Убедена съм, че чувството да чуеш гласчетата на бебоците веднага е невероятно, но понеже се пише за дърпане, за натискане, предполагам самия разговор е шокираш и чуването на инструментите, рязането на плът, някои повръщали през цялото време и какво ли не, ето се разбирам и за треперене от вливките по време на операцията ли ? - не разбрах ....
- Публикувана: 5 ян. 2008, 23:47 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2009, 17:56 ч.
Какво е усещането по време на секциото?
kalianna, по време на самата операция няма треперене. След нея е, когато започва да отпуска упойката (за спиналната говоря). Не бих казала, че е нещо страшно, обаче. Лично аз установих, че 6-7 глътки вода спират треперенето за известно време. Като почне отново, пак 6-7 глътки вода и така. Това си е просто естествена реакция на организма към отпускащата упойката.
За самото секцио - "скачане" върху корема, дърпане, бутане и т.н. всъщност е само натискане на горната част на корема, за да може да излезне бебето. Няма никаква болка, но усещаш натиска.
По време не операциата лично аз не чувах нищо освен разгръщащия вестник на анестезиолога, който беше най-спокойният пич под слънцето
!
За самото секцио - "скачане" върху корема, дърпане, бутане и т.н. всъщност е само натискане на горната част на корема, за да може да излезне бебето. Няма никаква болка, но усещаш натиска.
По време не операциата лично аз не чувах нищо освен разгръщащия вестник на анестезиолога, който беше най-спокойният пич под слънцето
!
явно при всеки е различно. Аз лично не разбрах нищо от цялата операция, веднага си ме хвана упойката и много лесно ме пусна. На другия ден вече си ставах и си разнасях детенце, а на третия нямаше грам спомен от болка или дърпане, отказах и двата пъти обезболяващи тъй като не ми бяха нужни.
Аз родих със спинална упойка и всичко беше ок. Като извадиха бебчето, почна шиенето, което беше по-дългата част от операцията, никаква болка, само ми прилоша леко от дърпането, но отмина бързо. Слушаха Боби Макферин, моя голям любимец 
След секциото веднага ме прехвърлиха в стаята, никаква реанимация, слава Богу, и моето момче влезе да ме види и да ми донесе сок и голям шоколад 
Това се случи в 12 наобяд, в 6-7 вечерта дойде рехабилитатор да ми помогне с раздвижването. В началото си е трудничко, особено ако искаш да си се посмееш или да се изкихаш Но на следващата сутрин вече се движех сама, на по-следващия щъках надолу-нагоре из болницата, с всеки ден става все по-лесно! Единственото гадно бяха ужаааасно високите легла, от които слизах с особен вид чупка. Но сигурно и те са ми помогнали да се раздвижа по-бързо 
След секциото веднага ме прехвърлиха в стаята, никаква реанимация, слава Богу, и моето момче влезе да ме види и да ми донесе сок и голям шоколад Това се случи в 12 наобяд, в 6-7 вечерта дойде рехабилитатор да ми помогне с раздвижването. В началото си е трудничко, особено ако искаш да си се посмееш или да се изкихаш Но на следващата сутрин вече се движех сама, на по-следващия щъках надолу-нагоре из болницата, с всеки ден става все по-лесно! Единственото гадно бяха ужаааасно високите легла, от които слизах с особен вид чупка. Но сигурно и те са ми помогнали да се раздвижа по-бързо 
И двете са със секцио.Първото с пълна упойка,второто с епидорална.Втората е по -добра за мен.
При пълната упойка не помня нищо,раздвижиха ме на 5 час след операцията,на 10 вече ставах сама.Най - трудно първото ставане.От легнало положение да седнеш.
С епидоралната- заболя ме когато ми слагаха упойката,после не усещах нищо,вече накрая при лаважа ми стана малко лошо.И при нея една сестричка беше много навита да ме вдигне на 5 час
,но не успя 
Някъде около 10 минути й обяснявах,че не си чувствам краката още,и то си беше самата истина.
И с двете се възстанових много бързо,на първият ден след операцията ,ставах сама.
