както повечето ми постове и този ще е зов за подкрепа.....
Не съм предполагала, че ще бъда толкова объркана след третото раждане.... докато бях бременна, средния ми син ми беше слабостта, "мъжът в моя живот",както обичам да казвам на шега..... Сега всичко се преобърна с главата надолу...Оказа се, че обичам всички еднакво, барабар с мъжо, разцепвам се на парчета и не смогвам да обърна внимание на никого достатъчно... А Бобчо, който е свикнал мама да го обича и да му отделя много много внимание....ме гледа през цялото време с тъжни насълзени очета и каквото и да говоря и обяснявам - той тъгува....А аз на всичкото отгоре съм зла като оса последните два дни....Грубиянствам му, карам се....., а си мислех, че никога не бих постъпила така....Смазах се за отрицателно време...чувствам се като предателка..... Рева като магарица и знам, че по никакъв начин няма да върна на това дете нито тъгата, нито сълзите, нито обидата от отношението ми....Много се мъча да съм внимателна и добра, но....май нищо не става.....
Наистина не очаквах от себе си такава слабост и неопитност.....