Интегриране на проблемните деца в масовите детски градини

колко жестоко се поставя проблема -противопоставяне на децата  с увреждания на квалификацията на персона.Убедена съм,че вие в дома с едно дете с проблеми не се справяте, а детската градина с 22.При тези случай ,за да се обърне внимание на тези деца следва,да се "загърбят" другите.Често пъти тези деца се нуждаят от повече грижи и проблеми в общуването,вниманието,съобразяване на правилата.Децата с проблеми често пъти проявяват и агресивно поведение,защото те също разбират,че са различни от гругите и търсят своето дотойно място.За съжаление попитайте във вашата детска градина има ли допълнителен персонал ,да оказва грижи за това дете или всичко е в общия кюп,да се оправят както знаят в детската градина.В Италия се приемат деца с проблеми в детските градини и училище,но до тях има асистент,който следи състоянието и ги подпомага,води ги в кабинетите на различни специалисти,храни ги и т н.В нашата страна има и такува специалоизирани детски гртадини и училиюа,кото полагат огромни специализирани грижи.Ние родителите трябва да решим съобразно състоянието на детето къде да ходи на училище или детска градина

Моля ви се,не смесвайте понятията!
Учителите, които са назначени наистина като ресурсни и за тях са отпуснати щатни бройки към съответното учебно заведение, наистина са подготвени педагози, тъй като според изискванията те са със специална педагогика и много от тях десетки години са работили с деца с проблеми в развитието.
Другите, които коментирате, уви, последно могат да се нарекат професионалисти. Бедата е там, че те са назначени по програма на Агенцията по заетостта, която се нарича: "Осигуряване на заетост на учители за обучение на деца с увреждания". Ако към съответното Бюро по труда няма записани безработни специални педагози, тогава в програмата се включват педагози с най-различни специалности-начална педагогика, българска филология и т.н., и т.н., които преминават през този з-месечен смешен курс /даже не смешен, а тъжен/. Факт е, че МОН досега не им е признало дипломите и все още се спори какво да пише в тях. Но това е "национална програма" и директорите са задължени да ги назначат като учители на деца с увреждания. Не знам защо ги наричат ресурсни, по принцип не би трябвало, освен ако нямат специално образование поне бакалавърска степен. Предполагам че ги водят такива, защото все още не могат да се осигурят истински ресурсни учители за всички деца със специални образователни потребности.
Но ви моля да не слагате всички под общ знаменател.

Здравейте,  скоро открих този форум и мисля, че е много полезен за всички, които биха проявили интерес по различните теми.
За съжаление ще се присъединя с още няколко недостатъка към вече споменатите по отношение на интеграцията на деца с увреждания (със специални образователни потребности, със специални нужди):
Първият е, че нормативът, за да бъде отпуснат щат за ресурсен учител в детска градина или училище е 5 деца с увреждания - каквито и да е, и този ресурсен учител не е непрекъснато с всяко 1 от тези 5 деца - възможно е те да са в различни групи или класове, ако е в училище. И в Перник, и в София има учебни заведения, в които децата не достигат този брой и ресурсният учител ги посещава по график в определени дни и часове.
Вторият, който е много съществен според мен, е, че като правило никой ресурсен учител (независимо дали с бакалавърска степен или по проекта за заетостта ) НЕ Е ПОДГОТВЕН да работи с деца с всички видове увреждания.
Преди години специалните педагози (на някои места все още известни като дефектолози) са излизали като широки специалисти (като това може да се коментира). Но в момента поне в СУ в ІІІ курс студентите се профилират в избрания от тях модул - дали слухово-речева рехабилитация, дали педагогика на зрително затруднени, дали педагогика на деца с интелектуална недостатъчност, а за педагогика на деца с невросоматични заболявания в момента не мога да бъда сигурна, защото имаше проблеми с акредитацията й. В курса на обучение се държат въвеждащи дисциплини за всички деца с увреждания, но всичко е като погледнато от птичи поглед.
Поставяли сме този въпрос на предишния ръководител катедра "Специална педагогика" в СУ доц. Караджова и отговорът беше, че това е началото, сравнително скоро се е заговорило за интеграция като масова практика и в момента няма как да се прецизират нещата.
Във връзка с програмата за безработни учители отношението на преподавателите в СУ, които всъщност са водели тези 3 месеца, 300 лекторски часа или там колкото време, е че това е голяма недомислица от страна на МТСП и Агенция по заетостта. И т.н. като се остави настрани фактът, че хора с диплома остават на улицата, защото местата са заключени за тях - запазени са за безработните педагози, преминали през този курс за преквалификация. [/right] Защото мога да посоча 2 конкретни случая - в София и в Перник - специални педагози не са взети на работа, понеже местата са отпуснати по въпросния проект за осигуряване на заетост на безработни учители с 3 месеца подготовка.
Сега се сещам за още един момент, който също може да се коментира: Ресурсните учители се водят на щат към помощните училища. Дотук добре. Но често самите те излизат оттам и тогава с интегрираните деца със зрителни и със слухови увреждания работят учители, врели и кипели в областта на обучаване на деца с интелектуална недостатъчност. В София и Варна интегрираните деца с нарушено зрение са поети от специалисти, зная и за интегрирани деца с увреден слух, с които в 151 ОУ (София) работи специалист, а също май и в 28-мо, но в Перник не е така. Това е в ущърб на децата. Те имат своите особености, но отговорът, който получават не е този от който се нуждаят, защото го няма специалистът, който да им го даде.
Аз работя в Център за интегрирано обучение към НПО, разположен в сградата на училище в гр. Перник. (Подобен център, създаден от същото НПО, има и в Кюстендил). Много често през нас минават деца само за консултация с психолог например, за да могат след това да се явят пред Екипа за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО), който в крайна сметка казва: Да, това дете ще има ресурсно подпомагане, или: Не, няма да има. В ЕКПО също има проблеми - къде от недобро все още познаване на законодателството по въпроса, къде заради факта, че експерт по интегрирано образование е учител от помощно училище (напр. Перник, Кюстендил). А помощното училище се чувства силно застрашено от засилващата се популярност на интеграцията, защото "негови ученици" излизат и бройките намаляват.
Въобще проблеми има много за решаване.
Като се започне от закона и се стигне до директорите, които казват, че Да, ще вземат детето с увреждане в своето заведение, но Не, не искат чужди хора в него, разбирай ресурсна помощ. Обаче без ресурсно подпомагане не може да се говори за интегрирано дете.
И последното нещо, което искам да вметна: Интеграция не означава, че детето с увреждания трябва да присъства 100% от времето, колкото присъстват всички останали деца. Може в началото (а и по-нататък, зависи от вида и тежестта на увреждането) то да ходи само в 3 дни седмично по оптимално за адаптацията му време. Ако става въпрос за училище, може да влиза като начало в часове като музика, изобразително изкуство, физическо възпитание, в часа на класния дори. Впоследствие времето може да се увеличи, зависи от капацитета на детето. Интеграцията може да бъде и чисто социална, а не в академичен план (отново ако говорим за училище) и това не я прави по-малко интеграция от тази на децата, които присъстват през целия ден например.
Много е важно да се прецени подходяща ли е интеграцията за детето и ако това е така, то какъв модел на интегрирано обучение да се приложи.По закон никой няма право да откаже прием на дете с увреждане, но с отношението си персоналът на заведението може да направи всичко възможно родителят сам да се откаже за доброто на детето си.
Извинявам се, че се получи толкова дълго съобщение и ако съм се повторила. Но се надявам поне с нещо да съм била полезна. И нека бъде насърчение поне това, че има НПО, които работят за доброто на децата.