За натоварването в училище

Не съм гледала репортажа и не мога да го коментирам.
Дъщеря ми е трети клас и с изключение на първата седмица/две, когато сякаш трябваше да се влезе в релси, не намирам да е прекалено натоварена. Има ежедневно количества домашни, които успява да подготви в занималнята, т.е. за мен всичко е ОК.

Също не съм гледала репортажа, не ме интересува лично, стачка при нас, в нашия клас, не е имало.
Мнение относно натовареността на учениците в училище мога да дам само що се отнася до началната степен от опит. До момента не съм видяла нещо, което да ме кара да мисля, че детето ми е не само свръх натоварено, ами и въобще натоварено. Ходи с удоволствие на училище /вече не е І клас/, домашните си подготвя вече сам, не уча с него, само проверявам домашни, правя упражнителни диктовки и давам допълнителен материал /задачи и четене/. Играе по цял следобед след училище, когато е готов с въпросните домашни, посещава допълнително само английски.
Наблюденията ми по отношение неговите връстници и по- големите деца, с които контактува в квартала са същите. Никой не е претоварен, нито зубри в къщи по цял ден, слава Богу, лудите родители, запълващи всяка свободна минута на децата си с извънучилищни занимания, не са налице сред нашите познати.
Че има по някоя и друга глупост в учебниците- има, но и по мое време имаше купища глупости. Да не говорим за преинъчената литература и история и политическите залитания. Определено нещата, които не са му ясни не са много, след петминутно обяснение ги схваща.
За стресът в училището- не училището, определено съм на мнение, че родителите често го създават сами, предявявайки претенции за покриване на макс материала по всички предмети, очаквайки, че учителите ще са втора /даже първа/ майка и татко, търсещи идеални училища, с идеални учители и идеални учебници за далеч не толкова идеалните си деца.
Лично мнение, изградено въз основа личен опит от моето време, от собственото си дете и връстниците му.
Разкажи за репортажа или дай линк, не всички сме гледали, както вече посочих по- горе.

Не съм гледала репортажа - разкажи по-подробно, но стачката се отрази на малкото ми дете, което е с дислексия. Самата учителка ми се извини, че нещата са трудни при него, но има още две като него в класа, а и останалите имат нужда да учат. Като цяло се разконцентрираха, както учениците така и учителите, и на тях не има беше лесно, а и това висене по цял ден в училище ги умори много.

Не съм гледала репортажа - прочетох темата където се търсеха родители за предаването и още тогава ми беше ясно, че ще се покажат едностранчиво нещата.

Детето ми е в първи клас - до настоящият момент не само не са усетили натовареност, ами бих казала, че въобще не са натоварени.
Нямам представа как би бил иначе материалът, дали госпожата им съумява да го преразпредели правилно, но е факт, че децата се справят чудесно.

Дъщеря ми е изморена вечер, просто защото е почти 12 часа в училище, но със и без стачка положението щеше да бъде същото.

Не съм гледала репортажа, но като нищо може да са го направили тенденциозен.

Критериите за натовареност са толкова мъгляви, че няма накъде. И не е само въпросът с часовете учене, което се налага, а и с ефективността на ученето. Като цяло моето мнение е ДА, претоварени са. Мисля, на всички ни е ясно, че учебниците са пълна боза. На моменти ми е идвало да ги изхвърля в коша за боклук, защото са много некадърно написани и несъобразени с възрастовите особености на децата.
Нататък - в начална степен има едни основни учебници и доброЗОРНИ помагала, които щеш-нещеш купуваш, защото тестовете са там. И учителите като прекалят с амбициите, става страшно. В допълнение има болезнено амбициозни родителки, които са готови да прекарат часове в правене на диктовки, решаване на допълнителни задачи и прочее, за да си мислят, че правят най-доброто за децата си. И като се сумира всичко това, децата са претоварени психически. Задружно образователна система и свръхамбициозни родители стоварват непоносими очаквания върху децата.
Каква е ползата детето да ходи на занималня и после да преговаря (а всъщност е доучване) вкъщи? Или задължително в единия от почивните дни да се преговаря седмичния материал или да се правят допълнителни упражнения и какво ли не още? За да може вместо 3 грешки да допусне 2? Ако ще по 20 диктовки да прави, едно дете ще допуска някакво количество правописни и граматични грешки. И ще има да учи правописа още дълго време. Решаването на купища задачи не означава, че детето ще разбере наистина какво и как става, ако не е направило връзките в главата си.
Като цяло мисля, че децата са претоварени, нямат време да осмислят какво и защо учат и накрая само зубрят.

