Чакаме второ дете, а нещата не вървят изобщо

  • 9 689
  • 79
  •   1
Отговори
Естествено пиша анонимно-май никой не обича да си излага на показ кирливите ризи  Tired
Така че се извинявам....
И аз не знам точно откъде да започна, но е факт, че с никой не споделям проблемите ни и вече не издържам.
На пръв поглед всичко м/у нас изглежда ОК.
Обаче всъщност не е.
Постоянно имаме някакви проблеми, които все се въртят около едни и същи неща.
Все си мисля, че не са кой знае какво, че може да ги превъзмогнем, карали сме се ужасно и сме си обещавали, че ще оправим нещата, но нищо не се получава  Shocked

Да започнем със секса...
Най-тъпото е, че сексът ни вече е кръгла нула. Все нещо не върви, все той има някакви псих. проблеми: или не му става, или свършва бързо... и като се случи няколко пъти така се подтиска все повече и повече и нещата не вървят съвсем. Колкото и разбиране да проявявам, полза никаква. И все намира оправдание в мен - че не съм искала да правим редовен секс (примерно), че понякога съм се дърпала и разни други неща. Преди секса си беше върха, та и отгоре. Но истината е, че всеки има някакви проблеми, а за да се решат, се искат двама човека.
Но той винаги чака на мен всичко-свикнал е аз да се боря с решението на всички проблеми и това вече много ми тежи...Това важи за всичките ни проблеми.

После...безотговорността. И тук е свикнал аз да се грижа за всичко и с течение на времето е станал хипер безотговорен, разчита само на мен, все забравя. Може би и следва модела на поведение на родителите си, където майка му е тартор и диктатор, а баща му - изпълнител и "безгласна буква". Забелязвам, че за жалост и ние сме станали такава двойка  Confused Което за мен става ужасно. Той не се чувства мъж, а аз не се чувствам жена. Cry Говорим за това хиляди пъти, но нещата не могат да се оправят и това е.

И така...една връзка, в която жената не е достатъчно жена, мъжът не е достатъчно мъж, а сексът е ужасен. Има още хиляда подробности, но като че ли това е най-притеснителното.
Днес не издържах и му написах СМС, че може би е добре да се разделим вече.
Само при тази мисъл очите ми се пълнят със сълзи, но вече нямам сили да се боря, нямам сили да променям нещата, нямам сили за нищо...Искам само да съм щастлива.
А чакам второ дете....Мисля, че тогава вече ще имам толкова отговорности, че ако нещата не се променят, ще вляза в лудница... Cry

И каквото и да става м/у нас, той не си мърда пръста за нищо. Все ми говори колко много ме обича, виждам, че страда, че нещата не вървят, а всъщност си гледа само професионалните задължения да са на ниво и всичко останало оставя на мен. А аз вече стигам предела си. А нямам още 30 години  Rolling Eyes Не знам как ще я караме. Не виждам никакъв изход.
Щом и двамата не полагаме усилия, няма как да се получи.
И всичко това съм му го казвала хиляда пъти, но ефектът е само временен  Cry

Благодаря, че ме изчетохте...

# 1
  • Мнения: 3 423
Нормална схема. Човекът си е избрал жена,
която да прилича на майка му. Възпитана си
явно така - да хамалуваш на мъж, и това те
е устройвало. Сега обаче, когато хормоните
те лашкат, не ти остават силици и разчиташ
на мъжа ти да се сети за някои и други неща.
Е, няма да се сети. Никой не отвиква от хубавото.
Не се залъгвай, че нещата ще се оправят, като
родиш, не, може би ще дойдат и нови проблеми.

Поговорете спокойно, ако трябва, вземете лист и
химикал, и си определете правилата на играта.
Ти напиши какво искаш от него, той да напише
какво иска от тебе, и го съблюдавайте. Иска се
само спокойствие, разговори и внимание. И сексът
ще потръгне пак. Всеки има фази на умора някога.
Опитайте нещо ново. Поглезете се един друг.

