Happy housewife, и на теб ти се прииска такъв служител, нали? 
Че храни и пои. Той е златен направо.
Че храни и пои. Той е златен направо.
- Публикувана: 7 ян. 2008, 11:20 ч.
- Последно мнение: 25 май 2009, 01:04 ч.
Как е българското посолство / консулство при вас?
Happy housewife, и на теб ти се прииска такъв служител, нали?
Че храни и пои. Той е златен направо.
Че храни и пои. Той е златен направо.
а училището? а просветата? а грижата за човека?
вази само храниниту и пиенету ви интересанти.
Най-близкото консулство е в Милано, много съм благодарна, че го отвориха, не знам как преди българите от цяла Северна и Централна Италия са ходили в Рим в посолството. Та, от тази гледна точка съм доволна.
Иначе консулството представлява едно ... стайче в което има и едно гише.
Веднъж ми се е налагало да използвам услугите им, свършиха работата, за която бяхме отишли, малко инфарктно беше, защото аз съм леко глуха и не чувам какво ми се мънка през стъклото, апък те май се ядосват, ако нещо не ти е ясно. Имаха някакви типови образци от разни молби и пр. на дъската. Нямат ксерокс, обаче, поради което се наложи стресово да обиколя за ксерокс наблизо.
Търсила съм ги по телефона - никога не отговаря никой там.
В общи линии това ми е опита, надявам се скоро да не ги търся пак.
Иначе консулството представлява едно ... стайче в което има и едно гише.
Веднъж ми се е налагало да използвам услугите им, свършиха работата, за която бяхме отишли, малко инфарктно беше, защото аз съм леко глуха и не чувам какво ми се мънка през стъклото, апък те май се ядосват, ако нещо не ти е ясно. Имаха някакви типови образци от разни молби и пр. на дъската. Нямат ксерокс, обаче, поради което се наложи стресово да обиколя за ксерокс наблизо.
Търсила съм ги по телефона - никога не отговаря никой там.
В общи линии това ми е опита, надявам се скоро да не ги търся пак.
Happy housewife, и на теб ти се прииска такъв служител, нали?
Че храни и пои. Той е златен направо.
Че храни и пои. Той е златен направо.
а училището? а просветата? а грижата за човека?
вази само храниниту и пиенету ви интересанти.
каква грижа и просвета??? те ако поне проблеми не създават, Ще са златни направо ....
Най-близкото консулство е в Милано, много съм благодарна, че го отвориха, не знам как преди българите от цяла Северна и Централна Италия са ходили в Рим в посолството. Та, от тази гледна точка съм доволна.
Иначе консулството представлява едно ... стайче в което има и едно гише.
Иначе консулството представлява едно ... стайче в което има и едно гише.
хихи това малко, миризливо стай4е им е "приемната" така да се каже
за изборите бяха отворили и останалата 4аст, не е никак зле, у4удих с и колко много служители имат ....
За консулството в Ню Йорк само хубави неща мога да кажа. Отзивчиви са, вършат си работата. Дори и да им свършва работното време, не затварят, докато има хора на опашката. Отговаряли са ми на въпроси и по телефон, и по и-мейл. Имат също нюзгрупа в Гугъл, и всеки желаещ може да се включи, така получавам най-редовно съобщения за културните инциативи, които организират. Поддържат библиотека с български книги. Всяка събота и неделя отварят вратите си за децата от българското училище, на което пак те са инциатори, и децата се увеличават с всяка изминала година (трета поред).
Надявам се все така да продължават. Може някой да има отрицателни впечатления от тях, не знам, хора разни, случаи разни. Но аз засега лошо не мога да кажа.
П.п. О, да добавя, една от хубавите и инициативи са съботните консулски часове на места, които са по-далече от Ню Йорк, но пак се обслужват от консулството. Така вместо хората да си вземат почивни дни, за да пътуват и да се занимават с бюрокрации, екипът на консулството отива при тях в предварително определен съботен ден. Такива часове се провеждат в Бостън, и ако не се лъжа, в Атлантик Сити. Помещенията се осигуряват от българските общности по тези места.
Надявам се все така да продължават. Може някой да има отрицателни впечатления от тях, не знам, хора разни, случаи разни. Но аз засега лошо не мога да кажа.
П.п. О, да добавя, една от хубавите и инициативи са съботните консулски часове на места, които са по-далече от Ню Йорк, но пак се обслужват от консулството. Така вместо хората да си вземат почивни дни, за да пътуват и да се занимават с бюрокрации, екипът на консулството отива при тях в предварително определен съботен ден. Такива часове се провеждат в Бостън, и ако не се лъжа, в Атлантик Сити. Помещенията се осигуряват от българските общности по тези места.
