Да позволя ли да си купи глезотия?

Няма да й забраня заради материалната страна на въпроса. По - скоро бунтарската ми същност ще скочи и ще се опита да й обясни, че еднаквостта не е най - доброто нещо на света. Че ще им е по - интересно, ако всяко от децата си донесе различна плюшена играчка, отколкото да играят с една и съща.
 

Ще й позволя, без много да се замислям. Защо да не си играят с еднакви котенца, щом това им доставя удоволствие?

Нещо такова и аз, но  е хипотетично. КАто си помисля, че ще се затръшка, може и да позволя

Ако само заради парите се притесняваш - аз лично бих предложила финансиране 50/50 - половината даваш ти, половината тя (от джобни, спестени, от сурвакане и т.н.) Иначе не знам какво те притеснява - в крайна сметка едно плюшено коте за нас, големите, е просто поредната плюшена играчка, ама за децата е различно...

Рзреши й, разбира се. Какво толкова е станало.
Просто й обясни, каквото чувстваш, но въпреки всичко й резреши.
Нека види, че в живота се правят компромиси.
Бъди ларж

и аз така бих сторила.

бих разрешила, с уговорката, че вероятно ще я лиша от нещо друго, което е по- практично по мое мнение

Колко е голямо това дете, за Бога?! Плюшено коте от 6 лв. не е пример за глезотия, по дяволите! Мислех, че 7-годишно дете е пожелало, примерно, телефон от 700 лв. и затова влязох да чета. Тема за плюшена играчка, егати драмата!

мечтица, колко е голяма дъщеря ти?
Ако е достатъчно за съвмстно финансиране-ок, и аз съм за този вариант.
Обаче преди 3м аз имах случай с моята дъщеря, която още няма 5г и съответно няма свои парички (може би е време да й купим касичка ).
Имат мода да си играят с понита, и тя от около половин година иска пони. За именният й ден, дядо й й беше обещал, и съответно й купи едно от около 20-тина лева, много красиво, и даже допълнено с още едно по-малко пони.
Да, обаче около седмица след това тя се връща у дома с едно чуждо пони (приятелката од г й го дала), което е по-малко, розово и не толкова красиво като нейното. И дъщеря ми се тръшка, че иска такова и тя, защото....защото било с лъскави нишки в гривата. Обяснявах до получаване на пяна на устата, как нейното е 100 пъти по-красиво (ами наистина е такова), пък и тя сама си го е избрала, но тя не-искам такова пони с блестящо в гривата. Аз не обещах и не отказах категорично, но ...дядо й, ех, тези дядовци, решил да не чупи хатъра на единствената си внучка, и й купил (не става въпрос за финанси, струва 4лв.).
Честно казано, аз исках да отложа малко във времето и обмислях вариант тя да си събере паричките, но ме изпревариха.
Така или иначе, аз щях да й купя, въпреки, че щеше да е като на другите-защото аз бях категорично лишавана от глезотии. Прсото исках да измисля някакъв възпитателен вариант, който да върви с това.

Така че, купи й.
В моето детство купуването на всичко ставаше с уговорки. Не зная какъв е възпитателния ефект от това, освен,че сега имам горчив привкус в някои спомени, а също и че когато започнах да работя си давах цялата заплата за глупостите, които ми бяха липсвали като дете (може би).

И що да не е пример за глезотия? Да речем, че има десетки плюшени играчки, които не поглежда, и котето го очаква същата съдба? Това си е реалност за моята дъщеря.

точно това имах предвид и аз.
вероятно има още поне 20 неща, които би искала и вероятно ще са обект на внимание по- дълго време. бих поговорила и предложила алтернативи, а тя да избере...
ако на Мечтица не й пукаше, едва ли би пуснала тема... купува и край. децата трябва да имат и малко практичност, ето време да започнат да се учат...
за глезотии всеки винаги има оправдание, и моя милост включително.

Съгласна съм. Не бих го купила, защото у нас е заринато с плюшени играчки и никой не ги поглежда. Ще я разубедя, че могат да си играят и с различни на вид котета(най-вероятно всичките имат), а тези пари могат да се използват за нещо друго. Моята все още при достатъчни обяснения ме слуша и вдява кога съм права.
Малко ми е неприятен момента с факта, че едното дете ще събира пари и ще ги купува. Ако толкова им харесват защо да не отидат всички заедно да си ги купят. Не става въпрос за това, че ще ги излъже, а заради самото действие...незнам ...имам неприятни спомени от моето детство за такива ситуации.

ДА, това със събирането на парите малко и мен ме притеснява.

Ако това, ако онова... Така, както чета историята, не оставам с впечатлението, че последните дни все плюшени играчки са купувани, ама на - видиш ли, сега иска и коте. И аз съм против безразборното купуване, но има ситуации, в които не е толкова ужасно разглезващо да се позволи един малък каприз (Доня Туфиня е обяснила защо изключително добре), а този поне на мен ми звучи точно така. Ако основният проблем е разнасянето на парите, това е съвсем друга тема, според мен. Има начин това да се разреши и без да се забрани самата покупка. И пак питам, колко са големи тези деца?!