Вирусна инфекция-хомеопатия-усложнения?

За съжаление стават и такива неща и не трябва изцяло да се осланяме на хомеопатията. Аз също минах по такъв път и вече си имам едно на ум, но до този ум стигнах след приема на 3 антибиотика. Хомеопатичката ми беше дала явно грешно л-во и детето ми стигна до гнойна ангина с гноен отит.
След един месец отново след явно грешно л-во детето направи бронхит, а след още един месец и пневмония.
Оттогава съм много нащрек, продължавам с хомеопатията но не и се доверявам напълно-правя компреси, чайчета, и ако се наложи /не дай Боже/ ще дам и антибиотик.
Някъде из форума четох, не помня от коя от майчетата беше, че децата си ги лекуваме ние с помоща на лекарите.

И при нас се получи същото, кашлица хомеопатия, кашлица -хомеопатия и накрая бронхит-антибиотик , сега си имам едно на ум

Аз пък имам друг опит: кашлица - хомеопатия, кашлица - хомеопатия, тежък бронхит - хомеопатия и детето се оправи за 3 дни.
Понякога се случва хомеопатията да не може да помогне и да е по-безопасно да се даде антибиотик в дадения момент, със или без съпътсващо хомеопатично лечение/по преценка на хомеопата/. Не се чувствай виновна и не се отчайвай. Нека мине време, детето да се оправи и после реши какво да правиш. Аз не бих се отказала от хомеопатията. При нас хомеопатията наистина се е справяла с вирусни инфекции нееднократно.
А и има доста случаи, когато се сменят 2-3 антибиотика и накрая се влиза в болница, но хората не се отказват от антибиотиците, нали?!
успех, каквото и да решиш и здраве на всички ви 

Да! И при нас се получи същото. Хем не сме оставили нещата без контрол.
 

Много пъти съм чувала от нашата лекарка - правим каквото можем, но ако нещо непредвидено се случи, може да се стигне и до антибиотици. Не бива да се отричат изцяло постиженията на науката.  Надяваме се да не се стига до там, но има варианти.

Ние също бяхме само на много висока температура. Поддържахме непрекъснато връзка с хомеопата и давахме необходимото. При нас проблема се оказа вирусен - с много особен вирус. Бяхме на Боровец и там няма хомеопати, няма хомеопатиични аптеки. Има само традиционалисти. За един ден разви пневмония, без никакви други признаци, освен голата температура и обилното изпотяване през нощта. На следващия ден се потвърди при рентгенова снимка.     Приеха го веднага в болница и мина на два антибиотика през система. Антибиотичната атака не е спряла процеса и от пневмония и сега е с плеврит. Надявам се, мисля си, че е успяла да забави процеса. Сега е в друга болница и лечението продължава в този стил.  Не съм притеснена, от лекарствената атака. Тя е повече от необходима. Няма да сменя и стила на поведение. Продължаваме след изписването му с хомеопатия и нутриционистика.

След като се стаблилизира, ще пие хомеопатични за премахване влиянието и евентуално поразиите на антибиотиците. Ще яде пробиотици, въпреки че антиблиотиците не минават през стомашната лигавица, ще яде и коензим и водорасли и коластра.    Ще работи малко върху психиката, за да няма други повторения на проблема и подсъзнанието да не го провокира - и така. Нещата са поправими.

  Не знам защо, но когато чета крайни изказвания, не ги приемам. Няма нищо, което да е панацея. И не може и да има. Както едно с едно не се повтарят нещата, така едно към едно няма и еднакви ситуации. Всяка е сама за себе си, уникална и неповторима. Може да има принципи, може да има знания, на които да се стъпва и на тази основа да се определи поведението ни, но няма шаблони.
Моят син вероятно оцеля, защото беше за кратко на хомеопатия и ядеше невероятни количества от коластрата и зелената енергия. Само те го хранеха два - три дни и ако не беше тази храна, детето можеше и да не попадне в болницата, а на друго по-страшно място.  Не мога да го твърдя на 100%, но това беше единствената разлика между него и двама мои много добри приятели, които загинаха от пневмония. Единия за 3 дни, с  бледи признаци на настинка, след постъпването в болница, на 5-я час съобщиха за трагичния изход. Другия, за 24 часа. Дори не дочака линейката. Бяха на 24 и 19 години. В разцвета на силите си.
Когато детето се стабилизира и осъзнах думите на лекарката, че това не е обикновенна вирусна пневмония, а от смърнотосните  , уплаших се и си спомних за другите.  И благодарих на "светлите сили" , за помощта, за подкрепата, за куража  който съм имала, за това че не съм се паникьосала и не съм отхвърлила нито една възможност, че детето ми е оцеляло, че е имало нещо, което да му помогне да оцелее.

