Имам нужда от съвет за едно писмо " до горе "

  • 1 982
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 664
 Става въпрос за дъщеря ми и за починалата ми баба...мина повече от година. Спомням си, че тогава пуснах тема с молба да ме посъветвате как точно да и го кажа, защото тя много я обича. Скрих тогава, после казах...не с думи, които се казва такова нещо на възрастен обаче. До ден днешен съм оставила детето ми да вярва, че баба е на небето абсолютно жива и здрава с всичките ни останали близки, които преди нея са отишли там. Детето много я обича, говорим си за нея почти всеки ден, вечер и казваме лека нощ, разказваме и как е минал денят ни, казваме и колко ни липсва. Дъщеря ми е на 9, сравнително голяма самата аз реших да не я слъсквам със суровата истина за това какво става с хората като починат.
 Всъщност ето и въпроса ми. Снощи и е написала писмо, запечатала го е в плик и ми го даде питайки ме мога ли да го пратя до баба. Първосигнално и казах, че ще питам в пощата дали продават марки, с които писмото да отлети " до горе  ". Зная, че много от вас ще ме упрекнат че създавам грешна илюзия на детето, но предпочитам да  поддържам " истината " в този и вид поне докато дъщеря ми стане по-голяма и не осъзнае сама. Зная, че ще прозвучи зле но като ми даваше писмото каза, че ще очаква отговор от баба.
 Боря се с вътрешна дилема, дали да и кажа че до горе писма само стигат, но няма как да се върнат по обратния път или да напиша аз писмо, в което от името на баба да и обясня колко много я обича и винаги ще я пази от горе, но това е единственото писмо което и праща, защото не им позволяват.

  Моля, наистина ви моля да помислите преди да ми отговорите.

# 1
  • София
  • Мнения: 4 865
Бих казала нещата такива, каквито са - баба вече не е жива, но можем винаги да си спомняме с топлота за нея.

Как ще реагира дъщеря ти, когато разбере, че си я лъгала?

А сигурна ли си, че тя всъщност не е наясно с истината? Достатъчно голяма ми се струва да разбира какво означава смъртта.

# 2
  • Мнения: 4 664
Янита, тя знае че баба и е мъртва. Обяснила съм, че е мъртва на земята, но не и на небето. Може и да съм сгрешила, но аз лично бих предпочела нашите да ми бяха казали това  когато и леля ми и чичо ми починаха на по 20 години.
 Позицията ти ми е ясна, спомням си че и преди като се чудех как да и кажа че е починала ти застъпи тезата за честността. Най-вероятно си права, но от моята камбанария изглежда по друг начин.
 За писмото при положение, че съм я докарала до този етап би ли ме посъветвала нещо?

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Обясднила ли си за душите ? Кажи И че на небето е само душата на баба И ... тя е невидима, като вятъра в клоните и като любовта ... душата не чете писма, няма нужда от това ... Тя вече не е в света на хората, душата е онова, което движи тялото ни и когато човек умре, тя полита като птиците, защото винаги е мечтала за това и след време забравя какво е да бъдеш човек ......но наблюдава внучката си и я закриля... нещо такова кажи, със свои думи... ...макар че знае ли човек какво се случва  Thinking

# 4
  • Мнения: 4 841
Няма да коментирам цялостната постановка на нещата, така си преценила - така си направила, това е твое право.
Ще взема отношение само по въпроса за писмото - обясни простичко, че няма комуникация. Не можем да пускаме писма, не можем да получаваме отговор. ТЕ ни гледат оттам, чуват какво им говорим, дори НЕВИДИМО ни подкрепят в трудни моменти, но НЕ МОЖЕ да общуваме.
Мисля, че да напишеш писмо би било ужасна грешка.

