Какво е усещането по време на секциото?

Мило бъдещо майче!
Леко раждане и не се притеснявай от нищо!

Аз много се страхувах на моето секцио – всичко е било напразно. Да, боля ме доста  но то си е операция .. няма как. Мисли само за това, как ще гушкаш бебо след броени дни, а може и още на същия. Ако дори те боли повече и трудно ставаш в първите дни, знай че всеки следващ ден ще си по-добре от предишния, докато накрая се възстановиш напълно.

Секциото, ще мине и ще замине. Ще остане едно сладко твое същество, което всеки ден ще се променя. Ние сме вече на 4 месеца и макар, че покрай секциото много се бях травмирала сега съм много добре. Беба вече се закача, усмихва, размахва ръчички и ме прави супер щастлива всеки ден! Търпение и търпение си трябва в началото, докато мине болката, докато се настроите един с друг с бебо, докато минат коликите .. и така докато постепенно осъзнаеш, че мъничето и най-прекрасното същество в живота ти, а секциото е било само един миг от него и не заслужава да се тревожиш за него.
Стискаме ти палци и сме с теб!
Да не забравиш после да се похвалиш!
 

Обезболяваха ме с Профинит[/quote]

 
Много добро обезболяващо е Профинита,скъпичко ,но върши мн по- добра работа от аналгина

Аз бях с пълна упойка и нищо не усетих.
факт е след това дразненето на гърлото ,но с ментови бомбони някакви
и това се преживява.

Не се притеснявай, не е толкова страшно!


Аз раждах със спинална упойка. Краката леко се затоплят, слагат ти перденцето и не усещаш никаква болка, въпреки, че усещаш манипулациите. След 15-20 минути изваждат бебето. При изваждането може да усетиш дърпане, може да се наложи и да ти понатиснат корема за да го избутат, това е напълно разбираемо, няма как да излезне иначе.
Упойката те пуска час след операцията, аз треперех.
Постоянно бият обезболяващи. Казват, че колкото по - рано се изправиш - толкова по - добре. Боли при ставането от леглото, при смях и кашлица.


Леко раждане и да се похвалиш после!

Треперенето след операцията не е задължително Треперят и нормално родилите, но пак не всички.

Гадно Бях със спинална упойка,нямах болка,но усещах как ме ровичкат,как ме дърпат,абе всичко усещах.Втория път усещанията бяха по-силни,по-осезаеми.После също ме болеше в пъти повече отколкото при първото секцио.И треперенето...да,много е гадно.Въобще,второто секцио ми беше кошмарно.

Избрах си пълна, за да не усещам нищо.

Излизането от нея беше все едно се събуждам от кратък и много дълбок сън.

Не съм усещала дразнене в гърлото от тръбата или други неприятни неща.

Първо ти пожелавам успех и живо и здраво бебе!
Самата операция е гадна като всяка операция. Напрежението, което те обзема преди нея е ужасно, подготовката за самата операция е отвратна, но ти си мислиш само колко малко ти остава до мига в който ще чуеш гласчето на своето бебе и всичко ти минава като на филм. През месец юли преживях второ секцио и беше много по-гадно от първото. По време на операцията усещаш дърпане и скубане, има момент в който ти се гади и може да повърнеш, това е когато режат или пипат стомаха не знам точно. Минава за около 30 мин. След това в реанимацията първите два часа са ок защото упойката те държи, но когато тя те пусне започват болките. Обезболяват те добре и хубавото, е че всеки изминал час ставаш все по-добре. На другия ден трябва да станеш и да си отидеш в стаята, това е най-трудния момент, но ако си упорита и не се страхуваш няма проблем. Запомни колкото повече се опитваш да ставаш и да се движиш толкова по-бързо ще се възстановиш. И най-важното е че, през цялото време си мислиш за бебо как ще го видиш как ще го пипнеш най-после и забравяш за всичко. Не случайно раждат жените, а не по-слабия пол мъжете.
Няма нещо което да не може да се изтърпи и да се преживее когато има защо. А това определено си струва.

