За стила през годините ни.

Ако щеш вярвай, скоро коментирахме подобни въпроси 
Провокирани бяха от едно приятно, носталгично изживяване
гледахме си касетата от сватбата 
Преди години чух един съвет, в един филм
"Обличай се за работата, която искаш"
Импонира ми!!!
Коментирах с дъщеря ми преходността на модата.
Класиката и протокола са вечни! Роклята ми от бала и сега е актуална!

Не съм се променила много - в стила де, не в килцата 
Винаги съм харесвала делови, елегантен стил.
Напоследък залитам по малко екстравагантно - елегантен,
но удря в джоба.

Сега, честно казано, се харесвам повече 
Ако има промяна, то тя е в повишените критерии,
повечко претенции, авторитетната права коса и т.н.
но аз съм и на възраст 

Продавала съм на пазар - работила съм с подходящите дрехи за там.
Бачкала съм в чужбина - умираха от гняв, че отивам на работа като
бизнес-дама и се мятам в тениска и къси гащи - достоен вид за камериерка 
Питали са ме 1000 пъти ЗАЩО ходя така облечена?!
Така и не проумяха, че аз просто нямам други дрехи, освен костюми 

Моят стил, ако мога да го нарека така,
го гонех сама, постигам го, без да ми го налагат!
Но изпитвам истинско удоволствие, когато направя рязка промяна
дори и за малко

определено си става от само себе си!винаги има нещо което не харесвам и искам да променя,и винаги вкарвам по нещо ново за мен било то в начин на обличане или прическа и грим!!!!

определено съм се променила доста и то все във възходяща насока ))доста познати са ми казвали това!

Стилът ми стана значително по-семпъл, спортен и практичен през последните 3 години. Покрай детето забравих за шаловете, висящите обици, етно бижутата, развяващата се коса  Принудителна промяна е, не ми харесва.

Аз мисля, съм един класически случай. През годините минах от спортен тип ( тинейжърските години ), през спортно елегантен, като към момента също се обличам спортно в ежедневието, тъй като съм по майчинство, но вечер наблягам на женствеността.

Ако мога да говоря, за това, как БИХ искала да се обличам и ако ежедневието ми го позволява, то това би бил женствен стил, със лек секси привкус   , но не и пошло.
Ненавиждам стила тип "чалга певица".
Много харесвам и спортно облечена жена, която загатва нещо от женските си красоти.

Променила съм по-скоро детайлите - винаги съм била почитател на как да кажа - по-спортен стил, но с годините някак го обръщам на спортно-елегантен. И , да - харесвам се повече , отколкото преди.

 Лично на мен ми липсват доста детайли от предишната мода.Не мога и до ден днешен да приема всички нови тенденции, не се и старая.Изградих си свой стил, който не е демоде, но не е и от модните списания.

 Не мога да приема и "наръпаните" модни прически, влизащият бретон в очите и т.н.

  Промяната стана принудително, липсват ми някои неща от старата мода, други ми се виждат смешни.

 

Преди се обличах по-спортно(тийнейджърските години). Напоследък предпочитам да се обличам по-елегантно и по-секси

Ако трябва да отговоря честно и подробно, трябва да пиша една седмица. След което ще ме изхвърлят от форОма, защото няма да остане място да си публикувате отговорите.  
През годините, до ден днешен съм се обличала ужасно (цел - да всявам ужас, най-вече в любимите ми бабички).
Ходила съм с консервена кутия от копърка на ухото (и да, тежеше). Ходила съм с воалена поличка тип пачка, ама черна. Ходила съм с толкова скъсани дънки, че се държаха само на колана. Ходила съм с толкова изрязани къси панталонки, че цялото ми дупе беше отвън (това беше грешка на ножицата, не стана нарочно  ).
Умирах за къси блузки (да си показвам корема) и си купувах тениски за 4-5 годишни.  
Ходила съм с яркочервено гимнастическо трико, защото още нямаше боди, а това ставаше с голи рамене, като му дръпнеш ластика.
Гримирала съм се като Кинг Даймънд, обаче в розово и лилаво (тоест, много).
А, носех една железничарска шапка, защото не намерих офицерска фуражка. Страдах, че имам толкова малки крака и не мога да си намеря кубинки по мярка.
Втори период (кандидат-студентски). Реших да стана истинска дама. Ходех със сака, ризи и мъжки вратовръзки, на много висок ток. Обаче с много къса пола. И с бомбето на дядо ми.
Трети период - ластиците, голямата ми любов. С тиранти.
Четвърти - гръндж. Много дълги чорапи с карирани полички. Пети - гамен - тиранти, широки панталони, каскет. Без мустаци.
И пр., и пр.
Етното нещо ми бяга... Що така, не знам.
Винаги съм обичала шапките (особено баретките), елегантните боти, роклите, вталените къси палта и шантави модели дънки. Упорито избягвам онуй, което се смята за модерно.
Винаги съм била изключително стилна, по един пипи-дългочораповски начин.  