# 5
  • Мнения: 4 664
secretgarden , обяснила съм и че ни наблюдава от горе, че ни обича, закриля и винаги ще е с нас.
BirdsFlu , зная че би било ужасно да го напиша. За съжаление писмото, което ми даде ще "трябва да го пусна".
 Глупаво ли постъпвам в стремежа си да запазя детето си колкото се може по-малко наранено?

# 6
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз не мисля, че писмото е грешка...детето иска да каже нещо на баба си, нека го прави в писма, после може да ги залепвате на прозореца, за да може бабата да ги прочете от високо ... нека да изразява чувствата си, ако това е начина, супер ...

# 7
  • Мнения: 4 664
детето иска да каже нещо на баба си, нека го прави в писма, после може да ги залепвате на прозореца, за да може бабата да ги прочете от високо ... нека да изразява чувствата си
Това май наистина е по-приемлив вариант. В смисъл,  мога да и кажа, че в пощата са ме посъветвали  да не пускам писмото защото примерно пътува много дълго и че е по-лесно и бързо баба и да го порчете ако го залепи на прозцореца...
 Така май ще направя, благодаря ти за идеята.
 Относно мислите и чувствата и аз смятам, че е по-добре да ги изразява...щом има потребност.

# 8
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
тя знае ли че пощальоните разнасят писмата ...кажи  че няма такъв, който да ходи до небето ... няма начин, нали - обикновените хора не могат да стигнат до там ...

# 9
  • Мнения: 984
можеш да и обясниш, че на небето хората само отиват, но не се връщат и няма кой да го занесе, може да и предложиш да отидете в гората и да го оставите и някоя птичка да го занесе, но няма как да се върне отговор, защото никой не се връща отгоре. Отговора може да получи, чрез песента на птичките или шума на листата, защото баба и е навсякъде

# 10
  • Мнения: 4 664
Бях гледала някога един филм, едно детенци с балон вързаха подобно писмо мислех и това като вариант.
 Обяснила съм, че няма как да се стигне до там и тя ми казва " Ами със самолет?! "

 

# 11
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Е, да, но като е невидима, как пилота да намери мястото ?

Не знам, ако трябва я насърчи  сама да си намери отговора....  винаги ли ги иска на готово ? Попитай я " ти как мислиш ?" ..кажи и че не си наясно с всичко около смъртта и никой човек не е .... това е някаква голяма тайна...като за феите в приказките

# 12
  • Мнения: 4 664
Преди около месец я оставих така да се каже да търси отоговорите сама, до момента в който не дойде за да ми каже, че имам много поздрави от баба. Първосигнално щях да я нахокам, че човек не бива да се шегува с такива неща, но тя съвсем спокойно ми обясни че те съвсем редовно си говорили...за нея, за това как живеем, какви оценки изкарва в училище, че много сме и липсвали. Тези " разговори " са си пак вид изливане на чувства и емоции , но не ми се струат безобидни и предпочитам до известна степен аз да контролирам нещата.

# 13
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
ох, не знам , Касиди, сложна тема

Аз съм обяснила на малкия, че хората се раждат, растат, растат, после започват да остаряват и да се смаляват и накрая, когато станат много стари умират ... това е защото трябва да се родят нови бебета ... като цветята ...пускат семенца и умират, на пролет пораства ново цвете ...


Оня ден видяхме на улицата умрял гълъб ..аз съвсем спонтанно казах "Ох, ужас, умрял гълъб" , малкия "спокойно, той просто е остарял и накрая е умрял"  Laughing

# 14
  • София
  • Мнения: 4 865
Вече са ти дали отговори в насоката, в която и аз бих те упътила:
Човек живее на земята в материално тяло и търси начини да материализира израза на чувствата си. След смъртта на земята, душата продължава да живее, но без тялото, което познаваме. Съответно няма начин общуването да става със същите носители - писма, телефони и т.н. Всичко, което иска да каже на баба, може да го помисли, изговори, напише, нарисува, изпее... Баба ще разбере.

Общи условия

Активация на акаунт