Как да предпазим децата от болести - психологически подход

  • 19 196
  • 220
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 414
прехвърлям няколко поста от "заразната" темата:
още преди да науча за ГНМ смятах, че децата боледуват в ДГ, защото се отделят от майка си и преживяват стрес. когато свикнат с градината, спират да боледуват. сега картината ми е по-ясна от преди, благодарение на темите за ГНМ, за което съм изключително благодарна на всички превеждащи и активно участващи/аз май повече чета и по-рядко пиша/.
мисълта, която ме гризе напоследък е Как помагате на децата си да се справят с конфликтите? Как ги учите да приемат нещата по-леко?
аз лично изпадам в отчаяние напоследък Embarassed ето сега на Ния баба и е тук и тя не ходи на градина, а се гледат вкъщи. ами полудявам като чуя неща от сорта "трябва да се храниш, защото ще се разболееш"/детето никога не е било злоядо или капризно и си се храни съвсем добре/, "не плачи, че мама и татко ще се притеснят и няма да могат да работят", "ела да спиш при мен, че само риташ майка ти, а тя трябва да пази бебето и не може да спи"....аз обяснявам, моля, разяснявам, таткото директно вдига скандали, ама жената не вдява. тя просто има такъв стериотип на общуване с деца. като прибавим и факта, че е детска учителка, става ясно, че ние непрофесионалистите нищо не разбираме и не можем да и се опрем на малкия пръст, уф Sad притеснява ме, че и в ДГ малко или много този стериотип се повтаря...чувствам се безсилна вече. не искам на детето ми да се вменяват чувства като страх от болести, вина или че не бива да плаче. винаги съм я насърчавала да изказава чувствата си, било с плач, гневни изблици или радостни възгласи. не искам да трупа в себе си неизказани емоции...
ох, оплаках се Embarassed всъщност исках да помоля да споделите как помагате на децата си да са в мир със себе си.

# 1
  • Мнения: 4 414
Agneshka, и мен много ме "човърка" този въпрос. Това е другият (и може би по-важният) момент - как да научим децата (а и себе си) да се справят с конфликтите...

Като начало ще ти кажа, че изцяло съм в подобна ситуация по отношение на това, което се внушава на детето. Баба му (медицинска сестра) живее под нас. Ако се закашля, тя е на вратата със сиропите. Ако я изгоня, идва след малко пак. Репликите "Изяж си супата, за да не се разболееш", "Не ходи бос, че ще те заболи гърло", "Дай му на това дете Панадолче, какво го мъчиш с тази температура" и т.н. се сипят непрекъснато. Да не говорим за любимите ми "Не плачи, мъжете (големите деца) не плачат", "Искам да си послушен. Децата слушкат." и куп други. Същото е и в детската градина.

В резултат, колкото и да ми е неприятно, все по-често чувам "Мамо, болен съм. Трябва да ми дадеш лекарство". Лошото е, че особено Никола е голям инат, и е изключено в такъв момент да се впусна в дълго обяснение...

Май всичко, което правя, се свежда до говорене, говорене, говорене. Използвам всеки удобен момент да обяснявам как болестите не са лоши; те идват, когато тялото има нужда от тях, и си отиват, когато са си "свършили работата". Изобщо много разказвам за тялото и за как то може да се справи с почти всичко. Някои техники взаимствах от Кехоу, книжката му, която е за деца. Напр. като имат раничка, което обикновено е придружено с истерия за лепенкааааааааа, след 3 дена махаме лепенката и се възхищаваме как тялото само е излекувало раничката. Като спрат да кашлят, без да са пили лекарства, отбелязваме този факт заедно.

Май и аз повече се оплаках, отколкото написах нещо смислено...

# 2
  • Мнения: 4 414
Мир, какъв мир Tiredот една година такова чудо като мир у дома не съществува!
В ДГ са му казали да яде, че да му станат големи мускулите Close hahaha
Обяснявам, че от много ядене може да станеш дебел, но не и да имаш мускули! Мускулите се правят с гимнастика, упражнения, спорт!
На тях 300 път им казах, че ако не иска нещо да не яде да не го насилват...ма няма, мускули щял да прави!
Детето се обърка сега на кого да вярва, на лелите и мускулите или на майка си и спорта?
Сборна група не му се отразява добре! Виждам го в очите му вечер. Вече в сборни групи не ходи.