Накрая само да припомня - хомеопатичното лекарство може да обостри признаците на болестта и ако лекаря прецени, няма да го даде. Защото има ситуации в които едно обостряне може да е фатално.  Затова не смятам, за неестествено един хомеопат да използува и други методи на лечение, освен и само хомеопатия. Случаите са уникални и лечението и реакциата, също.

Ние не се отказваме от избрания метод.    И наблягаме на профилактиката. Висок статус на имунната система, ако се наложи лечение - разбира се хомеопатия, но в крайни случай и други методи.    Важен е резултата и страничните ефекти.    Не се отказвай и ти. Просто чети и учи малко повече. Материята е интересна.

абсолютно съм съгласна с това мнение! Нашата хомеопатичка действа по същия начин. Може би затова съм доволна, че избрах хомеопат, който е и педиатър.
първо си прочетох личното съобщение Стискам силно палци, детето да се оправи бързо и бързо да се стабилизира, а най-вече никога  повече да не ви се случват такива неща

И моите младежи изкараха по празниците по една вирусна инфекция.

Първо баткото на 24 дек сутринта със събуждането започна да се оплаква, че го боли гърлото, коремчето и главата, имаше и малко Т  37,6. Обадих се на хомеопатичката ни - каза какво да му даваме (умишлено не пиша лекарството) и започнахме веднага. Детето постепенно вдигна до 38,8, но само с хомеопатичното лекарство овладяхме ситуацията. На следващия ден към обяд беше последното повишаване на Т. И така за 2 дни мина болестта - без антипиретици или каквото и да било друго, освен хомеопатичното лекарство. Остана си една кашлица (от секрети, които си гълта нон-стоп) която си влачи от около 45дни без лечение и от 3 дни и нея я атакувахме и вече почти изчезна.

На 27 сутринта в 6ч и дребното - 37,6 (о, ужас, като го знам как кара болестите и ми идеше да се гръмна). Поизчакахме, позадържа около 38,1 за около 90 мин и тогава се чух с хомеопатичката ни. Каза ми лекарството (дадох го веднага), но да не бързам да давам антипиретик преди 38,5-38,6, но и да не изпускам Т да отива над 39. Към 11ч вдигна 39,2, вкарах го под душа, намалихме Т, но след това отново тръгна нагоре и дадох 3,5 мл панадол - непълна доза, за да не свали Т, а само да я намалим до 38-38,3 за да може организма сам да се бори. ПРИВЕЧЕР БЕШЕ ПОЗАСИЛИЛ КАШЛИЦАТА, КОЯТО ОТ 40-45 ДНИ ВЛАЧЕШЕ И ТРЪГНАХМЕ КЪМ ПЕДИАТЪРКАТА ДА ИМ ЧУЕ И НА ДВАМАТА ГЪРДИТЕ. (Извинявам се за главните букви-натиснат капс лок, не ми се преписва) На тръгване от къщи 37,7 (не е за панадол), след 45 мин в кабинета на докторката 38,7 - ужас нямаме с нас панадол, а докато се приберем ще скочи много. След още 40 мин - вече у дома 39,8 - изпаднах в стрес (до 39,2 вече съм свикнала да ми вдига редовно и не се стряскам). Веднага 5мл панадол и 40мин в банята в леген с вода за сваляне на Т, че на него панадола почва да му действа след 40-45 мин обикновено и в това време вдига още Т. Въпреки панадола - цялата вечер си поддържаше Т и към 23 дадох нурофен. Свали я, и към 9ч сутринта пак 38,8. Пак панадол и после към 11 пак беше висока и нурофен. Вечерта отново вдигна 38,6 и пак нурофен - спа си спокойно и повече не е вдигал. На следващия ден (29 дек) на 2-3 пъти през деня я повишаваше леко, докъм 37,8-38,0, но без антипиретици я сваляше и това беше болестта при него - 3 дни. През цялото време на няколко часа си е пил хомеопатичното лекарство, първия ден и до обяд на втория - едно лекарство, но тъй като започна да кашля повече, а вече е със 3 бронхиални спазъма, сменихме лекарството. Кашлицата намаля веднага, остана си само температурата и малко сополи. Все още сме в процес на доизлекуване, но детето е добре и си ходи на ясла от вчера. Още от 29 дек следобеда започна да си се храни с апетит, за разлика от предните 2 дни 27 и 28 дек, през които не яде абсолютно нищо - само вода е пил.