Моят син има оплаквания, че тази седмица госпожата НЕ ГО изпитва.  Има вече 30 оценки в бележника за срока. Той пък обича да го изпитват. Това не е ирония, наистина обича, както обича да решава задачи, да сглобява пъзели или да попълваме заедно кръстословица- вижда някакви резултати от заниманията си. Обича да се състезава. Изпитването и ученето не е непременно омразна и наторваща психиката дейност.

Първокласничката в петък има много лека програма - спорт, рисуване, ЗИП български. Всеки петък госпожата стачкуваше от солидарност, като в помагалото по ЗИП даваше да се оцветят картинките. Така на практика нямаше проблеми за никого.
Тийна отиваше всеки ден, но не знаеше дали днес например ще има история или учителя ще стачкува. Но пък аз и мъжа ми го карахме да си научи урока и му го обяснявахме, просто за да поддържа форма. Така когато по някои предмети се наложи наваксване, синът ми не го усети.

Няма много за разказване. В първия пост нахвърлях акцентите от интервюто с майката и шестокласничката. Имаше интервю с училищен психолог, който обясни колко е голям стресът на децата в училище, но не каза нищо конкретно. Включиха и още едно мнение (не видях дали беше учител или някой от инспектората по образование), според което писмените изпитвания не трябва да се приемат с такъв страх и гръмкото име "контролни" и е нормално да имат до две такива на ден. Това е в общи линии.

От толкова много писмени изпитвания децата започват да не могат да говорят и да изпитват страх от това да застанат пред класа и да разкажат нещо.
А психологът какво да каже? Щом е училищен психолог, той трябва да спазва йерархията и да споделя ценностите на работодателя.

Нямам предвид връзката със стачката, а по принцип.

Благодаря, Янита, за темата!

Аз коментирах и в предишната, в която търсеха. След като изгледах репортажа снощи, мнението ми си е същото - поръчков материал, за да заблудят отново зрителите, колко претоварени са децата.
А момичето(шестокласничката), която показаха или има проблеми въобще с ученето, или са й казали какво да говори и как да се държи. Извинете, но моят третокласник говори много по-добре от нея на английски и вече учи сам - без мама, с някои изключения, в които се включвам за не повече от половин час по разказвателните предмети или по някоя безумна задача, за да установя, че има грешка в сборника и задачата е нерешима.

По въпроса - не усещам да е натоварено детето ми след стачката, не мисля и че учениците ми са такива.

О, това категорично не го свързвам с писмените им изпитвания, а по-скоро с виртуалната комуникация.
Нямам представа как е в по-горните класове, но от около 30 оценки, дъщеря ми има (доколкото аз знам) 5-6 от така наречените тестове, а останалите са от устно изпитване, участие и т.н. И по наше време имаше  по 2 контролни и 1 класно на срок.

Нашите имат почти всяка седмица тестове по математика и български. На мен не ми се струва малко.
Виртуалната комуникация тече извън училище и нея не я слагам в сметката. Става въпрос за работата в клас.

Във втори клас сме - изобщо не ми се струва пренатоварен. Домашните са малко, написва ги в занималнята. Аз лично съм изключително доволна от госпожата - казва се Миленова от 95 - СОУ в Хаджи Димитър! Методиката й е изключително добра, никога не ги е пренатоварвала, всичко става постепенно и стъпка по стъпка.

Това, за което смятам, че трябва да се правят репортажи е базата в училищата, която няма да коментирам....И липсата на игри, безплатни кръжоци, това, че в занималните нямат една топка и т.н.

Дъщеря ми има всяка седмица по няколко писмени изпитвания. Уверявам те, че не е забравила да говори.