# 3
  • Мнения: 3 506
Еееех, Afrodita, ти не знаеш ли за съществената роля на животинските протеини в изграждането на мускулна маса  Mr. Green

А насилственото ядене в ДГ се опитвах дълго време да го реша - не и не - директорката приемаше лично всеки отказ да се опита / изяде някое ядене. Накрая детето си го реши само. Наскоро го разказвах в друга тема... Накарала го нещо да опита насила, той изял една хапка и повърнал. Добре и е дошло, като не разбира от дума Mr. Green После за пред мен имаше друга версия, разбира с. Мисля си обаче, че занапред ще са по-внимателни, след като им се е наложило да позабършат  hahaha

Всъщност ние май забихме по-скоро в насока "Как приемат децата ви различните ви възгледи по здравните въпроси"...

# 4
  • Мнения: 5 500
децата боледуват най ве4е в градината.ПОсле иzведньж спират.Да не би да няма ве4е вируси и бактерии или са станали желеzни среЩу тях?
Е, ти не знаеш ли защо боледуват децата в градината Flutter
защото водят деца, които са болни и се заразяват
и това ще е така докато ходят на градина и защото са малки и
не са изградили "здрава" имунна система
и не са изкарали всички възможни болести (добре било да се разболяват в ДГ от всичко)
след това стават устойчиви, имат имунитет и не се разболяват...или поне по-рядко hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha

# 5
  • Мнения: 417
Моят подход когато дойде детето и ми каже "мамо болна съм, лошо ми е " е да отговоря, "голяма работа ей сега ще се оправиш" и да не съм притеснена от това /бязхаберна съм страданието му както казва .
Моят син когато е болен не яде /а иначе е направо всеяден/ тоест по това разбираме, че е болен още преди да вдигне температура или каквото и да е друго. Никой не може да го накара да яде преди сам да реши. Има случаи по три дни да е пил само вода. Това е направо ад за бабата, но и тя вече свикна. След това обаче наваксва, като ден-два направо не може да му се смогне. В детската нямам проблем той е при кака си, която е с диабет /групата е специално за такива деца/ и са ангажирани с тези с диабет и това, че аз съм казала "ако иска яде, ако иска не яде и яде само каквото иска" ги устройва и го спазват надявам се.

# 6
  • Мнения: 3 506
Моят подход когато дойде детето и ми каже "мамо болна съм, лошо ми е " е да отговоря, "голяма работа ей сега ще се оправиш" и да не съм притеснена от това /бязхаберна съм страданието му както казва .

И аз така правя. Но колкото повече растат, толкова по-често ми противоречат. Имам чувството, че това, което им приказвам, просто им се отмива от главиците, когато общуват с баби, учителки, приятели... Ето сега при последното боледуване най-редовно си водихме такива диалози:

- Мамо, болен съм!
- Ще ти мине.
- Няма да ми мине, трябва да ми дадеш лекарство.

- Мамо, кашляяяяям. Не мога да дишам.
- Ще мине, Ники, просто трябва да си починеш.
- Не, мамо, трябва да ми купиш сиропче. Моля те, мамо, купи ми сиропче...

Колкото ставам аз по-уверена, толкова стават те по-податливи на копирането на външни влияния. Дали и те ще трябва да извървят моят път....

# 7
  • Мнения: 4 414
Дали и те ще трябва да извървят моят път....
всеки сам трябва да извърви пътя си, но основата е важна...затова толкова се тревожим да им дадем някаква посока, правилна според нас.

съдейки по себе си и приятелите си, повечето хора минават през повече или по-малко саморазрушителен период /в тийнейджърски или малко по-късен период/, но дали ще излязат навреме и цели от него много зависи от това каква основа имат от родителите си...

а във връзка с натрапените фрази...чували ли сте за психо-лингвистичното програмиране?
езикът е пряко свързан с мисловните модели и пряко влияе на поведението, респективна на здравето ни. но ми прави впечатление, че повечето общуващи с детето ми, не си дават сметка за това. в най-добрия случай ме гледат снизходително и отдават тези ми расъждения на факта, че съм филолог Embarassed

# 8
  • Мнения: 163
Наскоро четох някъде, че децата боледуват често през така наречените "пубертетни" фази. Направи ми голямо впечатление, защото се говореше за "пубертет" на 2-3 годишната възраст. Оказва се, че в тези периоди на развитие, имунната система претърпява промени свързани с узряване то и и организмът на детето  е много по-податлив на заболявания. С други думи ДГ не са виновни за разболяването на децата, а тяхното психо-емоционално развитие, и изграждането на естественият им имунитет. Дано съм обяснила добре.