И защо пишеш СМС? Сливи ли имате в устите?
Със СМС общуват пуберите, и обикновено не
се изисква обратна връзка, пишеш нещо и ти
е все тая, дали ще има отговор. Говорете!!!

# 2
  • Мнения: 473
Ако можеш да се справиш сама с двете деца по-добре го напусни. Ти като родиш второто си дете, всъщност ще си майка на три. За жалост такива като мъжа ти никога не се променят, не си мисли, че някога ще се промени. Или се примири с това, че той е такъв, или се разделете. И все пак, ако трябва да мислим оптимистично смятам, че по-добре такъв мъж, отколкото тартор вкъщи и командир, който да те тормози и теб и децата ти. По-добър баща за децата ти няма да намериш, а това че е безотговорен трябваше да го видиш преди да се ожениш за него. Моята баба ми казваше: "Като си избираш мъж отваряй широко очите, недей да мижиш"! Това в кръга на шегата. Понякога трябва да избираме от двете злини по-малката, така че ти реши коя е по-малката за теб!

# 3
  • Мнения: 22 867
Лиска е права и за да не я повтарям - това са бушуващи хормони, някакъв временен спад във връзката ви, /няма да е последният, случва се на всички/, а решението е наистина да говорите и да определите правилата на играта. Не преживявай мълчешком, говори с него, но без да се тръшкаш, а колкото ти е възможно по- спокойно. Ще се оправят нещата, не мисля, че е кой знае колко страшен проблемът. Пък и ви очакват хубави емоции - дете ще имате все пак!

# 4
Там е работата, че не спираме да говорим.
Не, грешка-да ГОВОРЯ!
Той не говори. Мълчи, слуша, съгласява се....По някое време нещо в моите думи го ядосва, хваща се за някаква малка, тъпа подробност и почва да се заяжда  #Crazy И оттам-скандала...  ooooh!
Понякога успяваме да постигнем някаква форма на диалог. Тогава уж се разбираме, нещата потръгват, но временно.
Той иска една сутрин да се събуди и всичко да е обляно в слънчеви лъчи. Да се обичаме, милваме и всичко да е розово.  Shocked
Полага някакви услилия, но го държи 2 седмици и до там.
Проблемът е в родителите му. Хора, които никога нищо не споделят, само се хилят и всичко е скрито-покрито.
И изведнъж той завръзва истинска връзка, заживява с жена и: "О, Боже! Хората се карали?" Малко все едно е расъл в саксия, ако ме разбирате.

Години наред говоря, говоря, говоряяяяя......смятам, че всичко се решава с разговори. Но се уморих. Затова и му пратих СМС. Защото вече НЕ ИСКАМ да говорим.  Rolling Eyes Искам, както писа Tristan77 или да се примиря, или да прекъсна всичко това.

Имам мужда да споделя, да избухна, да изхвърля всичко и да прочета други мнения и съвети. Затова и пиша тук.

Може би хормоните играят голяма роля, да.
Добър баща е, добър човек е, няма някакви грандиозни и скандални кусури.
И това е причината да сме заедно още.
Мисля, че все още го обичам, но от проблеми, липса на добър секс и вечни дрънканици...не знам докога ще я има любовта. Rolling Eyes

# 5
  • Мнения: 22 343
Като гледам най-доброто решение е да се разделите за известно време.
Може би тогава ще му дойде малко акъла в главата и ще се захване сам да направи нещо.

Това с хормоните за мен не е никакъв отговор. Да, вярно е че донякъде играят някаква роля и променят малко хората, но да се оправдава всяко едно решение и постъпки с "ама тя жената бременна", или "тя жената е родила наскоро" е пълна глупост.
Напълно с акъла си като те чета. Понякога семействата преминават през доста трудни и тежки периоди.

# 6
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
от колко време сте заедно и от кога спунджихте секса?

# 7
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз бих предприела временна раздяла. Смятам, че има голяма шанс тя да оправи нещата. Ако не- поне ще стане ясно.

