Вече мога да споделя,че си имаме ново бебенце ... на 1 месец... .......
До 31 г.с. си мислех,че карам нормална втора бременност и че ще имаме здраво и нормално второ детенце...когато се разбра,че ще родя дете с увреждане;
Диагноза - атрезия на дуоденума,без гаранция,че няма прекъсване и по-надолу по храносмилателната система;
Риск от преждевременно раждане заради хидрамнион-(наличие на много околоплодни води);
Наложителна операция до 24 часа от раждането и неизвестност дали бебето ще издържи операцията,упойката ,дали няма да направи перитонит и ...т.н. ...като шансовете му значително намаляват,ако се роди недоносено. Няма да описвам психологичните състояния,през които преминахме.
Лежах повче от месец за задържане в Майчин дом
- благодаря на акушерките,които се грижеха за мен и ме търпяха - Кирилова; Ивелина ;Ковачева и Чивиева ;
Издържах до 37 с. и родих вечерта на 3.12.07г. малко дребно,но зряло момченце(като изключим несъвършенството,което споменах).За щастие атрезията се оказа на едно единствено място,както казаха лекарите-изолиран дефект.
На другата сутрин го транспортираха в Пирогов,където го оперираха...успешно!-
благодарение на златните ръце на д-р Цвятко Георгиев,-
анестезиолога д-р Несторов,-
на грижите на сестрите от детска реанимация,на които дори не знам имената,-
на сестрите от кърмаческо отделение,на д-р Боева и д-р Докова.....
Благодаря,разбира се и на д-р Гунев,който дохвърча по спешност да ми направи секциото;
Благодаря на Господ и на всички мамита,кото се молеха за моя малък Спас,да расте като нормално и вече напълно здраво дете,което се различава единствено по белега на коремчето.
Благодаря Ви