# 9
  • Мнения: 417
- Мамо, болен съм!
- Ще ти мине.
- Няма да ми мине, трябва да ми дадеш лекарство.

- Мамо, кашляяяяям. Не мога да дишам.
- Ще мине, Ники, просто трябва да си починеш.
- Не, мамо, трябва да ми купиш сиропче. Моля те, мамо, купи ми сиропче...
Насаждат им го в градината или някой друг. И ние сме го минали. Аз продължавам с това, че моите ръце са вълшебни и вместо да и дам сироп ще я гушкам и галя и напр. гърлото ще мине по-бързо /защото сиропа му трябва време за се разтвори в стомаха и чак тогава да отиде до гърлото, а така ще стане по-бързо/. Да те успокоя, че май е период и минава. От известно време не са се сещали да искат сиропи и т.н.
Друго инересно нещо искам да споделя. Ние гледаме често да се качваме на Витоша в почивните дни. И така един петък им обяснихме, че ще ходим на планината с шейните. В събота обаче малкия изглеждаше зле, с насълзени очички, не искаше да яде и повърна като пи чай. Казахме, че няма да ходим. Детето след малко дойде и каза "Моля те мамо заведи ме на планината, аз няма повече да повръщам - обещавам". След кратко съвещание тръгнахме. Беше доста студено и аз се притесних. След 15 мин детето върна цвета, зачерви бузите и се заигра в снега. Обядва си нормално и проблеми повече нямахме. Знам, че болно дете трябва да си почива, но имам чувството, че ако не се бяхме съобразили със силното му желание да отиде той щеше да се разболее повече.

# 10
  • Мнения: 3 506
Знам, че болно дете трябва да си почива, но имам чувството, че ако не се бяхме съобразили със силното му желание да отиде той щеше да се разболее повече.

Едно от нещата, които научих, е, че детето много често (вероятно и винаги) знае какво му трябва. И избягвам да се съобразявам с клишета. Поне в повечето случаи, де, имало е и изключения понякога.
Когато имат нужда от почивка - почиват. Ако имат желание да са активни, оставям ги. Ники съм го водила на плуване хремав и кашлящ, разходките изобщо не ги броя, играл е с часове на снега - той рядко има желание да лежи, дори когато е болен  Crazy
Същото е и с яденето. Сами си определят диетата. Като оставим настрана, че е основно на сокове, докато е болен, случвало се е да има разтройство, и да иска диня или череши. Давам му. Случвало се и след като не е ял с дни да поиска да се "захрани" със сладолед - и това давам (макар, че не ми е чак толкова приятно...).
Изобщо, мисля си, че добре си направила Simple Smile
А ситуацията, която описваш, я има почти едно към едно в книжката на Кехоу за деца - там едно детенце беше тръгнало да разболява, но на другия ден трябвало да ходи на кино. Майката му беше казала, че не се разболява, просто е малко неразположено в момента, но утре отиват на кино. Нещо такова. И то, разбира се, било здраво на другия ден.

Agneshka, аз съм чувала и чела за НЛП, но по-скоро като начин за "самохипноза" (казано на кратко). Затова си мислех, че трябва човек сам да си говори, за да се слуша. Не бях се замисляла за тази страна на въпроса - че НЛП може да се използва от други, за да ти влияят... Много гадно това... Какво излиза - който говори най-напоително, него ще чуят... Независимо дали е близък човек, или някой по-далечен...

Последна редакция: ср, 16 яну 2008, 17:44 от Maria.St

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 5 010
За ДГ - и при нас е така - бях забранила да насилват дъщеря ми да яде...ако тя иска да яде, и да яде  само от това което иска. Когато беше в първа група имахме доста проблеми с яденето и след като повърнала веднъж, решили да ме послушат...
Вкъщи никога не ги насилвам да ядат- нито като са здрави, още по-малко като болни. после си наваксват...
Нямала съм случаи да кажат - много сме болни, дай ни лекарство, знаят, че ако наистина са много болни ще ги заведа при хомеопатичката и тя ще им изпише...а те обичат да ходят при нея...макар, че напоследък рядко се виждаме и все по-често си комуникираме по нета или тел.
И аз така подхождам като са болни- "незаинтересовано", болен съм- нищо, ще ти мине...И мисля, че това е правилният подход, детето вижда спокойствието на майка си и то се успокоява.  Peace

