Mечка страх, мен не страх, да разкажа и аз 
Имам идеална връзка, убедена съм, а и това биха казали всички, които са запознати от близо. Хармония, като на филм, и то вече от доста години... но, само с едно "но" и то от един момент насам. Никога през изминалите години на връзката ни, не съм си и помисляла, че някога, някой друг може да ме има. Била съм толкова сигурна в себе си, защото съм мислила винаги, че нищо не ми липсва. Била съм обичана, щастлива и удовлетворена, в следствие нуждата и имането на любовник за мен са били изключени. Обичана съм и днес, щастлива съм с едно условие, ще стане ясно защо, а удовлетворена съм от всичко друго освен от секса. Ако някой ми беше казал, че ще дойда на този хал, щях да се изсмея. Съвсем нормално и без никакви задни мисли от моя страна, както става в живота, и както ми се е случвало хиляди пъти и преди този случай, се сприятелих с мъж, опознахме се. По някое време, след първоначалното заинтригуване чисто като познат, усетих някакво влечение, някакви флуиди помежду ни, и от любопитство ли, от какво ли, се поддадох. За добро или зло се оказа, че освен в секса, той не може да замени в общо взето нищо друго партньора ми, дори напротив, във повечето неща от живота и ежедневието, на което съм отдавала и продължавам да отдавам особенно значение, няма място за сравнение. Не вярвам, че някога бих имала повторно подобен късмет, да намеря нещо подобно на това, което имам от години. А и не съм на 20 години за да ми стига само одеало и звездно небе. До стигането на някаква интимност с новия мина време, не сме били пияни или подобно. Всичко стана осъзнато и страхотно. Важно е, че до момента на тази нова близост, аз винаги съм се смятала за не особенно сексуална, не съм се имала за човек, при който секса е от особенно важно за връзката значение. Малко под мотото: Да върви там, особенно ако всичко друго е повече от само наред! Oпределено съм се смятала за последната на този свят, която ще изневери само и само за да си легне с някой друг, след като дефакто нищо друго не й липсва. С моя човек сме имали що годе редовен секс, кога повече, кога по-малко, но аз не съм се дерзала особенно, добре ли е, зле ли е за мен. Много по-важно ми е било през останалото време да ни е добре, както е и било, а и е до днeс. Продължавам да съм на мнение, че секса е важен, но е само част от една връзка. Без която обаче сега осъзнавам, че е трудно, но едва ли е по-добре секса да върви, за това пък да ми липсва всичко останало или поне много голяма и важна част от него. За моя човек, както преди, така и сега секса си е наред, даже му се иска повече. На мен, след случая обаче, просто хубавият секс ми липсва. Пак правим, но при мен е въпрос повече да задоволя неговите нужди. Охкам, пъшкам, правя се...само и само да не го засегна или обидя, или пък да се усъмни в нещо. Искам да подчертая, че въпреки невероятното му старание и любовта с която го прави, проблема е явно само анатомичен и няма начин да бъде разрешен. Според мен дори е обидно да говоря с него за това. Да, но аз знаейки сега, че има и друго усещане, просто се чувствам неудовлетворенна с него. И ме влече страхотно към другия, отдавам се на това влечение, партньора ми, разбира се, не знае, полагам всички усилия, за сега успешно, той да не се чувства в нещо ощетен. В същото време чувствам и нещо към новия, не ми е безразличен, така да се каже само изпълняващ някаква сексуална роля. И все пак немислимо е да променя нещо и да се разделя с това което имам, защото - ако изключим секса само – всичко друго е много хубаво и ми е важно да запазя връзката си, но от друга страна не е да не чувствам големи угризения на съвеста. Обичам човека до мен, не мога дори да си представя живота си без него. Както и той твърди за мен, по разни поводи. Новият знае това, поне на него съм обяснила, че раздяла и събиране с него за мен е изключена, той е приел това, поне казва, защото твърди, че ме обича и той, и е готов на всякакви жертви, само и само да е с мен...понякога. От друга страна аз имам нужда от този пуст секс, този възбуждащият до полуда, удовлетворяващият, след който се чувствам друг човек. Просто съм в някаква безизходна ситуация, няма начин да се разреши проблема, не мога да си представя да се разделя само заради това, а не мога и да си представя да се лиша отново от пълноценен секс и да я карам пак по старому докато сме заедно. А това може да е години още, може да е до края на живота ни, знае ли някой. Но май най-малко мога да си представя, така както е в момента да продължава безкрайно, просто съм в задънена улица. Страхувам се, че дори и да прекратя тази сексуална връзка, съзнателно или не, вече ще търся начини да запълня този недостиг с друг, мисъл която изобщо не ми се нрави. Какво да правя?
Какви ли неща няма в този живот
Пишете какво мислите, аз едва ли ще се включва пак, защото ми е крайно неудобно, но ще ви чета. Опитах се да опиша всичко, което ми се струва важно и от значение. Благодаря на всички, които изкажат сериозно мнения.
А , и не бих могла да живея в постоянен стрес и с двамата 
Някой ще трябва да плати за това и цената може да се окаже прекалено висока. Не може от нещо лошо да се роди нещо хубаво. Рано или късно тайната ще излезе наяве. 