Майка ми се обади преди малко. Котаракът ни е умрял. Внезапно - просто са го погледнали в един момент и... не помръдвал. А преди това си бил добре. Гледахме го от бебе, беш ена 9 години и половина, остана да живее при тях когато аз се преместих. Ох, така си го обичах... Късам се от рев сега, ама... няма го вече.
- Публикувана: 6 ян. 2008, 16:46 ч.
- Последно мнение: 31 май 2008, 03:55 ч.
мъчно ми е
Съчувствам ти от дъното на сърцето си, загубила съм един котарак на 7 години, който лекари от некомпетентност ми убиха и едно бебенце куче на 6 месеца, гледала съм ги от раждането им и знам как боли, минаха години, но още ми е мъчно и предполагам че това няма да се промени, просто с времето свикваш със загубата и живееш със спомените. Едвали те успокоих, просто незнам какво да ти кажа но те прегръщам силно! 
Първото ми куче умря много отдавна, бях ученичка. Спомням си колко неутешима бях. и колко дълго плаках.
Малко преди Коледа си отиде и другото ми кученце. Сина на първото. Беше вече на 13 години. Старичко си беше момчето ми. Беше болен доста преди да почине. Дълго се мъчи. Никой не пожела да предприеме умъртвяване...Бяхме единодушни, че го искаме, защото виждахме как се мъчи животинката. Денем и нощем виеше от болка...Отиде си...
Малко преди Коледа си отиде и другото ми кученце. Сина на първото. Беше вече на 13 години. Старичко си беше момчето ми. Беше болен доста преди да почине. Дълго се мъчи. Никой не пожела да предприеме умъртвяване...Бяхме единодушни, че го искаме, защото виждахме как се мъчи животинката. Денем и нощем виеше от болка...Отиде си...
Нямали сме домашен любимец......Но имаме дворен такъв.......Една котка на име Стоянчо......Майка му също бе в нашия двор. Дворно, дворно коте, но когато майката неочаквано изчезна и след това я видяхме на друга улица мъртва ни стана много криво....
Та за едно дворно животно ти става мъчно, пък какво остава за домашно такова!
Имах любимо куче - кучето на приятелката ми...Много го обичах...Бяхме много привързани една към друга с кучката......След години, като разбрах,че е починала, ми бе крив целия ден....
Кофти е ,когато губиш животинче, особено ако си бил привързан към него.
Та за едно дворно животно ти става мъчно, пък какво остава за домашно такова!
Имах любимо куче - кучето на приятелката ми...Много го обичах...Бяхме много привързани една към друга с кучката......След години, като разбрах,че е починала, ми бе крив целия ден....
Кофти е ,когато губиш животинче, особено ако си бил привързан към него.
Знам как се чувстваш,защото точно преди Коледа се наложи да си приспя кученцето,то вярно че беше на 15 години,но пак ми е мъчно за него.Взех го на 40 дни и израстнах с него.Но то се разболя и започна да се мъчи,взех решението много трудно,но реших,че по-добре да го приспя от колкото да се мъчи.Тежко се преживява такова нещо дори и сега плача.
разбирам ви напълно
имали сме много котета през детството ми и на всички съм им изстрадала загубата, както и на едно куче на 8 месеца
през есента на 2007 почина и второто ми куче - него го имам от 1993 г. и съм израстнала с него, както и дъщеричката ми с него проходи, много си го обичахме всички, но се разболя и докато дойде време за приспиване самичка си отиде в болки, много тъжно
вчера гледахме с дъщеричката ми снимки на кучето ни и тя пак искаше да й обяснявам къде е то сега и защо го няма в къщичката му
имали сме много котета през детството ми и на всички съм им изстрадала загубата, както и на едно куче на 8 месеца
през есента на 2007 почина и второто ми куче - него го имам от 1993 г. и съм израстнала с него, както и дъщеричката ми с него проходи, много си го обичахме всички, но се разболя и докато дойде време за приспиване самичка си отиде в болки, много тъжно
вчера гледахме с дъщеричката ми снимки на кучето ни и тя пак искаше да й обяснявам къде е то сега и защо го няма в къщичката му
Когато загубиш любимо същество винаги боли. И аз съм преживяла загубата на една котка, две кучета, три хамстера...Боли, но някак трябва да се примириш. Все пак домашните любимци не могат жидеят дълго, колкото нас.
Благодаря ви. Имах нужда до споделя, много ми е тъжно... Просто стана съвсем неочаквано, той си беше добре. На първи като ходихме на гости на нашите си го гушках и закачах. Вчера бил бодър, играл сутринта, хапнал и легнал да спи... и баща ми го намерил отпуснат Милото ми писанче, поне нищо не го е боляло 
Милото ми писанче, поне нищо не го е боляло 
Имах котарак с който израстнах от 12-тата до 24-тата ми година. Беше ми като братче (понеже съм 1 дете). Беше на 12 години, когато един ден просто престана да се храни и бавно угасна пред очите ни. Беше ужасно, викахме ветеринари, слагаха му системи, предполагаха че има рак или бъбречна недостатъчност. Сега се чудя защо тогава не ни предложиха да го приспим а и никой от нас не се сети за такова нещо - може би така щяхме да спестим поне малко неговите, а и нашите мъки.
Сега често си спомням за него и се радвам, че е бил част от живота ми в този период на израстване.
Сега често си спомням за него и се радвам, че е бил част от живота ми в този период на израстване.