# 12
  • Мнения: 8 769
В нашата градина не насилват децата с ядене и това много ми харесва. Само гледат да са хапнали поне малко.
За разболяванията-ми болна тема ми е. Там (в друга тема бяха писала) пищят, че имал малко сопол или се закашлял 5 пъти. Даже една майка м.г. беше обвинила друга (по внушение на учителката), че пращала детето си с АБ в градината, и то заразило нейното дете! Абе пълна лудост!
Какво казвам на децата си, когато са болни ли? Ами нищо, успокоявам ги, че ще им мине, но може и да не е толкова бързо. Аз съм измислила една история за добри човечета, които са в техните телца и лоши човечета, които идват от време на време (от дъвките, вафлите и прочие...промивам малко мозъчетата, ама няма как). Разказвам им как добрите се бият с лошите и как децата трявба да помогнат на добрите-като пият повече вода, като (не)ядат определени храни, като изпият бялото хомеопатично хапче (защото ясно е за всички лекувам ги с хомеопатия) или билков чай, защото там има още повече добри човечета, които помагат на тези в организма им и ги насочват накъде да ходят и срешу кого да се бият и т.н. 
Когато имат Т им обяснявам, че тя е за да изгори лошите човечета, и че скоро няма да им дам от розовото сиропче...
Когато ги боли ухо слагам капки(зехтин) или давам болкоуспокояващо само ако наистина вият от болка; интересното е, че те мразят да им се слагат капки в ушите и търпят до доста силна болка наистина. А сина ми даже и панадол отказва-вие, обаче търпи. ooooh!
Засега така. После, когато поотраснт ще ги запознавам с по-психичните начини да се пазят от болестите.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 249
Я кажете, опитвате ли да спестявате конфликти на децата с вас самите, когато същевременно става въпрос за нещо принципно? Последния път по време на едно боледуване Ради тъкмо беше с "нормална" температура от ден и нещо и  "изпаднахме в конфликт" преди лягане. Разсърди ми се и отказа да го гушкам за заспиване. Бях сигурна, че ще видя "резултата" на сутринта. Е, събуди се с висока температура, а аз се чувствах виновна от една страна, от друга си мислех, че не мога да отстъпвам само за да му спестя конфликта. Понякога, обаче, несъзнателно сякаш го правя и се чудя доколко е здравословно за израстването му, че в дългосрочен план може и да не е и т.н.
А иначе за сблъсъците в градината понякога си говорим, Снощи ми разказа, че един от добрите му приятели нарекъл рисунката му "драскане" и обсъждахме как да му отговори, ако се повтори. Накрая се развесели и каза: "Ще му отвърна -моля, не те разбрах, какво казваш?" Laughing
Говорихме скоро и за завистта, понеже забелязвам, че му става неприятно, когато хвалят друго дете. Трудна му се вижда идеята да се радва на чуждия успех и да е уверен в собственото си "можене"...

# 14
  • Мнения: 3 506
Може да се каже, че когато са болни, съм в известна степен по-гъвкава, т.е. има неща, които при други условия са забранени, но ако се присетят по време на болест, може да направя отстъпка. Но всички те са от списъка на "по изключение разрешимите", т.е. не може да става дума за нещо съвсем принципно - примерно да му позволя да бие сестра си, или да пресече улицата сам (не че не съм го изпускала). Гледам обаче да е с мярка - да не вземат да решат, че е хубаво да са болни... Ако предценя, че нещо е по-скоро глезкане, отколкото наистина се дължи на това, че им е лошо, нищо чудно да изпадна и аз в подобна ситуация...

Също така може да се каже, че когато са болни опитвам да проявявам повече от обичайното си търпение, особено към болния (то и затова понякога се разболява и другия...).

За конфликтите - аз гледам да говорим, когато имат желание да споделят или поне да слушат... Не е много често  Confused

Днес прегледах още веднъж главата за здравето в книжката на Кехо. Намерих още една техника, която мисля, че би се съчетала добре с ГНМ теорията - разговор с болния орган. В книжката беше "Как мислиш, ако крачетата можеха да говорят, какво биха ни казали?". Мисля да го изпробвам следващия път, надявам се да не е скоро  Wink

Другите техники там са по-скоро в сферата на НЛП и аз съм с малко противоречиви чувства. Макар че си мисля тези дни, че след като абсолютно отвсякъде (баби, учителки, другарчета, книжки, филмчета и т.н.) сме заобградени с думи и събития, които програмират децата в посока на масовото мислене, може би не е лоша идея да се противодейства по същия начин, а не само с добавяне на знания...

Последна редакция: чт, 17 яну 2008, 22:11 от Maria.St

Общи условия

Активация на акаунт