Здравейте,момичета!Искам просто да споделя с вас и ако може някой да ми даде съвет ще съм ви много благодарна.От 7 г. съм омъжена и живея при съпруга ми в едно малко градче.До преди това живеех много динамично.А сега животът ми е спокоен дори прекалено.Детето ми е 2г. и все още не ходи на градина,а и съпругът ми не дава и дума да се обели за ясла.Видях стара позната и след разговора с нея си направих равносметка на живота.Оказа се ,че за тези 7г. аз нямам спомени.Като изключим смъртта на баща ми и раждането на детето.Осъзнах че,живея на автопилот.И това ме съсипа.Опитах се,да говоря със съпруга ми за това,че тук живота е прекалено скучен и нещо трябва да се направи.Отвора му беше,че от материална гледна точка всичко е наред и че сама си докарвам депресия.За него може и така да е но за мен не е. Няма тръпка,няма емоция едно сиво ежедневие всеки ден едно и също години наред.Тъжно е.Аз по природа съм много емоционален човек и не знам по каква причина съм живяла така скучно през тези години.Може би е,защото обичам съпруга си и се нагаждам да живея по неговият начин.Не знам как да постъпя и да се справя с това.Обществени те ми контакти са ограничени защото хората в това градче са доста злобни,и зле настроени за новодошлите.Ако има и други жени които се чувстват така и са се справили по някакъв начин нека споделят.Благодаря предварително на всички.
- Публикувана: 9 ян. 2008, 13:09 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2008, 12:59 ч.
Осъзнах,че живея на автопилот!
А ти какво имаш предвид под нещо да се направи?
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
.
Детето скоро ще стане на 3 и може да тръгне на градина, мисли ти какво ще правиш тогава, по-точно какво ти се прави наистина.
И аз съм от 4 години в малък град, но никой не е злобно настроен към мен, даже напротив, с всякакви майки по градинките се сприятелявах за нула време, докато разхождах бебето, докато в София с никого не съм общувала на случйно начала, когато съм излизала с дете. Е, аз обаче не съм спирала да работя, ако не си работила 7 години няма как да ти вляза в положение, защото идея си нямам какво е да не работиш.
И аз съм от 4 години в малък град, но никой не е злобно настроен към мен, даже напротив, с всякакви майки по градинките се сприятелявах за нула време, докато разхождах бебето, докато в София с никого не съм общувала на случйно начала, когато съм излизала с дете. Е, аз обаче не съм спирала да работя, ако не си работила 7 години няма как да ти вляза в положение, защото идея си нямам какво е да не работиш.
Аз съм в София. Работя, децата ми ходят на ДГ. Но ако знаеш колко ми е скучно всичко и на мен... Всеки ден пътуване по задръстванията, кибичене в един офис с 3 колежки по цял ден, вечер се ядосвам с палавите ми деца... "семейна идилия"!
Какво по-различно мислиш, че ще е в големият град?!
Какво по-различно мислиш, че ще е в големият град?!
Мисля,че много ти липсват социалните контакти.Предполагам,че в малкия град дори по-лесно можеш да си ги създадеш.Умишлено попитах,дали за 7 год. още те приемат като новодошла.Защото,ако е така,най-вероятно ти сама отблъскваш или по-точно не допускаш хора до себе си.Не може пък всички до един да са толкова лоши и никой да не ти дава шанс за сприятеляване,ако си опитала.
Ако имаш доста средства в големияя град определено има повече начини на забваление....Но,ако средствата ти все пак са донякъде ограничени - значение няма къде си,дори смятам,че Тес е права - по-лесно се измислят забавления. А относно спомените....човек сам си ги прави,не мястото в което се намира! Ако преди си била енергична,а сега си...станала скучна - оправи нещата и започни отново да поемаш рискове,да вдигаш адреналина,да излизаш и да си отваряш очите на 4 - за прекрасните неща от живота.И,ако мъжът ти не разрешава да ходи детето на ясла....му го остави да го гледа той,а ти заминавай на работа:)
Всяко едно ежедневие може да бъде и сиво, и цветно. Независимо дали става въпрос за малък град и тесен кръг социални контакти, или огромен град с цял куп приятели и познати наоколо. Очевидно нещо ти липсва, но дали НАИСТИНА ти липсва, или просто сравнението между твоя живот и този на старата ти позната (особено ако е необвързана и води по-динамичен живот) ти е подействало депресиращо? Чувствала съм се по подобен начин, слава Богу - за кратко. Защото в един момент се оказва, че точно времето, което намирах за скучно и монотонно (майчинството в къщи) сега ме изпълва с невероятно топли спомени и бих искала да се върне 
Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни. И повярвай, "динамичния" живот в един голям град има колкото предимства, толкова и недостатъци. Влизаш в "матрицата" на вездесъщия ГРАФИК - ставане, градина, работа, градина, прибиране, съботно-неделно - приятели, културни мероприятия.... Не по малко монотонно и "автопилотно" е, ако сам не си го направиш и не се наслаждаваш на моментите.
Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни. И повярвай, "динамичния" живот в един голям град има колкото предимства, толкова и недостатъци. Влизаш в "матрицата" на вездесъщия ГРАФИК - ставане, градина, работа, градина, прибиране, съботно-неделно - приятели, културни мероприятия.... Не по малко монотонно и "автопилотно" е, ако сам не си го направиш и не се наслаждаваш на моментите.
... А относно спомените....човек сам си ги прави,не мястото в което се намира!
С това съм много съгласна.
...Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни...
С това също. И като говорим за книжки, започни с "Мадам Бовари", ако не си я чела.
А ти какво имаш предвид под нещо да се направи?
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
Ако си намериш работа нещата ще се променят. Не,че ти предлагам забавление,но все пак е разнообразие. Така ще бъдеш заета и извън къщи. А почивните дни може да ги използвате, като и тримата заедно ходите някъде извън градчето, ходете на гости и канете гости, гледайте хубави филми, такива неща.