От известно време ме терзае проблема правилно ли възпитавам дъщеря си. Попадна ми една интересна книга, благодарение на която осъзнах, че не просто възпитанието, послушанието и контролът е най-важното, за да изградим от детето личност с характер и умение да се справя в света, а също така и човек, с който да бъдем приятел и да имаме доверие и топли взаимоотношения. За това искам да сподяля положителните ми впечатления от книгата на Юлия Гипенреитер - "Как да общоваме с детето". В нея са дадени конкретни модели на поведение и начин на общуване с детето, като е наблегнато на това колко важно за детето и за неговото развитие (а и за близостта в отношенията му с родителя и доверието помежду им) е нуждата от това да показваме обичта си към него и то безусловната обич. Да знае че е обичано винаги и при всякакви обстоятелства, а не защото днес е било добро...
Много бих се радвала ако и други родители са чели книгата и имат вече опит в прилагането на техниките, похватите и моделите на поведени, описани там.
Така например след едно непослушание на моята дъщеря придружено с цупене и сърдито насочване към другата стая, аз реших да и кажа (цитирам по памет) " ... ти сега си сърдита, че не получи каквото искаш ..., но аз много се ядосвам когато виждам децата да се държат грубо с родителите си и да не ги уважават, независимо от причините" , най-неочаквано за мен тя се върна, прегърна ме и ми се извини. Забравих да уточня, че тя е на три години, много е общителна, и умее да изразява мнението си и да настоява за него, т.е. никак не е свито дете, което често води до копиране на реплики и поведение на възрастните, а също и на по-голямата си братовчетка, която е същата щуретина. За това понякога ми е трудно да й настоявам да постъпи както според мен е правилно.
Та така, ако и вие имате подобен опит ще се радвам да го споделите, защото - признавам да се води разговор по описните схеми в тази книга не е лесно, понякога звучи странно, но започнах да се убеждавам че наистина дава резултат.
Хареса ми и идеята за това да имаме авторитетно, не авторитарно поведение пред детето и просто да налагаме своето.
Ами... надявам се някой да се включи.
Много бих се радвала ако и други родители са чели книгата и имат вече опит в прилагането на техниките, похватите и моделите на поведени, описани там.
Така например след едно непослушание на моята дъщеря придружено с цупене и сърдито насочване към другата стая, аз реших да и кажа (цитирам по памет) " ... ти сега си сърдита, че не получи каквото искаш ..., но аз много се ядосвам когато виждам децата да се държат грубо с родителите си и да не ги уважават, независимо от причините" , най-неочаквано за мен тя се върна, прегърна ме и ми се извини. Забравих да уточня, че тя е на три години, много е общителна, и умее да изразява мнението си и да настоява за него, т.е. никак не е свито дете, което често води до копиране на реплики и поведение на възрастните, а също и на по-голямата си братовчетка, която е същата щуретина. За това понякога ми е трудно да й настоявам да постъпи както според мен е правилно.
Та така, ако и вие имате подобен опит ще се радвам да го споделите, защото - признавам да се води разговор по описните схеми в тази книга не е лесно, понякога звучи странно, но започнах да се убеждавам че наистина дава резултат.
Хареса ми и идеята за това да имаме авторитетно, не авторитарно поведение пред детето и просто да налагаме своето.
Ами... надявам се някой да се включи.
) : Ядосан си и се сърдиш, че си тръгваме, а другите деца остават да си играят. Искаш да останеш и ти , а не да се прибираме вкъщи, където ти е скучно! " Дотук добре, веднага започва да ме слуша и се успокоява, НО като продължа с нещо от сорта " Но трябва вече да се прибираме, защото вече е късно" , и пак започва да реве.... та нещо тая 4аст ми куца, ама се учим, може би съм изпуснала конфликта прекалено много...