Какво е усещането по време на секциото?

  • 28 036
  • 212
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 4 899
А как предотвратявате стриите?
Аз се мажа с биологични масла с витамини и кремове - поне 3 пъти на ден.  Дано да окажат влияние и да нямам стрии след раждането.

Според мен не могат да се предотвратят, ако кожата е податлива на нацепване. И аз измазах какво ли не -  от най-скъпите кремове против стрии до бабешки илачи и нищо не помогна, имам стрии, но какво от това  Whistling , не ми пука особено.

# 106
  • Мнения: 4 784
Гадното в цялата работа беше треперенето - родилната треска, която при мен продължи около два часа след приключването на операцията.
Хубавото беше вълнението - като го чух как изплака и аз подхванах след него - от щастие разбира се!
И през цялото време слушах как лекарите си говореха за съвсем различни от раждането неща.

# 107
  • София
  • Мнения: 4 899
И през цялото време слушах как лекарите си говореха за съвсем различни от раждането неща.

Я, това ми е интересно - за какво си говореха?
Моите мълчаха през цялото време, анестезиологът дори четеше вестник  Mr. Green . Единствено, когато извадиха бебчо и ми го показаха, моят доктор ме попита какво е усещането след като станах майка. Аз бях толкова развълнувана, че казах самата истина "Нямам думи" - наистина нямах такива, с които да го опиша.

# 108
  • Мнения: 112
Аз раждах със спинална упойка. Краката леко се затоплят, слагат ти перденцето и не усещаш никаква болка, въпреки, че усещаш манипулациите. След 15-20 минути изваждат бебето. При изваждането може да усетиш дърпане, може да се наложи и да ти понатиснат корема за да го избутат, това е напълно разбираемо, няма как да излезне иначе.
Упойката те пуска час след операцията, аз треперех.
Постоянно бият обезболяващи. Казват, че колкото по - рано се изправиш - толкова по - добре. Боли при ставането от леглото, при смях и кашлица.

Доста точно казано Peace
Казват, че скорошното раздвижване спомага да няма сраствания после и затова и аз бързах да `скоча` да се движа. Хапваш едно денонощие само лека храна-мляко, сиренце, бисквити и може да не си достатъчно стабилна при разходките-нека имачовек около теб. А и трябва да пиеш доста течности, за да "изкараш" упойката, при някои жени започва адско главоболие заради спиналната, но с кола и мааалко кафе става търпимо.
Спомням си, че не можех така лесно да ставам от онези продънени болнични легла и стоях по цели часове права и търсех все къде да се разхождам, за да не ми се налага да ставам Joy

Виждам, че всичко е минало добре, браво!!!

И през цялото време слушах как лекарите си говореха за съвсем различни от раждането неща.
Я, това ми е интересно - за какво си говореха?

На моето секцио присъстваше и млада, сега обучаваща се лекарка и постоянно й обясняваха какво и защо се прави. Слушах с интерес, нещо като Биг Брадър беше- "Голямото око" (в случая само ухо можех да бъда и по-добре) hahaha

# 109
  • Мнения: 1 554
нищо не усещах,спях Laughing на следващия ден сутринта почнах да се раздвижвам Peace

# 110
  • Мнения: 571
Главоболие нямах грам/а това ми беше голям страх/но за първите 24 часа в реанимация изпих 18 бутилки от 0,5л!!Следващите дни не помня вече колко вода но страшно много!!!Аз по принцип съм като камила!Не зная дали това ми е помогнало!!За вливанията-4 банки но лсе доперацията не са ми вливали!!Само оставиха последата да изтече!!
Моя белег още стои тъмен!!Може би защото е пресен не знам!!Но има и корички тук таме!!!Дано по-бързо мине!Иначе е тънка чертичка но пък е дълга аз очаквах по-късичка да е!
За стриите-на 21 съм и съм нацепена цялата-дупето,корема бедрата горе,гърдите!Нещо страшно е!!А качих само 8 килограма!Явно всичко е до кожа!Но съм чувала че по-светлите жени с нежна и бяла кожа са по-предразположени!Аз съм такава!По-тъмните са и с по-мазна кожа и това допълнително възпрепядства стриите!Иначе и аз я знам теорията че по-възрастните жени са с по-малко стрии!!Защото кожата ставала по груба,а си мислех че именно нееластичната кожа е предразположена newsm78

