • Мнения: 2 123
Да и аз се сещам за други работи

Проблем - страх да бъде докосван по лицето
Проблем си беше, защото от дома го взехме с жестока хрема и конюнктивит и трябваше да му чистя непрестанно носа и очите, а детето очевидно се страхуваше.
Преодоляване
Не прекалявах с чистенето. Основно правило - не насилвам детето за нищо. Докато почиствам носа и очите - говоря тихичко и пея, люшкам го. Накрая винаги казвам браво и следват много целувки.
Постапенно с времето този страх отмина

Проблем - смукане на пръст - ПОСТОЯННО  #Cussing out
Смучат се двата пръста на едната ръчичка. Другата ръчичка си играе с косата или с косата на мама, щото е по-дълга. Смуче ги постоянно, но основно преди заспиване и когато му стане скучно
Преодоляване
Всички използвани от мен техники претърпяха пълен провал

Последна редакция: пн, 21 яну 2008, 11:29 от Fussii

# 14
  • Мнения: 2 722
А, да Фуси е права - целувките лекуват всичко.
/само да не се сетите за един мноооого стар виц/  hahaha
страх от вода/пристрастеност към вода - минах с двамата и през двете ситуации. М. не даваше да се намокри, за къпане да не говорим. Къпех го гушнат в мен, писъците му огласяха софийското равно поле. Не съм го насилвала, но все пак това е нещо, без което не можехме да минем. Първите месеци - само къпане гушнат в мен, после стъпил в леген, коритото стоеше като играчка в детската стая за да види че не хапе. Мина повече от половин година докато се престраши да се изкъпе - а дори и сега като му сипя вода на главата реагира негативно. Но пък ходи на плуване, което си е напредък.
Д. не мога да го извадя от водата - той е пълна противоположност на М.. Рева и истерията при изваждане от коритото са достойно оценени от съседите по микрорайони  Mr. Green За момента терапията все още е успокоително гушкане и много песни от моя страна, защото иначе ще изгние в коритото, ако му угодя да не го вадя от водата, докато не се наиграе.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:34 от wa_wa

Общи условия

Активация на акаунт