Ще има двойно повече секции зад граница отколкото през 2001 г.
Александър ПЕТРОВ*
С промените в Закона за избиране на народни представители, които са над 50 и депутатите приеха в последния час, беше изменена съществено и частта от закона, която се отнася да гласуването на българите в чужбина.
Първо, ще се гласува с изцяло нова бюлетина, обща за всички партии и коалиции - т.нар. интегрална, но и специално отпечатана за сънародниците ни зад граница. Тя ще е еднаква за всички държави по света, а не както за парламентарните избори през 2001 г., когато например бюлетини от Монтана бяха пращани в САЩ, а такива от Сливен - в Япония, защото Централната избирателна комисия (ЦИК) беше решила, че там „ще отиват“ гласовете им. За първи път тази година в бюлетината няма да има имена на кандидати за депутати, както в „националната“, а само наименованията на партиите и коалициите. Тя няма да е сложна. Ще е едностранна, с приятен, достатъчно едър шрифт, за да може хората с по-трудно зрение да разпознават поне номерата по нея.
Второ - върху документите за самоличност на избирателите, т.е. върху паспортите им, ще се слага печат. На коя страница точно да се отбелязва гласуването е сериозен технологичен проблем. Най-вероятно печатът ще се поставя на последната страница, така че да не пречи на другите цели, за които се използва тя.
Трето - избирателни секции ще могат да се откриват, ако в съответното посолство постъпят най-малко две седмици преди 25 юни поне двадесет писмени заявления на българи, които декларират, че ще гласуват. Гласуването в чужбина е доста
Скъпо „удоволствие“ за страната
В много държави това не се практикува. Според моите очаквания и представи за предишни избори един глас, подаден извън граница, е неколкократно по-скъп от такъв, който се подава в България. Допълнително се усложнява и въпросът с назначаването на секционните и районните избирателни комисии. По закон в тях трябва да участват представители на парламентарните политически сили, но такива няма в чужбина. През 1997 г. например партиите изпратиха стотици свои представители да формират комисии зад граница, командировани за сметка на Министерството на външните работи. Тази година предстои да се уточни дали няма да се процедира по същия начин.
На изборите през 2001 г. в чужбина бяха разкрити над 100 секции. Според преценки в Министерството на външните работи се очаква броят им за тези избори да се удвои. Разбирането на ведомството е, че българската диаспора е нараснала, особено в САЩ, Европа и Канада. По техни изчисления излиза, че над 1 млн. българи в момента са в чужбина.
Гаранцията, че няма да има фалшификации и двойно гласуване, е в това, че тези двадесет души, които заявят, че искат да гласуват в съответната държава, ще бъдат заличени от списъците в страната. Теоретично е възможно живеещите близо да нашите граници до гласуват в чужбина, а после в същия ден, да дойдат и да бъдат дописани в списъците и да гласуват отново. За това най-вероятно имената им няма да бъдат напълно заличени от регистрите, а ще бъде отбелязано, че са заявили, че ще гласуват в чужбина. Досега гласуващите зад граница не се заличаваха от списъците.
Най-важната от промените е свързана с начина, по който ще се преизчисляват гласовете. Централната избирателна комисия (ЦИК) вече няма да определя в кой избирателен район на страната ще „отиват“ гласовете. Те ще се изчисляват на национално ниво, общо за съответната партия или коалиция. В изборния ден всеки избирател гласува в съответната секционна избирателна комисия (СИК). Сборът от резултатите от СИК в един избирателен район определя съотношението на политическите сили в него. Това е за всеки от съществуващите 31 района.
Отделно на национално ниво от сбора във всички райони се получава общото съотношение на политическите сили. Към него се прибавят гласовете от чужбина и заедно двете дават облика на постижението на партията в изборите като цяло. От тези гласове зависи разпределението на броя на мандатите в 240-членния парламент. Това са
Бройки и нищо повече
Тези мандати трябва да бъдат превърнати в имена, а имената на кандидатите за депутати се намират в избирателните райони.
Оттук нататък се гледа съотношението на силите по избирателни райони. Не се вземат предвид гласовете от чужбина, а само това разпределение, получено от гласовете в страната. Идеята е съотношението на територията на всеки район да бъде запазено.
Обикновено към темата за гласовете от чужбина са чувствителни политиците от ДПС. На изборите през 2001 г. от близо 60 000 гласували българи зад граница над 40 000 бяха гласували за ДПС. На сегашните избори ДПС няма да бъде ощетено - пак ще си получи броя на мандатите, в който е взет предвид и резултатът от чужбина. При персонификацията им обаче ще се отчете съотношението по райони, както е зададено от избирателите у нас, т.е. ДПС може да вземе повече места в традиционно силни за движението райони, дори да има по-малко гласове за един мандат, отколкото някои от политическите му конкуренти в същия район. Това се отнася и за останалите партии, за които гласуват българи в чужбина. Например влиянието на гласовете от чужбина в полза на НДСВ или БСП ще се „усети“ най-силно в традиционно най-силните за тях райони. И така се компенсира „предимството“ за ДПС в етническите райони.
Това са леки изкривявания, които едва ли ще са драстични, какъвто беше случаят в Добрич през 2001 г.
И понеже много се обсъжда практиката по света, искам да споделя впечатленията си от изборите в Индонезия. Там бюлетината приличаше на вестник „Дневник“ в стария му формат. Освен това беше цветна и разделена на отделни квадратчета. Отбелязването ставаше с пирон - забива се един пирон там, където искаш да изразиш подкрепа. Сгъваш си я, както искаш, и я пускаш в прозрачни урни. Заради жегите пък много от секциите бяха изнесени на открито, в паркове и градини. И изборите бяха демократични.
*Авторът е зам.-председател на Централната избирателна комисия и отговаря за гласуването в чужбина. Той е член на всички избирателни комисии от 1997 г. досега. Математик.
http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2005-16&page=08-16 … amp;rubr=komentar