 КУРАЖ И СМЕЛО НАПРЕД

Аз раждах със спинална упойка. Освен лекото подръпване при ваденето на бебчо не усещах никаква болка или неразположение в областта на операцията, но за сметка на това страшно много ме болеше ръката. Даже по едно време ми я освободиха за да мога да я движа.Аз започнах едно ръкомахане и ме предупредиха да внимавам да не ударя доктора, който ме оперира  Когато извадиха бебчо веднага ми го показаха, показаха ми и номерцата и ме накараха да кажа на глас номера. След това сложиха пред мен гривните на мен и на бебчо и го отнесоха да го мерят. В момента в който се роди в операционната пуснаха "Happy Birthday". След известно време още докато ме шиеха се обадиха от неонтологията в операционната и съобщиха по микрофон размерите на бебешока. След 1 час шев и кройка ме върнаха в стаята (т.е. не са ме водили въобще в реанимацията) и като се започна едно треперене (а навън беше "само" 42 градуса)...След няколко часа ми донесаха бебчо да го видя пак.На другия ден станах да се раздвижа-трудничко беше отначало, но с повече упоритост след 2-3 дена си почти готов за тичане Отначало ставането ми отнемаше по няколко минути докато заема вертикално положение, но когато на втория ден ми казаха: "Я виж кой ти идва на гости" (носеха ми бебчо) забравих за болката и за техниките на ставане и станах точно за 1 секунда. След това естествено не можах да го повторя този подвиг  Всички болки и неразположения се забравят като видиш своето малко прекрасно детенце. Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.

Бях със спинала упойка. Не са ме питали дали искам, но аз така или иначе бих избрала нея.
През цялата операция усещах леко придърпване 9не знам точно как га го определя), но в никакъв случай не беше болезнено и неприятно. Когато вадеха малкият, ме заболя за кратко, защото беше едричък и доста натискаха докато излезе, но беше съвсем поносимо. Като ми го показаха, забравих всичко. Това беше най-вълнуващият момент.
До 2-3 часа излязох от упойката и не съм имала никакви странични ефекти - нито втрисане, нито главоболие или нещо подобно. След това си болеше доста, но всичко минава и се забравя.

Леко раждане ти желая!

И при мен беше така, с тази разлика, че аз повръщах по време на операцията, но това мисля си е индивидуално за мен, тъй-като още от 7-8месец, когато лягах на гръб ми ставаше лошо. Когато извадиха бебка - ми пуснаха песничката "Happy Birthday", страхотен спомен е това, много е мило и предполагам цял живот, като я чуя, ще ме разплаква от щастие и ще се връщам в онези вълшебни за всяка майка минути.
Анестезиолога обаче предупреди да ме вдигнат за раздвижване на следващия ден, за да се избегне евентуалната болка в главата.
Първите два дни при мен бяха по-трудни, не можех да се изправя напълно и вървях леко приведена, защото ми придърпваше, но до изписването ми на 6-тия ден вече се движех спокойно.
Daniela75 e описала някои моменти по-подробно и точно  явно сме раждали в една и съща болница 

Успех  

Аз раждах в Токуда

На мен ми беше много гадно, защото кръвното ми беше много ниско, повръщаше ми се и едва успях да фокусирам бебето, когато ми го показаха. После треперенето беше също неприятно, но отмина бързо. За болката нямам особено спомени, значи е била поносима. Раздвижих се лесно и бързо. Не се притеснявай и леко раждане.

Някой каза ли, че трябва да се пие мнооого вода след това, за да се избегне главоболието

Аз изобщо не съм пила вода. Не изпитвах нито жажда, нито глад, може би заради системите, които ми вляха. Главата изобщо не ме е боляла.

определено не е толкова страшно колкото казват
аз родих секцио по нужда без да го обмислям, просто след преносване от 8 дни и включване на системи за предизвикване на раждане без резултат, решението беше секцио. Цялата процедура трае 1 час, през който аз абсолютно нищо не усетих, като се събуждах от упойката усещането ми беше сякаш излизам от някъкъв розов сън в такъв цвят сънувах и пръвото нещо което питах беше "колко е голямо бебето" а отговора на една докторка беше "питаш ме за 6 път пак ще ти кажа и пак няма да запомниш 3.950" . После ме пренесоха в моята стая на леглото и към 17.30 дойде моя лекар да ме дигнат да стана /секциото беше 8.30-9.30/, първото усещена беше че никога няма да успея да стана от леглото макар че ми помагаха, камо ли да го направя сама, Незнам точо болка или опъване се усещаше но определено не беше приятно. Ноща имах кошмарни болки, които стоически се стремях да изтърпя, макар да не беше нужно, но акъл, за цялата нощ има-няма да съм спала 10 мин. през всичкото друго време се молех на всички богове и богини, и най-накрая в 5.50 сутринта си извиках сестрата да ми даде нещо обезболяващо. Тя даже малко ми се накара че съм търпяла толкова, би ми инжекцията и поспах. Това ми бяха болките след секциото. След изписването ни изцяло аз си се грижех за бебето без никакви проблеми.
Друг малък проблем ми беше гърлото, от някаква тръба която вкарвали така ми беше изсъхнало и все ме напъваше да кашлям и храчки имах, това движение се отразява на стомаха и дърпа.

Но определено нормалното раждане боли мноооого повече, поне така ми се виждаха майчетата дето се гърчиха.

Както и да родиш всичко след време се забравя и най-голямата радост ще гушкаш в ръцете си. УСПЕХ