При пълната упойка не помня нищо,раздвижиха ме на 5 час след операцията,на 10 вече ставах сама.Най - трудно първото ставане.От легнало положение да седнеш.
С епидоралната- заболя ме когато ми слагаха упойката,после не усещах нищо,вече накрая при лаважа ми стана малко лошо.И при нея една сестричка беше много навита да ме вдигне на 5 час
,но не успя Някъде около 10 минути й обяснявах,че не си чувствам краката още,и то си беше самата истина.И с двете се възстанових много бързо,на първият ден след операцията ,ставах сама.
Ами за мен усещането беше абсолютно спокойствие.....сякаш времето течеше едновременно много бързо и много бавно...
Но при мен така се стекоха обстоятелставата,че започна като нормално раждане и вече имах поставена спинална упойка,когато стана ясно че ще се прави секцио.Тогава ми сложиха още една упойка,защото първата започваше да ме пуска.Та предполагам това усещане за абсолютно безвремие се дължи именно на двете упойки.Направо си бях като пияна. Щом започна операцията зазвуча(някъде имаше пуснато радио) моя любима песен и аз все си повтарях-"Запомни я,запомни я,запомни я.Това е една прекрасна песен и винаги оттук нататък ще я свързвам с раждането на детето ми."Еми не я запомних.
Докато ми мажеха корема усещах адски гъдел и много се смях.После усетих как извадиха дъщеричката ми-разклатиха ме зверски силно и изведнъж корема ми се изпразни.Чух я как изплака.После ми я показаха.
Но при мен така се стекоха обстоятелставата,че започна като нормално раждане и вече имах поставена спинална упойка,когато стана ясно че ще се прави секцио.Тогава ми сложиха още една упойка,защото първата започваше да ме пуска.Та предполагам това усещане за абсолютно безвремие се дължи именно на двете упойки.Направо си бях като пияна.
Щом започна операцията зазвуча(някъде имаше пуснато радио) моя любима песен и аз все си повтарях-"Запомни я,запомни я,запомни я.Това е една прекрасна песен и винаги оттук нататък ще я свързвам с раждането на детето ми."Еми не я запомних. Докато ми мажеха корема усещах адски гъдел и много се смях.После усетих как извадиха дъщеричката ми-разклатиха ме зверски силно и изведнъж корема ми се изпразни.Чух я как изплака.После ми я показаха.
Аз бях с "плитка" упойка.Сложиха ми пълна упойка ,но се събудих 2-3 минути по-късно.Лошото е ,че анестезиолога не разбра това и ме болеше адски през цялото време......Хубавото е ,че чух първия плач на сина ми. Така и не ми казаха защо се случи така.Допускам ,че еуфорията ,която ме беше обхванала предварително е виновна. 
Дори болезненото вкарване на катетъра го преглътнах стойчески, но докато вадеха бебето постянно го блъскаха. 
То тогава какво ли не ме болеше.Че и въздух ми подаваха през твърде големи интервали....Ще спестя подробностите ,за да не психирам бъдещи родилки. 
Та ,на въпроса "Какво е усещането по време на секциото?" ,ще отговоря "Кошмар ,с много много хубав край".Това е моето усещане ,но съм изключение от правилото. Не искам да плаша никого ,но е хубаво да се знае ,че и такива неща се случват. 
Ако можех да раждам естествено ,бих го предпочела 1 милион пъти ,пред това ,което изживях.
За възстановяването- на третия ден вече бях пушка!
П.П.:По време на операцията си повтарях , "какво раждане е ,ако не са "родилните" болки!" .
Така и не ми казаха защо се случи така.Допускам ,че еуфорията ,която ме беше обхванала предварително е виновна. Дори болезненото вкарване на катетъра го преглътнах стойчески, но докато вадеха бебето постянно го блъскаха. То тогава какво ли не ме болеше.Че и въздух ми подаваха през твърде големи интервали....Ще спестя подробностите ,за да не психирам бъдещи родилки. Та ,на въпроса "Какво е усещането по време на секциото?" ,ще отговоря "Кошмар ,с много много хубав край".Това е моето усещане ,но съм изключение от правилото.