Аз съм нямала проблеми с бг-консулството в Милано, каквото ми е трябвало като документ са ми го правили в срок и е било винаги ок. И по телефона са ми отговаряли винаги, в определените часове. В посолството в Рим не съм ходила, така че не мога да сравнявам, но тук си е доста мизерна т.нар. приемна, а и наистина са много хора- явно им стига бюджета за толкова заплати 
За консулството в Ню Йорк само хубави неща мога да кажа. Отзивчиви са, вършат си работата. Дори и да им свършва работното време, не затварят, докато има хора на опашката. Отговаряли са ми на въпроси и по телефон, и по и-мейл. Имат също нюзгрупа в Гугъл, и всеки желаещ може да се включи, така получавам най-редовно съобщения за културните инциативи, които организират. Поддържат библиотека с български книги. Всяка събота и неделя отварят вратите си за децата от българското училище, на което пак те са инциатори, и децата се увеличават с всяка изминала година (трета поред).
Надявам се все така да продължават. Може някой да има отрицателни впечатления от тях, не знам, хора разни, случаи разни. Но аз засега лошо не мога да кажа.
П.п. О, да добавя, една от хубавите и инициативи са съботните консулски часове на места, които са по-далече от Ню Йорк, но пак се обслужват от консулството. Така вместо хората да си вземат почивни дни, за да пътуват и да се занимават с бюрокрации, екипът на консулството отива при тях в предварително определен съботен ден. Такива часове се провеждат в Бостън, и ако не се лъжа, в Атлантик Сити. Помещенията се осигуряват от българските общности по тези места.
Надявам се все така да продължават. Може някой да има отрицателни впечатления от тях, не знам, хора разни, случаи разни. Но аз засега лошо не мога да кажа.
П.п. О, да добавя, една от хубавите и инициативи са съботните консулски часове на места, които са по-далече от Ню Йорк, но пак се обслужват от консулството. Така вместо хората да си вземат почивни дни, за да пътуват и да се занимават с бюрокрации, екипът на консулството отива при тях в предварително определен съботен ден. Такива часове се провеждат в Бостън, и ако не се лъжа, в Атлантик Сити. Помещенията се осигуряват от българските общности по тези места.
Би ли написала адреса на таз нюзгрупа в Гъгъл, плийз.
Единствения ми досег с тях беше 2005 когато още заверяваха документи за паспорт по пощата - доста бързо стана. Иначе се опитвах есента да се свържа с новото консулство в Лос Анджелис да питам нещо, но беше кауза пердута. Телефонния номер май е само за украса на сайта 
.
.радвай се, че не са ти отговорили. през 2006 на наши приятели, на които им бяха изтекли паспортите и бяха успели да се свържат с тях, на въпроса какво могат да направят, за да си извадят нови, им бяха отговорили нещо от рода на "нищо. като сте се сетили, че сте българи чак след като са изтекли, оправяйте се сами..." така и не им помогнаха.
За консулството в Ню Йорк само хубави неща мога да кажа.
и аз съм с добри впечатления от ню йоркското консулство. въпреки, че не сме им района, като ми писна да се разправям с ръбовете във вашингтон, им се обадих на тях и ми свършиха работа. може би все пак трябва да отбележа, че това беше отдавна, при предишен консул.
за малко да пропусна да спомена как веднъж преди около три години писах имейл с въпроси на консулството във вашингтон! още не ми е дошъл реда да ми отговорят...
Ужас е при нас. 
На входа като охрана стои вечно пиян младеж, бивш охранител в дискотека в Студентски Град. И в 7 сутрин сме ходили за гласуване или за пасавани и все е бил къркан и неадекватен. 
Служителките - съсухрени, стари, груби, невъзпитани. Жени на 50 и няколко години облечени в бял минижуп и червен оскъден корсет, прорасли косми под мишниците, жълти и редки зъби... Като влезе българин при тях крещят - айде наще Нямам думи просто 
На входа като охрана стои вечно пиян младеж, бивш охранител в дискотека в Студентски Град. И в 7 сутрин сме ходили за гласуване или за пасавани и все е бил къркан и неадекватен. Служителките - съсухрени, стари, груби, невъзпитани. Жени на 50 и няколко години облечени в бял минижуп и червен оскъден корсет, прорасли косми под мишниците, жълти и редки зъби... Като влезе българин при тях крещят - айде наще Нямам думи просто Препоръчани теми