# 8
За временна раздяла-не знам. Къде ще отиде? Какво да обясня на детето? Той и без това доста пътуваше...като бяхме разделени за по седмица...полипсвахме си, но нищо не се промени. Той не би приел временна раздяла. Малко е човек на крайностите. Излезе ли си, няма да се върне.

Labrador , преди години имахме проблем в секса. Понеже се беше сдухал от работата си. Дълго и трудно, но го разреших(ме). Говоря повече в единствено число, защото се бъхтих и трудих сама, той отнесе само положителния край  #Crazy

От година някъде правим по-рядко секс. Той е хипер настоятелен и активен, направо ме побърква. Не обръща внимание на това, което искам, а само на това какво ТОЙ иска. Явно нещата лека по лека се скофтиха. И ето го резултата. Свършва бързо, после се сдухва още повече. Аз се правя, че не ми пука, но...не помага. И така...Случва се и да почнем да правим секс и изведнъж да му спадне. Знам, че проблемът е в главата му, но нямам никакви сили вече да се боря с проблемите...особено от този вид. Сглупих един ден, издивях тотално и му казах, че ако не бях бременна, бих си намерила МЪЖ!
Явно го сдухах повече.
Почвам вече и аз да губя търпение. Искам да се стегне, по дяволите, и да направи нещо и той за нашата връзка! Не само да се сдухва и затваря в себе си! Shocked

# 9
  • Мнения: 45

Години наред говоря, говоря, говоряяяяя......смятам, че всичко се решава с разговори. Но се уморих. Затова и му пратих СМС. Защото вече НЕ ИСКАМ да говорим.  Rolling Eyes Искам, както писа Tristan77 или да се примиря, или да прекъсна всичко това.


Това звучи смущаващо.  Sad Когато човек вече не иска да говори, не вижда смисъл...колата ако и да не е счупена вече окончателно, то е здраво повредена, дори и пътищата да са много.  Tired Според мен няма да можеш да се примириш, още повече както сама казваш, че очаквате второ дете, а ти сега вече се чувстваш на границата на допустимото. За това и не се опитвай. Има два начина, които бих предприела: търсене на професионална помощ (семейна терапия) или "шокова терапия" за него, т.е. раздяла, с надеждата, че това ще го разтърси и извади от летаргията му. Само ти можеш да решиш какво е удачното във вашето семейство. Неща които обаче определенно не трябва да правиш, е да мълчиш, да събираш в себе си, да се обяснявате все за едни и същи неща, но без резултат, или да се опитваш да се нагаждаш, просто няма да действа дълго, и най-вероятно ще доубие и това, което евентуално има още в момента.

Успех  Hug

# 10
Това звучи смущаващо.  Sad Когато човек вече не иска да говори, не вижда смисъл...колата ако и да не е счупена вече окончателно, то е здраво повредена, дори и пътищата да са много.  Tired Според мен няма да можеш да се примириш, още повече както сама казваш, че очаквате второ дете, а ти сега вече се чувстваш на границата на допустимото. За това и не се опитвай. Има два начина, които бих предприела: търсене на професионална помощ (семейна терапия) или "шокова терапия" за него, т.е. раздяла, с надеждата, че това ще го разтърси и извади от летаргията му. Само ти можеш да решиш какво е удачното във вашето семейство. Неща които обаче определенно не трябва да правиш, е да мълчиш, да събираш в себе си, да се обяснявате все за едни и същи неща, но без резултат, или да се опитваш да се нагаждаш, просто няма да действа дълго, и най-вероятно ще доубие и това, което евентуално има още в момента.