Та това е равносметката от прекараните вирусни инфекции и хомеопатията при нас.

А това е линк към мой предишен пост с разказ за патилата ни преди и след започването на хомеопатично лечение:   http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=205039.msg4820063#msg4820063

Благодаря на всички за споделения опит  , аз не съм казала, че се отказвам от хомеопатията, не искам да се отказвам, но ми се струва, че хомеопатичката малко подцени нещата. Всеки ден и казвах, че гърдичките на детето свирят и се чуват хрипчета с просто ухо..По скоро ще поискам да чуя нейното обяснение защо така се е получило и ще решавам тогава какво ще правя. Аз и имах пълно доверие и бях абсолютно спокойна, а явно не трябва- и лекарите и хомеопатите са хора- може да сгрешат. Ще бъда нащрек занапред.

здравейте и с нас се получи така;Малката 2м.е лекувахме с хомеопатия заради носната сливица.Пиеше конст.лекарство,първият проблем беше като хвана вирус с повръщане и висока температура,нашата хомеопат.реши че с 40градуса тем.въпросното лекарство ще помогне но не стана докато не започнахме свещички и т.н.После малката се зачерви но и това не било проблем защото уж се чистела като отидохме на личната се оказа остро възпаление.Инакрая почти 2седмици и се обаждам по тел.и обяснявам че детето има запушено носле и лош дъх в устата,но тя пак то се чисти от носната сливица отново 40г.тем. и се оказа силно зачервено гърло та чак до непцето.Та още пием антибиотик но за радост детето се оправя.Лично аз преключвам с хомеопатията засега.Успех на вас

може и така да е станало. добре си решила да говориш с хомеопатичката. успех 

Ох, момичета, като чета противоположните ви мнения и настъпилите усложнения при някои от дечицата ви, и аз започвам да се плаша. Ние сме на хомеопатия сравнително от скоро - 2 месеца /детето ми е на 2г и половина/ и хомеопатичката ни за този кратък период успя да излекува една лека настинка, а на второто разболяване- преди дестина дни-  се получиха усложнения, тя твърди, че сме се излекували и детето се чисти, а джипито казва, че детето има хрипове. И така, аз съм на страната на хомеопатията, но като я чувам, че още кашля и има сополи, а и при натиска на всички вкъщи, че "си правя експерименти с детето" не ми е спокойно воабще.
На кого да вярвам - на хомеопатичката или на джипито? Чудя се вече дали да не поискам и трето мнение.

eki111, нямам голям опит с хомеопатията, но след като си изпатих и по това което съм чела в този форум и другаде си мисля, че в бъдеще ако не подейства до два три дни хомеопатичното лекарство аз бих  прибягнала до алопатията и после изчистване с хомеопатия. И аз бях подложена на голям натиск в къщи - от майка ми и баща ми, но аз бях категорична и спокойна, а не е трябвало. Мъжът ми не беше особен фен на хомеопатията но успях да го убедя някак си..докато не се случи това с детенце. В бъдеще ще мие трудно, но няма да се отказвам. Решението е твое, стискам палци да постъпиш така, както е най-добре за детенцето и да се оправите!

lieki111 , какво има предвид личната под "хрипове"?
дъщеря ми издаваше такива хриптящи звуци почти цяла седмица след последното си боледуване/т.е. до вчера/, но те наистина бяха от изчистване. идват от носоглътката или от трахеята. при нас по принцип след по-сериозно боледуване, детето кашля поне 10-на дни. ако е весела, няма Т и се храни, обикновено не се притеснявам.
за съжаление, не мога да те посъветвам на кого да вярваш. аз бих завела детето на хомеопатичката да го прослуша, но нашата хомеопатичка е и педиатър и аз и имам голямо доверие.

Ако става въпрос за доверие, повече доверие имам на джипито, защото е много добър диагностик, но решението ми да се обърна към хомеопатията беше продиктувано от вечното му лечение с антибиотици.Старая се да градя доверие и към хомеопатията. Доста неща изпрочетох, уж се насочихме към добър класически хомеопат, но сегашното положение между чука и наковалнята много ме тормози.
А що се отнася до хриповете, джипито ги чува от гърдите.

Леле, Dino, голямо преживяване новогодишно... Дано да е единственото лошо за цялата година. Бързо възстановяване   

И ние бяхме близо до Боровец и прекарахме основната част от времето болни... Ники също добре ме изплаши - за пръв път го виждам болест да го повали в буквалния смисъл - два дена само лежа, а и след това малко като се размърда и почваше да казва, че не може да диша... Всичко мина, слава Богу...