Момичета,проблема ми е сериозен.Любовта между мен и моя партьор си заминава.Да ви въведа в картинката на бързо.Живеем на семейни начала от около 6 год.а сме заедно от 13.Уж щяхме да се женим ама вече си мисля,че няма да стане тава никога.Той просто не иска-макар,че никога не ми го е казал в прав текст.Имаме син на 1 годинка.Сега той пътува и се прибира на всеки 2-3 месеца.Прибирайки се в къщи аз очаквам да отделя внимание на мен и на детето.Омръзнало ми е да съм все сама.Но той си идва на почивка.Става сутрин,намира си някаква работа из града,следват кафета с приятели и т.н.Ако реша да му кажа нещо следват скандали,обиди и т.н.Никога не се съобразява с мен и детето,приятелите му са по-важни.Ако е вкъщи е все намусен и сърдит.Секспочти не правим,аз не искам,но странното е че и той не иска.Хванах го да гледа порно сайтове,профили на разни девойки,гледа порно по телевизията редовно,но май се оправя сам.Вече ми омръзнаха обидите му,че за нищо не ставам,че съм тъпа и т.н.Вярвате ли че вече даже и не искам да споря с него.Той само крещи без да се съобразява с детето или някой друг.Според него по-прав е този който крещи повече.Ако свърши нещо в къщи то ще е мрънкане,то ще е чудо.Понякога ми хвърля едни такива ужасни погледи,че имам чувство,че нещо се е вселило в него.Толкова злоба и омраза лъха от него към мен.Откакто е тук-вече 1 месец никога не е решил да ме целуне,да прояви някава нежност или ласка,за които аз мечтаех.Бях активната страна за покана за секс една вечер,но бях отхвърлена.Можете да си представите как се чувставам.Не мисля,че има друга,но никога нищо не се знае.Само ако знаете как се обичахме.Приятелите ни се радваха и благородно завиждаха.Понякога се държа безразлично,но така май му е по-угодно.Веднъж много ме ядоса,ама много и му казах да се маха оттук.Снощи той сам ми каза,че щял да се махне защото съм го побъркала.А чувствали ли сте,че пречите на някой?Аз постоянно имам това чувство.Ужасно е.А как се обичахме.Какво става когато си замине любовта?Моля ви пишете,защото ще се побъркам.Знам,че е нахвърлян текста и може би доста объркан,но немога си си събера мислите.
- Публикувана: 9 ян. 2008, 23:35 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2008, 18:49 ч.
Когато любовта си отиде
Толкова е тъжно, защо, защо се стига до тук?
Много кофти! 
Какво да ти кажа, при всяка двойка поводите за разправии са различни, но такова отношение просто... нямам думи. Не искам да съм лош пророк, но едва ли е изключена напълно вероятността за друга жена! Съвет не мога да ти дам, може и да е късно за съвети... И думите "Далеч от очите - далеч от сърцето" при вас се потвърждават. Не може всичко това да е без причина. А причината явно я знае само той. Съжалявам за страданието ти. 
Какво да ти кажа, при всяка двойка поводите за разправии са различни, но такова отношение просто... нямам думи. Не искам да съм лош пророк, но едва ли е изключена напълно вероятността за друга жена! Съвет не мога да ти дам, може и да е късно за съвети... И думите "Далеч от очите - далеч от сърцето" при вас се потвърждават. Не може всичко това да е без причина. А причината явно я знае само той. Съжалявам за страданието ти.
Миличка, когато нещо си замине , вдигаме глава и макар и трудно, продължаваме без него..Или поне така е добре да направим.Нещо си отива, нещо друго идва на негово място и се молим да е по-добро от предишното.Описваш тъжна картинка,която според мен не заслужаваш.Никоя жена , майка още повече, не заслужава подобно отношение и обиди.
Зная че не ти помагат подобни приказки но искрено ти пожелавам СИЛИ да се справиш с положението.
Зная че не ти помагат подобни приказки но искрено ти пожелавам СИЛИ да се справиш с положението.