Преди се обличах по-тийнейджърски (не знам как да се изразя точно) с по-шарени дрехи, носех много розово, много дрънкулки, шарено... сега имам едноцветни дрехи или дрехи с до два цвята, един от които е черен или кафяв, по-изчистено и по-семпло. Като си гледам пуловери, които съм носила в университета, преди да родя - розово със светлосиньо и жълто на райета примерно - сега не бих облякла. Тогава се обличах по-бонбонски ако мога така да се изразя, сега малко по-зряло. Аз поне така чувствам и разбирам промяната, по своя воля съм я направила, но е повлияна от факта, че сега съм майка.
Този факт и фактът, че все още съм в майчинство, определят до някъде и спортно-елегантния ми стил и пълното отсътвие на обувки на ток.

Не си спомням като ученичка как съм дефилирала - общо взето носех това, което е уж модерно... Като студентка обожавах грънджа и съответното облекло. Задължително дънки или джинси, кубинки или груби равни обувки, широки тениски и пуловери. Имах един любим пуловер, който беше от студентските години на баща ми. Беше доволно развлачен, имаше и бримки, а татко му беше изрязал края на ръкавите, за да не му пречат, докато работи в гаража. Та аз се влюбих в този татин пуловер и гордо се развявах с него. Но майка ми толкова се вбесяваше от бримките, дупките (бяха се получили от искрите от електрожена, когато татко е заварявал) и изобщо от вида ми, че след като не можа да ме убеди да хвърля пуловера, един ден просто забърса стълбището с него.  В същото време обичах и ултра тесните блузки, защото имах разкошен бюст и обожавах да не нося сутиени, та често си разхождах зърната по улиците за радост на всички пешеходци и шофьори! Комбинирах отново с много тесни или много широки панталони, а любими ми бяха едни дънки, цепнати точно на дупето. Грим не винаги слагах, но запазена мярка ми бяха черната очна линия и ярко, пожарно червено червило. И всичко това гарнирано с мъничка халка на веждата. Тоест стараех се да съм хем секси, хем гръндж. И най-интересното е, че някак успявах... В онзи период ненавиждах всичко елегантно - рокли, поли, токчета, костюми... Но как се обръщат нещата - година-две след завършването се ориентирах към секси-елегантната линия и задължително елегантни обувки - непременно на тънки и високи токчета. Открих прелестта на роклята, на изчистените, но тесни и секси панталони, оставих яркото червило само за специални случаи, а в ежедневието взех да използвам по-приглушени, пастелни тонове. Но и до днес мои приятели ми казват, че червеното червило е моят цвят - явно някога съм се била срастнала с него. Сега за работа предпочитам по-практичен, семпъл стил - рядко се случва да съм накипрена, щото ме мързи сутрин да се глася - предпочитам да си поспя още малко.

Като се замислих честно казано не съм променила почти нищо все съм си аз,и то неповлияна от модни тенденции.

Не съм се променила изобщо, или поне аз така мисля.
Кат бесен тийн минах през етапа на раздърпаните тениски, клинове, кубинки. Бързо отмина този период

Като тийнейджър се обличах най-често с дънки,суитчър и маратонки.Не се опитвах да се правя на "голяма" както много от връстничките ми.Не слагах и грим.Но винаги съм се интересувала от мода.От малка все разлиствах списания,рисувах модели.
След като завърших,нещо в мен се "отприщи" и почнах да си наваксвам "пропуснатото". Не помня в училище някога да съм носила пола(освен в 1-2 клас).Така,че и на това му дойде времето.Реших,че си харесвам краката,че имам хубав корем и всичко трябва да излезе на показ.Онова прочуто правило не съм го спазвала
В настоящия момент съм най-доволна от себе си.За последните 5г(някак неусетно и постепенно) доста съм се променила.Познати и съученици,които не са ме виждали отдавна не могат да ме познаят.Смених цвета на косата с тъмен.В гардероба ми сега има доста рокли(допреди 1-2 г съвсем липсваха).По-дълги и строги поли,но по тялото.И шапки,разбира се.Обожавам ги(майка ми едно време работеше в магазин за шапки и аз често ходех там и с часове мерех различни модели)Напоследък съм захласната по изискания шик от 50-те.Но като цяло ми харесват модните тенденции,всичко се връща,макар и във видоизменен вид.Постоянно разглеждам,търся,намирам..Което ми хареса го взаимствам,защото сега мога и сега му в времето.И така постепенно се формира моя собствен стил.Това е един изключително приятен процес.Обичам да си купувам дрехи,не само заради самите дрехи,а и поради факта,че ще имам нещо,което наистина ми харесва и ме "изразява" по някакъв начин.Понякога съм "небрежно-елегантна"(така ме определиха ,друг път по-секси и закачлива.Според настроението и ситуацията.

Да си довърша. (Казах ли ти, Додо. Темата е само моя. )
И да се оплача. В момента стилът ми не е стил, а един отвратителен черен панталон, който ще изгоря ритуално веднага, щом пак се сдобия с талия. Каня ви всички на "аутодафето". 
Дотогава само ще гледам с влажен поглед всичко, що съм си купила по време и след втората бременност.