# 111
  • Мнения: 1 919
 newsm78 ми какво беше усещането...хем ме беше страх..но не от самата интервенция а от това дали всичко ще е наред с бебето... Rolling Eyes започна секциото....чувах ги да си бъбрят....чух" честито имаш син' ...аз "ааа това ли било аз така мога 10 да родя"...ДОКИ предложи да ми сложи цип  Whistling за следващия път да било по- лесно ....30минути и станах мама...последваха още 30минути за останалите процедури...усещах само допир, никаква болка.
След около 2 часа започнах да усещам лека болка, сложиха ми обезболяващо, след 2 часа пак....на другия ден не ми сложиха, но и не ме болееше Heart Eyes

# 112
  • Мнения: 371
Усещането ми по време на секцио беше много гадно,през цялото време повръщах.
Ако ще раждам втори път,искам да е със секцио само за да ми оправят белега,който е дебел и изпъкнал,вече трета година след раждането.
Ама като се замислих въпреки всичко повече ме е страх от нормално раждане Grinning

# 113
  • Мнения: 4 371
Цвети, аз също повръщах, но втория път. Със сина ми не съм Simple Smile

# 114
  • Мнения: 1 059
newsm78 ...хем ме беше страх..но не от самата интервенция а от това дали всичко ще е наред с бебето... Rolling Eyes започна секциото....чувах ги да си бъбрят.... ... "ааа това ли било аз така мога 10 да родя"...

Моите усещания бяха подобни,всичко стана много бързо,дремнах малко,а като се събудих видях мъжа ми да я гушка..............

# 115
  • София
  • Мнения: 17 591
Усещах дърпане, станах към... 4 часа след излизане от реанимация, слагаха ми обезболяващи инжекции въпреки твърдението ми, че нямам нужда от тях (не щото съм се правила на герой, а просто понеже не ме болеше).

# 116
  • София
  • Мнения: 6 011
И през цялото време слушах как лекарите си говореха за съвсем различни от раждането неща.

Я, това ми е интересно - за какво си говореха?

Laughing
При мен говореше основно анастезиолога - разпитваше ме, отвличаше ми вниманието. След като се роди бебето влезнахме в спор колко е голямо - той твърдеше, че на око го преценява към 3,300кг., а аз твърдях, че толкова малко бебе от мен не може да излезне /всички в семейството сме родени минимум по 4 кг./. Та последно сина ми беше 3,640 , трябваше да се басирам с анастезиолога.
Имаше и една сестра, която отговаряше за музиката и ме питаше каква музика харесвам, какво да пусне и т.н.
Иначе операторите бяха суперсъсредоточени и се чуваше само "клампа, клампа" - това, защото ми обещаха да не изтече и капка кръв.

# 117
  • Мнения: 571
Моя анестезиолог искаше да ме приспи и ме пита дали не искам розови сънища ooooh!После ме лъга че бебето е момче,след това ми предлагаше с упоритостта на магаре кафе и баница с извара #CrazyАз 100 пъти отказах той 100 пъти ми каза "Ето бе не съм пил още" Joy hahahaКазваше че каквото чувствам е защото ме пипат над упойката и не зависело от него!!Абе мани смях в залата!А моя док си говореше със сестрата за кандидатстването в гимназия на щерка му!!Общо взето това беше!Питаха ме как съм доста често а аз не спирах да казвам че треперя-нещо очевидно...

# 118
  • София
  • Мнения: 4 899
Имаше и една сестра, която отговаряше за музиката и ме питаше каква музика харесвам, какво да пусне и т.н.

Ихаааа! В коя болница пускат музика, че и по желание на пациентката? Да знам следващия път да раждам там  Laughing !

# 119
  • Мнения: 265
Имаше и една сестра, която отговаряше за музиката и ме питаше каква музика харесвам, какво да пусне и т.н.

Ихаааа! В коя болница пускат музика, че и по желание на пациентката? Да знам следващия път да раждам там  Laughing !
Ох,и аз искам така Peace Peace Peace
Аз също смятам да е секцио,но мноооого ме е страх,повече от нормално ръждане ме е страх Rolling Eyes,най много се притеснявам за упойката,да не я объркат нещо и после да не остана обездвижена за цял живот Thinking.А бе голям страх ooooh! ,и от катетеризацията и от разреза и от шевовете,ужасссс ooooh! #Crazy

Общи условия

Активация на акаунт