Наистина жалко за детето. Аз винаги съм си мислела, че едно дете ще е най-щастливо ако живее с двамата си родители. Но това в действителност не е вярно, тъй като ако те постоянно се карат и обиждат и няма любов помежду им то ще е нещастно и вътрешно ще го приживява много тежко. А още по-тежко ще му е да гледа как и майка му страда. От твоите думи останах с впечатлението, че приятелят ти не те обича вече и си мисля, че има жена, за която ти не знаеш. Решил ли е да не живее с теб, ще си намери всякаква причина да се изнесе. Мой съвет е наистина да се разделите заради твоето бъдеще и това на детето. То сега е малко, не се притеснявай за него. Пък и е свикнало да не вижда баща си често. Сега е ужасно трудно, докато четеш. Но вярвай ми, времето лекува и спомените избледняват. Ще намериш мъж, който ще те приеме с детето ти и ще преживееш нова любов.
От собствен опит - И задникът да се съдереш заради него, на челна стойка да стои пак заради него, да скачаш като ти каже - полза няма. Не иска ли единият всичко е обречено.
Дори и да няма друга, ще се появи. Но като те чета вече май отдавна я има. Съпругите последните научават, защото или им се маскират добре очите и ума или просто не искат да го научат и си заравят главата в пясъка.
Наистина жалко за детето.
Знам какво ти е. Знам, че ти се иска да се бориш, ама се бориш с вятърните мелници.
Дори и да няма друга, ще се появи. Но като те чета вече май отдавна я има. Съпругите последните научават, защото или им се маскират добре очите и ума или просто не искат да го научат и си заравят главата в пясъка.
Наистина жалко за детето.
Знам какво ти е. Знам, че ти се иска да се бориш, ама се бориш с вятърните мелници.
Много е лошо, когато е имало само любов.
Лисо, много си права, говориш много поучителни неща в ДИС, с удоволствие те чета.
Обикновенно ,ако не върви една връзка,опитват с кратка раздяла,ама вие вече сте разделени...Значи остава другото-опитай се да останете само двамата,идете на лЮбимото си място,харесван ресторант,гледайте лЮбим филм,направете си масаж-поговорете за миналото,но не стъга,а с весело чувство и се опитайте да видите бъдещето си един без друг,но вече и детето в него.
Много е трудно,щом разговорите преминават на висок тон,но наистина се опитай да промениш нещо-ти все още го обичаш и си струва да се бориш.Отхвърлена веднъж,не означава завинаги-опитай пак,играй различни роли,но така че да не се усети господина.Късмет и дано да успееш да промениш нещо и да останете заедно!
Много е трудно,щом разговорите преминават на висок тон,но наистина се опитай да промениш нещо-ти все още го обичаш и си струва да се бориш.Отхвърлена веднъж,не означава завинаги-опитай пак,играй различни роли,но така че да не се усети господина.Късмет и дано да успееш да промениш нещо и да останете заедно!
Звучиш много объркано и тревожно.Описваш предимно неговото поведение и реакции.А ти какво искаш?Наясно ли си?Искаш ли да си с тоя мъж за в бъдеще (не заради детето,заради себе си)? Обичаш ли го още? Забрави миналото,мисли за настоящето и бъдещето.Ако си отговориш на въпросите дали искаш да се бориш за тоя човек или не-ще си решиш проблема.Да така е любовта понякога си отива.Според мен ти е нужно да се успокоиш ,да решиш какво искаш и тихо и кротко да си поговорите.Щом имате дете ,трябва да се разберете.Животът е прекалено кратък за да си го тровите взаимно.Успех,мила.
Много е лошо, когато е имало само любов.
Не виждам смисъл да правиш каквото и да било, за да задържиш този човек и да запазиш такава връзка,пък било то и заради детето.Точно заради него и най-вече заради себе си според мен трябва да се отървеш от този мъж. Той те подтиска и те кара да се чувстваш ненужна и смотана,е за какво ти е тогава? Щом нещата не вървят(което е най-меко казано при написаното от теб) и си позволява да те обижда и да крещи значи няма шанс да се оправят,още повече след 13 години.