Успех  Hug
Даааа....има много истина....
За семейна терапия съм си мислела, но още изчаквам, не мога да се настроя, че трябва да се обясняваме пред друг човек, макар че знам, че помага. Винаги сама съм си решавала проблемите и...не знам.
"шоковата терапия" с раздялата-аз знам, че излезе ли един път, няма да се върне. Много е краен понякога.
Така че ако го накарам да си излезе, ще трябва да знам, че е завинаги.  Tired
Може би трябва да му поставя ултиматум-или да се стегне в кръста и да даде всичко от себе си, или впоследствие ще си взимам сама решение-или ще се примиря, или ще прекъсна  Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 1 329
С риск да ти прозвуча зле, така описаният мъж е от типа енергийни вампири. Иска да вземе всичко от тебе и нищо да не ти даде. Модела в който е живял преди да се ожени за теб е показателен. Във всяко семейство има проблеми, и когато се правиш че те не съществуват това означава че семейните проблеми не те вълнуват.

Не съм съгласна с мнението по -горе че трябва да внимаваш за кой се жениш, хората се променят и в началото на брака може всичко да е било наред, след това да се промени.

Относно секса- това което описваш  е за професионална помощ, и за това че не правите добър секс не си виновна ти, мъжа ти има сериозни проблеми които се решават от лекар. Ако не е прекалено късно.

Не знам какво да те посъветвам, без секс не може да се живее, с човек който не поема никакви отговорности също е кофти, ти не си му майка.....Ако мислиш че можеш да се справяш и сама, временната раздяла е някакво решение, обаче казваш че ако си тръгне няма да се върне, а дали ти трябва толкова категоричен човек който не може да прави компромиси, какво значи тръгвам си ей така. Защо тогава са правени деца, пък даже и 2?

Представи си себе си след 30 години, и си представи че всеки ден от следващите 30 години ще го изживяваш както сега. С мъж на който не му пука за тебе. Дори и да казва че много те обича, щом като се държи така, значи обича себе си повече. Ще си на 60 и децата ти ще са големи и ще те е яд че не си го напуснала, за да имаш пълноценен живот с някой друг, дори и само за секса да говориме, и да не взимаме предвид другите проблеми, които имате.

И аз смятам че хормоните нямат нищо общо в цялата ситуация.

# 12
  • СВИЩОВ
  • Мнения: 556
Цитат
Години наред говоря, говоря, говоряяяяя......смятам, че всичко се решава с разговори. Но се уморих. Затова и му пратих СМС. Защото вече НЕ ИСКАМ да говорим. 



Защо за Бога направи това невръстно създание(второто),като от години сте на тоя хал

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 789
  Четох, четох и мисля, че единственият проблем е в секса. Казваш, че и друг път сте имали такъв проблем и е бил разрешен. А сега не можете ли отново да разрешите нещата? И защо не можете? Казваш, че предния път основно с твои усилия са се оправили нещата. Обаче аз не мисля така. Ако твоят мъж не се беше постарал поне малко, не мисля, че изобщо сте щели да постигнете каквито и да било резултати.
  За другите неща-свикнал е да се грижиш за всичко. Защо? Тук вината е твоя, понеже ти така си го привикнала. Разбира се, че на хубавото се свиква лесно. Казваш, че моделът при родителите му бил такъв. Ами чудесно! Дава ти се власт и пълномощия, няма кой да ти противоречи...командвай го бре!  Grinning Казваш му: Има такъв и такъв проблем, очаквам от теб това и това. И чакаш, като следиш нещата да се изпълняват стриктно. Бъди сигурна, че ще се справи. Не че не може, просто не му се занимава с такива неща и затова е оставил всичко на теб.
  И пак се връщам на секса. Мисля, че ще можете да се справите и с този проблем. Това с другия мъж си го казала малко така...в момент на яд. А той го е приел много тежко, бъди сигурна. Помисли, как сте се справили предния път и действай пак така. Но избягвай да му поставяш ултиматуми да се стегне в кръста и тем подобни, защото явно това е нещо, което не може да бъде контролирано и съвсем ще го сдуха. И не на последно място-може би имате нужда от специалист.

# 14
  • Мнения: 2 336
Не знам дали точно аз трябва да си кажа мнението.
Рядко се съгласявам с постовете на Лиска, но този път мисля по аналогичен начин.

Общи условия

Активация на акаунт