Не искам да плаша никого ,но е хубаво да се знае ,че и такива неща се случват. Ако можех да раждам естествено ,бих го предпочела 1 милион пъти ,пред това ,което изживях. За възстановяването- на третия ден вече бях пушка!
П.П.:По време на операцията си повтарях , "какво раждане е ,ако не са "родилните" болки!"
.поздравявам те за това което си изтърпяла
А момичета мен сега ми хрумна един въпрос. Нали след раждането почват да текат някакви си лохии. Доколкото знам и след секцио е така. Та се чудя веднага след секциото проблема с пишкането е решен с катетъра, ама как стоят нещата с лохиите. И изобщо как е решен момента с тоалета докато си неподвижен. Аз ще раждам след седмица в Окръжна София и ми казаха, че раздвижвали чак на 24-тия 4ас. А през това време как и кой те облужва. А и друго ме гризе. Дали може да се ползва баня след секциото и как се пази раната. ЗАщото аз не мога да си представя ден да не се изкъпя. То май се е каприз и може някой да кажат че ще се истърпи ден два ама хич не ми се иска. А не съм наясно. Никога до сега не съм лежала в болница и не съм оперирана от каквото и да е и затова съм в такова неведение.
А момичета мен сега ми хрумна един въпрос. Нали след раждането почват да текат някакви си лохии. Доколкото знам и след секцио е така. Та се чудя веднага след секциото проблема с пишкането е решен с катетъра, ама как стоят нещата с лохиите. И изобщо как е решен момента с тоалета докато си неподвижен. Аз ще раждам след седмица в Окръжна София и ми казаха, че раздвижвали чак на 24-тия 4ас. А през това време как и кой те облужва. А и друго ме гризе. Дали може да се ползва баня след секциото и как се пази раната. ЗАщото аз не мога да си представя ден да не се изкъпя. То май се е каприз и може някой да кажат че ще се истърпи ден два ама хич не ми се иска. А не съм наясно. Никога до сега не съм лежала в болница и не съм оперирана от каквото и да е и затова съм в такова неведение.
Венага след операцията ти слагат лиглин и на другия ден след като те раздвижат може да си слагаш превръзка.Преди самата операция ти правя клизма така че проблема с ходенето по голяма нужда е решен
Иначе си с катетър и проблема с пишкането е решен докато те раздвижат ,след това си ходиш сама.Аз лично се изкъпах преди самата операция и на другия ден вече като бях раздвижена вечерта си взех душ без проблем.Слагат ти специална водоустоичива лепенка и няма проблеми с къпането
След като ме вдигнаха и си отидох в стаята,първото нещо беше да си взема душ.Имах водоустойчива лепенка и нямах никакъв проблем да се изкъпя.Иначе бях постоянно с лигнин - малко е неудобно ама няма начин,защото не ни даваха да си слагаме превръзка и гащи,но това беше само първият ден.Аз започнах да си ги слагам и преди визитация ги махах .На мене не ми правиха клизма и не съм имала проблем иначе катетъра помага и то много 
.На мене не ми правиха клизма и не съм имала проблем иначе катетъра помага и то много 
Венага след операцията ти слагат лиглин и на другия ден след като те раздвижат може да си слагаш превръзка.Преди самата операция ти правя клизма така че проблема с ходенето по голяма нужда е решен
Иначе си с катетър и проблема с пишкането е решен докато те раздвижат ,след това си ходиш сама.Аз лично се изкъпах преди самата операция и на другия ден вече като бях раздвижена вечерта си взех душ без проблем.Слагат ти специална водоустоичива лепенка и няма проблеми с къпането Слагат лигнин и акушерките ти правят тоалет, т.е. смяна и измиване през определено време, поне в моята болница беше така.
Клизма не са ми правили, а и да бяха повдигнали въпроса щях да откажа. Не съм имала проблеми, за тези няколко часа, не ми се наложи
А и дори след клизма, стомахът продължава да работи и приетата вече храна, ако е писано - няма да чака, има подлоги, спокойно